РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Перник , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500733 по описа за 2020 година
С Решение № 260234 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2847 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г. е признато за установено, че Б. А. Й. дължи на
„Топлофикация - Перник” АД, гр. П., сумата от 1024.09 лв. - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 102.85 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1181 по описа на Районен съд
Перник за 2019 г.
В срок е постъпила въззивна жалба от адв. С.Д., процесуален представител на Б. А. Й.,
в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Твърди, че Районният съд не е обсъдил направеното още с отговора на исковата молба
възражение, изразяващо се в констатираното несъответствие между предмета на заповедта
по чл. 410 ГПК и исковата молба, съдържащи данни за различни имоти, по отношение на
които се търсят съответните суми за топлоснабдяване. Поддържа, че обжалваното решение е
постановено по недопустим иск. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните намира за установено следното:
1
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация - Перник” АД, гр. П., твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество сумата от 1024.09 лв. - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 102.85 лв. - законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1181 по описа на
Районен съд Перник за 2019 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като
недопустим поради предявяването му извън предмета на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 1181 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
Отделно се поддържа, че липсва облигационна връзка между страните, поради
обстоятелството, че през процесния период имотът не е бил топлоснабдяван и че ответникът
няма качеството на потребител на топлинна енергия.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между страните. Въз
основа на приетите по делото СИЕ и СТЕ съдът е приел за установено, че до процесния
имот е доставена топлинна енергия на стойност 1024.09 лева за исковия период, а
дължимата законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
05.02.2019 г. се равнява на сумата от 102.85 лв. С Решението съдът е приел, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 1024.09 лв. - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., както и сумата от 102.85 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.02.2019 г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 1181 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
Решението на районния съд е валидно, а по останалите въпроси съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба процесуалният представител на въззивната страна е направил
възражение за недопустимост на обжалваното решение, поради обстоятелството, че
първоинстанционният съд е уважил недопустим иск, който е предявен за задължение,
относимо към недвижим имот, който не е посочен в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 1181 по описа на Районен съд Перник за 2019 г.
Настоящият състав намира, че действително заповедният съд е допуснал явна
фактическа грешка при посочването в заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 1181 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. на адрес на топлофицирания имот,
различен от този, който заявителят е посочил в Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от 19.02.2019 г. Първоинстанционният съд обаче е констатирал фактическата
грешка и е изпратил ч. гр. д. № 1181 по описа на Районен съд Перник за 2019 г. на
заповедния съд за отстраняването й. Същата е отстранена до приключване на устните
състезания пред първата инстанция по делото. Независимо от констатираните нарушения,
това не е довело до посоченото във въззивната жалба нарушаване правата на
жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК решението за
поправката на явна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва
2
и самото решение. В настоящия случай, макар и произнасяйки се с разпореждане за
поправка на явна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и невръчвайки го на
длъжника, заповедният съд не е допуснал нарушение като не е дал възможност на страните
да обжалват акта му, тъй като съгласно чл.413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не
подлежи на самостоятелно обжалване, освен в частта й за разноските, относно която част
жалбоподателят не сочи нередовности в заповедта за изпълнение. Следователно, на
основание чл. 247, ал.4, вр. чл.413, ал. 1 ГПК, самото разпореждане за поправка на явна
фактическа грешка в заповедта за изпълнение също не подлежи на самостоятелно
обжалване. Отделно от гореизложеното, в самото Заявление за издаване на заповед за
изпълнение от 19.02.2019 г., както и в последващата го искова молба с правно основание
чл.415, вр. с чл.124, ал.1 ГПК по делото, ищецът е посочил правилния адрес на
топлофицирания имот - ***. В диспозитива на обжалваното решение, първоинстанционният
съд също е приел за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
незаплатените суми за ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***.
С оглед липсата на възражения по основателността на предявения иск, настоящият
състав намира, че е ограничен от посоченото във въззивната жалба и не следва да се
произнася по отношение основателността му.
Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават
така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат
такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като е представила списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, Окръжният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260234 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2847 по
описа на Районен съд Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА Б. А. Й., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, ***, сумата от 100 лв. (сто лева) направени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4