МОТИВИ
Към
присъда по НОХД № 758 по описа на Карловския районен
съд за 2018 год.
Районна Прокуратура – Карлово
е повдигнала обвинение против подсъдимите: П.В.М., ЕГН: ********** за това, че:
1) на ***. в около 23:00 часа
в гр.Карлово, в съучастие като съизвършител с А.А.А., ЕГН: ********** ***, влязъл в чуждо жилище,
собственост на М.А.С., ЕГН: **********, като употребил за това сила и ловкост и
деянието е извършено нощем, и от две лица -престъпление по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4, във вр. с чл.170, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК; и за това, че:
2) в периода есента на 2017г. – ***. в гр. К., обл. П.от
къща на адрес: гр. К., ул. Б.б. №. при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи от владението на другиго,
както следва:
-на неустановена дата през
есента на 2017г. е отнел чужди движими вещи, а
именно: два броя стари тенекии от сирене на стойност 1,00лв.;
два броя алуминиеви чайника на стойност 3,00лв. и
един брой бакърена тава на стойност 20,00лв., всичко
на обща стойност 24лв. от владението на М.А.С., ЕГН:
********** *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-на ***. около 21:50ч. в гр. К., обл. П.от къща на
адрес: гр. К., ул. Б.б. №., като съизвършител,
след предварителен сговор, в немаловажен случай с А.А.А.,
ЕГН: ********** е направил опит да отнеме чужда движима вещ – чувал с около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева /седем лева и
дванадесет стотинки/ от владението на М.А.С., ЕГН: ********** ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1,
т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и
А.А.А.,
ЕГН: **********, за това, че:
1) на ***. в около 23:00 часа
в гр.Карлово, в съучастие като съизвършител с П.В.М.,
ЕГН: ********** ***, влязъл в чуждо жилище, собственост на М.А.С., ЕГН:
**********, като употребил за това сила и ловкост и деянието е извършено нощем,
и от две лица -престъпление по чл.170, ал.2, предл.1
и предл.4, във вр. с
чл.170, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК; и за
това, че:
2) на ***. около 21:50ч. в гр. К., обл. П.от къща на
адрес: гр. К., ул. Б.б. №., в немаловажен случай,
след предварителен сговор с П.В.М., ЕГН: **********, действайки като
извършители, е направил опит да отнеме чужда движима вещ – чувал с около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева /седем лева и
дванадесет стотинки/ от владението на М.А.С., ЕГН:********** ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини –престъпление по чл.195, ал.1,
т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на
подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
на 1 година и 6 месеца за престъплението по чл.170, ал.2, предл.1
и предл.4, във вр. с
чл.170, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и наказание
лишаване от свобода в размер на 2 години за престъплението по чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК. На осн. чл.23, ал.1 от НК
да се определи
едно общо наказание за двете престъпления, което да е лишаване от свобода в
размер на 2 години, което след съответното редуциране съгласно чл.58а от НК, следва да е 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода, което да се изтърпи ефективно, при строг режим.
За подсъдимия А.
предлага
да
бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца за
престъплението по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4, във вр. с чл.170, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК и наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година и 8 месеца за престъплението по чл.195, ал.1, т.5,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1 от НК. На осн. чл.23, ал.1 от НК да се
определи едно общо наказание за двете престъпления, което да е лишаване от
свобода в размер на 1 година и 8 месеца, което след съответното редуциране
съгласно чл.58а от НК, следва да е 1 година и 2
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода се отложи с изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Защитника на подсъдимите –
адв.Б.В. пледира за минимални наказания за подсъдимите, без да взима отношение
по конкретен размер и начин на изтърпяване.
И двамата подсъдими - П.В.М.
и А.А.А. в становището си за лична защита и в
последната си дума пред съда заявяват, че желаят наказанието да е парична
глоба.
Подсъдимите П.В.М. и А.А.А. се признават за виновни по обвиненията, като при
условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло признават фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявяват, че не желаят да се
събират доказателства за тях. Изразяват пред съда съжаление и критичност, молят
за минимални наказания.
На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът обяви, че така направеното самопризнание от подсъдимите ще се ползва
при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като обсъди на
основание чл.14 и чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание,
обясненията им от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите М.А.С., **,
приобщените по делото писмени доказателства–справки за съдимост, характеристични
справки, справки АИС БДС и
заключението на съдебно стоково-оценъчна експертиза /л.47-49/, изготвена от
вещото лице Р.М., намери за установено следното:
Подсъдимият П.В.М. е роден на
***г***, с адрес за призоваване: ***** ЕГН: **********.
Подсъдимият А.А.А. е роден на ***г***, ***, ЕГН: **********.
Св. М.С. живеела със съпруга
си – И.С., който бил тежко болен и неподвижен, в къща в гр. К. ул. .., в район,
познат като „Т.“. Двамата били възрастни и немощни, особено съпруга, за когото
С. се грижела. Същият не бил в състояние да комуникира, да се придвижва и да се
обслужва сам. В грижите за него помагал внука им – св.И.С..
През есента на ***. св.С.
помолила случайно преминаващо по улицата пред дома й лице, което било подс. М. да й помогне срещу заплащане в пренасянето,
нацепването и подреждането на дърва за огрев. Подс.М.
извършил услугата, като за това му било заплатено от св.С., съгласно
предварително направените уговорки. Впоследствие, с течение на времето, при
преминаване в района, подс. М. вършел и други дребни
услуги на възрастните хора, винаги срещу заплащане – било в пари, било в
натура. При тези си дейности същият добил представа за имота, разположението на
жилището и стопанските постройки и намиращите се в тях вещи, както и за
обстоятелството, че лицата живеят сами,
трудно подвижни са, на практика беззащитни, и в имота нямало изградени
допълнителни устройства за охрана. Установил, при честите си посещения, при
които понякога получавал и безвъзмездна помощ под формата на дрехи, храна и
дребни парични суми, че възрастният мъж е на преклонна възраст и на практика
безпомощен. Възползвайки се от информацията си за дома и обитателите му, подс. М. през есента на 2017г.
проникнал по неустановен по делото начин в стопанската постройка на св. С.,
находяща се непосредствено до къща й в гр. К., ул. ..№.и отнел намиращите се
там вещи – две стари тенекии от сирене на стойност 1 лв., два алуминиеви
чайника на стойност 3 лева и една продънена медна /бакърена/ тава на стойност 20лв., всички вещи на обща стойност 24 /двадесет и четири /
лева.
За извършеното и наблюденията
си по отношение на дома на С. споделил с подс. А., с
когото често прекарвали времето си заедно. Постепенно у двамата назряла идеята
да проникнат в дома на самотно живеещите възрастни хора и да проверят на място
какви вещи се съхраняват там, за да ги отнемат. Така, в края на м. януари 2018г. двамата решили да осъществят замисленото и на ***.,
около 23.00ч. подсъдимите прескочили оградата на
дворното място, висока повече от един човешки ръст, употребявайки за това
особена ловкост и влезли в двора на къщата находяща се в
гр. К. ул. ... Това действие изисквало особени умения, предвид височината на
съоръжението и трудната му достъпност. Възползвайки се от тъмнината и след като
се уверили, че никой не ги е забелязал се насочили към входната врата на
къщата, като установили, че е заключена. Подс. М.
употребил сила за да счупи ключалката, като няколко пъти я натиснал и блъскал
силно. Подс. А. стоял в непосредствена близост до подс.М. при извършване на описаните действия, и за да му
помогне също нееднократно и силно блъскал вратата. В резултат на тези съвместни
действия и дружни усилия на двамата подсъдими, ключалката се счупила, а бравата
изскочила от дървената врата, на която била здраво закрепена. След като отворили
входната врата на жилището, М. и А. притихнали и започнали да се ослушват. След
като се уверили, че шумът не е предизвикал някаква реакция у обитателите на
къщата, които по това време спели, двамата подсъдими проникнали в коридора на
къщата и се насочили към вратата на най-близката стая, като отпред вървял подс. М., като си светел с джобен фенер, който носил.
Последния отворил вратата на първата стая, осветил я с фенера и видял, че в нея
спят св.М.С. и съпругът й. Св.С. се събудила, видяла подс.
М. и го запитала какво търси у тях. В този момент подс.
М. разбрал, че е разкрит и побягнал, като казал и на подс.А.,
който все още бил в коридора да бяга. Двамата напуснали имота по същия начин,
по който били проникнали в него – през вече разбитата входна врата на жилищната
сграда, през двора и оградата, която отново прескочили. св. М.С. незабавно се
обадила за случилото се на внука си – св.И.С., който подал сигнал в Районно
управление ***. Пристигналите на място служители на Районно управление ***,
единият от които св. П. А. установили разбиването на входната
врата. Сигналът бил надлежно отразен във водените в Районно Управление ***
книги.
Една седмица след описания
случай, окрилени от обстоятелството, че не са разкрити, подсъдимите решили
отново да влязат в дома на С.но за да не поемат голям риск с влизане в
жилищната част, където можело да се натъкнат на живущите там, решили да
откраднат вещи, находящи се под навеса в двора на
имота - до къщата. За целта изчакали да се стъмни и около 21.00ч. на ***. се насочили към дома на св.С.. Разчитали на
тъмнината и късния час, както и на обстоятелството, че възрастните обитатели на
къщата си лягали рано – факт, който специално съобразили и добре знаели от
предварителната си информация, добита по начина, описан по-горе. В същото
време, пред входа на находящ се в непосредствена близост до дома на св.С.
магазин се намирали свидетелите св., последният от които – собственик на самия
магазин. Св.И.
прибирал изложената пред входа стока, когато забелязал подсъдимите да се
прокрадват към дома на С.. Направило му впечатление, че същите полагат усилия
да не бъдат забелязани или разпознати – движели се плътно до оградите, били
нахлупили ниско шапки и с поставени качулки на връхните си дрехи, като по този
начин привлекли вниманието върху себе си, като не оставяли съмнение и у
свидетелите относно намеренията си да извършат нещо нередно. Именно поради тази
причина св.И.
специално се загледал и проследил действията им, още повече, че познавал
пострадалата М.С., която била редовна клиентка на магазина му и като съсед
знаел, че в края на месец януари неизвестни лица са влизали в дома й.
Действията на двамата подсъдими били наблюдавани и от св. И. и св. П., които също знаели от
разговори в квартала, че преди седмица лица от ромски произход били влизали в
дома на св.С.. Тримата свидетели ясно видели как подс.М.
и подс.А. прескачат оградата на дома на св. С.,*** и
влизат в двора. Свидетелите веднага сигнализирали в Районно управление ***,
откъдето на място бил изпратен автопатрул в състав
св... Междувременно подсъдимите проникнали в стопанската постройка – навес –
взели чувал с пшеница около 25кг. за коня на подс.М., пренесли го до оградата, като намерението им било
да го прехвърлят с общи усилия през нея и да го присвоят. В този момент обаче
били осветени от фаровете на патрулния автомобил на Районно управление *** и
поставената след противозаконното им проникване седмица по-рано в района на
навеса охранителна камера. Подсъдимите изоставили чувала с жито до самата
ограда, защото щял да попречи на бързото им отдалечаване от мястото, прескочили
оградата и се опитали да се избягат. Служителите на Районно управление ***,
подпомогнати от свидетелите И., П. и И.,
които им посочили посоката, в която избягали подсъдимите, ги подгонили и
настигнали на улица „Х.Б.“ срещу №... Поискали да установят самоличността им,
но подсъдимите не представили документи. В този момент на мястото пристигнал
втори патрул на Районно Управление *** в състав св. П. А. и Т. П., които
откарали обвиняемите в Районно управление *** за установяване самоличността и
снемане на обяснения. Още същата вечер било установено, че непосредствено до
оградата, от където избягали подсъдимите е изоставен чувал с пшеница с тежина
около 25 кг. В хода на извършената проверка подсъдимите направили пълни извънпроцесуални признания. В последствие – и в хода на
образуваното досъдебно производство двамата подсъдими признали извършените
деяния.
От заключението на
назначената в хода на разследването съдебно стокова експертиза /л.45/ се
установява, че стойността на един килограм пшеница възлиза на 0,285лв., а на 25 кг. - 7.125лв.
От заключението на
назначената в хода на досъдебно производство експертиза /л.47/ се установява,
че стойността на отнетите от подс.М. вещи е както
следва : 2бр. празни тенекии за сирене на обща
стойност 1.00 /един/ лв., 2 бр. чайници на обща стойност 3.00 /три/ лева, 1 бр.
бакърена тава на стойност 20.00 /двадесет/ лева. Общата стойност на отнетите
вещи възлиза на 24.00 /двадесет и четири/ лева.
Така описаната фактическа
обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата
на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетелите М.А.С., Св. Л. и П. И. А..
Показанията на тези свидетели
съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със
събраните по делото писмени доказателства. Между тях не съществуват
противоречия относно главния факт на доказване. Съдът възприема обясненията на
подсъдимите от досъдебното производство като съответни на кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание подсъдимите правят пълно
признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така, признанието на подсъдимите намира опора
както в гласните, така и писмените
доказателства - справки за съдимост, характеристични
справки, справки АИС БДС и
заключението на съдебно стоково-оценъчната експертиза /л.47-49/, изготвена от
вещото лице Р.М., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и компетентност и го кредитира.
В рамките на събрания
доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти,
които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда
обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянията, за които е
повдигнато обвинение белези. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като
обосновани и правилни.
При тези доказателства по
делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият П.В.М. с ЕГН: **********
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4,
във вр. с чл.170, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на ***.
около 23:00 часа в гр.К.., в съучастие като съизвършител
с А.А.А., ЕГН: ********** ***, влязъл в чуждо жилище,
собственост на М.А.С., ЕГН: **********, като употребил за това сила и ловкост и
деянието е извършено нощем, и от две лица, както и на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК, тъй като в периода
есента на 2017г. – ***. в гр. К., обл.
П.от къща на адрес: гр. К., ул. Б.б. №. при условията
на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи от владението на
другиго, както следва:
-на неустановена дата през
есента на 2017г. е отнел чужди движими вещи, а
именно: два броя стари тенекии от сирене на стойност 1,00лв.;
два броя алуминиеви чайника на стойност 3,00лв. и
един брой бакърена тава на стойност 20,00лв., всичко
на обща стойност 24лв. от владението на М.А.С., ЕГН:
********** *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
-на ***. около 21:50ч. в гр. К., обл. П.от къща на
адрес: гр. К., ул. Б.б. №., като съизвършител,
след предварителен сговор, в немаловажен случай с А.А.А.,
ЕГН: ********** е направил опит да отнеме чужда движима вещ – чувал с около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева /седем лева и
дванадесет стотинки/ от владението на М.А.С., ЕГН: ********** ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като това деяние е останало
недовършено поради независещи от дееца причини.
При тези доказателства по
делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият А.А.А., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4, във вр. с чл.170, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като на ***. около 23:00 часа в
гр.К.., в съучастие като съизвършител с П.В.М., ЕГН:
********** ***, влязъл в чуждо жилище, собственост на М.А.С., ЕГН: **********,
като употребил за това сила и ловкост и деянието е извършено нощем, и от две
лица, както и на престъплението по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, тъй като на ***. около 21:50ч. в
гр. К., обл. П.от къща на адрес: гр. К., ул. Б.б. №., в немаловажен случай след предварителен сговор с
П.В.М., ЕГН: **********, действайки като извършители, е направил опит да отнеме
чужда движима вещ – чувал с около 25кг. пшеница на
стойност 7,12 лева /седем лева и дванадесет стотинки/ от владението на М.А.С.,
ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
Относно престъплението
по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4,
във вр. с чл.170, ал.1 от НК и за двамата подсъдими е
относимо следното:
Предмет на престъплението
по чл.170,
ал.1 от НК е чуждо жилище, като съдебната практика определя, че жилището
е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно лице или повече
такива за живеене”. Чия собственост е жилището и дали то е вписано като имот в
Агенцията по вписванията е без значение за правната квалификация на деянието
(Решение № 546 от 27.12.2011г. по н.д.№ 2846/2011г. ІІ н.о. на ВКС).
По отношение основния състав
на престъплението по чл.170, ал.1 от НК – двамата подсъдими в спокойна
обстановка обмислили как да проникнат в къщата на С., като целта на това
проникване е отнемане на вещи, намиращи се в нея. За целта изчакали до късните
часове на вечерта – около 23.00 ч., прескочили оградата на
дворното място, висока повече от един човешки ръст, употребявайки за това
особена ловкост и влезли в двора. Отишли до входната врата на къщата и по
описания по-горе начин, помагайки си един на друг разбили вратата и влезнали в
жилището на С.което е чуждо за тях и не са имали нито покана от С.нито съгласие
от тяхна страна, двамата подсъдими да влязат в жилището им, още по малко
разбивайки вратата и то през нощта.
Безспорно е, че за
покатерването и прескачането на оградата, за да стигнат до къщата двамата
подсъдими са използвали ловкост. Сила са използвали при влизането в жилището,
като са разбили вратата с ръце.
От обективна страна
престъплението е двуактно. В коментираната хипотеза, свързана с използване на
физическо насилие, първият акт от изпълнителното деяние се изразява в
употребата на сила и ловкост, която предшества или съпътства проникването в
имота и представлява метод, средство, начин за преодоляване на несъгласието на
собственика или обитателя на жилището да допусне извършителите във вътрешността
му, а вторият е самото влизане в жилищните помещения.
В случая, нарушаването на неприкосновеността
на жилището е извършено и нощем – около 23.00 часа, и от две лица по смисъла на
чл.93, т.12 от Допълнителните разпоредби към Общата част на НК, като това са
подсъдимите. И двамата подсъдими пряко са участвали в принудата и в
проникването в жилището.
Тези факти водят съда до
извода за наличие на общност на умисъла, т.е. за съучастие между двамата подсъдими
под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК.
От субективна страна при
наличието на тази квалификация се изисква освен пряк, но и общ умисъл. Всеки
един от извършителите цели нарушаване неприкосновеността на чуждото жилище и
съзнава, че останалите лица също участват, като и те имат за цел същия
резултат. Съвкупният анализ на събраните
по делото гласни доказателства установяват, че инициативата на подсъдимия М. да
проникнат в дома на свидетелката С. и последващите им
действия с подс. А. по реализация на предложеното,
доказват с категоричност техния умисъл в извършване на това престъпление.
Налице е съзнателната у подсъдимите представа относно всички обективни признаци
на състава: че със своите действия, като използват ловкост ще се изкачат по оградата на дворното място, след което, чрез
използване на сила ще разбият вратата на къщата и по този начин ще влязат в
чуждо жилище; че нямат нито предварително съгласие, нито показана за влизане в
това жилище и то по този начин по който те са го осъществили. Съзнавали са, че
проникват в чуждото жилище през нощта и това проникване е от двамата заедно.
Относно престъплението по
чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК извършено от
П.В.М.
с ЕГН: ********** само за него е относимо следното:
При осъществяване на това
деяние на неустановена дата през есента на ... подс.
М. сам, без участието на подс.А. е отнел чужди
движими вещи, а именно: два броя стари тенекии от сирене на стойност 1,00лв.; два броя алуминиеви чайника на стойност 3,00лв. и един брой бакърена тава на стойност 20,00лв., всичко на обща стойност 24лв.
от владението на М.А.С., ЕГН: ********** *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. След това на ***. около 21:50ч.
в гр. К., обл. П.от къща на адрес: гр. К., ул. Б.б. №., като съизвършител, след
предварителен сговор, в немаловажен случай с А.А.А.,
ЕГН: ********** е направил опит да отнеме чужда движима вещ – чувал с около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева /седем лева и
дванадесет стотинки/ от владението на М.А.С., ЕГН: ********** ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като това деяние е останало
недовършено поради независещи от дееца причини. Т.е едно от деянията е било
довършено, а другото-не.
Така извършеното от М. е
квалифицирано от прокурора като престъпление по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
прокурора е приел /видно от диспозитива на обвинението, без изрично посочване и
описване в обвинителният акт/, че въпреки, че едното деяние е
довършено, а другото представлява опит, то довършеното деяние не се отразява
значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца, поради
което следва да му се повдигне обвинение и да му се наложи наказание като за
опит. Необходимо е да се посочи, че при така приетото от прокурора, той не е
посочил точната разпоредба на чл.26 от НК, но съдът счита, че това не е
съществено процесуално нарушение, поради което осъди М., като в присъдата
посочи точната правна норма, а именно с чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК, а не както прокурора е посочил в
обвинителният акт чл.26, ал.1 от НК.
Деянието на подс.М. е квалифицирано като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по
отделно състава на едно и също престъпление по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – от
неустановена дата през есента на 2017г. до ***. при
една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от
деянията, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите и по отношение на
тези деяния прилагането на нормата на чл.26, ал.1 от НК е императивно (в този
смисъл Решение № 597/07.04.2003 на ВКС по н.д. № 480/2002 г., I н.о., докладчик
съдия Пламен Томов и Решение № 369/07.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 995/2003 г.,
I н.о. докладчик съдия Пламен Томов).
С оглед така установените по делото факти,
съдът счита, че действително осъществените от подс.
М. две деяния следва да бъдат квалифицирани като продължавана престъпна дейност
по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, а правната им оценка следва да бъде с оглед
всички установени квалифициращи обстоятелства – кражба, извършена след
постигнат предварителен сговор за нейното осъществяване с подсъдимия А., която
е останала недовършена поради независещи от дееца причини– престъпление по
чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК.
Относно престъплението по
чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК извършено от подс.
А. и по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.18, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК извършено от подс. М. от обективна страна следва да се посочи следното:.
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността, а
предмет на същото са движими вещи, в случая – посочените по горе – два
броя стари тенекии от сирене на стойност 1,00лв.; два
броя алуминиеви чайника на стойност 3,00лв., един
брой бакърена тава на стойност 20,00лв. и чувал с
около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева, всички изброени
вещи на обща стойност 31,12 лева за подс.М. и чувал с
около 25кг. пшеница на стойност 7,12 лева за подс.А..
Изпълнителното деяние е
извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от владението
на собственика им, което е и лице, което ги е владеело. Подсъдимите са
извършили отнемане на вещи, върху които не са успели да установят своя трайна
фактическа власт.
Деянието е останало
недовършено, предвид обстоятелството, че при извършване на престъплението
подсъдимите забелязали пристигналите полицаи, които се отзовали по сигнал на
свидетелите св…, поради което е квалифицирано като
опит към кражба. С извършване на действията по промяна на местоположението на процесната вещ – чувал с 25 кг. жито, чрез взимането му от
навеса и пренасянето му оградата на имот с цел прехвърлянето му през оградата,
подсъдимите са започнали изпълнителното деяние за отнемане на вещите от
владението на техния собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое
владение върху вещите, предмет на кражбата, от страна на подсъдимите, обаче не
е завършено, поради появата на служителите на РУП
К... За това квалификация на това деяние представлява опит за кражба, като
същото е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради и което се
наказва, като за довършено деяние. Съдът намира, че по делото е доказано
развитие на престъпната дейност в посочения стадий - опит. Съгласно трайната
съдебна практика, с предприемането на действия, пряко насочени към отнемането
на вещта е налице опит, доколкото с тези действия е поставено начало на
осъществяване на изпълнителното деяние /В този смисъл – ТР
№ 36 от 1961 г. на ОСНК, Решение № 639/1992 г. на І
н.о. и др./. По делото се установи по недвусмислен начин, че присвоителната дейност на подсъдимите е била пресечена само
и единствено в следствие на намесата на полицейските служители, поради което и
предвид отсъствието на каквито и да е лични подбуди, на които да се дължи
недовършването на деянието, обосновават и неприложимостта на привилегированата
разпоредба на чл.18, ал.3 от НК.
Както вече беше посочено
по-горе за подс.М., въпреки, че едното деяние от това
престъпление е било довършено, а другото представлява опит, то довършеното
деяние не се отразява значително върху характера на цялостната престъпна
дейност, на дееца, поради което му е повдигнато обвинение като за опит и така е
и осъден.
Извършеното от подсъдимите
деяние е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т.5 на чл.195,
ал.1 от НК, тъй като е осъществено от две лица, сговорили се предварително за
това. Това е така, защото, подсъдимите не са взели решението за извършване на
кражбата непосредствено преди това, а по-рано – в началото на месец февруари 2018г. когато в предварително проведен разговор и в
сравнително спокойна обстановка, са взели решение да извършат кражбата именно
от набелязания обект, т.е. дома на св.С.. Освен това е налице задружно участие
от страна подсъдимите в извършване на престъплението, тъй като всеки от тях е
участвал в самото изпълнителното деяние – в отнемането на вещите и в опита за
установяване на фактическата власт.
Субект на това престъпление
са подсъдимите.
От субективна страна,
деянието е осъществено от подсъдимите виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като М. и А. са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на
обществено-опасните му последици и пряко са целели и желаели това. Съзнавали
са, че отнемат противозаконно чужда движима вещи, без съгласието на собственика
й.
Подсъдимите са съзнавали, че
движимите вещи, които отнемат са чужди, че действат съвместно, предвиждали са,
че ще прекъснат фактическата власт върху веща на лицето, което е оправомощено да я упражнява и, че ще осъществят своя такава
и са целели този резултат.
Налице е и особения
/специалният/ субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимите да
своят предмета на престъплението. Те са искали да се разпоредят с него в свой
интерес.
Мотивите за извършване на
престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви задръжки,
незачитане на законите в страната и неприкосновеността на чуждата собственост,
нисък оценъчен критерий на поведение - и за двамата подсъдими.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъплението, в което са
обвинени.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанията съдът взе предвид:
-принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната
превенции, визирани в чл.36 от НК;
-предвиденото в закона
наказание за извършените престъпления,
-признанието на вината,
начина на извършване на престъпленията, предмета на посегателство и неговата
стойност, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства и за
двамата подсъдими;
-разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК, според която в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия,
при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при
условията на чл.58а от НК.
Съдът трябва да изясни
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и да ги съпостави. Ако
преобладават отегчаващите обстоятелства, то той следва да наложи по-тежко
наказание.
За да определи вида и размера
на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието,
на подсъдимите, подбудите за извършване на деянията, както и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществената опасност
на деянията не се отграничава от законодателно
определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъпленията.
По отношение на подсъдимия П.В.М.
съдът прие, че степента на обществена опасност не е висока.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия М. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства - оказаното съдействие за разкриване на престъплението в хода на
досъдебното производство, тежкото социално положение, признанието на вината и
изразеното съжаление за извършеното и искреното разкаяние.
На основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, при наличие и превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.
С
оглед изложеното, съдът наложи на подсъдимия П.М. за престъплението по чл.170,
ал.2, предл.1 и предл.4,
във вр. ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, наказание
“лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което с оглед
разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета, т.е.
с 6 месеца и съгласно чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи
наказание за изтърпяване „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Съдът наложи на подсъдимия
П.М. за престъплението по чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.5, във вр. с ал.1 от НК наказание “лишаване
от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което с оглед разпоредбите на
чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а,
ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета, т.е. с 6 месеца и съгласно
чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се определи наказание за изтърпяване
„лишаване от свобода“ за срок от 1
година.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия П.В.М. ЕГН: ********** бе наложено едно общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
На осн.
чл.57, ал.1, т.3 от съдът определи първоначален
„Общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание.
По отношение на подсъдимия А.А.А. съдът прие, че степента на обществена опасност също не
е висока.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия А. съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства - оказаното съдействие за разкриване на престъплението в хода на
досъдебното производство, тежкото социално положение, чистото съдебно минало,
признанието на вината и изразеното съжаление за извършеното и искреното
разкаяние.
На основание чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, при наличие и превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед изложеното, съдът наложи на подсъдимия А.А.
за престъплението по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.4, във вр. ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1
от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца, което с оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК следва
да бъде намалено с една трета, т.е. с 6 месеца и съгласно чл.54, ал.1 от НК на
подсъдимия следва да се определи наказание за изтърпяване „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година.
Съдът наложи на подсъдимия А.А. за престъплението по
чл.195, ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.18, ал.1 от
НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което
с оглед разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с една
трета, т.е. с 6 месеца и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се
определи наказание за изтърпяване „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия А.А.А., ЕГН: **********, бе
наложено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА.
Съдът отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното и определено на подсъдимия А.А.А., ЕГН: ********** наказание лишаване от свобода за срок
от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Тъй като изпълнението на
наложеното на подсъдимия А.А. наказание бе отложено,
съдът на основание чл.67, ал.3 от НК, през изпитателния срок постанови пробационна мярка по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“***5,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител с периодичност два пъти седмично за срок от 1
/една/ година.
Съдът намира така
определеният размер на наказанията на двамата подсъдими за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъпленията и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна и от двамата подсъдими. Освен
това, съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху тях и ще им отнеме възможността да вършат и други престъпления, т.е. ще
им се въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Предвид факта, че настоящият
съдебен състав призна подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение,
намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото следва да
бъдат заплатени от тях.
За това съдът ОСЪДИ
подсъдимия П.В.М. ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на изпълнителната власт, по бюджетната
сметка на ОД на МВР Пловдив, направените по делото
разноски в размер на 58,65лв., от които 17.60лв. за вещо лице, изготвило съдебно стоково оценъчна
експертиза и 41,05лв. за вещо лице, изготвило съдебно
стокова експертиза.
Съдът ОСЪДИ и подсъдимия А.А.А., ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на изпълнителната власт, по
бюджетната сметка на ОД на МВР П.., направените по
делото разноски в размер на 58,65лв., от които 17.60лв. за вещо лице, изготвило съдебно стоково оценъчна
експертиза и 41,05лв. за вещо лице, изготвило съдебно
стокова експертиза.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.