Решение по дело №572/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Т., с адрес [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000162/06.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Г. О., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година. Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в нарушение на чл. 10 от АПК издателят на административния акт е лицето, съставило АУАН. Излага доводи, че не са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Сочи, че е обяснил на полицейския служител, че здравословното му състояние не му позволява да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, тъй като наскоро бил изписан от болница след тежко прекарана пневмония, а вместо това е дал кръвна проба. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира направените разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольр в РУ-Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2024 г. около 12,50 ч. в [населено място], на [улица]до номер 66 в посока [населено място] жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел астра“ с рег. номер [рег. номер], негова собственост, където бил спрян за проверка от полицейските органи. Г. Т. заявил на проверяващите, че не е в състояние да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство Алкотест 7510 Дрегер, като е поискал да даде кръвна проба. Предвид това на Т. бил издаден талон за медицинско и химическо изследване № 256013 в ФСМП [населено място], където доброволно дал кръвна проба, заведена с амбулаторен номер 4238. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA1251438/06.07.2024 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство.

При тази фактическа обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000162/06.07.2024 г., с която за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на Г. И. Т. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година. В същата е посочено, че лицето отказва проверка с техн. средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2024 г. Недоволен от нея, Т. я е оспорил с жалба, подадена на 19.07.2024 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка, в т.ч. и изготвения след издаването на заповедта Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол № III-123/11.07.2024 г. от служител в БНТЛ при ОДМВР В. Търново, според който концентрацията на алкохол в кръвта на Г. И. Т. е 0,06 промила.

 

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно приложената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново. Същата е в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с нея резултат. Издаването на заповедта от лицето, което е съставило и АУАН срещу жалбоподателя не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено такова.

Но при издаването на процесната заповед е допуснато нарушение на чл.59, ал. 2 от АПК, тъй като в разпоредителната част на заповедта не е конкретизиран срокът, за който е наложена ПАМ. Разпоредителната част на административния акт е особено съществена, защото съдържа волята на административния орган, съобразно вменените му правомощия, да създава или ограничава права или задължения, и поради това тя трябва да е конкретна и ясна. Визираният в оспореният акт срок за прекратяване на регистрацията на МПС - от 6 месеца до 1 година, създава неяснота по отношение на времето, през което органът е наредил прилагане на ограничението и не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване. Срокът, за който може да се налага принудителната административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП е определен в закона и той е от шест месеца до една година. Разпоредбата изрично предписва определяне на срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като при определянето му е необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. Липсата на конкретизация на времетраенето на мярката се приравнява на липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. След като законодателят е предвидил граници на срока за налагане на ПАМ, то административният орган е длъжен да посочи конкретното времетраене и да го обоснове. Срокът за който се налага принудителната административна мярка, във всеки отделен случай трябва да е определен конкретно, в рамките на посочените долна и горна времеви граници и то в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая административният орган не е съобразил тези обстоятелства и е издал заповедта в противоречие с нормативните правила, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

За пълнота на излрожението следва да се посочи, че според настоящия състав заповедта е издадена без да са налице фактическите основания за това. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При извършването на проверка на място, както е в случая, изследването за употреба на алкохол се извършва с техническо средство, но в чл. 3а, т. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изрично е предвидено, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая жалбоподателят при извършената му проверка е твърдял наличието на тази хипотеза, като в съставения АУАН, издадената ЗППАМ и талона за изследване също изрично е посочено, че лицето не е в състояние да бъде изследвано с техническо средство. В подкрепа на това е представената от жалбоподателя епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Горна Оряховица, според която същият до 28.05.2024 г. /или малко повече от месец преди проверката/ е бил хоспитализиран за лечение на двустранна пневмония, а освен това страда и от хронична обструктивна белодробна болест. Тези факти, както и напредналата възраст на жалбоподателя /74 г./ мотивират съда да приеме, че в случая Т. в действителност не е бил в състояние да бъде изследван за употреба на алкохол с техническото средство Алкотест 7510 Дрегер, което изисква тестваното лице да духа равномерно и продължително в мундщука.

При това положение единствените възможности за тестване на лицето са с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е поискал да даде кръвна проба за изследване, дал е такава /т.е. изложеното в обратния смисъл в заповедта категорично не отговаря на истината/, като резултатите от изследването показват практически липсата на алкохол в кръвта на лицето. Предвид това съдът намира, че наложената принудителна административна мярка е в нарушение на материалния закон и е в противоречие с целта му – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия чрез преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи на 10 лв. – внесена държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0268-000162/06.07.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Велико Търново да заплати на Г. И. Т., с адрес [населено място], [улица], с [ЕГН], разноски по делото в размер на 10 (десет) лева.

 

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.