Р Е Ш Е Н И Е
26.01.2018 г.
Номер 12 2 0 1 8 година град Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на шестнадесети януари 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 345 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13 ал. 2 от Закона за социално подпомагане / ЗСП /.
М.П.М. *** обжалва Заповед № ЗСП/Д-КН/4747/15.09.2017 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Кюстендил, с която на основание чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 28 ал. 1 от ППЗСП и подадено заявление – декларация, неотговарящо на условията на чл. 16 ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди. Същата е потвърдена с Решение № 10-РД-01-0086/12.10.2017 г. на Директора на РДСП - Кюстендил.
Жалбоподателят лично, пълномощникът си П. и чрез адв. А. навежда доводи за незаконосъобразност на издадената заповед и потвърдилото го решение. Моли за отмяна на административните актове и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Представя и писмена защита.
Ответникът - Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Кюстендил, чрез юр. С. моли жалбата да се отхвърли и заповедта на директора на ДСП Кюстендил да се потвърди.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, като подлежаща на съдебен контрол, на основание чл. 13 ал. 5 от ЗСП. На основание чл. 98 ал. 2 изр. 2 от АПК, на съдебен контрол подлежи потвърдената при обжалването по административен ред заповед за отказ за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Административната процедура е започнала
по заявление - декларация с вх. № ЗСП/Д-КН/4747/01.09.2017 г. за отпускане на еднократна
помощ за инцидентни нужди по реда на чл. 16 от ППЗСП, подадена от жалбоподателя.
При извършена справка от ДСП Кюстендил е констатирано, че жалбоподателят М. е неженен, няма деца. Пенсионер е с ЕР на ТЕЛК
№ 1861/153/14.09.2016 г. – 80% т.н.р. с водеща диагноза параноидна шизофрения,
като пенсията му е в размер на 133.08 лв. Лицето живее на посочения от него
адрес в съжителство с родителите си, като на същия адрес живее и единия му
брат, а другия е на друг адрес в гр. Кюстендил. От данните по делото е видно,
че има подадено заявление – декларация от лицето на 01.09.2017 г. за отпускане
на посочената еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. По несъмнен начин се
установява, че към молбата са приложени: ЕР на ТЕЛК № 1861/153/ от 14.09.2016
г., доказващо определена степен на трудова неработоспособност на жалбоподателя
от 80 % пожизнено с право на придружител; представен е и социален доклад за
обстоятелствата по чл. 16 ал. 1 от ЗСП, в
който е описано защо не е отпусната исканата еднократна помощ за инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално – битови и други жизненоважни
потребности, а именно ремонт на необитаеми за живеене стаи. Срокът на действие
на оценката за трайно намалена неработоспособност е 3 години – до 01.09.2019 г.
Приложени са и множество медицински докувенти за провеждане на лечение на жалбоподателя. Има и издадена
фактура № ********** от 01.12.2017 г. от „ЮРО -1914“ ООД гр. Кюстендил, с
приложен към нея фискален бон от 01.12.2017 г. за сумата от 80 лв. с ДДС,
документираща извършване на услуга, а именно „изработка, доставка и монтаж на
ПВЦ прозорец за баня“. Приложена е и справка за получените социални помощи от
жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 30 .11.2017 г. Въз основа на тези доказателства, решаващият
административен орган издава отказ от заплащане на еднократна помощ при
инцидетни нужди по чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 28 ал. 1 от ППЗСП, като мотивира
същия с обстоятелството, че не отговаря на условията на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП –
липса на инцидетно възникнала потребност към момента на подаване на заявлението
– декларация.
Директорът на ДСП – Кюстендил е издал Заповед № ЗСП/Д-КН/4747 /15.09.2017 г., като същата е била обжалвана в законния срок пред Директора на РДСП - Кюстендил, който със свое Решение № 10-РД-01-0086/12.10.2017 г. е потвърдил заповедта със същите мотиви. На 19.10.2017 г. оспорващият е получил решението на Директора на РДСП - Кюстендил и в законоустановения срок е упражнил правото си на жалба срещу заповедта на Директора на ДСП - Кюстендил.
С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на основанията, съгласно чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:
Обжалваният от страна на жалбоподателя акт е по своето същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Същият е издаден от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му и в него са изложени конкретни и подробни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 13 от ЗСП, като е спазена и изискващата се от закона форма, в съответствие с целта на закона – подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, ако отговарят на определени условия и при спазване на административно - производствените правила и материално - правните разпоредби по издаването й.
В случая обаче съдът, установява съществено нарушение на административно - производствените правила, като констатира и допуснато от органа нарушение на материално - правната норма.
Производството е инициирано по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗСП. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателят е лице, на което е призната трайна неработоспособност от 80 %., с водеща диагноза параноидна шизофрения, а пенсията му е в размер на 133.08 лв. При данните по делото, съдът намира, че за жалбоподателя са налице законовите предпоставки административният орган да се произнесе положително по подадената от него молба за отпускане на еднократна помощ при инцидентни нужди.
Със Заповед № ЗСП/Д-КН/4747/15.09.2017 г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кюстендил е издал заповед за отказ за еднократна помощ, в нарушение на изискването на чл. 13 ал. 3 от ЗСП, като същата не съдържа никакви конкретни фактически съображения и изводи, които да обосновават разпоредения резултат. Административния орган не е обсъдил всички данни и обстоятелства, събрани и установени в хода на производството и не е съобразил наведените доводи и представените от М. доказателства, съгласно чл. 35 от АПК. Отчасти липсата на мотивите на заповедта е преодоляна с решението на горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Кюстендил, като в същото са описани констатирани данни и обстоятелства, свързани със семейното, здравословно и имотно състояние на М.. Тези мотиви обаче са формални и не съдържат конкретни изводи, тъй като и в тях не се съдържат съображения за липсата на инцидентност на съответната потребност, както и не са изложени аргументи и мотиви, защо самата потребност не попада в хипотезата на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, така както е прието в оспорената заповед на директора на ДСП – Кюстендил.
Отделно от горното, е бил нарушен чл. 27 ал. 1 от ППЗСП, която изрично регламентира, че в срок до 20 дни от подаването на молбата – декларация /заявлението/, социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2, като съгласно ал. 2 на същия текст, социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. В случая, от представената административна преписка и съдържащите се в нея доказателства е видно, че заявлението е подадено на 01.09.2017 г., социалната анкета е извършена евентуално на 15.09.2017 г., /лист 23 по делото/, а социалният доклад е от 29.09.2017 г. Издадената заповед пък е от 15.09.2017 г. /две седмици преди издаването на оспорената заповед/, в нарушение на процедурата по чл. 27 ал. 1 от ППЗСП! Съгласно § 1 т. 11 от ПЗР на ЗСП социалната анкета е дейност но установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от сициални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството , в проучване на документация и събиране на информация,1 а разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ, да бъде извършено в срок до 20 дни от подаването на молбата – декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. В случая горното е извършено формално и извън определените за това срокове.
Съгласно чл. 27 ал. 6 от ППЗСП, при извършване на социалната анкета се вземат предвид всички констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен хаерактер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Описаното нарушение е самостоятелно и напълно достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт, обуславящо и водещо до отмяната му като такъв.
При изложените по - горе данни издалият заповедта административен орган е направил необоснован и материалнонезаконосъобразен извод за това, че за лицето не са налице условията по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП.
Основен критерий за преценка относно необходимостта от предоставяне на социални помощи е доходът на лицето направило искане пред компетентния административен орган, съобразно принципите и целите на социалното подпомагане като израз на социалната политика на държавата. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, за условията и реда за отпускане на еднократна помощ, законът не предвижда специални или допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези посочени в общата разпоредба на чл. 13 ал. 2, във връзка с чл. 12 ал. 2 от ЗСП. В този смисъл, социалната анкета трябва да даде отговор – налице ли е инцидентно възникнала потребност от вида на изброените в чл. 16 ал. 1 от ПЗСП; какви доходи по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство и имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката кои лица и при какви условия имат право на такава помощ, следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2 ал. 3 от ЗСП. От изложеното следва, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално – битови и други жизненоважни потребности на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами, чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности, може да се отпуска веднъж годишно, със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице, еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от МС с акт по чл. 9 ал. 2 от ППСЗП.
Всички доказателства по делото безпротиворечиво водят до извод за наличие на обстоятелства за жалбоподателя М., които го правят отговарящ на горецитираните условия за отпускане на еднократна инцидентна помощ по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП. Обратното възприемане на административния орган на горепосочените наредби е неправилно, поради противоречие с целта на закона /целите на социалното подпомагане/ и на материлноправните разпоредби, тъй като изводът му за липса на предпоставките на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, е формиран при липса на действителните факти от значение за случая и са в разрез с идеята за добросъвестност и справедливост. Съдът не приема, че така формирания отказ, въз основа на непълни доказателства е правилен и в този смисъл ще отмени оспорената заповед като върне преписката за ново произнасяне на административния орган, който да извърши цялостна преценка и събере допълнителни доказателства за възникналата инцидентна нужда за посоченото лице.
В настоящият случай е установено по безспорен начин степента на трайно увреждане на М., минимален размер на пенсията му, липсата на недвижимо имущество на негово име и в тази връзка невъзможност за извършване на какъвто и да е ремонт на стаята, в която да живее, като са установени и заплатени разходи във връзка с този ремонт, представени са и разходооправдателни документи за това. Така установените факти по безспорен начин попадат в цитираните текстове на ЗСП и Правилника за приложението му за изплащане на заявената инцидентна еднократна помощ. Предвид изложеното не е налице липса на инцидетна възниквала потребност, както неправилно е приел административния орган в обжалваната заповед, съответно в потвърдилото я решение.
С оглед на посоченото, основателни
се явяват възраженията на жалбоподателя, че издадената заповед е незаконосъобразна
и необоснована.
По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на обжалвания акт, съдът прави извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна, издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, като неправилно е приложен материалния закон, жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган, с указания да се направи преценка за размера, до който да се удовлетвори молбата по заявената от М.П.М. социална помощ по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, в рамките на нормативно уредения размер по чл. 16 ал. 2 от ППЗСП. .
По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 във вр. с чл. 173 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП-КН/4747/15.09.2017 г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” гр. Кюстендил, като незаконосъобразна и неправилна.
ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания, дадени от съда.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: