Решение по дело №573/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 109
Дата: 17 август 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20215001000573
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Вера Ив. Иванова

Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000573 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е решение № 14, постановено в закрито съдебно заседание
на 7.05.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 281/2021 г., с което е
потвърден отказ № 20210407150835/8.04.2021 г. на длъжностното лице към
АВ-ТР, постановен по заявление вх. № 20210407150835 на АТ. ХР. В. в
качеството на вписан управител по партидата на „Ю. ф.“ООД-гр.П. за
вписване заличаването му като управител и като съдружник по негово искане
и е осъдена „Ю. ф.“ООД-гр.П. да заплати на АВ-гр.С. на основание чл. 25,ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ разноски в размер на 80 лв.
Жалбоподателят АТ. ХР. В. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата,
подадена на 31.05.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата А. по в.-гр.С. моли жалбата против решението
да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор,
подаден на 16.07.2021 г. Претендира за присъждане на разноски за
1
производството по жалбата пред апелативния съд.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 8.04.2021 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията
при Агенцията по вписванията отказ № 20210407150835 по заявление вх. №
20210407150835/7.04.2021 г., с което е направено от АТ. ХР. В. чрез
пълномощник адвокат А.А. искане за вписване на промени относно
регистрираните обстоятелства по партидата на „Ю. ф.“ООД-гр.П. –
заличаване на АТ. ХР. В. като съдружник и като управител в хипотезите на
чл. 125,ал.2 от ТЗ и на чл.141,ал.5 от ТЗ. Прието е, че не е спазена нормата на
чл. 141,ал.5 от ТЗ, тъй като уведомлението цели да информира дружеството,
поради което то трябва да бъде получено от лице, различно от изпращача,
което в случая не се доказва. Посочено е, че дружеството има и друг
управител, различен от напускащия управител В., а предизвестието е връчено
от В. сам на себе си. Относно прекратяването на участието на В. като
съдружник е прието, че не е уреден въпроса за изменение на дружествения
договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала
на прекратилия участието си съдружник, което е от значение както за
вътрешните отношения между съдружниците, така и с оглед защитата
интересите на третите лице, включително кредитори на дружеството.
На 15.04.2021 г. е подадена жалбата, получена в окръжния съд с вх. №
1141/20.04.2021 г., в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С
жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилно постановен, тъй
като в случая е спазена процедурата по чл. 125,ал.2 от ТЗ и по чл. 141,ал.5 от
ТЗ за уведомяване на дружеството, защото уведомленията, подадени от В.,
съответно, като съдружник и като управител на дружеството, са получени от
него като законен представител-управител на дружеството, който има пълна
представителна власт и представлява дружеството заедно и поотделно с
другия управител. Твърди, че с изтичане на срока по чл. 125,ал.2 от ТЗ
членството на съдружника В. е прекратено и е без значение наличието на
неуредени имуществени отношения, като не е необходимо представяне на
решение на ОСС и на изменен дружествен договор.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е
подаден до окръжния съд отговор по жалбата. Посочва се, че дружеството
„Ю. ф.“ООД-гр.П. има двама управители, А.В. и И.Б., като в случая
писменото уведомление по чл. 141,ал.5 от ТЗ е получено от управителя В. и
не е връчено и на другия управител Б.. Посочва се, че целта на уведомлението
е то да достигне до знанието на лицата, формиращи състава на ОСС, за който
орган именно възниква задължението в едномесечен срок от получаването му
да вземе решение за освобождаване на управителя. Посочва се, че при
упражняване на преобразуващото право на съдружника по чл. 125,ал.2 от ТЗ
следва да бъдат заявени за вписване и произтичащите промени в
дружествения договор, съответни на решения на ОСС.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че отказът е
законосъобразен, управителят е връчил предизвестието по чл. 125,ал.2 от ТЗ и
уведомлението по чл. 141,ал.5 от ТЗ сам на себе си, не е уведомил никого от
останалите лица от персоналния състав на ОСС или другия управител Б. и
няма към заявлението доказателства другите двама съдружници да знаят за
волята на В. да прекрати членството си и за желанието му да бъде освободен
като управител. Съдът не е споделил мотивите за отказа относно
необходимост от промяна на дружествения договор и изменение на капитала.
Присъдил е в полза на АВ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 78,ал.8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
23,т.5 от НЗПП.
Съобщение за постановеното от окръжния съд решение е връчено на
жалбоподателя на 25.05.2021 г. и на 31.05.2021 г. е подадена (изпратена по
пощата) до апелативния съд жалбата против решението, получена с вх. №
3185/1.06.2021 г. С нея жалбоподателят твърди, че решението на окръжния
съд е неправилно, тъй като на 30.12.2020 г. В. в качеството си на съдружник е
отправил до дружеството едностранно волеизявление за прекратяване на
членственото си правоотношение с даден срок на предизвестие от 3 месеца,
като изявлението е получено от него на тази дата в качеството му на
управител, а на 26.02.2021 г. В. като управител е изготвил писмено
уведомление по чл. 141,ал.5 от ТЗ, съдържащо неговото волеизявление до
дружеството с искане да бъде освободен като управител и заличен в ТР в
едномесечен срок, което уведомление е получено от В. в качеството му на
3
управител на дружеството. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел да
няма доказателства персоналният състав на ОСС да е узнал за волята на
управителя, защото волеизявлението е получено от самото лице, което го е
направило, след като В. е съдружник и управител и представлява дружеството
заедно и поотделно с другия управител, поради което има цялата власт да
получи съобщения до дружеството. Счита, че неправилно според окръжния
съд под дружество по смисъла на чл.141,ал.5 от ТЗ не се разбира
юридическото лице ООД, а се имало предвид от законодателя ОСС. Заявява,
че волята на управителя реално е достигнала до знанието на дружеството,
което е станало чрез личното получаване на уведомлението, съдържащо
волеизявлението с отправеното предизвестие от управителя. Твърди и че е
налице валидно едностранно прекратяване от съдружника В. на неговото
членствено правоотношение, тъй като уведомяването е съдружник и
управител и разполага с пълна представителна власт и е неоснователно
становището, че следвало уведомленията да се връчват на другите лица.
Счита, че на АВ не се следват разноски и такива неправилно са присъдени от
окръжния съд в размер на 80 лв., като по делото няма доказателства за
разноски за юрисконсултско възнаграждение и е депозирано само едно
становище.
С отговора на жалбата ответникът по нея АВ твърди, че жалбата е
неоснователна, защото правилно окръжният съд е приел съгласно чл.141,ал.5
от ТЗ да е необходимо волята на управителя реално да е достигнала до
знанието на персоналния състав на ОС, т.е. до съдружниците. Посочва, че в
случая уведомленията са получени от самия В. като управител вместо да
бъдат връчени и на другия управител Б.. Твърди, че липсата на получаване на
уведомлението от съдружниците сочи на липса на единия от елементите от
фактически състав за прекратяване на съществуващото между управителя и
дружеството отношение. Заявява, че относно искането за заличаване на В.
като съдружник по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ окръжният съд правилно е
приел, че доколкото не е налице уведомление на останалите лица от
персоналния състав на ОС или другия управител Б., то не е налице и изтичане
на срока по чл. 125,ал.3 от ТЗ.
Видно от представеното с преписката от АВ заявление А4 с вх. №
20210407150835, на 7.04.2021 г. е направено искане от А.В. за вписване на
4
промени в регистрирани обстоятелства относно „Ю. ф.“ООД-гр.П., а именно
прекратяването на В. на участието му в дружеството като съдружник по реда
на чл. 125,ал.2 от ТЗ и заличаването му като управител в ТР по реда на чл.
141,ал.5 от ТЗ. Към заявлението са приложени писмено предизвестие по чл.
125,ал.2 от ТЗ от съдружника В. до дружеството от 30.12.2020 г., получено от
В. като управител на дружеството на 30.12.2020 г., и писмено уведомление по
чл. 141,ал.5 от ТЗ от В. до дружеството от 26.02.2021 г., получено от В. като
управител на дружеството на 26.02.2021 г. Видно е от регистрираните
обстоятелства в ТР, че в случая дружеството „Ю. ф.“ООД-гр.П. има трима
съдружници, а именно И. Н. Б., АТ. ХР. В. и К.С.К., и двама управители,
които представляват дружеството заедно и поотделно – И.Б. и А.В..
Несъмнено е, че съдружникът В. не е връчил предизвестието и уведомлението
на другия управител И.Б., а ги е връчил на себе си в качеството си на
управител. Съгласно нормата на чл. 125,ал.2 от ТЗ съдружникът може да
прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-
малко 3 месеца преди датата на прекратяването, а съгласно нормата на чл.
141,ал.5,изр.1 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от ТР с
писмено уведомление до дружеството. Предизвестието и уведомлението,
адресирани до дружеството, не може обаче да бъдат получени от същото
лице, което ги е отправило, в качеството му на управител, тъй като подобно
връчване не може да се приеме да удостоверява изискването за достигане им
до дружеството поради очевидно възможно несъвпадение на личния интерес
на желаещия да прекрати участието си в дружеството съдружник и на
желаещия заличаването управител и интересите на дружеството.
Разпоредбите дават право на съдружник и управител да поиска своето
освобождаване като съдружник и заличаване като управител в ТР, но изисква
писмено уведомяване на дружеството за това, поради което е нужно да се
установи, че предизвестието и уведомлението са достигнали до знанието на
съдружниците. Именно те като формиращи органа на ООД общо събрание на
съдружниците следва да могат да вземат съответните решения. С достигането
на уведомлението до съдружниците се гарантира охраняването на интересите
на дружеството с оглед органа на ООС общо събрание на съдружниците да
предприеме съответните мерки за нормалното функциониране на ООД.
Когато дружеството има и друг управител, предизвестието и уведомлението
следва да бъдат изпрати и връчени до дружеството чрез него и той следва да
5
осигури уведомяването на съдружниците. В случая В. като желаещ напускане
на дружеството съдружник и желаещ заличаването си като управител негов
управител не е връчил обаче предизвестието и уведомлението на другия
управител Б.. Не се установява затова в случая надлежно изпълнение от
страна на жалбоподателя на процедурите по чл. 125,ал.2 от ТЗ и по чл.
141,ал.5 от ТЗ, както правилно е приел окръжният съд. Установява се, че
жалбата до апелативния съд е неоснователна. Решението на окръжния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
От страна на ответника по жалбата АВ-гр.С. се претендира за
присъждане на разноски и за настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение, като е претендирано за присъждане на такова
възнаграждение и за производството пред окръжния съд. Тъй като отговорът
от АВ по чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ пред окръжния съд и отговорът на
въззивната жалба до апелативния съд са изготвени от юрисконсулт, то
съгласно резултата от обжалването пред окръжния съд и пред апелативния
съд и съгласно чл. 25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ е несъмнено, че следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на АВ-гр.С. разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред окръжния съд и за
настоящото производство. Минималният размер на това възнаграждение е 80
лв. съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23,т.5 от
Наредбата за правната помощ. Тази сума правилно е присъдил окръжният
съд, такава сума следва да присъди и апелативният съд.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14, постановено в закрито съдебно
заседание на 7.05.2021 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д. № 281/2021 г., с
което е потвърден отказ № 20210407150835/8.04.2021 г. на длъжностното
лице към АВ-ТР, постановен по заявление вх. № 20210407150835 на АТ. ХР.
В. в качеството на вписан управител по партидата на „Ю. ф.“ООД-гр.П. за
вписване заличаването му като управител и като съдружник по негово искане
и е осъдена „Ю. ф.“ООД-гр.П. да заплати на АВ-гр.С. на основание чл. 25,ал.6
от ЗТРРЮЛНЦ разноски в размер на 80 лв.
6
ОСЪЖДА „Ю. ф.“ООД-гр.П., ул.“С.“2, ЕИК ... да заплати на А. по в.-
гр.С., бул.“Е.Б.“20 сумата 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
производството по подадената до Апелативен съд-Пловдив жалба против
решение на ОС-Пловдив по т.д. №281/2021 г. на ОС-Пловдив.
Решението съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се изпрати за обявяване в Търговския
регистър съгласно чл. 13,ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ относно „Ю. ф.“ООД-гр.П.,
ЕИК ....
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7