Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд,
гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
мл. съдия АНЕТА
ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от мл.
съдия Илчева въззивно гражданско дело № 3328 по описа за 2017 г. по описа на
СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 17829/04.11.2016 г. на
Софийския районен съд, 32 състав по гр. д. № 51112/2015 г. „С.в.“ АД е осъдено да заплати на Б.Г.К. на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата 4 620 лева – обезщетение,
представляващо разликата между пазарната цена на гараж № 10, находящ се в сутерена на пететажна масивна монолитна жилищна
сграда в гр. София, район „Красно село“, ул. „********и занижената цена, на
която бил продаден, поради наличието на неправилно изградено в гаража
съоръжение на ВиК – общ водомерен възел на жилищната сграда и водопроводна
тръба, като искът в частта, в която се претендират пропуснати ползи за сумата
над 4 620 лева до предявения размер от 7 000 лева, както и за
претърпени загуби за сумата над 3 600 лева – обезщетение за това, че
ищецът е бил лишен от ползване на гаража в размер на пазарния наем за периода
30.01.2013 г. – 30.07.2015 г., с обща стойност 480 лева, е отхвърлен.
Срещу решението в частта, в която „С.в.“
АД е осъдено да плати сумата 4 620 лева, е подадена въззивна жалба от ответника „С.в.“ АД. Поддържа, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита за погрешен извода, че дружеството е монтирало
водомерен възел в имота на ищеца в нарушение на нормативните изисквания.
Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между наличието на съоръжението и
разликата в цената на имота. Според ответното дружество разликата в цената е
съществувала и при закупуването на имота, тъй като съоръжението е било
изградено преди това. Излага съображения, че ищецът не е доказал наличието на
причинно-следствена връзка между претендираните пропуснати ползи и изграденото
съоръжение. Освен това не е посочена индивидуална цена на процесния гараж,
който е бил придобит заедно с още пет други.
Въззиваемата страна по тази жалба – ищецът Б.Г.К., оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК като неоснователна, а решението в тази част счита
за съобразено със събраните доказателства. Намира
твърдението, че първоначално одобреният проект за ВиК е бил изменен при
спазване на законоустановената процедура, за неподкрепено с доказателства.
Измененият проект следвало да се съхранява от ответното дружество, но то не го
е представило. Изтъква, че нотариалният акт за покупка на гаража е от
14.10.2005 г., а разрешението за ползване на сградата – от 09.05.2006 г. Според
него не е имало как да ограничат щетите от наличието и лошата поддръжка на
общия водомерен възел в имота му.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на сумата 3 600 лева –
обезщетение за това, че ищецът е бил лишен от ползване на гаража в размер на
пазарния наем за периода 30.01.2013 г. – 30.07.2015 г., заедно
с мораторната лихва за забава върху съответните месечни обезщетения за ползване
до датата на подаване на исковата молба с обща стойност 480 лева, е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца Б.Г.К.. Поддържа, че
постановеното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено в
обжалваната част. Излага съображения, че съоръжението е монтирано в нарушение
на нормативните изисквания. Изтъква, че тъй като водомерният възел е бил собственост
на ответното дружество, той не е могъл да извършва никакви несъгласувани
ремонти и е бил задължен да осигурява свободен достъп по всяко време. Същевременно
не е могъл да ползва имота си по предназначение, поради течове и влага.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба, ответникът
„С.в.“ АД, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК
като неоснователна и незаконосъобразно и счита, че
решението следва да бъде потвърдено в тази част. Твърди,
че липсват доказателства за причинно-следствена връзка между наличието на
съоръжението и твърдяната разлика в цената. Излага съображения, че ищецът е
закупил гаража, въпреки наличието на водопроводен възел, а разликата в цената
следва да е съществувала още към този момент.
В
частта, в която се отхвърля предявеният от Б.Г.К. иск по отношение на
претендираните пропуснати ползи за сумата над 4 620 лева до предявения
размер от 7 000 лева решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и след преценка
на доказателствата по делото, по реда на въззивната проверка, приема следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението е
валидно и допустимо, постановено при излагане на установената по делото
фактическа обстановка. Не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
187 се установява, че на 14.10.2005 г. Б.Г.К. е закупил общо 6 гаража, сред
които и процесният, на обща стойност 36 853,40 лева. Разрешение за
ползване на сградата, в която се намира гаражът, е издадено на 09.05.2006 г.
Представен
е и нотариален акт № 127, с който на
30.07.2015 г. Б.Г.К. е продал процесния имот за сумата 6 500 евро.
От
представения чертеж на водопроводна инсталация от 05.2002 г. не се установява
да е предвидено през процесния имот да преминават ВиК съоръжения.
Със
заявление от 30.01.2013 г. Б.Г.К. е поискал премахване на водомерния възел, а с
покана от 02.04.2013 г. е поканил дружеството да му заплати наем за ползвания
имот в размер на 85 лева месечно за периода 31.01.2010 г. – 31.01.2013 г.,
заедно с мораторна лихва върху сумата в размер на 287 лева.
Приетата
по делото СТЕ дава заключение, че при изграждане на съоръжението не са спазени
нормативните изисквания и последното е поставено на място, различно от
предвиденото в одобрения проект. В допълнителната СТЕ вещото лице е приело, че
общата стойност на пазарния наем за имота за периода 30.01.2013 г. – 30.07.2015
г. е 3 080 лева, както и че пазарната стойност на гаража без монтирано
съоръжение е 23 060 лева, а с монтирано съоръжение – 18 440 лева.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията е била насочена
към ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД
за обезщетяване на вреди в случаите на възлагане на работа на друго лице. Тази
отговорност се носи от проявилото действие или бездействие лице, в резултат на
което е настъпила вредата или от възложителя на работата. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3
от ППВС № 4/1975 г. В посочения смисъл е и решение № 100 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 696/2009 г., Г. К., ІІІ ГО
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В хипотезата на чл. 49 ЗЗД
отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина - действие
или бездействие, а заради действието или бездействието на нейни работници или
служители, на които е възложена работата. Що се отнася до вината по смисъла на
чл. 45 ЗЗД, тя се предполага до доказване на противното. По общите правила на
доказването при деликтите, в тежест на ответника е да обори презумпцията за виновно причиняване на вредите.
От събраните доказателствата се установява, че претърпените
вреди, състоящи се в намалената
цена на процесния имот, са в причинно-следствена връзка с наличието на
съоръжение, собственост на „С.в.“ АД, в него.
Въззивният съд споделя извода, до който е достигнал и СРС, че
е установено на ищеца да са причинени вреди, състоящи се в намалена
стойност на собствения му имот, съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза.
Начинът на настъпване на вредите се установява от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Биков
установява, че в гаража е имало постоянна влага и теч, предизвикан от
намиращото се там съоръжение. Свидетелства, че периодично гаражът е бил
посещаван от служители на ответното дружество, които са подменяли различни части
на съоръжението или са извършвали замервания. Не са налице основания да не се кредитират показанията на този
свидетел, тъй като те са безпристрастни и непротиворечиви.
По
делото не е спорно, че съоръжението, намиращо се в гараж № 10, е собственост на „С.в.“ АД и то е възлагало на
служители на дружество да осъществят периодични проверки и ремонти по отношение
на него.
Следователно на ищеца са причинени вреди от действия на служители на ответното дружество в изпълнение на
задължението за обслужване
на съоръжението, чиято собственост е то. От обсъдените доказателства и по специално показанията на свидетеля се установява, че е възникнал теч, което е в
резултат на недостатъчно упражнявана профилактика по отношение на съоръжението.
При тези обстоятелства, отговорността на ответника за обезщетяване на
вредите следва да бъде ангажирана.
По отношение размера на
вредите
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 51 ЗЗД съгласно която на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Въззивният съд споделя извода на СРС, който е счел,
че исковата претенция е доказана за 4 620 лева и се е опрял на
заключението на СТЕ, като е определил размера
на претърпените вреди за тази сума.
Неоснователно е
възражението на „С.в.“
АД, че липсва причинно-следствена връзка между наличието на
процесното съоръжение и разликата в цената на процесния гараж. Такава се
доказва от СТЕ, която дава заключение, че има разлика в пазарната цена на
гаража с изградената инсталация и без нея. Неоснователно е и възражението, че
при закупуването на гаража, Б.Г.К. е имал обективна възможност да установи
евентуални налични недостатъци. Следва да се има предвид, че разрешението за
ползване на сградата е издадено след закупуването на имота, освен това по
одобрен ВиК проект в гаража не е предвидено изграждането на никакви
допълнителни съоръжения, поради което купувачът не е бил длъжен да предполага,
че съществува недостатък и в имота му е изградено допълнително съоръжение в
нарушение на нормативните изисквания. Настоящият състав счита за правилен
извода на районния съд, че водомерния възел е монтиран в противоречие с
нормативните изисквания. При първоначалния проект, който няма данни да е
изменян впоследствие, съоръжението е предвидено да се изгради на място, извън
процесния гараж, както е установил експертът и без спазване на изискванията то
е поставено в имота на ищеца.
По
делото не се установява ищецът да е бил лишен от ползване на процесния гараж за
исковия период. От свидетелските показания може да се направи извод, че гаражът
е бил ползван, независимо от наличните теч и влага в него. Ищецът е имал достъп
до него и го е използвал според предназначението му – съхранявал е там свои
вещи. Поради това правилно районният съд е преценил, че искът за претърпени
загуби от лишаване от ползване на гаража, е недоказан.
Поради
неоснователност на главния иск, следва да се отхвърли и предявеният иск по чл.
86 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху съответните месечни обезщетения за
ползване до датата на подаване на исковата молба с обща стойност 480 лева, тъй
като представлява акцесорна претенция, зависима от главната.
Предвид изложеното,
решението на СРС в обжалваните и
от двете страни части, е постановено при правилно прилагане на материалния
закон и следва да се потвърди така както е постановено.
С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани на никоя
от страните, тъй като първоинстанционното решение е потвърдено и въззивните
жалби на страните съответно са оставени без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17829/04.11.2016 г. на
Софийския районен съд, 32 състав, по гр. д. № 51112/2015 г. в частите,
в които „С.в.“ АД е осъдено да заплати сумата 4 620 лева – обезщетение,
представляващо разликата между пазарната цена на гараж № 10, находящ се в сутерена на пететажна масивна монолитна жилищна
сграда в гр. София, район „****“, ул. „********и занижената цена, на която бил
продаден, поради наличието на неправилно изградено в гаража съоръжение на ВиК, искът за заплащане на сумата 3 600 лева – обезщетение за това, че
ищецът е бил лишен от ползване на гаража в размер на пазарния наем за периода
30.01.2013 г. – 30.07.2015 г. е отхвърлен, заедно с
мораторната лихва за забава върху съответните месечни обезщетения за ползване
до датата на подаване на исковата молба с обща стойност 480 лева.
Решение № 17829/04.11.2016 г. на Софийския районен съд, 32 състав, по гр. д. № 51112/2015 г. в останалата част е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: