Определение по дело №1291/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3264
Дата: 25 септември 2018 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20183101001291
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./……………..2018г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Писарова ч.т.дело №1291/2018г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение на Х.М.Х., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В.Ж. от САК, против Заповед №491/27.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №768/2012г. на Районен съд –гр.Провадия, по силата на която молителят е осъден да заплати на заявителя ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК *********, София, сумата от 691.15 лева, неиздължена главница по договор за кредитна линия от 18.03.2008г.; 163.87 лева договорна лихва за периода от 19.05.2011г. до 15.08.2012г.; 16.16 лева наказателна лихва за просрочие за периода от 19.05.11г. до 15.08.2012г.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 16.08.2012г. до окончателното му погасяване ведно с разноските в заповедното производство.

В жалбата се твърди, че поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение ведно с призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/, длъжникът не е могъл да упражни правото си на възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Тъй като не са били изпълнени при връчването изискванията на чл.418, ал.5 ГПК, жалбоподателят твърди, че е бил лишен от възможността да се защити с подаване на възражение срещу издадената заповед. Твърди се, че по образувано изп.производство №706/2012г. на ЧСИ Даниела Златева, гр.Шумен, към приложените към молбата на взискателя ОББ АД документи не е била приложена заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №768/2012г. на РС-Провадия. От друга страна, приложената по заповедното досие заповед за изпълнение, не носила подпис на съдия. Твърди се, че заповед за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника Х.Х. от овластеното за това лице – съдебния изпълнител съгласно чл.418, ал.5 ГПК. Твърди се, че към призовките по изп.дело липсват доказателства за придружаването им от подлежащия на изпълнение документ – заповед за изпълнение, при извършване на връчването. Твърди се, че по изп.дело няма никакви доказателства за връчване на длъжника на заповедта да изпълнение с отбелязване за издадения изпълнителен лист като това не е отразено и в призовката до длъжника. Нещо повече, твърди се, че на длъжника не е връчван и изпълнителния лист по делото. Поради това, длъжникът прави довод, че ако е налице връчване само на поканата за доброволно изпълнение без заповедта за изпълнение, то за длъжника не е започнал да тече и срокът за подаване на възражението по чл.414 ГПК. Моли съдът да уважи искането му като приеме възражение по чл.423 ГПК с последиците от това.

В срока за отговор, насрещната страна ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, ЕИК ********* /като правоприемник на СИБАНК ЕАД/ е изразила становище за недопустимост на възражението. Счита, че длъжникът е надлежно уведомен за задълженията му към банката, произтичащи от заповедта за изпълнение, а така също, че към поканата е бил комплектован и препис от подлежащата на изпълнение заповед. Твърди се, че длъжникът е получил лично ПДИ на 17.12.2012г. ведно с преписа към него като очевидно, че същия не оспорва разписката за връчване, извършено от кмета на с.Снежина, обл.Шумен досежно личното му връчване и датата. Поради тази причина се твърди, че срокът за подаване на възражение от ответника е започнал на тече от официално удостоверената дата на връчване и узнаване за издадената заповед за изпълнение като е изтекъл още към 17.01.2013г. Поради това се твърди, че подаденото едва сега възражение е преклудирано и разглеждането му недопустимо. Независимо от това, в хода на изп.дело №706/2012г. на ЧСИ Д.Златева, са извършвани и други действия по принудително изпълнение, вкл. публични продани, поради което длъжникът е уведомяван многократно за предприетите действия, което означава, че е могъл да оспори с възражение заповедта за изпълнение.  

По допустимостта на производството: Възражението е подадено от надлежно легитимирана страна при съответни твърдения за материалните предпоставки по чл.423, т.1 ГПК – ненадлежно връчване на ПДИ. При преценка спазване на срока за подаване на възражението съдът достига до извод за пропускане на преклузивния срок от страна на длъжника, което обуславя недопустимостта на производството.

Съгласно чл.423 ГПК, длъжникът може да подаде възражение и да оспори заповедта за изпълнение в едномесечен срок от узнаването и. Производството, заповедта по което е предмет на процесното възражение по чл.423 ГПК, е по реда на чл.417 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.418, ал.5 от , в редакцията и към момента на връчването, заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. За да е допустимо производството въз основа на възражение по чл. 423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Определеният в чл. 423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно съгл.чл.7 ГПК, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. В случая съдът дори е дал указания на молителя да посочи момент на узнаване на заповедта, но същия не е изпълнил разпореждането с посочване дата на узнаване.

"Моментът на узнаването" е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес, а ако има обективни данни за обратното предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора. За да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната и представените и събрани по делото доказателства, от които може да се направи извод за този момент. В процесния случай, във възражението /и в допълнителната уточняваща молба вх.№25661/07.09.2018г./ страната не сочи кога е узнала за заповедта за изпълнение като същевременно не оспорва връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело №706/2012г. на ЧСИ Д.Златева, рег.№876, район на действие ОС – Шумен. По делото е приложена и преписка от изпълнителното дело, от което се установява, че на длъжника е връчена ПДИ още на 17.12.2012г., в която подборно са изложени обстоятелствата относно издадените заповеди за изпълнение по две заповедни производства, вкл. по ЧГД 768/2012г. на ПРС, основанието, размера и страните по задължението. Молителят не сочи по-късен момент на узнаване, респ. момент, който сочи на подаване на възражението в преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК за да премине съдът към преценка по същество. На това основание възражението е недопустимо като подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Надлежността на връчването е въпрос, който е от значение при преценката за наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемане на възражението, т. е. за основателността на това искане, но не и за неговата допустимост, поради което съдът не навлиза в преценка комплектоването на ПДИ със заповедта за изпълнение съобразно въведените твърдения на длъжника. От друга страна, приложената преписка в достатъчна степен установява, че чрез връчването на ПДИ и извършените от 2012г. до настоящия момент изпълнителни действия, длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение – същата е посочена с номера на заповедното дело, органа, основанието и размера /и основанието/ на присъденото вземане. Позоваването едва сега на липсата на заповед за изпълнение при фактически данни за унищожаване на делото на ПРС /писмо изх.№68/14.08.2018г. на РС – Провадия/ с протокол от 23.03.2018г., е злоупотреба с права от страна на длъжника.

С оглед на тези изводи съдът намира, че поради неспазване на преклузивния срок, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№18298/19.06.2018г. на Х.М.Х., ЕГН **********, чрез адв.Ж. от САК, срещу заповед за изпълнение от 29.09.2012г., издадена по ЧГД №768/2012г. на РС – Провадия, на основание чл.423, ал.1 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.дело №1291/2018г. на ВОС, Търговско отделение, Трети състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВнАС съгласно чл.274, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                      1.

 

 

                                                                                       2.