Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и втори
състав в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 2452 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на М.К.Д. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-004886/23.08.2021
г. издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б „б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца, като е
отнето СРМПС с № ********* и 2 броя
регистрационни табели с рег. № В7798НА.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна,
издадена въз основа на прекратено административнонаказателно производство.
Допуснати са нарушения на чл. 59 ал.2
т.4 от АПК – липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта. В
обжалвания акт не е посочена дата на която е извършено твърдяното нарушение,
посочено е, че е издаден АУАН на 21.01.2021 г., на тази дата Д. не е извършил
нарушение, нито му е връчван АУАН за извършено нарушение на тази дата. Описани
са факти, различни от тези отразени в НП, не може да се установи, дали
заповедта за налагане на ПАМ се отнася за нарушение от 21.08.2021 г. или друго
такова, извършено на датата на издаване на заповедта. Не е ясно кои разпоредби
на закона са нарушени от Д., за което му е отнето СРМПС. Приетата от
административният орган фактическа обстановка не е подведена под хипотезите на
конкретно посочени правни норми, послужили като основание за издаване на акта.
Допуснатите нарушения на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. В случая ПАМ е наложена преди
да излязат резултатите от химическото изследване, вмененото задължение съгласно
чл. 24 ал.1 т.4 от Наредба № І-157/1.10.2002 г.
не е съобразено от административния орган. По изложените доводи моли да
се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответникът в придружаващо писмо № УРИ
433200-105153/2021 г. не изразява становище по жалбата, но прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представен акт за установяване на
административно нарушение серия GА № 412495
от 21.08.2021 г., съгласно който на 21.08.2021
г. в гр. София, по бул. „Васил Левски“, от бул. „Княз Александър Дондуков“ към
ул. „Оборище“ М.Д. управлява л.а. „Фолксваген“, с ДК№ В7798НА и на бул. „Васил
Левски“ срещу № 100А при извършена проверка е установено, че водача управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410, № 0073, проба № 1862, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с отчетен положителен
резултат 1,34 промила. Издаден е талон за медицинско изследване. Автомобила не
е преминал в срок ГТП. Преценено е, че са извършени нарушения: т.1 – на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, т.2 чл. 147 ал.1 от ЗДвП. На 21.08.2021 г. е издаден талон за изследване. По делото е приложен
протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха,
съгласно който техническото средство, с което Д. е тестван е преминало проверка
на 15.02.2021 г.
На 21.08.2021 г. е изготвен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или
наркотични вещества.
На 23.08.2021 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, в която е отразено, че в гр.
София по бул. „Васил Левски“, от бул. „Княз Александър Дондуков“ към ул.
„Оборище“ Д. управлява л.а. „Фолксваген“, с ДК№ В7798НА и на бул. „Васил
Левски“ срещу № 100А при извършена проверка е установено, че водача управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410, № 0073, проба № 1862, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с отчетен положителен
резултат 1,34 промила, за което му е съставен АУАН на 21.01.2021 г., серия GА № 412495. Преценено е, че са налице
предпоставките на чл. 171 т.2А, б. „б“ от ЗДвП наложена Е принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца и са отнети СРМПС с № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег. №
В7798НА.
На 25.08.2021 г. е изготвен протокол от
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно
който от взетата от Д. кръвна проба е установено наличие на алкохол в
концентрация 1,51 на хиляда.
На 3.09.2021 г. е издадено НП № 21-4332-01846,
с което на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на
осн. чл. 181 т.1 от ЗДвП за извършено нарушение на 21.08.2021 г., съгласно
съставен АУАН серия GА № 412495,
на осн. чл. 33 ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство по т.1 от
АУАН е прекратено, тъй като е констатирано, че е извършено престъпление по чл.
343Б ал.1 от НК.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. СДВР
е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед № 513з-1618/26.02.2019 г.
директора на СДВР на основание чл. 172, ал. 2 от ЗДвП е определил да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, вкл. т.2а длъжностни лица от
отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски органи по чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР.
С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че
е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2
от АПК. Административният орган е изложил
фактически и правните основания за издаване на заповедта. В
производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171,
т.2а, б."б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай е налице
съставен АУАН, в който е посочено, че Д. е управлявал МПС концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда –
1.34 промила. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни
от акта, с който се установява нарушение
и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който
се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно
наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни
последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в
предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност. Обстоятелството, че в
последствие е изготвено химическо изследване, при което е установено наличие на
алкохол в кръвта на водача 1,51 на хиляда,
както и че са предприети мерки за реализиране на наказателна отговорност
на Д. е неотносимо към законосъобразността на ПАМ (в тази насока решение на ВАС по адм.д. №
15608/2018 г.) Съдът констатира, че действително в оспорения акт е посочено,
че АУАН е съставен на 21.01.2021
г., но от друга страна ясно е посочена
серията и номера на АУАН – серия GА № 412495
от 21.08.2021 г., т.е. не е налице неяснота за нарушение на коя дата е
приложена ПАМ. Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя, че в заповедта не е посочена законовата разпоредба която е
нарушил Д., което е самостоятелно основание за отмяната му. В случая
административния орган в оспорения акт се позовава на фактическата обстановка
установена с АУАН, който е издаден от компетентен орган непосредствено преди
издаването на оспорената заповед. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите за издаване на един административен акт
могат да бъдат изложени и отделно от самия. Важното е тези мотиви надлежно да
бъдат приобщени към акта и да бъдат достояние на адресата на акта, за да може
да получи пълна информация за фактическите и правни основания за издаването на
акт. В случая, оспорената заповед е
издадена един ден след издаването на АУАН и същият изрично е посочен в
оспорената заповед. По този начин установените в акта факти са станали част от
фактическите основания за издаването на заповедта. АУАН е надлежно връчен на Д.
и по този начин той е запознат и с фактическите основания за издаването на
заповедта. По отношение на изискването за правни основания е вярно, че в
заповедта органът е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, като не е идентифицирано конкретно коя от хипотезите органът приема за
осъществена, но видно от фактите по делото безспорно е, че в случая става
въпрос за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда, като това
определя и конкретната хипотеза на посочената разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП.
Определеният срок за прекратяване
регистрацията на пътното превозно средство е минимално предвидения в закона
срок – 6 месеца, поради което съдът счита, че изложените мотиви в заповедта са
достатъчни. За да съответства на целта на закона един административен акт, с
който се налага принудителна административна мярка, следва акта да отговаря на
общата цел на принудителните административни мерки, посочена в чл. 22 ЗАНН: за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, както и да
съответства на специалната цел, посочена в чл. 171 ЗДвП –"осигуряване на
безопасността на движението по пътищата". Съдът, счита че процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона. В настоящия случай, видно
от законовите разпореждания, административния орган действа в условията на
обвързана компетентност, поради което на него не му е предоставен възможност да
преценява дали да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
С оглед гореизложеното, според настоящия
съдебен състав, обжалваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен
административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172 ал.2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.К.Д.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-004886/23.08.2021
г. издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)–
прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС
с № ********* и 2 броя регистрационни
табели с рег. № В7798НА.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: