№ 486
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500389 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза №
46, чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова срещу
решение № 2967/23.12.2022 год. по гр.д.№ 6035/2022 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати на П. Е. Е.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. * сумата от 751,92
лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд, преизчислен до 87,23 часа извънреден труд, за периода
27.07.2019 год. – 09.07.2020 год., по възникнало между страните служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „м.и./с.п.“,
сумата от 185,59 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до
1
22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.09.2022 г., до
окончателното изплащане. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“
№ 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати на П. Е. Е., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. * сумата от 500 лева за
направените по делото разноски. Осъдена е Главна дирекция „Гранична
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати по сметка на
БРС сумата от 250 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от
които 100 лева за държавна такса и 150 лева за вещо лице.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Сочи
се, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
като отношенията му с ответника се уреждат по специалните правила на този
закон и на наредбите издадени за неговото приложение, поради което ЗДСл и
КТ не намират приложение. Твърди се, че в ЗМВР не е предвидено
ограничение на нощния труд до 7 часа, както това е направено в КТ, като
специалната уредба сочи съвпадане на часовете дневен труд с тези на нощен –
т.е. по 8 часа. Сочи се, че разликите в правната уредба са обусловени от
спецификата на функционалните задължения на служителите, между които и
ищеца, а различните функции на служителите по ЗМВР, ЗДСл и тези по КТ
обуславят редица други различия както в задълженията, така също в правата и
предвидените стимули. Твърди се, че работното време на служителите, между
които и ищеца, се разпределя по такъв начин, че да не надвишава
установената нормална продължителност на работното време за отчетния
период, изчислена съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР по 40 часа седмично,
поради което той не е положил извънреден труд, за който да бъде
компенсиран. Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР не се прилагат
правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, тъй като двата нормативни акта имат
предвид различна база относно нормалната продължителност на работното
време и са несъвместими. Твърди се, че ищецът не е положил извънреден
нощен труд, поради което претенцията му за допълнително заплащане на
такъв труд е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена от съда. Твърди
се, че в случая не е налице празнота в правото, която да бъде запълнена по
2
аналогия, а при наличието на специфични правила следва да бъдат приложени
те, а не общата уредба. Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане
на съдебните разноски, направено е евентуално възражение за прекомерност
на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако
надхвърля минимума предвиден в Наредба №1 за МРАВ.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Е. Е.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. 1, ет. *, чрез процесуален
представител адв. Георги Стоянов АК-Бургас, в който е посочено, че
въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно -
обосновано и съобразено с материалния закон. Твърди се, че изводите на
районния съд за празнота в специалната нормативна уредба относно начина
на изчисляване на извънредния труд при сумарно отчитане на работното
време в случая е обоснован, поради което правилно е счетено, че субсидиарно
приложение намира Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Сочи се, че този извод не е в противоречие с решението на СЕС от
24.02.2023 год. по дело С-262-20 и дори е в съответствие с него, в частите в
които е посочено, че за категориите служители между които и ищеца, следва
да бъдат предвидени други мерки за защита, включително- обезщетения за
компенсиране на особената тежест на нощния труд. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване
и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
искови претенции с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Пред въззивния съд с писмено становище въззивникът е направил
искане при разрешаване на спора да бъде взето предвид Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 год. по ТД №1/2020 год. по описа на ОСГК на ВКС, а
въззиваемият с писмено становище възразява, като твърди, че процесния
период е преди изменението на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в
редакцията Обн. в ДВ бр.60, от 07.07.2020 год., в сила от 10.07.2020 год. и за
3
него соченото тълкувателно решение е неприложимо.
С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно
съединени искове за главница и мораторна лихва, предявени от ищеца П. Е.
Е., ЕГН **********, срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, след надлежно изменение на
исковете, сумата от 751,92 лева-главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 87,23 часа
извънреден труд, за периода 27.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало
между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема
длъжността „м.и./с.п.“, сумата от 185,59 лева-обезщетение за забава, считано
от 01.11.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забавено
плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба - 23.09.2022
г., до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че в процесния
период ищецът е положил нощен труд, който съгласно приложимата по
аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
следва да бъде преизчислен в дневен, с коефициент 1,143, което сочи за
извънреден труд от над 80 часа, който по твърдение на ищеца ответникът е
следвало да му заплати, но не е заплатил. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са
доказателства.
Ответникът е оспорил исковите претенции. Сочи се, че за процесния
перид ищецът е изпълнявал задълженията си по служебното правоотношение
при смесен режим на работа, съгласно утвърдени месечни графици, като при
формиране на резултат с надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан извънреден труд на осн. чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР. Твърди, че в
случая са приложими специалните норми по ЗМВР и наредбите издадени за
неговото прилагане, поради което не следва да се прилага по аналогия общата
уредба по КТ и общите подзаконови нормативни актове. Оспорва твърдението
на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни плащания по
служебното правоотношение. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
4
правна страна:
Решението е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му и е валидно. Като постановено по допустими искови
претенции, решението е допустимо.
Относно правилността на обжалваното решение, настоящият съд взе
предвид следното:
По делото са представени протоколи за отчитане на положения нощен
труд от ищеца, както и платежни документи. Допуснато е и е прието
заключение на вещо лице на съдебно-икономическа експертиза по въпроси
поставени от ищеца.
За процесния период 27.07.2019 год. – 09.07.2020 год. ищецът е заемал
длъжността служител м.и./с.п.“ Главна дирекция „Гранична полиция“, и е
дължавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За процесния
период ищецът е полагат труд по график на 12 часови смени, включително е
полагал нощен труд за периода от 22 ч. до 6 часа – т.е. по 8 часа. От
представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по
приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза се установява,
че за процесния период ищецът е положил труд на 76 нощни смени, като за
него са отчетени 610 часа нощен труд. При преизчисляване на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 , съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, вещото лице е
посочило, че разликата между отчетения от ответника труд /заплатен труд за
610 часа в размер на 364 лв./ и преизчисления /незаплатен труд/ е 87,23 часа,
на стойност 751,92 лв. Вещото лице е изчислило и претендираната мораторна
лихва в размер на 185,59 лв.
За да уважи изцяло предявените искове районният съд е посочил, че за
процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на
вътрешните работи, и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. В съответствие с
преобладаващата към момента на произнасянето на
първоинстанционното решение съдебна практика, районният съд е приел,
5
че в специалните наредби липсва изрична норма за начина на преобразуване
на часовете положен нощен труд в дневен, поради което празнотата следва да
се преодолее като субсидиарно се приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, при определения по тази
наредба коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен - 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителности от 8 часа
на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ и 7 часа за първия.
След постановяване на първоинстанционното решение, с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 год. по ТД №1/2020 год. по описа
на ОСГК на ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване по
въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от
същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове ?“, като е прието, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
В мотивите към тълкувателното решение е коментирано, че по спорния
въпрос в ЗМВР не е алице празнота, която да може да бъде запълнена при
прилагане по аналогия на КТ и чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като липсата на правило като
това по чл.9, ал.2 в наредбите издадени по прилагане на ЗМВР в частта
относно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането по
аналогия не следва да се допуска, тъй като случаите по ЗМВР и КТ не са
сходни и прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения
не би обезпечило постигането на законова цел. Посочено е, че при
6
разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Посочено е, че горното разрешение
съответствува и на правото на ЕС. По образуваното дело от Съда на
Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е
налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси.
Решението по това дело /т. 49, 51 и 55 се приема, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.
12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл.
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е.
е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел /т. 80/.
7
Действително, процесният период посочен от ищеца в исковата млоба
27.07.2019 год. – 09.07.2020 год., е преди изменението на разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията Обн. в ДВ бр.60, от 07.07.2020 год., в
сила от 10.07.2020 год., но доколкото в приетото тълкувателно решение не е
направено изрично разграничение и отразяване, че даденото задължително
тълкуване касае само приложението на чл.187 от ЗМВР след неговото
изменение с ДВ бр.60/07.07.2020 год., неоснователно е възражението на
въззиваемия, че тълкувателното решение не може да се приложи за
нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР преди нейното изменение. В мотивите на
тълкувателното решение при анализа на чл.187, ал.1 от ЗМВР, изрично е
направено тълкуване на израза „8 часа дневно“ /редакцията на чл.187, ал.1 от
ЗМВР, преди изменението е: „нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица“/, като е посочено, че работното време е 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня, в неговата светла част и през нощта
– в неговата тъмна част - 22 часа до 06 часа / чл.187, ал.3 от ЗМВР, в
редакцията преди изменението от 2020 год./.
С оглед горното, към момента следва да се приеме, че като е приложил
по аналогия чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и след преизчисляване на положения нощен труд от 610
часа с коефициента по тази наредба е направил извод за 78,23 часа незаплатен
нощен труд за ищеца, Бургаският районен съд е постановил валидно и
допустимо, но неправилно решение – в противоречие с материалния закон,
което следва да бъде отменено от въззивния съд, с постановяване на акт
по същество на спора. Предвид обстоятелството, че липсват предпоставки за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд и превръщането му в
дневен с коефициент 1,143, тъй като прилагането на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата по аналогия е недопустимо,
предявеният иск за главница от 751,92 лв. се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за законна лихва върху сумата
считано от предявяване на иска, до окончателното й плащане.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което
въззивният съд следва да отхвърли и претенцията за сумата от 185,59 лв.
8
Последица от отхвърляне на исковите претенции е присъждане в полза
на ответника на направените разноски за двете съдебни инстанции. Пред
първата инстанция ответникът не е направил разноски, а пред въззивната
инстанция са направени разноски за заплатена държавна такса в размер на 50
лв., която следва да бъде възложена в тежест на ищеца. Ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски по делото, но на осн. чл.78, ал.3 от ГПК при
отхвърляне на исковете, отговаря за възстановяване на разноските на
насрещната страна. На осн. чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за защита на
ответника за всяка от двете инстанции, поради което в тежест на ищеца
следва да се възложи и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 200
лв. за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2967/23.12.2022 год. по гр.д.№ 6035/2022 год. по
описа на Бургаския районен съд, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО
РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. Е. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к.
„Л.“, бл.**, вх. *, ет. *, срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, за
осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Мария Луиза“ № 46, да заплати на П. Е. Е.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. * сумата от 751,92
лв. /седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд, преизчислен до 87,23 часа извънреден труд, за периода
27.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „м.и./с.п.“ и
сумата от 185,59 лв. /сто осемдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/
- обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 23.09.2022 г., до окончателното изплащане.
9
ОСЪЖДА П. Е. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл.**, вх.
*, ет. * да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “Мария Луиза“ № 46 направени
разноски в размер на 50 лв. /петдесет лева/ за внесена държавна такса за
въззивно обжалване, както и сумата от общо 200 лв. /двеста лева/ -
юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за защита пред всяка от двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10