Р Е Ш Е Н И Е
№ 1061
гр.Кюстендил,20.12.2019год.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд,гражданска колегия, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1491/ 2010 год.,за да
се произнесе,взе в превид следното:
Р.Й.Б.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-***, чрез адвокат И. М.-САК,е
предявил против ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,ул.“Владимир Поптомов“ 17,Област
Кюстендил,искове да бъде осъдена ответната община да му заплати сумата от 80
000-осемдесет хиляди лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени в резултат на трудова злополука на 30.01.2019 год.
в с.Невестино.претендира се и присъждането на разноските по делото.
В срока за отговор ответната община оспорва искът по
основание и размер,прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат,поради проявената от ищеца груба небрежност,взема становище по
доказателствата,прави самостоятелни доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
Не се спори между страните,а това се
установява и от трудов договор № 11/09.06.2017 год./л.14/,че между тях към
30.01.2019 год. е съществувало трудово правоотношение,по силата на което ищеца
изпълнявал длъжността „Работник поддръжка на пулт за управление“,за която е
подписал и длъжностна характеристика/л.16-17/.Не се установява от длъжностната
характеристика на ищеца същият да има задължения по отрязване на дървета
пряко,или косвено.На 30.01.2019 год. ищеца изпълнявал трудовите си функциикато
преди обяд със свидетелят Й. К. посетили
с.Четирци,където отстранили авария по улично осветление,след което се прибрали
в с.Невестино.Според показанията на св.К.
ищецът след обедна почивка не се прибрал в работилница,където обичайно
пребиваали, а се присъединил към група, определена да отсича дървета срещу
административната сграда, където се намира Община невестино.няма доказателства
за това конкретно длъжностно лице да е наредило на ищеца да се присъедини към
групата, определяна да отсича дървета.Към 14.30 часа лицето С. Б. С.,осъществяващо
отсичането на дърветата с помощта на моторен трион, при опит да освободи триона
от ствола на дървото нанесъл на ищеца прорезна рана на дясна подбедрица.Случилото
се станало достояние на св.И. В.,според
показанията на който той не е нареждал на ищецът да участва в дейността по
отрязване на дърветата ,не е забелязал присъствието му на място,но е узнал
веднага за случилото се.Бил извикан санитарен реанимобил /линейка/,който
откарал ищеца до МБАЛ“Д-р Н.Василиев“АД-Кюстендил,където бил прегледан.От
епикриза от 07.02.2019 год./л.14 от гр.д.№ 344/2019 г.КОС/,изг.от МБАЛ„Д-р
Н.василиев“АД-Кюстендил,се установява, че на ищеца по оперативен път било осъществено
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-гибия и фибули.Съгласно
експертно заключение вх.№ 26098/25.11.2019 год./л.41-528,изп.от вещите лица д-р
В.Н. и д-р Е.Л. на ищеца в резултат на порязвянето е причинена разместена фрактура
на голямия пищял /табия/ на дясна подбедрица-голяма прорезна рана на меките
тъкани по предна и предностранична повърхности на подбедрицата и подлежаща
пълна разместена фрактура / срязване/ на големия пищял на подбедрицата,както и
частична лезия / частично срязване или разкъсване/ на клон на н.перонеус на
подбедрицата,което е довело да трайно затруднение на движенията на десния крак
на ищеца за срок, по-голям от 6-шест месеца,както и до по-продължителни болки и страдания.Вещите лица заключават, че
обичайният срок за възстановяване на видът фрактура е от около 7-8 месеца,но в
казуса поради увреждането на мускули и нерв този срок ще е по-продължителен,
при налична вероятност да не настъпи пълно възстановяване .От показанията на
св.С.С. Б.-съпруга
на ищеца, се установява,че
последният е търпял силни болки и страдания,като и понастоящем търпи
психически дискомфорт от преживяното.
За случилото се на 30.01.2019
год.били уведомени органите на ТП на НОИ-Кюстендил, които провели разследване
,констатациите от което отразили в нарочно изготвен протокол № 1/14.03.2019
год. /л.6-13 от гр.д.№ 344/2019 г.КОС/,а в последствие го признали за трудова
злополука,видно от разпореждане № 4/05.04.2019 год./л.55/.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства,а останалите като неотносими
към спора съдът не обсъжда.
Установената фактическа обстановка
обуславя извод на съда за частична основателност на исковата претенция.Мотивите
на съда са следните.
На осн.чл.200,ал.1 КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им,като отговорността на работодателя се изключва,на
осн.чл.201,ал.1 КТ,ако пострадалият е причинил умишлено увреждането,и може да
се намали/чл.200,ал.2 КТ/,ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност,т.е извършил е действие в нарушение на
установените от закона и работодателя правила за безопасност на труда, като е
предвиждал възможността от настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено
се е надявал той да не настъпи. Легално определение на
понятието „трудова злополука“ е дадено в чл. 55, ал. 1 КСО,
който гласи: " трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт“.Установяването на трудовата злополука и професионалната болест става по
реда на специални, административни по своя характер производства, уредени
съответно с разпоредбите на чл. 57-60 КСО
и чл. 61-63 КСО,
както и в подзаконови нормативни актове, като при споровете за обезщетения за
вреди, настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и
професионалната болест става по административен ред и е от изключителната
компетентност на съответните административни органи, поради което не може да се
установявана в исковото производство по чл. 200 КТ,административните
актове за установяване на професионални рискове - трудова злополука и
професионална болест се издават при участието на страните по трудовото
правоотношение в съответните административни производства,поради което в
исковото производство, където участват същите страни, не може да се оспорва
законосъобразността на установеното там наличие или не на професионална болест
и трудова злополука.
В казуса бе установено безспорно наличието на трудово правоотношение между
страните и възникнала трудова злополука,по което обстоятелство те не спорят,т.е
установено е наличието на функционална връзка между злополуката и извършваната
от пострадалия работа.В тази насока са трудовия договор,протокол № 1/14.03.2019
год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,станала около
14.30 часа на 30.01.2019 год. с
ищеца,разпореждане №4/05.04.2019 год./27/31.10.2016 год. на
длъжностното лице при ТП-Кюстендил на НОИ,показанията на свидетелите К. и В..
Възраженията на ответника,че ищеца не е изпълнявал трудовите си
задължения,съобразно длъжностната му характеристика,а дейности извън тях,по
своя воля,за които не притежава квалификация,с оглед горното са
преклудирани,защото протоколът от разследването на комисията по трудовата
злополука има обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти
/механизма на трудовата злополука/, съгласно чл.
58, ал. 6 КСО, тъй като тези обстоятелства биха
изключили квалификацията на злополуката като "трудова", а тя е
установена с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от
работодателя - чл. 17, ал. 2 ГПК.В обсъдения протокол са посочени изчерпателно допуснатите
нарушения от работодателя по безопасността на труда,поради което съдът не
намира за необходимо да ги коментира.Практически цитираният протокол,неоспорен
и необорен по надлежният ред,установява нарушение на ответника на основно свое
задължение по КТ-това императивната норма на чл. 275, ал.1 от КТ, поради което съдът счита, че искът по чл. 200,ал.1 КТ от КТ е доказан в своето
основание.
Досежно размера на иска, съставляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди са приложими общите правила на гражданската отговорност и
се подчинява на принципа на справедливостта, прокламиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Понятието " справедливост " е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението.В резултат на трудовата
злополука на ищеца са причинени
травматични увреждания,подробно описани в приетите като доказателства по
делото епикриза,както и в експертното заключение на в.л. д-р Л. и д-р Н.,последното установяващо конкретно това,че той в резултат на травмите един период от
време/релевантен за обезщетнието в казуса е периода от датата на злополуката до
датата на предявяване на иска-5-пет пълни
месеца/е търпял болки и страдания,дискомфорт в ежедневното си
обслужване.
Като съобрази
горното,периода в които ищеца е търпял дискомфорт в придвижването и ежедневното
си обслужване,че е бил ограничен в свободата на
придвижването си,поради принудителното обездвижване на крайник,претърпял е оперативна интервенция,неминуемо
свързана с болки и страдания,битови неудобства,както и остатъчните увреждания,възрастта на ищеца-зряла,счете че паричният еквивалент от
15 000 лв. е справедлива репарация на неимуществените вреди- болки и
страдания, които той е претърпял за петте пълни месеца от исковия период.
Следва да се даде отговор на инвокираното от ответната Община с писмения
отговор,поддържано в хода на делото възражение, намиращо правна опора в
разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ.Според постановената по реда на чл. 290 от ГПК
съдебна практика /виж напр.решение № 18 от 08.02.2012 по гр.д.№ 434/2011 г. на
III г.о. на ВКС/ за разлика от компенсацията по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на пострадалия за съпричиняването на
вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя
виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането. Вината в
гражданското право / срвн.решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010г по
описа на ВКС, IV г.о./ не е субективно отношение на дееца към деянието и
неговите последици/ както в наказателното право/, а неполагане на дължимата
грижа. Съпричиняване при трудова злополука има , когато работникът извършва
работа без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните
правила и правилата за безопасност/срвн.решения по чл. 290 от ГПК-
решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/2014г на ВКС, решение №
291/11.07.2012г по гр.д.№ 951/2011г по описа на ВКС/.Отговорността на
работодателя може да се намали само, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука като е допуснал груба небрежност, тоест проявил е липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност,
когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил при същите
обстоятелства .За да се отговори на въпроса проявил ли е ищеца груба небрежност
и с това си поведение да е съпричинил вредоносния резултат, следва да се
обоснове механизма на увреждането, механизма на трудовата злополука,вкл.
конкретно дали към момента на злополуката ищеца е извършил действия в разрез с
изискванията за безопасност на труда. Съдът счита,че отговорът на този въпрос е
положителен.
