Присъда по дело №3907/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 3907 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Г. Д. АТ. е предаден на съд по обвинение по чл.194, ал.3,
вр. с ал.1 от НК за това, че на 21.05.2020г. в гр.Варна, отнел чужда движима
вещ-демонстративен мобилен телефон „DEMO Huawei P Smart Pro 128 GB“ с
IMEI №865722042967672, на стойност 749,90лв., собственост на „Теленор
България“ ЕАД, от владението на А. С. Ч., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен.
Ощетеното юридическо лице- „Теленор България“ ЕАД предявява
граждански иск против подсъдимия в размер на 749,90 лв., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата, за причинени имуществени вреди, резултат от процесното деяние.
Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради
което същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, като ощетенотко юридическо лице е конституирано като
граждански ищец.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
чистото съдебно минало на А., да му наложи наказание глоба около средния
размер, предвиден в закона.
Защитникът- адв.Цветкова също моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание глоба, като изтъква наличието на смекчаващи
обстоятелства. Сочи и че здравословното му състояние е влошено и той би
бил затруднен да изпълнява евентуално наложени му пробационни мерки.
1

Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за извършеното. В
последната си дума не прави допълнителни изявления.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2020г. в 10,18ч. подсъдимият се намирал в „МОЛ Варна“ в
гр.Варна и влязъл в търговски обект, стопанисван от „Теленор България“
ЕАД, в който се предлагали мобилни телефонни апарати и
телекомуникационни услуги. Там подсъдимият забелязал демонстративен
мобилен телефон марка „DEMO Huawei P Smart Pro 128 GB“ с IMEI
№865722042967672, който бил закрепен на поставка на щанд в търговската
зала вляво от входа на магазина и решил да открадне вещта. Като се
възползвал от обстоятелството, че вниманието на служителката, която
работела на същия щанд, е ангажирано с друг клиент, А. незабелязано взел
телефона, отлепил и изхвърлил стикера с алармата и поставил апарата в
джоба на панталона си, след което излязъл от магазина. Впоследствие той се
разпоредил с вещта по неустановен начин.
По-късно св.Ч.-управител на магазина забелязал липсата на телефона,
прегледал записите от охранителните камери и установил действията на
подсъдимия. След това свидетелят подал сигнал за случая в Трето РУ при ОД
на МВР-Варна, като предоставил и записите от охранителните камери. Било
образувано досъдебно производство, в хода на което самоличността на
извършителя била установена.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Д. И. А., М. Х. М. и А.
С. Ч., от заключението по назначената видео-технически и лицево-
идентификационна експертиза, от протокол за доброволно предаване, както и
от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по
безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват доказателства,
които да разколебават фактическите изводи на съда относно съответствието
на направеното самопризнание със събрания на досъдебното производство
доказателствен материал.
Стойността на отнетата вещ, възлизаща на 749,90 лв., се установява от
2

заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е неосъждан както към момента на деянието, така и понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.194,
ал.3, вр. с ал.1 от НК, тъй като е отнел чужда движима вещ (собственост на
„Теленор България“ ЕАД) от владението на свидетеля А. С. Ч., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Съдът намира и че
случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съдебната преценка дали
едно деяние е маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. (Решение № 88
от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 689/2008 г., II н. о., НК). Предвид
неособено високата стойност на откраднатото и с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, чиято личност не се отличава със значителна
обществена опасност, съдът приема, че случаят е маловажен. Следва да се
отбележи, че единствено в правомощията на прокурора е да прецени какво
обвинение да бъде повдигнато, а съдът може да приложи само закон за
еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Поради това по начало липсва
процесуална възможност подсъдимият да бъде признат за виновен по
основния състав на престъплението кражба, дори и да се счете, че случаят не
се явява маловажен. Предвид личността на извършителя обаче съдът намира,
че разглежданият случай действително се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид и предложената от прокурора правна квалификация е правилна.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал
неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определянето на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
имущественото му положение (същият е пенсионер и получава минимални
доходи) и влошено здравословно състояние (видно от представената
медицинска документация), както и направените самопризнания в хода на
досъдебното производство. Не се констатира наличие на отегчаващи
обстоятелства. При така установеното съдът прецени, че наказанието следва
да бъде определено по третата алтернатива, предвидена в чл.194, ал.3 от НК, а
именно-глоба. С оглед разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, указваща, че
размерът на глобата следва да бъде съобразен с имотното състояние и
доходите на дееца, съдът счете за справедливо и достатъчно същата да е в
минималния размер от сто лева, предвиден в закона.
3

По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът
намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние, а именно-749,90 лева. На основание чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия А.
да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 254,20
лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
На основание чл.301, ал.1, т.11, вр. с чл.112, ал.4 от НПК съдът счете,
че приложеният като веществено доказателство 1 бр. компактдиск „Verbatim“
DVD-R следва да се остави по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	10
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110203907
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 септември 2021 г.

Присъда по дело №3907/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите