РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Петрич, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20251230200078 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000517 от
13.09.2024 г., издадено от ВПД началник на РУ Петрич при ОДМВР
Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
на И. К. Л., с ЕГН-********** от гр. С., ул. „С.С.“ № *, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Недоволен от НП е останало наказаното лице, което го обжалва в срок.
В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди се, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Иска се
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
и с надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна
на процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 22.04.2023 г., в 14:20 ч., в гр. Петрич, по ул.“Цар Б. 3“, в района на
ж.п. прелез в посока центъра, жалбоподателят управлявал собствения си лек
автомобил „Рено Еспейс“, с рег. № ****, след като не го е регистрирал по
надлежния ред, а именно във връзка с чл. 143, ал. 15. За констатираното
нарушение на място бил съставен АУАН серия GA № 1194403, който бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис. С мотивирана резолюция №23-0314-
М000037 на 26.04.2024 година на Началника на РУ –Петрич при ОДМВР –
Благоевград, административно-наказателното производство по издадения
АУАН е прекратено на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и данни за извършено
престъпление по чл.345 от НК. Материалите от проверката, ведно с тези,
събрани по образуваната по случая в РУ –Петрич преписка №314ЗМ-174/2024
г. по описа на РУ - Петрич били докладвани в ТО– Петрич при РП –
Благоевград. С постановление от 22.08.2024 г. на прокурор от РП-
Благоевград, ТО - Петрич бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство по образуваната в прокуратурата преписка вх.№3548/2024 г. и
материалите по преписката са изпратени на началника на РУ –Петрич за
сведение и вземане на отношение по компетентност.
Въз основа на материалите по преписката, началникът на РУ – Петрич
издал обжалваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя И. К. Л., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за
изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а
всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават
пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие
цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно
да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно
постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 15.01.2025 г. и е обжалвано на 24.01.2025 г.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е
съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на НП - неговата форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на
санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са
посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната
действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност
лице е гарантирано в пълна степен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
По отношение на описаното нарушение, Съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателя е извършил такова по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда "Глоба" в размер от 200 лв. до 500
лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца.
Настоящият съдебен състав приема, че административно-наказващият
орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
След съвкупен анализ на материалите по делото, настоящата съдебна
инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се
квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.
3
28 от ЗАНН. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен
на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция
не съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си водача И.
Л. да е осъществил формално състава на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, следва да се отбележи, че се касае за управление на лек автомобил от
водач с дългогодишен опит и стаж. Показанията на водения свидетел М. Л.а
– съпруга на жалбоподателя, са категорични в насока, че жалбоподателят И.
Л. е бил в недобро здравословно състояние, след като е закупил автомобила. В
показанията си същата сочи: „… Той на 26/27 февруари постъпи в болница и
аз бях даже придружител. Беше оперирано окото му. След като го изписаха от
болницата, лекарите препоръчаха да не се движи и да не управлява
автомобила. След това се наложи да отидем в Пловдив, защото има
чернодробна цироза и се наложи кръвопреливане… Той след операцията не се
е качвал да управлява автомобила, до деня в който тръгна да го перегистрира.
Аз нямам книжка, ние живеем сами….“.
Наред с това, липсват данни за това, че извън процесната дата
жалбоподателят Л. да е управлявал този автомобил по пътищата, отворени за
обществено ползване, което е показател за по-ниска обществена опасност на
самото нарушение. Следва да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от
което не са произлезли вреди, не са налице данни за подавани жалби и
оплаквания за нарушения в тази насока. Касае се за дългогодишен водач, с
добри характеристични данни, като от справката за нарушител/водач се
установява, че същият е правоспособен водач от 1981 г. без наложени адм.
наказания за нарушения в период от 20 години.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители, с които е
установено изпълнителното деяние - управление на МПС, като еднопосочни и
непротиворечиви. Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на
действие по управление на превозно средство по пътища, отворени за
обществено ползване, което е не е регистрирано. Установено е несъмнено
авторството на деянието от полицейските служители, извършили проверката.
Съдът възприе и кредитира показанията и на свидетелката Л.а,
доколкото същите детайлно пресъздават състоянието на жалбоподателя, което
е описано и в представените писмени документи за здравословното му
състояние. Съдът приема, че описаното здравословно състояние на
4
жалбоподателя И. Л. в показанията на свидетелката М. Л.а, както и в
представените писмени документи- Епикриза от
УМБАЛ"Александровска"ЕАД- гр. София, от гастроентерологично отделение
при болница „Медлайн“ гр. Пловдив, са достатъчно обективни и ясни за
сериозността на заболяването на жалбоподателя, като житейски логично и
оправдано е в такъв период на проблеми от сериозен здравословен характер, с
оперативна интервенция и посещаване с изследвания в различни болници, да
попречат на изпълнението на други задължения.
Административно- наказващият орган не е бил длъжен да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН, след като прокурорът е отказал да образува
наказателно производство, тъй като независимо от напълно идентичната
обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 345, ал. 32 във вр.
с ал. 1 от НК и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, прокурорът и административно-
наказващият орган дължат да извършат самостоятелна преценка за наличието
на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Сравнението на съставите на чл. 345 ал. 2 от НК и чл. 140, ал. 1 от
НК сочи, че едно и също деяние едновременно се третира като
административно нарушение и престъпление, като разликите са в
предвидената санкция и в процесуалния ред за налагането им. В съдебната
практика на ВКС, изразена в Решение № 114 от 26.01.2021 г. по н. д. №
377/2020 г., III н. о., НК, е прието, при липса на установени в закона критерии,
установяващи основанията за разграничаване на административното
нарушение от престъплението, решаващият съд следва във всеки конкретен
случай да извърши преценка на степента на обществена опасност на
извършеното, въз основа на която да изгради крайния извод за деянието, дали
то съставлява престъпление или административно нарушение. Когато
засягането на обществените отношения, обект на деянието е явно
незначително, извод направен в постановлението за прекратяване на
основание чл. 9, ал. 2 от НК /виж постановлението на стр. 8-9 от делото/ и
обвързващ съда в настоящото производство, не е налице основен признак на
престъплението, понеже деянието не е обществено- опасно. Степента на
обществена опасност на извършеното е обосноваваща вида на отговорността
на извършителя в обсъжданите случаи "наказателна" или "административна".
Прекратяване на наказателното производство за същото деяние, не изключва
разглеждането му като адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Описаните в
5
НП факти категорично осъществяват посочения състав на административно
нарушение, което е формално, на просто извършване и без да са налице,
каквито и да е други съставомерни вредни последици.
Към момента на издаване на НП, с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП е
въведена забрана за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което АНО не е
могъл да обсъжда тази хипотеза.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган, досежно приложението на чл. 28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Съгласно обнародваното в ДВ бр. 38/09.05.2025 г. Решение № 4 от
30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., въведената в чл. 189з от
ЗДвП генерализирана забрана, лишаваща административно-наказващия орган
и съда от правомощието да заменят административното наказание с
предупреждение, противоречи на правото на защита (чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от
Конституцията), на принципа на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал.
2 от Конституцията), на принципа на разделение на властите (чл. 8 от
Конституцията) и на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от
Конституцията), поради което разпоредбата като противоречаща
на Конституцията е обявена за противоконституционна.
Поради това, че от момента на обявяване на разпоредбата за
противоконституционна, съгласно чл. 22, ал. 2 от Закон за Конституционния
съд, същата не се прилага, съдът е длъжен да обсъди доводите на защитата за
маловажен случай на административно нарушение, съгласно чл. 28 от ЗАНН.
Съдът прие, че при преценка на деянието и дееца, съгласно чл. 11 от
ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК към квалификация "Маловажен случай", съобрази
че деянието и дееца се отличават със значително по-ниска степен на
6
обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този
вид, поради незначителната степен на засягане на обществените отношения,
които се охраняват от чл. 140 от ЗДвП, породено от влошеното здравословно
състояние през този период, както и това, че се касае се за един съвсем
кратък период от време, касаещ датата на извършване на нарушението и този,
през който жалбоподателят е следвало да извърши пререгистрацията на
автомобила. Автомобилът е закупен на 13.02.2024 г., а нарушението е на
22.04.2024 г., тоест, здравословни причини са препятствали закъснението,
което е само 8 дни след законоустановения срок. Отделно от това самото
нарушение е извършено по повод изпълнение на законовото задължение
за пререгистрация на автомобила (извършено същия ден видно от
доказателствата по делото) при придвижване на същия до пункта за
пререгистрация.
При индивидуализация на наказанието към конкретното противоправно
деяние, съобразно принципа на съразмерност и справедливост, конкретното
нарушение изцяло съответства на легалната дефиниция "маловажен случай",
визирана в § 1, т. 4 от ЗАНН, поради незначителните вредни последици от
деянието, наложените дори в минимален размер административни наказания
"Глоба" в размер 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС", което
съществено засяга възможността за придвижване до болнични заведения на
жалбоподателя и обслужване на домакинството /, е несъразмерно тежко
спрямо изискването за съразмерност на наказанията в чл. 9а от Директива
1999/62 ЕО и при преценка на характера и тежестта на конкретното
нарушение, когато се касае за нарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, което не засяга охраняваните обществени отношения,
какъвто е настоящия случай.
Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от
особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административнонаказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не.
Спрямо деянието и дееца ще окаже необходимия възпитателен и
7
предупредителен ефект налагането на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН,
при неприложимост към настоящия момент на чл. 189з от ЗДвП, следва да се
предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, чрез което ще се постигне
необходимата съразмерност между превенция, с тежестта на деянието и
индивидуалната вина на дееца... " (Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8/2022
г.). Ако принципът на съответствие между деянието и наказанието е нарушен,
то дори формално законосъобразното наказание, наложено от съда, няма да е
справедливо.
Съгласно приетото в Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. №
29/2024 г., при определяне на наказанието се следва принципа на хуманизма,
чрез налагане на минимално необходимото наказание, с което ще се окаже
необходимата специална и генерална превенция. В конкретния случай следва
да се отчете, че замяната на административното наказание с предупреждение е
съобразено с индивидуалната степен на обществената опасност на деянието и
на дееца, когато най-лекото, предвидено в закона, наказание е несъответно на
ниската обществена опасност на нарушението и на дееца, тъй като с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение.
При "маловажния случай" съдът следва да прецени обществената
опасност, както на деянието, така и на дееца. В тази насока правната доктрина
и съдебната практика приемат, че при обсъждане приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчете,
че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието,
както и да се отчете степента на обществена опасност на дееца. При приета
малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК в хода на наказателното
производство, поради незначително засягане на обществените отношения,
деянието, макар и формално да осъществява фактическия състав на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не накърнява реда и правната сигурност
в съществена степен, предвид характера на управляваното МПС, както и
мястото на извършване на самото нарушение, налице е несъществена степен
на засягане на обществените отношения, регламентиращи безопасност на
8
движението.
Деянието с конкретната му специфика е преценено, че не е
престъпление, но същото е "маловажен случай" на административно
нарушение, при преценка по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 7 от НК и § 1, т. 4 от
ЗАНН, поради което на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, следва да бъде
отменено наказателното постановление, поради обявената
противоконституционност на чл. 189з от ЗДвП, ДВ бр. 38/09.05.2025 г., с която
отпада забраната за приложение на чл. 28 от ЗАНН, и да бъде заменено
административното наказание на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН с
предупреждение на нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са
били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил поради наличието на законова забрана, в последствие тази забрана е
отпаднала и при преценката на наличието на обстоятелствата по чл. 28 от
ЗАНН се стига до извода за наличието на тези обстоятелства, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
Ето защо, с оглед на гореизложеното Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и в
случая като такова следва да бъде отменено, с приложението на разпоредбата
на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните
са поискали това.
Искане за присъждане на разноски е било направено в съдебно заседание
от процесуалния представител на жалбоподателя, като са ангажирани и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на
такива предвид изхода на спора– отмяна на обжалваното наказателно
9
постановление. От съдържанието на приложения на л. 21 от делото Договор за
правна защита и съдействие от 05.03.2025 г. и приложеното пълномощно, се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Цв. Д. оказването на
правна защита и съдействие. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 700 лева и е заплатено в брой при подписване на договора.
В административно-наказателната преписка до съда е налице
възражение от административно–наказващия орган за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Следва да се отбележи, че възнаграждението следва да се определи в
рамките на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. А съобразно и броят на явяванията в съдебни заседания,
активността при представяне и събиране на доказателства, постановения
съдебен акт и наличието на установено адм. нарушение, с предприемане на
съответни мерки, макар и не с налагане на адм. наказание, така описаното
възнаграждение се явява несъотносимо на крайния резултат. В тази връзка
като обективен размер на конкретно направените разноски по настоящото
дело спрямо крайният резултат, Съдът намира сумата от 500 (петстотин) лева,
доколкото наказателното постановление е отменено, но поради приемането на
маловажен случай и предупреждаването на деееца, а не поради неосъществен
състав на административно нарушение или поради съществени процесуални
нарушения.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 и ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000517 от
13.09.2024 г., издадено от ВПД началник на РУ Петрич при ОДМВР
Благоевград, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
на И. К. Л., с ЕГН-********** от гр. С., ул. „С.С.“ № *, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
10
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. К. Л., с ЕГН-********** от гр. С., ул. „С.С.“ №
*, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР- гр. Благоевград, да заплати на адв. Ц. Д.
направените разноски по делото за настоящата съдебна инстанция, в размер
на 500 (петстотин) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за обезщетение на разноските до
разликата с пълния предявен размер от 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11