Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
30.11.2020 г., гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2332
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл.
1, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът „И.” ООД /н/, представляван
от синдика на дружеството И.Г., твърди, че между
него и ответника „Т.” ООД има сключен договор за наем № 2/15.12.2010 г., с който
ищецът предоставя на ответника под наем общо два товарни автомобила с
ремаркета, един от които е и товарен автомобил –влекач Волво *****, цвят бял, с
рег. №*******. Твърди, че е изпълнил задължението си да предаде на ответника
държането на вещите, но ответникът не изпълнява насрещното си задължение за заплащане на уговорената месечна наемна
цена в размер на 2000 евро, платима до 15-то число на месеца. Във връзка с това неизпълнение на ответника, ищецът отправя
покана, с която иска заплащане на дължимите за наем суми в седмодневен срок,
като при липса на такова плащане в този срок ще счита договорът за развален.
Ответникът не заплаща дължимите суми в указания му срок, поради което ищецът
поддържа, че договорът е развален, считано от 05.03.2011 г. Твърди, че след
прекратяване на договорното правоотношение ответникът не е върнал вещите и
продължава да ги ползва, независимо от оправената му от синдика през м. април
2014 г. покана да върне вещите. Предвид изложеното иска от съда да осъди ответното дружество да
му предаде държането на товарен автомобил –влекач Волво ФН***, цвят бял, с рег.
№*******; да му заплати сумата от 5285.70 евро, представляваща дължима наемна
цена за периода от 15.12.2010 г. до 05.03.2011 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане, както и лихва за забава върху
дължимата наемна цена в размер на 9138.76 лева за периода 05.03.2011 г. – 06.11.2019
г.; да му заплати обезщетение за
ползването на превозното средство в размер на 36000 лева за периода 05.03.2011 г. – 06.11.2019 г.
/датата на исковата молба/, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира
направените в производството разноски. В молба-уточнение към исковата молба е
посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът „Т.” ООД не подава отговор на исковата молба и не изразява
становище по предявените искове в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 27.11.2020 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което му е
връчен препис от исковата молба и с определението от 23.10.2020 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да уважи
искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени изцяло.
При този изход на производството, ищецът
би имал право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но предвид
липсата н ареално направени от ищеца разноски, такива не следва да му се
присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден, на
основание 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд
дължимата държавна такса по исковете, от предварителното заплащане на която
ищецът е освободен, съобразно разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 16, на
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, да върне на „И.“ООД
/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, държането на товарен автомобил
–влекач Волво ФН***, цвят бял, с рег. №*******, предмет на договор за наем № 2/15.12.2010 г.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 16 да заплати на „И.“ООД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, сумата 5285.70 евро /пет хиляди двеста осемдесет и пет евро и 70 цента/,
представляваща дължима наемна цена по договор за наем № 2/15.12.2010 г. за периода от 15.12.2010 г. до 05.03.2011 г., ведно със
законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 16 да заплати на „И.“ООД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 9138.76 лева /девет хиляди сто
тридесет и осем лева и 76 ст./, представляваща лихва за забава за
периода от 05.03.2011 г. до 06.11.2019 г. върху дължимата
наемна цена по договор за наем № 2/15.12.2010 г.
ОСЪЖДА „Т.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 16 да заплати на „И.“ООД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
сумата 36000
лева /тридесет и шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за ползването на вещта – предмет на договор
за наем № 2/15.12.2010 г., за периода
05.03.2011 г. – 06.11.2019 г., ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Т.” ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 16, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да
заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2299.07 лева /две хиляди двеста деветдесет и девет лева и 7 ст./,
представляваща дължима държавна такса по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Съдия: