Решение по дело №8/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260069
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20203120100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260069/22.6.2021г.

 

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, в състав:    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при протоколист Антоанета Станева , като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8/2020 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, излагат, че са собственици на основание правна сделка на имот с идентификатор ***. Твърдят, че ответникът ***, ЕИК ***, е собственик на имот с идентификатор ***. Твърдят, че ответникът е инициирал производство пред СГКК Варна за изменение на КК в частта относно имоти с идентификатори *** и ***. Твърдят, че след подадено възражение и жалба до полицията в гр. Девня със Заповед на Началника на СГКК Варна е спряно административното производство по горната преписка. Твърдят, че ответникът е преместил оградата между имотите, като е отнел от ищците площ  от 58 кв. м., която държи без правно основание. Твърдят, че придобивната сделка, която легитимира ответника като собственик на имот ***е нищожна като противоречаща на закона и по конкретно на разпоредбата на  § 6 от ЗУТ.

С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено между страните, че Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, са собственици на реална част от имот с идентификатор ***, заключена между точки А, В и С на приложената към исковата молба скица, при граници на реалната част : на изток имот с идентификатор ***, на запад и на север останалата част от имот с идентификатор ***, на юг имот с идентификатор ***, както и след установяване на принадлежността на правото на собственост на ищцовата страна въз основа на релевираното придобивно основание – правна сделка ответникът   ***, ЕИК ***, да бъде ОСЪДЕН ДА ПРЕДАДЕ владението на ищците върху процесната реална част.

В срокът за отговор на исковата молба ответното дружество оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди, че се легитимира като собственик на процесната реална част на основание придобивна сделка и двата съседни имота се владеят в границите по действащ регулационен план, съотв. на притежаваните вещни права. Предявява насрещен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, с който излага, че е налице допусната грешка в кадастралната карта, като границата между УПИ ***и УПИ  ******в кв***по плана на с. ***към момента на одобряване на КККР със Заповед №РД-18-202/28.03.2019г. на ИД на АГКК не е отразена коректно и моли съдът да приеме за установено между страните, че *** към момента на одобряване на КККР със Заповед №РД-18-202/28.03.2019г.  на ИД на АГКК е изключителен собственик на реална част от 62,57 кв. м.  от имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, при граници на реалната част имоти с идентификатори ***, ***и останалата част от имот с идентификатор ***, която дружеството е придобило по правна сделка – договор за продажба, обективиран в нот. акт №41, том 5, рег. №2245, дело №635/2018г. на нотариус ***, която реална част е погрешно засента и включена в имот с идентификатор ***, вместо в имот с идентификатор с идентификатор ***.

В срока за отговор ответниците по предявения насрещен иск депозират писмен отговор, с който оспорват същия като неоснователен, тъй като границата на място съответства с границата на имота по предходни планове. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 1963 г.

Третото лице помагач на страната на ответниците по насрещния иск П.З.П. не се явява в о.с.з., не изразява становище.

Доказателствата по делото са писмени, ангажирани са гласни доказателства чрез разпита на по двама души свидетели за всяка една от страните Ц.И.Ц.  и Е.П.Ц. и ***, дадени са обяснения в о.с.з. на 24.02.2021г. от управителя на ответното дружество по реда на чл.176 ГПК, изслушана и приета по делото е СТЕ на вещото лице В. А..

Така предявеният първоначален иск намира правното си  основание в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а така предявеният насрещен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР.

По иска с правно основание чл.108 ЗС следва да се установи, че ищците са собственици на процесния имот, че ответника владее част от същия и владението му е без правно основание.

Така представените писмени доказателства установяват пасивната легитимация на ответника по иска с основание чл.108 ЗС като собственик на имот с идентификатор *** съгласно НА за покупко продажба на недвижм имот №41, том 5, рег. №2245, н.д. №63582018г.  на нотариус *** и активната легитимация на ищците като собственици в режим на СИО на 5/8  идеални части от поземлен имот с идентификатор *** съгласно НА за продажба на имот на Е.П. ***и на ***П.П. срещу задължение за гледане и издръжка №26, том 1, дело №47 /1994г.  на РС Девня и НА за продажба на Е.П. ***на 1/8 идеални части от недвижим имот с №129, том 5, рег. №2571, дело №574/2009г.  на нотареус ***. Предявяването на иск по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление на имота, като останалия съсобственик - ***П.П., не е задължителен другар на страната на ищците.След като е налице обикновено, а не задължително другарство, то конституирането на останалия съсобственик като ищец по иска по чл.108 ЗС не е условие за допустимост на процеса. Така и съгласно мотиви на решение №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ІV гр.отд. на ВКС, решение №774/10.02.11г по гр д №643/09г на ІV гр.отд. на ВКС, решение №378/28.07.10г по гр д №148/09г на ІV гр.отд. на ВКС, съсобственикът може да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание, както за връщане владението на цялата вещ така и само за своята идеална част от вещта.

Владението от страна на ответника по делото е установено и доказано с оглед твърденията  исковата молба и в отговора към нея, спорни по делото са собствеността на ищците върху процесната реална част от недвижимия имот и владението й без правно основание от ответника.

Съгласно представените и приети по делото писмени доказателства и изслушаното и прието по делото експертно заключение за процесните имоти са били изработени и приети два плана – КРП от 1921, одобрен през м.Юли 1921 г., съгласно който имотите се идентифицират като УПИ ***и УПИ ***общ. Вторият наличен план е КРП, одобрен със Заповед №1196/13.03.1965г. / по време на действие на ЗПНИМ/, съгласно който за ищците е отреден УПИ ***, а за ответника УПИ ***в кв***по плана на с. ***, общ. ***. Съгласно плана от 1965 г. от имот ***се придават към УПИ ***87 кв. м. След съпоставяне на РП от 1965 г.  с действащата КК вещото лице установило, че границите на ***-***не са идентични с границите на ПИ с идентификатор ***, за което е изготвена комбинирана скица №1. Имотните граници на място на двата ПИ ***и ***съответстват спрямо КК с изключение на общата им граница – каменен зид, изграден в югоизточната част на ПИ ***/ УПИ ***. В момента на огледа зидът не е в цялост, не стига до уличната регулация и има  около 11, 50 м, където няма ограда между двата имота. С така изготвения проект за изменение на КК не се променя площта на *** – ***, тъй като дворищната регулационна линия между *** -***и ***в кв***по действащ РП от 1965 г. съвпада с червената линия по исканото изменение, за което вещото лице е изготвило комбинирана скица №2. Границата между *** -***и ***в кв***по действащи РП от 1965 г. не съвпада с границата между ПИ *** и ПИ *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед №РД -18-202/28.03.2019г. на ИД на АГКК. Площта на това отклонение е 58 кв. м. и се заключава между точки А, Б и В на комбинирана скица №2. Вещото лице сочи, че документи за уреждане сметки по регулация не са открити, като същото е видно и от разпита на свидетелката Р.в о.с.з. на 24.02.2021г. Доколкото по време на действие на ЗПНИМ заплащането на придаваеми части е ставало именно чрез Общинските народни съвети  съдът кредитира заключението на вещот лице в тази му част и  приема, че няма доказателства за уредени регулационни сметки между страните по отношение на спорните 58 кв. м. Видно от експертното заключение и от показанията на свидетелката Р.не са открити документи относно заплащане от праводателите на ответника на ищците или на техните праводатели на придадените площи към имота на ответника, нито че праводателите на ответника са се възползвали от правните способи, посочени в пар. 6 ЗУТ .

Съгласно разпоредбата ва чл.39 от ЗПНИМ дворищно регулационния плав има пряко отчуждително действие. Съгласно разпоредбата ва чл.46 от ЗПНИМ отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено, правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници по реда на правилника за приложение на закона. С §6, ал.2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада автоматично без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал.2 ПР на ЗУТ - така решение №620/06.06.2011г. по гражданско дело № 1164/09 година по описа на I гр. отд. на ВКС. След като делото липсват доказателства, че длъжникът по регулация – праводателят на ответника, е платил на ищците обезщетение в размер на стойността на придаваемите части, т.е не са били уредени отношенията между  засегнатите  от регулацията лица, не е настъпило  прилагането на регулационния план и регулационната линия не се е превърнала в имотна граница.

 От друга страна съдебната практика приема, че планът е приложен и когато придаваемите части са фактически заети, без да е спазен заноустановения ред и са владени в продължение на десет години – така т.2 на ТР 3/93 г. ОСГК на ВС и решение №286/07.11.2011г.  по гражданско дело № 1242 от 2009 година на II гр. отд. на ВКС, в мотивите на което се казва, че когато  към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но  придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10г., в този случай разпоредбата на §8 ал.1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на ДРП получава значение за безусловно придобивно основание.

В своите обяснения пред съда управителят на ответното дружество Р.В. заявява, че е закупил недвижим имот с идентификатор *** с каменна ограда от едно време, която не била по цялата дължина, като предишните собственици на имота са били във владение на тези граници, с които имота е бил закупен от него. Доколкото с тези обяснения не се съдържат признания за неизгодни за страната факти, съдът не кредитира същите. В своите изявления пред съда свидетелите на страната на ответника ***  излагат, че за обща граница между двата имота е била телена мрежа с бетонни колчета, като и двамата свидетели явстват, че процесните имоти били необработени. Свидетелката В. С. Т.без родство и дела със страните, излага, че е ходила два–три пъти на мястото  от 2014г. до 2018г., имало малка портичка, която продължавала с мрежа и от другата страна също. Свидетелката С. С.Р.без родство и дела със страните,  явства, че е минавала през квартала, в който се намират имотите през работно време, считано от 2006г. Свидетелката Р.излага, че зад старата къща има каменен зид, който стига близо до нея, имало вратичка от винкел, закачена на старата къща и оградата продължавала с мрежа и колчета до оградата на ищците. Същата твърди, че между двата имота имало съборена мрежа, която била разделителната граница. Излага, че при издаване на удостоверение №188/14.08.2019г., в което е отбелязано за липса на регулационни сметки за уреждане, се е ръководила от Плана, не е проверявала, дали има разписки за платени суми. В своето изявление пред съда свидетелят на страната на ищците Щ. К. Д.излига, че оградата от камъни стигала до старата къща, като новата къща е построена на мястото на старата, откъм къщата редения камък го няма, изчезнал постепенно откъм страната на собственика. Явства, че до къщата откъм страната на Е. и Ц. старите собственици  на имота Г. и И.направили малка вратичка и телена ограда, преди това имало вход с вратник, който съборили и направили телената ограда. Твърди, че местоположението на оградата между имота на Ц. и Е. и новия собственик не е променяно. Излага, че не е имало спорове между ищците и старите собственици Г. и И.. Излага, че имота на Е. и Ц. има вход от другата страна на улица “ Победа “. Твърди, че между двата имота мястото от около година не е обработвано, от страната на Е. и Ц. имало сливи, орех и кайсии, свидетелят не знае, кой ги е засадил. В своето изявление пред съда свидетелката Т. К. М., без родство и дела със страните, излага, че ищциге не са имали спорове с предишните собственици на съседния имот. Явства, че оградата между имотите на ищците и на ответника от пътя до къщата била съборена от ответника преди година и половина, след къщата си стои каменната ограда, която е изградена отдавна, преди около 50 години. Твърди, че тази ограда стигала до края, една част от къщата била на границата, но камък си имало до края. Излага, че от долната страна откъм ищците имало малка металва портичка, от страната на Е. и Ц. ***  Явства, че от около година ищците не обработват мястото, преди почти всяка събота и неделя идвали на село и сеели картофи, имали лозички и други неща. Твърди, че между оградата имало лозички и синя слива. Излага, че една част от граничната област е поизчистена, другата част е буренясала.

Показанията на свидетелите са противоречиви относно общата граница между двата имота, като съдът кредитира показанията на свидетелите на страната на ищците по първоначалния иск, защото същите са съседи на спорните имоти  и като такива нямат епизодични впечатления, като свидетелката М.живее в с. ***от 1966г , а свидетелят Д.е живял в селото до 18 годишно възраст и заяви, че често посещава населеното място до смъртта на баща си, през пролетта и лятото живее в имота си в с. ***. От друга страна според изложеното от свидетелката Т.същата  е посещавала имота на ответника само няколко пъти през 2014 – 2018г., а свидетелката Р.също е посещавала епизодично имотите, считано от 2006г. Показанията на свидетелите на страната на ищците по първоначалния иск относно възрастта на каменната ограда между имотите на страните до къщата се потвърждават и от наблюдението на вещото лице в т.8 от експертното заключение. Освен това свидетелите на страната на ответника по първоначалния иск излагат, че имотите били необработени, което сочи, че праводателите на ответника ***не са посещавали процесната реална част и не са извършвали дейности в нея, които да предполагат намерение за своенето й.

От експертното заключение се установи, разминаване между границата на имот с идентификатор ***  по КК, одобрена през 2019 г. с границите на имота по дворищно регулационния план от 1965 г., съвпадащи с исканото изменение на КК  -т. 7 от експертното заключение което разминаване е с площ от 58 кв. м., попадаща между черната и червената линия на комбинирана скица №2 на вещото лице, заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице. С оглед изложеното иска на ищците с основание чл.108 ЗС следва да бъде уважен в установителната му част за 5/8 идеални части от правото на собственост върху процесната реална част и отхвърлен за разликата от 3/8 идеални части, които съгласно представения - НА №26, том 1 , дело №47/1994г. са собственост на ***П.П. / отбелязване, че същия е собственик се съдържа и в представената от ищците Заповед №18-10843/17.10.2019г. на Началник на СГКК Варна / и ответника да бъде осъден да предаде на ищците владението на реалната част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №882020г. на РС Девня, а така предявеният насрещен иск с основание чл. 54 ЗКИР следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати на ищците сторените от същия разноски за адвокатско възнграждание, възнаграждание за вещо лице и държавни такси в общ размер от 1650 лв

Съгласно изложеното съдът

 

 

РЕШИ

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по  иска на Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, против *** , ЕИК ***, че ищците са собственици на 5 /8 идеални части от реална част от поземлен имот с идентификатор  ***, с площ на реалната част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №8/2020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от настоящето решение, като отхвърля иска по отношение на останалите  3 / 8 идеални части от правото на собственост  и ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да предаде на ищците Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, владението върху посочената реална част от 58 кв. м., заключена между точки А, Б и В на комбинирана скица №2 от заключението на вещото лице, намираща се на л. 175 по гр. д. №882020г. на РС Девня и съставляваща неразделна част от настоящето решение.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ***, ЕИК *** и Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с. ***, общ. *** със Заповед №РД -18-202/28.03.2019г. ***, ЕИК ***, е собственик на реална част с площ 62,57 кв. м от поземлен имот с идентификатор ***.***по КККР на с. ***, общ. ***, одобрена със Заповед № РД -18-2020 /28.03.2019г., изчертана с червена линия на приложената към насрещната искова молба скица, при граници на реалната част: имоти с идентификатори ***.***, ***.***и останалата част от имот с идентификатор ***.***, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е била заснета като част от поземлен имот с идентификатор *** вместо като част от поземлен имот с идентификатор  ***.

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, , сумата от 1650 лева / хиляда шестстотин и петдесет лева / за разноски по делото.

 

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответниците по иска по чл. 54 ЗКИР Ц.И.Ц., ЕГН ********** и Е.П.Ц., ЕГН **********, П.З.П., ЕГН **********.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................................