Конкретно извършваната от ищеца дейност-участие в дейност по отсичане на
дървета не представлява част от трудовата му функция,т.е част от задълженията
му по длъжностна характеристика,нито пък му е било наредено да я изпълнява ,а
дори и да беше е имал възможност да се ползва от чл.253 КТ,като е взел
участие,което е действие при груба небрежност.За осъществяване на фактическото
отрязване на дърветата и свързаните с това спомагателни дейности ищецът не е
бил и правоспособен,нито пък е бил инструктиран по здравословни и безопасни
условия на труда,т.е сам се е поставил в ситуация на повишен риск,
застрашавайки живота и здравето си.
Както се
посочи по-горе, злополуката е станала, след като работник,пряко
работещ с моторен трион,при опит да освободи заклещилия се моторен трион е
причинил раните по крака на ищеца,което сочи че последният се е намирал в
непосредствена близост / органите разследващи причините за злополуката не
констатират нещо по-различно,или по-детайлно/,което е в разрез за елементарни
правила за безопасна работа при извършваната дейност. Ишецът грубо е нарушил
императивна норма, регламентираща здравословните и безопасни условия на труд, а
именно-чл. 126, т.2 от КТ.Изложеното
обосновава извода, че с поведението си същият е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука.
Действията на ищеца - предприемане на работа с повишен риск без нужната
правоспособност, без това да му е възлагано и да е необходимо за изпълнение на
работата му, в нарушение на правилата за безопасност,обуславят извода на съда
за висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили преимуществено в
резултат на проявената от работника груба небрежност. С оглед конкретните
обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на
ищеца в съпричиняването на вредоносния резултат следва да се приеме, че е в
размер на 70 %.При това положение определеният размер на обезщетението от 15
000 лв.за ищеца ще се намали със 70% с оглед установения по-горе принос в
увреждането, квалифицирано като трудова злополука,при което и като краен
резултат съдът ще му присъди обезщетение от 4500,00-четири хиляди и петстотин
лева.
По делото ищеца е освободен от плащането на държавни такси и разноски.
Уважената част от исковата претенция представлява 5.625 % от предявената.
В процеса ищецът е представляван от адвокат И. М. от САК,за
процесуалното представителство на която е заплатил възнаграждение от 3000.00-три
хиляди лева, от което съобразно уважената част от исковата претенция съдът ще
му присъди сумата от 168.75 лв. На ответната Община съобразно отхвърлената част
от исковата претенция се дължат разноски,като данни за такива е платената сума
от 700.00-седемстотин лв. за процесуално
представителство на ангажиран адвокат,от която ще и се присъди размер от 660.62
лв.Поради липса на насрещни изявления за компенсиране на взаимно дължащи се
разноски по делото съдът не може да стори това служебно.
По делото от бюджета на съда е
заплатена сумата от 400.00-четиристотин лева,представляваща възнаграждение на
вещите лица по допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза, от която
сума ответната община Невестино ще бъде осъдена да заплати по сметките на съда,
съобразно уважената част от исковата претенция,
сумата от 22.50-двадесет и два и петдесет лева ,както и държавна такса
от 180.00 лв.-сто и осемдесет лева върху уваженият окончателно размер на
исковата претенция.
Водим от горното и на осн.чл.200,ал.1 КТ,съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,ул.“Владимир Поптомов“ 17,Област
Кюстендил,ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.Б.,ЕГН
********** ***, сумата от 4 500-четири хиляди и петстотин лева,представляваща
обезщетение, определено при съпричиняване на 70% в увреждането от пострадалия
,за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания,причинени в
резултат на трудова злополука на 30.01.2019 год. в с.Невестино,за времето от
30.01.2019 год. до 03.07.2019 год., ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 30.01.2019 год. до окончателното й изплащане ,КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА между уважената част на иска за сумата от 4500.00 лв. до пълния му
предявен размер за сумата от 80 000-осемдесет хиляди лева, ОТХВЪРЛЯ СЪЩИЯТ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,ул.“Владимир Поптомов“ 17,Област
Кюстендил,ДА ЗАПЛАТИ на Р.Й.Б.,ЕГН
********** ***,сумата от 168.75 /сто шестдесет и осем и седемдесет и пет/лева,представляваща сторените от последният
разноски по воденето на делото,съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Р.Й.Б.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
НЕВЕСТИНО,ул.“Владимир Поптомов“ 17,Област Кюстендил,сумата от 660.72 /шестотин и
шестдесет и седемдесет и два/лв.,представляваща сторените от последната
разноски,съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НЕВЕСТИНО,ул.“Владимир Поптомов“ 17,Област Кюстендил,ДА
ЗАПЛАТИ по сметките на КРС сумата от 205.00/ двеста и пет/лева,представляваща
държавна такса за уважената част от исковата претенция и платено от бюджета на
съда възнаграждение на вещите лица, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в 14-дневен срок от 20.12.2019 год.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: