Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Втори състав в публично заседание на 24.10.2019г. /Двадесет и
четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана
Добрева
при секретаря Стела
Димитрова
като разгледа докладваното
от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 578 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано е по искова молба на В.И.П., ЕГН ********** с адрес ***, с която е
предявила против „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
иск за признаване за установено, че не дължи вземането по изпълнителен лист,
издаден на 17.01.2017г. по частно гражданско дело № 1494/2016г. по описа на
Районен съд-Козлодуй за сумата общо 4000.00 лева, като погасено по давност.
В съдебни заседания ищеца не се явява, не се представлява.
Ответника в срок е подал редовен писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска.
В съдебни заседания за ответника не се явява представител.
По делото са събрани писмени доказателства – съобщение за
образувано изпълнително дело от ЧСИ изх. № 3149 от 18.05.2017г.; изпълнителен
лист от 17.01.2017г. издаден по частно гражданско дело № 1494/2016г. по описа
на Районен съд – Козлодуй; копие на изпълнително дело № 2017899904002015 на ЧСИ
Иванка Йотова с район на действие Окръжен съд – Враца; копие на договор за
издаване на кредитна карта сключен на 23.04.2007г. между ищеца и Обединена
Българска банка АД и частно гражданско дело № 1494/2016г. по описа на Районен
съд-Козлодуй.
Съда приема от фактическа
страна следното:
От
приложеното частно гражданско дело № 1494/2016г. на КРС се установява, че в
полза на ответника срещу ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 844 от 05.12.2016г. за сумата 2164.51 лева, от която главница в размер на 989.25 лева, договорна лихва в
размер на 1079.07 лева за периода от 07.12.2008г. до 24.08.2011г., лихва за
забава в размер на 96.19 лв. за периода от
05.12.2015 г. до 18.11.2016г., законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 43.29 лева държавна такса и 305.76 лева юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за издаване на
кредитна карта от 25.04.2007г. сключен между ищеца и ОББ АД и договор за цесия
от 04.12.2015г., с който кредиторът ОББ АД е прехвърлил вземанията си от ищеца на ответника “Ф.И.” ЕАД.
Заповедта
е влязла в сила, като длъжника ищеца не е била намерена на адресите по адресна
регистрация и на 17.01.2017г. съда е издал въз основа на нея в пола на
ответника срещу ищеца изпълнителен лист за присъдените в заповедното
производство суми.
От
приложеното в копие изпълнително дело № 2017899904002015 на ЧСИ Иванка Йотова
се установява, че то е образувано на 11.05.2017г. по молба на ответника „Ф.И.”
ЕАД и въз основа на изпълнителния лист от 17.01.2017г. издаден по частно
гражданско дело № 1494/2016г. на КРС. По него ЧСИ е изискал различни справки за
длъжник ищец в настоящия спор и на 27.03.2019г. лично е било връчено съобщение
за образуване на изпълнително дело.
Между
страните по делото не се спори, а и това се установява от приложения към делото
на
л.71 договор за издаване на кредитна карта VISA
ELECTRON,
VISA MASTERCARD, че на 23.04.2007г. в гр.Козлодуй
между ОББ АД като издател от една страна и В.И.П. в
качеството на кредитополучател от друга страна е сключен договор за кредитна
карта VISA MASTERCARD. Съгласно чл.1 на договора банката издава на
картодържателя кредитна карта MASTERCARD . В договора е уговорено, че към
момента на сключването му Картодържателят разполага с кредитен лимит 500 лева. Банката има право периодично
едностранно да променя разполагаемия кредитен лимит, според кредитната история
на Картодържателя, за което го уведомява по реда, описан в Общите условия
/такива въпреки указанията на съда не са представени от ответника/. Ползваният
кредит от разрешения кредитен лимит се олихвява както следва: при безкасово
плащане на стоки и услуги чрез терминални устройства ПОС (или импринтер за
карти Visa или MasterCard) при търговии - 16,5 % (шестнадесет цяло и петдесети
на сто) годишно; при теглене на пари в брой от терминални устройства АТМ
(банкомати) или от клонове на банки и/или други финансови институции чрез
терминални устройства ПОС - 18,5 % (осемнадесет цяло и пет десети на сто)
годишно; при просрочие от страна на Картодържателя - с договорения лихвен
процент според т. 4.1 и 4.2 от настоящия договор и наказателна надбавка в
размер на 5 (пет) пункта до окончателното изплащане на просрочените или
предсрочно изискуемите суми; при друго неизпълнение на клаузите от настоящия
договор от страна на Картодържателя, банката има право да начислява неустойка в
размер на договорения лихвен процент според т. 4.2 от настоящия договор и
наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта върху ползвания кредит. Олихвяването
се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението. Датата на
издаване на извлечението е 23 число на съответния месец. Банката може
едностранно да променя датата на издаване на извлечение,
за което Картодържателят се уведомява с месечното извлечение, във всеки клон на
банката или от всеки банкомат на банката. В рамките на общия кредитен лимит от
500 лева лимитите за стойност на единични транзакции и лимитите за обща
стойност на транзакциите по периоди, са посочени в Приложение, неразделна част
от този договор /такова също не е предоставено на съда/.
В чл.8 от
договора е уговорен срока, договорът с в сила от деня на подписването му до
изтичане на срока на валидност на картата. Валидността на картата е две години
и изтича в края на отпечатания върху нея срок. Срокът на Договора се подновява
автоматично с оше две голини, освен при уведомление от Картодържателя, с което
последният заявява, чс не желае картата да бъде подновена.
В чл.10 е
уговорено, че договорът се прекратява, съгласно посоченото в Общите условия,
които не са предоставени и при прекратяване на договора Кредитополучателят е
длъжен да погаси всички дължими суми към банката.
Както
съда изложи по-горе Общи условия и приложения към договора не са представени от
ответника. Съда с доклада е указал на последния доказателствената тежест при
предявения отрицателен установителен иск и изрично е изискал от ответника
договора, от който следва оспореното от ищеца вземане.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По
делото е безспорно установено, че по реда на заповедното производство по
ч.гр.д. № 1494/2016г. на КРС в полза на ответника срещу ищеца е издадена
Заповед по чл.410 ГПК за вземане от общо 2164.51 лева, от която главница в размер на 989.25 лева, договорна лихва в
размер на 1079.07 лева за периода от 07.12.2008г. до 24.08.2011г., лихва за
забава в размер на 96.19 лв. за периода от
05.12.2015 г. до 18.11.2016г., законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.12.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноските в заповедното производство 43.29 лева държавна такса и
305.76 лева юрисконсултско възнаграждение. Безспорно се установи и, че въз
основа на тази заповед в полза на ответника срещу ищеца на 17.01.2017г. е
издаден и изпълнителен лист и въз основа на него е образувано и се претендира
процесното вземане по изпълнително дело № 2017899904002015 на ЧСИ Иванка
Йотова, включително за сторените в изпълнителния процес разноски.
Страните
не спорят и по делото се доказа, че процесното вземане произтича от договор за издаване на кредитна
карта от 25.04.2007г. сключен между ищеца и ОББ АД и договор за цесия от
04.12.2015г., с който кредиторът ОББ АД е прехвърлил вземанията си от ищеца на ответника “Ф.И.” ЕАД.
На първо място
съда следва да разгледа иска на основанията заявени в исковата молба, а те са,
че ищеца не дължи процесното вземане на ответника, тъй като е погасено по
давност, т.е. съда следва да се занимае единствено с доводите за изтекла погасителна давност.
На следващо място, при предявен отрицателен установителен иск
в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от
ищеца вземане съществува, т.е. че през между ищеца и „ОББ” АД е съществувало
валидно облигационно отношение от договор за кредитна карта, което е
прехвърлено на ответника с договор за цесия, по силата на което правоотношение
ответникът е предоставил на ищеца уговорената в договора сума и ищеца я дължи,
включително че процесното вземане е изискуема като е настъпил и кога падежа му.
Както
съда изложи по-горе по делото е безспорно наличието на валиден договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, VISA MASTERCARD, от 23.04.2007г.
сключен в гр.Козлодуй
между ОББ АД като издател от една страна и В.И.П. в
качеството на кредитополучател от друга страна, съгласно който банката
издава на картодържателя кредитна карта MASTERCARD с кредитен
лимит 500 лева.
Процесното вземане произтича от договор за
кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор
за заем
включително за издаване на кредитна карта,
се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. При договора за кредит принципно има едно неделимо плащане,
като обстоятелствата, че страните са се уговорили сумите да се плащат по
погасителен план, разсрочено във времето, не ги превръща в периодични плащания,
тъй като се касае за частични плащания по един договор, за които кредиторът се
е съгласил да приеме изпълнението от длъжника на части, а не наведнъж.
Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта
на задължението.
Както съда изложи по-горе в тежест на ответника е да докаже тези обстоятелства.
В конкретния
случай в чл.8 от договора е уговорен срока на
договора, а именно, че той е в сила от деня на подписването му на
23.04.2007г. и действа до изтичане на срока на валидност на картата. Валидността на картата е две години и
изтича в края на отпечатания върху нея срок. Срокът на договора се
подновява автоматично с още две голини, освен при уведомление от
Картодържателя, с което последният заявява, чс не желае картата да бъде
подновена. В чл.10 е уговорено, че договорът се прекратява,
съгласно посоченото в Общите условия, като такива не са
предоставени и съда не оже да приеме различно за срока на договора от
уговореното в чл.8.
Така съда приема, че с оглед
доказателствата събрани по делото срока на договора е две години от датата на
подписването му и е изтекъл на 23.04.2009г. Тогава е настъпил падежа на ялото
вземане по този договор още повече, че съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с изтичане на
срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с
уговорената договорна лихва, като ако е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, вземането на кредитора става изискуемо след настъпването на
предсрочната изискуемост. От
този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Или общата погасителна
давност за процесното вземане е изтекла на 23.04.2014г.
В този смисъл и към датата на
подаването на заявлението предмет на ч.гр.д. № 1494/2016г. на КРС и към датата
на издаване на изпълнителния лист на 17.01.2017г. процесното вземане е било
погасено по давност. Факта, че ищеца не е оспорила това вземане по реда и с
процесуалните способи на заповедното производство не прави недопустим настоящия
иск още повече, че на нея не е била връчена заповедта по чл.410 ГПК, която е
влязла в сила по стария ред на ГПК, когато тя не е намерена на адреса по
адресната регистрация и книжата са приложени в делото в цялост.
По отношение цената на иска съда
съобрази, че той е предявен в размер от 4000.00 лева, а вземането погасено по
давност предмет на изпълнителния лист от 17.01.2017г. издаден по частно
гражданско дело № 1494/2016г. по описа на Районен съд-Козлодуй е за сумата
2164.51 лева, от която главница в размер
на 989.25 лева, договорна лихва в размер на 1079.07 лева за периода от
07.12.2008г. до 24.08.2011г., лихва за забава в размер на 96.19 лв. за периода
от 05.12.2015 г. до 18.11.2016г.,
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 43.29 лева държавна
такса и 305.76 лева юрисконсултско възнаграждение. Така съда следва да уважи
иска до този размер и отхвърли претенцията до претендирания размер от 4000.00
лева.
По разноските:
При
този изход на спора ответника следва да заплати на КРС държавната такса, от
която ищеца е освободен при образуване на делото върху уважения размер на иска
от 100.54 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, че В.И.П., ЕГН ********** с адрес ***
не дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
вземането по изпълнителен лист, издаден на 17.01.2017г. по частно гражданско
дело № 1494/2016г. по описа на Районен съд-Козлодуй за сумата 2164.51 лева, от
която главница в размер на 989.25 лева,
договорна лихва в размер на 1079.07 лева за периода от 07.12.2008г. до
24.08.2011г., лихва за забава в размер на 96.19 лв. за периода от 05.12.2015 г. до 18.11.2016г., законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.12.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 43.29 лева държавна такса
и 305.76 лева юрисконсултско възнаграждение, като погасено по давност и
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца до претендирания размер от общо 4000.00 лева,
като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на
КРС държавната такса, от която ищеца е освободен при образуване на делото върху
уважения размер на иска от 100.54 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен
съдия: