№ 75
гр. Дряново, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100396 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, гр. ***, представлявана от
пълномощника юрисконсулт П.Т., съдебен адрес гр. ***, „Банка ДСК“ АД - Финансов
център, против Я.М. Д. от гр. ***, се излага, че с договор за кредит за текущо
потребление от 16.05.2019 г. "Банка ДСК" АД предоставила на ответника кредит в
размер на 8 000 лв. по посочената в договора банкова сметка, която сума била усвоена
изцяло на 16.05.2019 г. Съгласно договора кредитът се олихвявал с променлив лихвен
процент от 8,50 % годишно и следвало да се погаси за срок от 60 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, на равни месечни вноски с падежна дата 26-то число на
месеца. Ответникът допуснал забава в плащанията на 3 бр. вноски за периода от
26.03.2020 г. до 26.05.2020 г. Съгласно чл. 18.2 от Общите условия към договора за
кредит, при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем след изпращане на уведомление до
клиента на последния посочен от него адрес за кореспонденция. Поради допуснато
забавяне над 90 дни Банка ДСК изпратила Уведомление изх. № 0050-20-
01852/17.06.2020 г. до кредитополучателя Я.Д. и обявила кредита за предсрочно
изискуем на 13.08.2020 г. Банката подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 417 ГПК и по ч.гр.д. № 226/2020 г. по описа на РС
Дряново били издадени Заповед № 80/14.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
ответника за следните суми: 6 869,57 лв. – главница, ведно със законната лихва от
14.08.2020 г. до окончателното изплащане; 399,85 лв. - договорна лихва за периода от
1
27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. и 11,86 лв. - лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г.
На основание издадения изпълнителен лист и за събиране на присъдените ни суми
било образувано изп. дело № 568/2020 г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734, район на
действие ГОС. С оглед връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и след указания на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответника Я.М. Д., че дължи на ищеца следните суми по договор за
кредит за текущо потребление от 16.05.2019 г.: 6 869,57 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане, 399,85 лв. – договорна
лихва за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. и 11,86 лв. – лихвена надбавка за
забава върху просрочената главница за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № 80/14.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 226/2020 г. по описа на Районен съд
Дряново. Претендират се направените съдебни и деловодни разноски в заповедното
производство, както и тези, сторени в настоящото производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор с изразено в
него становище по исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не оспорва, че е сключил договора за кредит,
както и че е допуснал забава при внасяне на погасителните вноски, тъй като останал
без работа. Заявява, че в началото на 2021 г. два или три пъти внасял суми по кредита в
Банка ДСК, но сумата, която дължал оставала все същата. След справка му обяснили,
че с тези суми били погасени лихви.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 226/2020 г. по описа на ДРС е видно, че в полза на
ищеца “Банка ДСК“ ЕАД против ответника Я.М. Д. е издадена Заповед №
80/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за следните
суми: 6 869,57 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от
16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане, 399,85 лв. – дължима договорна лихва за периода от
27.02.2020 г. до 12.08.2020 г., 11,86 лв. – лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г., както и 195,63 лв. – разноски.
За горните суми е издаден и изпълнителен лист № 118/14.08.2020 г., получен от
процесуалния представител на “Банка ДСК“ ЕАД на 27.08.2020 г. Образувано е изп.
дело № 568/2020 г. по описа на ЧСИ З.В., рег. № 734, район на действие ГОС. При
връчването на поканата за доброволно изпълнение изх. № 467/13.01.2021 г. ответникът
2
не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес. На 22.02.2021 г. е залепено
уведомление на адреса, като ответникът не се е явил в указания двуседмичен срок да
получи препис от заповедта за изпълнение. От извършената от съдебния изпълнител
служебна проверка в ТД на НАП, с оглед предвидената възможност за връчване на
съобщението по месторабота и/или място на осъществяване на стопанска дейност, се
установява, че длъжникът няма регистрирани трудови договори. С оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания на съда е
предявен настоящият иск.
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че на 16.05.2019 г. между страните е сключен договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер
на 8 000 лв. със срок за издължаване 60 месеца. В т. 5 е посочено, че кредитът се
погасява с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план
(Приложение № 1), който съдържа и информация за общата сума, дължима от
Кредитополучателя. По делото е представен погасителен план от 16.05.2019 г., в който
е посочено, че кредитът е в размер на 8000 лв., при годишен лихвен процент 8,5 %,
платим на 60 броя погасителни вноски в размер 168,63 лв. до 16.05.2024 г., като общо
дължимата сума е 10111,18 лв. Погасителният план е подписан от ответника.
Съгласно т. 8 от договора лихвеният процент, с който се олихвява кредита е
променлив в размер на 8,50 % годишно, формиран от променлив референтен лихвен
процент от 0,18 % и фиксирана надбавка в размер на 8,32 %, която се прилага при
изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“, подробно описани в
Приложение № 2 към договора. Другата фиксирана надбавка е в размер на 13,27 %,
приложима при стандартни потребителски кредити. При нарушаване на условията на
програма „ДСК Партньори плюс“ се отнемат лихвените преференции и кредитът
започва да се олихвява с променлив лихвен процент, който се формира от фиксираната
надбавка в размер на 13,27 % приложима при стандартни потребителски кредити и
референтният лихвен процент, определен от БНБ.
Съгласно т. 7.6 от представените по делото Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, ако кредитополучателят заплаща преференциален
лихвен процент по кредита, посочен в договора, в случай на неизпълнение на някое от
условията, при които е предоставен преференциалният лихвен процент по кредита,
кредитополучателят губи право да ползва изцяло или частично съответната
преференциална лихва/отстъпка от първата падежна дата, следваща датата на
неизпълнението. Кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план, при
явяването му в поделение на кредитора.
Съгласно т. 2 от представените по делото Условия по стандартен кредит за
3
текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по сметка, при превод на работна
заплата по разплащателната сметка в Банката, ползване на платежен пакет „ДСК Рау+“
и месечно плащане на минимална осигурителна вноска, в размер най-малко на 10 лева
в ДПФ „ДСК Родина“, при ползване на кредит за текущо потребление в лева по време
на промоция до 31.05.2019 г вкл. за кредити в лева се прилага лихвен процент от 8,50
%. Съгласно т. 7 и т. 8.1.2 в случай на неизпълнение на договорните условия по т. 2,
както и когато не бъдат внесени две поредни вноски в ДПФ на ПОК „ДСК Родина“,
лихвения процент се увеличава до максималния размер съгласно т. 8 на Договора за
кредит.
Съгласно чл. 18.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на
10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна
вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл. 18.2, при допусната забава на главницата и/или лихвата над 90 дни
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
По делото е приложено писмо изх. № 0050-20-01852/17.06.2020 г., с което ищецът
„Банка ДСК“ ЕАД е уведомил кредитополучателя, че поради забава при погасяване на
задълженията по договора обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на
получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става
дължима и върху нея се начислява законна лихва. Писмото е получено на 23.06.2020 г.
от Катя Губакова, живееща с ответника, което се установява и от обясненията на
последния.
От първоначалното и допълнителното заключение на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Е.Д., се установява, че
Договорът за кредит за текущо потребление от 16.05.2019 г. е сключен при следните
параметри: сума на кредита 8000 лв., брой погасителни вноски - 60, годишен лихвен
процент 8,5 %, банкови такси 320,00 лв., размер на вноската 168,63 лв. или общо
дължима сума 10111,18 лв. Падежът на първата вноска е на 26.05.2019 г., а на
последната на 16.05.2024 г. Кредитът от 8000 лв. е усвоен изцяло от ответника, като
сумата е преведена по банковата му сметка на 16.05.2019 г. При подписване на
процесния договор за кредит, ответникът е подал заявка, приложена по ч. гр. д. №
226/2020 г. на ДРС, за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за
текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс“, като
е посочил, че желае да ползва лихвена отстъпка по кредита за текущо потребление,
като осигурява по разплащателната си сметка в “Банка ДСК“ месечни постъпления на
работна заплата в размер не по-малко от 630,00 лв. и с това закупува платежен пакет
„ДСК Рау+“, както и че желае да ползва продукти на ПОК „ДСК Родина“, като
4
извършва месечно плащане на минимална осигурителна вноска, в размер най-малко на
10 лв. в ДПФ „ДСК Родина“. Поради това при сключване на процесния договор за
кредит за текущо потребление е договорен преференциален променлив лихвен процент
8,50 % годишно, формиран от преференциалната фиксирана надбавка от 8,32 % и
действащият към момента референтен лихвен процент - 0,18 %. Съгласно
допълнителното заключение действащият референтен лихвен процент се е изменял,
както следва: 0,18 % за периода от 15.01.2019 г. до 14.07.2019 г.; 0,17 % за периода от
15.07.2019 г. до 14.01.2020 г.; 0,15 % за периода от 15.01.2020 г. до 14.07.2020 г. и 0,13
% за периода от 15.07.2020 г. до 14.01.2021 г.
В Таблица 1 от допълнителното заключение подробно е описано как се е
променял лихвеният процент по кредита и как това е повлияло върху размера на
вноските. Вноските с падеж от 26.05.2019 г. до 26.07.2019 г. са в размер на 164,13 лв.,
тези с падеж от 26.08.2019 г. до 26.12.2019 г. в размер на 163,30 лв.
За периода от 26.05.2019 г. до 14.08.2020 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС
ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер от 1685,33 лв.
В Таблица 2 от допълнителното заключение подробно е описано кои вноски са
погасени. В срок са погасени следните вноски: с падеж на 26.05.2019 г. в размер на
164,57 лв. при лихвен процент 8,50 %; с падеж на 26.06.2019 г. в размер на 164,13 лв.
при лихвен процент 8,50 %; с падеж на 26.07.2019 г. в размер на 164,13 лв. при лихвен
процент 8,49 % и четири вноски с падежи на 26.08.2019 г., 26.09.2019 г., 26.10.2019 г.,
26.11.2019 г., всяка в размер на 163,30 лв. при лихвен процент 8,49 %. Ответникът е
допуснал забава в плащането на осма погасителна вноска в размер на 163,30 лв. с
падеж на 26.12.2019 г. при лихвен процент 8,49 %, която е внесъл на 30.12.2019 г.
От допълнителното заключение се установява, че след извършена проверка на
разплащателната сметка, която ответникът е посочил по Програма „ДСК Партньори
плюс“, платежен пакет „ДСК Рау+“, вещото лице е установило, че за м. декември 2019
г. и м. януари 2020 г. ответникът не е направил вноски в ДПФ на ПОК „ДСК Родина“ в
минимален размер на 10 лв., поради което банката е приела, че са налице
предпоставките за отпадане на привилегията и считано от 26.01.2020 г. е увеличила
лихвения процент от 8,49 % на 13,42 %, формиран от действащият референтен лихвен
процент - 0,15 % и фиксирана надбавка в размер на 13,27 %, приложима при
стандартни потребителски кредити.
На вещото лице не е представен нов погасителен план, съдържащ информация за
размера на погасителните вноски, след увеличаване на лихвения процент и
разпределението на вноските между различните неизплатени суми. В съдебно
заседание процесуалният представител на „Банка ДСК“ ЕАД заяви, че след отпадане на
преференциалния лихвен процент не е изготвен нов погасителен план и такъв не
5
предоставен на ответника. Счетоводството на банката прави изчисленията за размера
на вноските в съответствие с новия лихвен процент.
В Таблица 1 от допълнителното заключение на вещото лице подробно е описано
как се е променял лихвеният процент по кредита след увеличаването му и как това е
повлияло върху размера на вноските, определен от банката. Вноската с падеж
26.01.2020 г. е в размер на 163,30 лв. Вноските с падежи 26.02.2020 г., 26.03.2020 г.,
26.04.2020 г., 26.05.2020 г. и 26.06.2020 г. са в размер на 180,09 лв. при лихвен процент
13,42 %. Вноската с падеж 26.07.2020 г. е в размер на 180,09 лв. при лихвен процент
13,40 %.
След 01.01.2020 г. до 14.08.2020 г. ответникът е извършил четири плащания, както
следва: на 26.02.2020 г. - 100,00 лв.; на 10.03.2020 г. - 80,00 лв.; на 02.06.2020 г. - 100,00
лв. и на 13.07.2020 г. - 96,00 лв. От представеното банково извлечение от заемната
сметка на ответника, вещото лице е установило, че с тези суми са погасени девета
погасителна вноска с падеж 26.01.2020 г., но в размер на 180 лв., а не на 163,30 лв.,
както и десета погасителна вноска с падеж 26.02.2020 г. в размер на 196 лв., а не на
180,09 лв.
Съгласно първоначалното заключение на вещото лице, при направена справка по
банково извлечение от заемната сметка на ответника, е установило, че към 14.08.2020
г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС, ответникът не е погасил общо пет вноски с
падеж и размер, както следва: 26.03.2020 г. - 147,48 лв.; 26.04.2020 г. - 180,09 лв.;
26.05.2020 г. - 180,09 лв.; 26.06.2020 г. - 180,09 лв.; 26.07.2020 г. - 180,09 лв. С
непогасената единадесета вноска с падеж 26.03.2020 г., ответникът е изпаднал в забава
повече от деветдесет дни. Съгласно банковото извлечение, предоставено на вещото
лице, към 14.08.2020 г., датата на издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
226/2020 г. на ДРС, ответникът дължи главница в размер на 6869,57 лв., договорна
лихва - 399,85 лв. за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. и лихвена надбавка за
забава върху просрочена главница за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. в размер
на 11,86 лв.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената по ч.гр.д. №
226/2020 г. на ДРС покана за доброволно изпълнение от 13.01.2021 г. до ответника, че
въз основа на издадената заповед № 80/14.08.2020 г. и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20207340400568 на ЧСИ З.В., рег. № 734, район на действие
Габровски окръжен съд.
След издаване на заповед № 80/14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС до
05.01.2022 г., ответникът е направил три плащания на обща стойност 420 лв., както
следва: на 19.08.2020 г. - 120 лв., на 25.03.2021 г. - 100 лв. и на 02.04.2021 г. - 200 лв.,
които суми са постъпили по заемната сметка на ответника и са разпределени от “Банка
6
ДСК“, както следва: вноската от 19.08.2020 г. в размер на 120,00 лв. е послужила за
покриване на „такса изискуемост на вземането“; вноската от 25.03.2021 г. в размер на
100,00 лв. е удържана за съдебни разноски. Вноската от 02.04.2021 г. в размер на
200,00 лв. е разпределена и с нея са покрити следните задължения: 11,86 лв. - лихва за
забава, начислена за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г., 34,01 лв. - договорна
лихва и 154,13 лв. за съдебни разноски. След горното разпределение на допълнително
внесените суми, съгласно банковото извлечение на „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът им
дължи главница в размер на 6869,57 лв. и договорна лихва в размер на 365,84 лв. или
общо 7235,41 лв.
От заявеното от процесуалния представител на „Банка ДСК“ ЕАД в съдебно
заседание става ясно, че съдебните разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение във връзка с подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение се начисляват за сметка на длъжника в деня на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК. Ако със съдебното решение по установителния иск тези разноски са
присъдени в по-нисък размер, разликата се сторнира от сметката на длъжника. Поради
това постъпилата на 25.03.2021 г. сума в размер на 100,00 лв. е удържана от банката за
съдебни разноски. Тъй като на 01.09.2020 г. „Банка ДСК“ ЕАД е образувала
изпълнително дело и е заплатила за това такси на ЧСИ, същите били начислени за
сметка на длъжника. С постъпилата на 02.04.2021 г. сума от 200,00 лв. са погасени
съдебни разноски в размер 154,13 лв. или общо 254,13 лв., в по-висок размер от
присъдения със заповедта, тъй като ответникът дължал заплатените такси за
образуване на изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
В конкретния случай безспорно се установи, че на 16.05.2019 г. между страните е
валидно сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на
ответника е предоставен кредит в размер на 8 000 лв. със срок за издължаване 60
месеца. Уговорен е преференциален лихвен процент в размер на 8,5 %, формиран от
променлив референтен лихвен процент от 0,18 % и фиксирана надбавка в размер на
8,32 %, която се прилага при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори
плюс“, описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на тези условия
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциалния лихвен процент и
приложимият лихвен процент се увеличава, като се формира от фиксираната надбавка
в размер на 13,27 % приложима при стандартни потребителски кредити. Изготвен е
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
В срок са погасени първите 7 вноски с падеж от 26.05.2019 г. до 26.11.2019 г.,
7
Вноската с падеж 26.12.2019 г. е платена на 30.12.2019 г., или общо 1308,89 лв., с
които са погасени главница в размер на 916,43 лв. и договорна лихва в размер на
392,46 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че за м. декември 2019 г. и м.
януари 2020 г. ответникът не е направил вноски в ДПФ на ПОК „ДСК Родина“, поради
което основанията за прилагане на преференциалния лихвен процент са отпаднали. В
този случай съгласно т. 7.6 от ОУ, се прилага фиксирана надбавка в размер на 13,27 %
приложима при стандартни потребителски кредити и лихвения процент се увеличава
на 13,42 %, считано от първата падежна дата, следваща датата на неизпълнението, т. е.
от 26.02.2020 г.
Изменението на лихвения процент е извършено в съответствие с уговореното.
Клаузата не се явява неравноправна, тъй като отпадането на привилегията е в резултат
от неизпълнение на условията за ползването от страна на кредитополучателя.
Увеличаването на лихвения процент е до размер, приложим за стандартни депозити,
при което длъжникът не се поставя в по-обременително положение спрямо останалите
потребители на банката. В договора и общите условия към него, с които ответникът е
запознат и подписал, са посочени условията за промяната и методиката за
преизчисляване на вноските.
Следователно вноската с падеж 26.01.2020 г. остава в размер на 163,30 лв., от
които 50,99 лв. лихва и 112,31 лв. главница, а вноските с падеж от 26.02.2020 г.,
съгласно заключението на вещото лице, са в размер от 180,09 лв., формиран на базата
на реалния остатък от дълга и оставащия срок на договора, като лихвата се начислява
върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
След 01.01.2020 г. до 14.08.2020 г. ответникът е направил четири плащания, както
следва: на 26.02.2020 г. - 100,00 лв.; на 10.03.2020 г. - 80,00 лв.; на 02.06.2020 г. - 100,00
лв. и на 13.07.2020 г. - 96,00 лв. или общо 376 лв., с които е погасил вноска с падеж
26.01.2020 г. в размер на 163,30 лв., включваща главница от 113,12 лв. и лихва от 50,18
лв., като тази вноска е неправилно удържана от банката в по-висок размер от 180 лв.
Погасена е вноска с падеж 26.02.2020 г. в размер на 180,09 лв., включваща главница от
110,87 лв. и лихва от 79,22 лв., като тази вноска също е неправилно удържана от
банката в по-висок размер от 196 лв. С остатъка от 32,61 лв. е погасена част от
договорната лихва, включена във вноската с падеж 26.03.2020 г., като от нея остават
дължими 147,48 лв., от които 45,67 лв. – лихва и 101,81 лв. – главница, съгласно
заключението на вещото лице.
С непогасяването на вноската с падеж 26.03.2020 г. в пълен размер, ответникът е
изпаднал в забава повече от деветдесет дни, поради което и съгласно чл. 18.2 от
Общите условия, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като е изпратил до
ответника писмо изх. № 0050-20-01852/17.06.2020 г., с което го е уведомил, че от
8
датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит
става дължима. Писмото, видно от представената разписка, е получено на 23.06.2020
г., поради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила именно на тази дата - 23.06.2020 г., а не на твърдяната от ищеца 13.08.2020
г. – ден преди депозирането на заявлението в съда.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Към датата на предсрочната изискуемост 23.06.2020 г., ответникът е погасил
главница в общ размер на 1140,42 лв., като остава дължима главница в размер на
6859,58 лв. Дължимата договорна лихва до 25.02.2020 г. е заплатена. За периода от
26.02.2020 г. до 23.06.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост, се дължи
договорна лихва в размер на 274,02 лв.
В обобщение към 23.06.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост, ответникът
дължи главница в размер на 6859,58 лв. и договорна лихва за периода от 26.02.2020 г.
до 23.06.2020 г. в размер на 274,02 лв.
След издаване на заповед № 80/14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС до
05.01.2022 г., ответникът е направил три плащания на обща стойност 420 лв., както
следва: на 19.08.2020 г. - 120 лв., на 25.03.2021 г. - 100 лв. и на 02.04.2021 г. - 200 лв.,
които суми не са събрани по принудителен ред в изпълнителното производство по изп.
дело № 20207340400568, а са внесени от ответника по заемната му сметка в банката за
погасяване на задължението му по договора.
Сумата от 420 лв. “Банка ДСК“ е удържала, както следва: 120,00 лв. за „такса
изискуемост на вземането“, 254,13 лв. за съдебни разноски, 11,86 лв. - лихва за забава и
34,01 лв. - договорна лихва.
Съдът счита, че неправилно с част от сумата банката е погасила „такса
изискуемост на вземането“ от 120 лв. и съдебни разноски в размер на 254,13 лв.
На първо място тази сума не е претендирана със заявлението за издаване на
заповед по 417 ГПК, не фигурира в нея и не става ясно на какво основание е удържана
от банката.
В приложения договор за кредит такава такса не е конкретно посочена. Във
връзка с дължими от кредитополучателя такси, чл. 18 от договора препраща към
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “Банка ДСК” АД прилага по
отношение на извършваните услуги на клиента. В чл. 8 от представените Общи
условия към договора също е посочено, че кредитополучателят дължи такси за
9
извършените услуги съгласно Тарифата, които такси съгласно чл. 9.1 са включени в
ГПР, като в чл. 9.2 изрично е посочено, че ГПР не включва разходите и таксите, които
кредитополучателят дължи при неизпълнение на задълженията си по договора. В
представеното Приложение № 3 – Такси по кредити за текущо потребление, наред с
таксите за разглеждане на искане и одобряване на кредит, експресно разглеждане и др.,
в т. 5 е посочено: разходи за изискуем кредит – 120 лв., като липсва конкретизация как
точно е определен размерът на тези разходи/такса.
Ако се приеме, че така заявената сума от 120 лв. е дължима такса, то е налице
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, тъй
като не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за
което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Такава яснота липсва и в Общите условия и в Тарифата. Дори да се приеме, че
сумата от 120 лв. представлява разходи, по делото липсват каквито и да било
доказателства, че банката е сторила такива при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Клаузата, с която предварително е определен размерът им – фиксиран от 120
лв., е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, с която разпоредба законодателят е
обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако не е индивидуално договорена.
В конкретния случай клаузата не е индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал.
2 от ЗЗП, доколкото е част от предварително изготвена Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните на “Банка ДСК” АД, като освен това договорът е сключен при общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно чл. 12 от същия.
Макар тарифата да е подписана от длъжника, предварителното определяне на размера
на бъдещи разходи, които могат и да не бъдат сторени в този размер, противоречи на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Поради изложеното съдът приема, че
клаузата за заплащане на разходи в размер на 120 лв. при изискуем кредит, посочена в
Приложение № 3 – Такси по кредити за текущо потребление, е неравноправна и като
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП не е породила правни последици, т. е. за
ответника изобщо не е възникнало задължение за заплащане на „такса изискуемост на
вземането“ в размер на 120 лв., поради което неправилно тази сума е удържана от
банката за погасяване на тази такса, а не за основното задължение.
Неправилно с част от сумата са погасени и съдебни разноски в размер на 254,13
лв. Както беше посочено и по-горе в приетото от фактическа страна, от заявеното от
процесуалния представител на „Банка ДСК“ ЕАД в съдебно заседание става ясно, че
съдебните разноски за държавна такса във връзка с подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение се начисляват за сметка на длъжника в деня на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Горното се установява и от приложеното по ч.гр.д. №
10
226/2020 г. на ДРС извлечение от счетоводните книги на “Банка ДСК” от 13.08.2020 г.,
в което вече фигурират дължими от ответника съдебни разноски за държавна такса,
преди подаване на заявлението и произнасянето на съда.
Макар издадената заповед да подлежи на незабавно изпълнение, същата подлежи
на обжалване в частта за разноските. Съгласно мотивите в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение
по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1,
респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част
от иска. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден,
след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.
404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. Поради което неправилно с част от
сумата, внесена от ответника след издаването на заповедта за изпълнение са погасени
съдебни разноски в размер на 254,13 лв., а не част от основното задължение.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на “Банка ДСК”
АД, че не следва да се вземат предвид извършените от ответника плащания след
издаване на заповедта за изпълнение, тъй като съществуването на вземането по
установителния иск се установява към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед установеното, че към 23.06.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост,
ответникът дължи главница в размер на 6859,58 лв. и договорна лихва за периода от
26.02.2020 г. до 23.06.2020 г. в размер на 274,02 лв., както и лихвената надбавка за
забава върху просрочена главница в размер на 11,86 лв., съобразявайки горните
указания, следва да се приеме, че с извършените от ответника три плащания след
издаване на заповед № 80/14.08.2020 г. по ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС, съответно на
19.08.2020 г., 25.03.2021 г. и 02.04.2021 г., на обща стойност от 420 лв., са погасени
11
изцяло лихвената надбавка за забава върху просрочена главница за периода от
27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. в размер на 11,86 лв. и дължимата договорна лихва за
периода от 26.02.2020 г. до 23.06.2020 г. в размер на 274,02 лв. С остатъка от 134,12 лв.
е погасена част от главницата, като остава дължима главница в размер на 6725,46 лв.
С оглед на горното предявеният установителен иск за главницата следва да бъде
уважен в размер на 6725,46 лв. В останалата част до 6859,57 лв., искът следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане, а в частта от 6859,57 лв. до пълния предявен
размер от 6 869,57 лв., като неоснователен и недоказан. Установителният иск за
договорна лихва в размер на 399,85 лв. за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г.
следва да се отхвърли, както следва: като погасен чрез плащане за сумата от 274,02 лв.
за периода от 26.02.2020 г. до 23.06.2020 г., в останалата част до пълния предявен
размер от 399,85 лв. и за периода от 24.06.2020 г. до 12.08.2020 г., като неоснователен и
недоказан. Установителният иск за сумата от 11,86 лв.– лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г. следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване с дадените указания в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски.
В заповедното производство същият е сторил разноски в общ размер от 195,63 лв.,
от които 145,63 лв. за държавна такса и 50 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.
Независимо, че част от исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане, извършено
след издаване на заповедта за изпълнение, същите в общ размер от 7145,46 лв. са били
основателни и дължими към подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което съобразно този размер ответникът дължи и следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски от 191,98 лв. в заповедното производство по
ч.гр.д. № 226/2020 г. на ДРС.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 545,63 лв.,
от които 145,63 лв. за държавна такса и 400 лв. внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице. В процеса ищецът е защитаван от юрисконсулт, поради което на основание
чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено от съда на основание чл. 25 ал. 1 Наредбата за заплащането на
правната помощ. При този изход на делото, съразмерно с уважената част на исковете,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 596,35 лв., на чл. 78 ал. 1
ГПК.
12
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.М. Д., с ЕГН ********** от
гр. ***, че дължи на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, гр. ***, представлявана от
пълномощника юрисконсулт П.Т., съдебен адрес гр. ***, „Банка ДСК“ АД - Финансов
център, сумата от 6725,46 лв. (шест хиляди седемстотин двадесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки) – главница по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 16.05.2019 г. между "Банка ДСК" ЕАД и Я.М. Д., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 14.08.2020 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед № 80/14.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 226/2020 г. по описа на ДРС,
на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта
над 6725,46 лв. до 6859,57 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а в частта над
6859,57 лв. до пълния предявен размер от 6 869,57 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, гр. ***,
представлявана от пълномощника юрисконсулт П.Т., съдебен адрес гр. ***, „Банка
ДСК“ АД - Финансов център, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, да
се признае за установено по отношение на Я.М. Д., с ЕГН ********** от гр. ***, дължи
на ищеца сумата от 399,85 лв. - договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до
12.08.2020 г., както следва: за сумата от 274,02 лв. - договорна лихва за периода от
26.02.2020 г. до 23.06.2020 г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, а в останалата част
над 274,02 лв. до пълния предявен размер от 399,85 лв. и за периода от 24.06.2020 г. до
12.08.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, гр. ***,
представлявана от пълномощника юрисконсулт П.Т., съдебен адрес гр. ***, „Банка
ДСК“ АД - Финансов център, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, да
се признае за установено по отношение на Я.М. Д., с ЕГН ********** от гр. ***, дължи
на ищеца сумата от 11,86 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода от 27.02.2020 г. до 12.08.2020 г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Я.М. Д., с ЕГН ********** от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА
ДСК” АД, ЕИК *********, гр. ***, представлявана от пълномощника юрисконсулт
13
П.Т., съдебен адрес гр. ***, „Банка ДСК“ АД - Финансов център, СУМАТА от 191,98
лв. (сто деветдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) - направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 226/2020 г. по описа на ДРС и СУМАТА от
596,35 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) направени
разноски по гр. д. № 396/2021 г. по описа на ДРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
След влизане на решението в сила препис от него да се приложи по ч. гр. д. №
226/2020 г. по описа на Районен съд Дряново.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
14