Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 22.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д.
№ 125 по описа за 2018 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата М.П.Л. *** излага в исковата си
молба, че ответникът й причинил следна телесна повреда на 31.08.2015г., което
било установено с влязло в сила решение по АНД № ***/2016г. по описа на РС *******. Телесната повреда се
изразявала в трайно затруднено движение на долен ляв крайник, кръвонасядане и
оток на възпалени венозни съдове на лявата подбедрица и това наложило
оперативно лечение, като в резултат настъпили флебит и тромбофлебит, образуване
на тробми в лумена на възпалените венозни съдове на лявата подбедрица.
Твърди, че в резултат на действията на ответника са й били причинени болки и
страдания, които не са отшумели и дори се засилват през летния сезон, образуват
се отоци и се възпрепятства нормалното движение на левия крак.
Моли съда да постанови решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 15 000лв.
за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
извършено престъпление по чл. 129, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че решението по АНД № ***/16г. касае деяние,
извършено по непредпазливост, поради което но може да бъде търсена отговорност
по чл.45 от ЗЗД. Оспорва твърденията на ищцата за продължителността на болките
и страданията и тяхната връзка с поведение на ответника, както и твърденията,
че флебитът и тромбофлебитът и настоящото здравословно състояние на ищцата са
вследствие на деянието. Оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерно. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
С решение от №** от 31.10.2016г. на ***** районен съд, постановено по АНД N*** по описа на съда за
2016 год., влязло в сила на 05.05.2017г., ответникът И.Д.И. е признат за
виновен в това, че на 31.08.2015год. в с. Л., общ. ******* причинил по непредпазливост на М.П.Л. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен
ляв крайник – кръвонасядане и отток с възпаление на венозните съдове на лява
подбедрица, което наложило оперативно
лечение, като в резултат са настъпили усложнения – флебит /възпаление на
стената на венозните съдове/ и тромбофлебит /образуване на тромби в лумена на
възпалените венозни съдове/ на венозните съдове на лява подбедрица. Деянието е
квалифицирано като престъпление по чл. 133, пр.2-ро от НК във вр. с чл. 129,
ал.2, пр. 2- ро, алт. 2-ра във вр. с чл. 129, ал.1 от НК, като на основание чл.
78а от НК ответникът е освободен от наказателна отговорност по и му е наложено наказание
по административен ред „глоба” в размер на 1000 лева.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд /както и решението в производството по освобождаване
от наказателна отговорност/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, настоящият
състав е обвързан от решението на Районен съд ****** по отношение на обстоятелствата, че на 31.08.2015г. в в с.Л., ответникът причинил на ищцата средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на долен ляв крайник. /в
този смисъл реш. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК: Р. № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., Р. № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г.,
IV г. о./. Решението по чл.78а на наказателния съд се ползва със сила на
присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 301 ГПК
обстоятелства. В този смисъл деянието е посоченото по-горе съставомерно
действие, като в престъпния състав влиза и противоправния резултат „трайно затрудняване
на долен ляв крайник“ и формата на вина – непредпазливост. Останалите
обстоятелства, описани в решението не се ползват със сила на присъдено нещо
/Реш. № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК/ и
подлежат на доказване с допустимите по ГПК доказателствени средства.
Страните не спорят, че повредата е настъпила
при преминаване на ответника покрай ищцата, като първият я ритнал в левия крак,
в областта на подбедрицата.
От събраните по делото писмени
доказателства и изслушаната СМЕ се установи, че ищцата от години страда от възпаление
на венозните съдове. Видно от Информация от РЗОК ****** за ползваната от М.Л. медицинска помощ, дейности и лечение, ищцата от
години страда от хипертонична болест на сърцето и хронична обструктивна
белодробна болест. По отношение на кръвоносната система, първата регистрирана
дейност по линия на НЗОК е болнично лечение през м.март 2012г., когато на
ищцата е проведено консервативно лечение на съдова недостатъчност. След
деянието – на 09.09.2015г. е проведено оперативно лечение по пътека варикозна болест
и диагноза „варикозни вени на долните крайници“, а на 18.09.2015г. отново „консервативно лечение на съдова
недостатъчност“ по диагноза „флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на
долните крайници“. В същия месец на ищцата не е оказвана извънболнична
медицинска помощ и провеждани лабораторни изследвания извън болницата. За сметка
на това през м.май 2011г. и м.април 2013г. са порвеждани по направление от
общопрактикуващия лекар тестове за активирано парциално тромбопластиново време,
което кореспондира с провежданите още от м.юли.2010г. консултации на ищцата със
съдов хирург по повод „флебит и тробмофлебит“, продължили и на 08.10.2011гг., 11.10.2011г.
и 19.03.2012г. /тогава е и първото болнично лечение по диагнозата/. Диспансерни
прегледи по диагноза „флебит и тромбофлебит“ са продължили и на 11.02.2013г.
Описаната в писмените доказателства хронология на медицинските дейности и
лечения, провеждани на ищцата дава картина на датиращо от поне десет години
нейно страдание във връзка с венозна недостатъчност, което е било лекувано
амбулаторно и стационарно и преди процесното деяние.
След 31.08.2015г. първото посещение на
ищцата при лекар е при общопрактикуващ лекар на 08.09.2015г. по МКБ „венозна
инсуфиенция (хронична)(периферна)“. На същата дата е проведена консултация и
със специалист – съдов хирург по МКБ „варикозни вени надолните крайници без
язва или възпаление“. Както се установява от епикриза на МОБАЛ „***********, ищцата е хоспитализирана на 09.09.2015г.
При приемането обективното състояние на левия
крак е: „топъл със сетивност и движения, има пулс, оточен, ВСМ варикозно променена, зачервена, задебелена и болезнена“.
Проведено е оперативно лечение и пациентът е изписан с подобрение. Постъпва
отново на 18.09.2015г. с оплаквания за болки и оток от 2-3 дни. Обективното
състояние е оточна лява подбедрица, напрегната, хиперимирана с повишена
температура. Ищцата е хоспитализирана отново до 25.09.2018г. за консервативно
лечение.
От гласните доказателства по делото –
показанията на св. Д.,К. и Г. се установява, че между
страните е налице дългогодишна вражда, тъй като ищцата живее в имот в с.Л., общ.*** съсобствен на ответника
и нейната сестра, които са бивши съпрузи. Неведнъж са имали спорове относно
обработката на дворното място, събирането на реколтата и т.н. Показанията на
свидетелите на ответника кореспондират с писмените такива, че ищцата е имала
проблем с вените още преди инцидента, били са видими външните разширени вени, носила
е специален чорап, оплаквала се от болки, както и че е още преди м.август
2015г. е ходела бавно и трудно, макар и без бастун.
В дена на инцидента – 31.08.2015г. е била
посетена от св.Д. след като ответникът си
тръгнал, плачела и споделила, че я боли крака, тъй като ответникът я ритнал. Ищцата
била с превръзка на крака и свидетелката не е видяла никакви конкретни външни
наранявания. При първия преглед на 09.09.2015г., както бе посочено по-горе са
констатирани оток, възпаление и зачервяване на голямата подкожна вена (вена
сафена магна – ВСМ). Според заключението на изслушана и приета по делото СМЕ ищцата
страда от хронична венозна недостатъчност на долните крайници, която датира от
десетилетия, като понятието „варикозни вени“ е добило популярност под името
„разширени вени“. „Флебит“ е състояние, при което има възпалителен процес в
сетната на вените, а когато в лумена на възпалените стени се образува тромб
/съсирек/ се говори за „тромбофлебит“, който може да бъде на повърхностните или
на дълбоките вени. Конкретно за ищцата, доколкото заключението е изготвено
преди приобщаване към материалите по делото на справките от НЗОК, вещото лице
приема, че има данни за такова страдание най-късно от 2009г., с оглед и
показания за предходна операция./за която вече има и писмени доказателства/. В
резултат на процесното деяние според вещото лице е причинено кръвонасядане и
оток с възпаление на венозните съдове, наложило оперативно лечение. Развитието
на заболяванията флебит и тромбофлебит през м.септември 2015г. и извършените
медицински манипулации са причинила на ищцата болки и страдания за период около
два до два и половина месеца, свързано със затруднено движение на ляв долен
крайник. Последавщите болки според вещото лице се дължат не на процесния удар,
а на цялостното здравословно състояние на ищцата и наличните заболявания и
преди инцидента. На въпроса дали единствено инцидентът е причина за проведеното
лечение, вещото лице дава отговор, че ударът в подбедрицата е възможно да е
допринесъл за развитието на възпаление на стената на болестно разширената вена
и да е провокирал или усложнил състоянието флебит и тромбофлебит, но не може да
е единствена причина за това. Следва да се отбележи, че и след справката от
НЗОК не се установи да е провеждано лечение и да са възниквали проблеми за
ищцата във връзка със състоянието на кръвоносните й съдове след двете
хоспитализации от 2015г. Не се доказа безспорно, че втората хоспитализация, при
която вече има и флебит/тромбофлебит са свързани пряко с инцидента – ищцата е
приета с възпаление, описано като резултат от оперативното лечение при
предходната хоспитализация. И в двата случая се касае за възпаление на
повърхностните вени, т.е. никъде няма данни и констатации за животозастрашаващо
състояние.
При ката установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вкл. затруднено движение на левия крак
в резултат на действия на ответника – нанесен удар с ритник.
Предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника във връзка с причинено от него
непозволено увреждане са четири: противоправно деяние; вреда, причинена от това
деяние; причинна връзка между деянието и вредата и вина у деликвента. С
решението на Районен съд ******* по АНД № ***/2016 г. ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление против телесната неприкосновеност по
непредпазливост, като му е наложено съответно наказание, е задължително за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност,
както и вината на дееца, на основание чл. 300 от ГПК. Следователно, по делото е
установено, че на 31.08.2015г. ответникът е извършил противоправно деяние – причинил
телесна повреда на ищцата, изразяваща се в трайно затруднено движение на долния
ляв крайник. Ищцата е претърпяла вреди от деянието на ответника – болка,
страдала е от неудобството от затрудненото движение, т.е. засегнати са нейни
неимуществени права. Безспорно е, че болка е причинена със самия удар и е
продължила, утихвайки още поне месец. Донякъде продължителността на болката е и
в резултат на проведената операция, която според св. К.Г. не е било по спешност,
а обусловена от цялостното влошено венозно здраве на ищцата, т.е. принос за нея
има не само отока и възпалението от удара. По отношение на затрудненото
движение на левия крак, то също е в резултат на операцията, а причините за нея
за комплексни и не се ангажираха категорични доказателства за трайно и
продължително затруднение с начало именно процесната случка.
Безспорно, така причинените страдания съставляват
вредоносен резултат от деянието на ответника. Налице е причинна връзка между
конкретното противоправно деяние и констатираните вреди – болките през първите
дни и затрудненото движение, но връзката с продължителното страдание и
обездвижване и деянието не е пряка, а косвена. Претърпените от ищцата преки неимуществени
вреди са непосредствена последица от причиненото й увреждане, произтекло, от
своя страна, от виновното поведение на ответника и противоправното му деяние и
само те подлежат на обезщетяване.
Ответникът е длъжен да обезщети вредите,
които е причинил на ищцата на 31.08.2014 г. и които са пряка и непосредствена
последица на негативни емоционални преживявания – болка и неудобство при
затруднено движение на левия крак. Относно размера на дължимото на основание
чл. 52, във връзка с чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде отбелязано следното: разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено от съда
по справедливост. Съобразно установената съдебна практика, при определянето на
размера на обезщетението се преценя характера и степента на увреждането, начина
на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените страдания, възраст на увредения и др. Ищцата
е пострадала физически, но няма данни за трайно влошаване на здравословното й
състояние. Съдът намира, че справедливостта налага да се има предвид и формата
на вината при извършване на деянието – непредпазливост.
Съобразявайки горното,
естеството на физическите травми и продължителността на проявлението им, както
и формата на вината, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди е 1000 лв., в който размер предявеният
иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на увреждането /съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/, а за разликата
до пълния претендиран размер от 15 000 лв., искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата и своевременно
поискани разноски за адвокатско възнаграждение, СМЕ и свидетели, съразмерно на
уважената част от иска - в размер на 67,20лв. /0.06 от претендирания размер/.
Съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ищеца част от
разноските му по делото за адвокатско възнаграждение, а именно 892лв. По
компенсация ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника 825,60лв.
На основание чл. 78 ал. 6
от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 50 лв., представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Д.И. ***, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М.П.Л. ***, ЕГН ********** сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за причинените й на 31.08.2018 г. неимуществени
вреди, причинени в резултат на средна
телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Д.И. ***, ЕГН **********
да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Павликени сумата от 50 лв. /петдесет
лева/.
ОСЪЖДА М.П.Л. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.И. ***, ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 825,60лв. /осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет
ст./.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