Р Е Ш Е Н И Е
№ 2420/15.12.2022г.
Град Пловдив, 15.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2729 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.А.Г.
*** срещу решение № 1634 от 10.08.2022 г., постановено по
а.н.д. № 236 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 93 от 22.12.2021 г. на директора
на РИОСВ Пловдив, с което на П.А.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.156, ал.1, вр. чл.113, ал.3 ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.156,
ал.1, вр. чл.113, ал.3 ЗУО.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата
отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в
сила решението на районния съд по съображенията, изложени в отговора.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от
касатора разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка
е установена по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля и
писмените доказателства, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН за тяхното
необходимо съдържание, не са констатирани съществени нарушения на процедурата.
Според районния съд нарушението е изчерпателно описано в АУАН и подробно са
посочени съществените обстоятелства, при които то е извършено, АУАН е съставен
от компетентно лице и при спазване на процедурата по чл.40 и чл.43 ЗАНН. По
отношение на наказателното постановление районният съд е приел, че то е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на сроковете
по чл.34 ЗАНН, нарушението е описано надлежно с всички индивидуализиращи белези
и не е засегнато правото на защита на нарушителя. Според районния съд правилно
е ангажирана отговорността на кмета на общината, защото именно той е адресат на
задълженията и отговорностите по чл.113, ал.3 ЗУО. Съответно като неоснователни
са преценени възраженията в тази насока, защото констатираното незаконно
сметище е основание за издаване на предписание, тъй като пряко се свързва със
задълженията на кмета на общината да организира управлението на битовите и строителните
отпадъци. Според районния съд безспорно се установява от обективна и субективна
страна осъществяването на всички признаци от състава на нарушението. Отговорността на кмета
на общината е ангажирана именно поради неизпълнение на предписанието, включващо
почистване на отпадъците (задължение по чл.19, ал.3, т.15 ЗУО) и предприемане на
мерки за недопускане на повторно замърсяване. Предписанието е включвало два
компонента и според съда неизпълнението на всеки един от тях може да доведе до
ангажиране на отговорността на кмета. Тъй като за упражняване на правомощията
или за изпълнение на задълженията по управление на отпадъците законът не прави
разграничение върху чия собственост се намират констатираните отпадъци, според
съда кметът е длъжен на общо основание да осъществи превенция, съответно да
почисти местата и отново да упражни правомощията си по превенция чрез създаване
на мерки и механизми за опазване на околната среда, за което свидетелстват и
целите на закона и мерките, чрез които те се преследват – да се предотврати или
намали вредното въздействие на отпадъците. Затова според районния съд е
достатъчно да се установи, че е съществувало нерегламентирано сметище, то не е
било почистено и не е предприета организация за премахването му в следствие на
неизпълнение на дадено предписание. Създаването на организация за премахването на
нерегламентирано сметище според първоинстанционния съд не включва единствено
физическото извозване на отпадъците, а упражняване на пълния обем от
правомощия, с които разполага кметът на общината по закон. Затова в случая
съдът е приел за установени всички елементи от обективната страна на
нарушението. Като неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че предписанието не е било свързано
с констатираното нарушение и че изпълнението на предписанието е извършено по
друг начин, различен от предложения. Според районния съд правилно е определена
нарушената норма, тъй като чл.113, ал.3 ЗУО дава възможност на контролните
органи да издават предписания или да съставят актове за установяване на
нарушения, като в конкретния случай е упражнено първото правомощие, което е
изцяло в компетентността на контролните органи, а дадената правна квалификация
изцяло съответства на фактите. Като неоснователно е преценено също
възражението, че констатираните при контролната проверка отпадъци са натрупани
допълнително, защото задължението на кмета е свързано косвено с премахването на
незаконното сметище, а не с премахването на конкретни отпадъци. Според районния
съд от субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че неизпълнението на предписанието има общественоопасен
характер, могат да настъпят сериозни вредни последици за обществото и околната
среда и се нарушават защитаваните обществени отношения, предвиждал е, че с
извършването му ще се осъществят тези общественоопасни последици и е целял
тяхното настъпване, което се проявява в непълното изпълнение на предписанието.
Според районния съд правилно е определена санкционната норма и правилно
наказващият орган е определил наказание в минималния размер по чл.156, ал.1
ЗУО, като е съобразил критериите по чл.27 ЗАНН, а така определеното наказание
отговаря на целите по чл.12 ЗАНН. Според районния съд не са налице основания за
прилагане на чл.28 ЗАНН, защото се касае за формално нарушение, поради което
липсата на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност, а самото деяние не разкрива други смекчаващи обстоятелства, които
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид, дори напротив, възможните неблагоприятни
последици могат да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните
обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното развитие и
здравето и живота на хората.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията в касационната жалба са
идентични с възраженията в жалбата до районния съд, който съд изключително
подробно и обосновано е отговорил на всички тях. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касаторът да заплати на РИОСВ Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1634 от 10.08.2022 г., постановено по а.н.д. № 236
по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година.
ОСЪЖДА П.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на РИОСВ Пловдив
сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.