№ 1876
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110111519 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „Ч.“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 5072,12 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на автобус марка „Ванхол Т 916
Ацрон“ с рег. № *** при ПТП на 20.06.2023 г. в гр. Варна на паркинг в близост до
метан станцията, находяща се на бул. „Цар Освободител“, причинено по вина на
водача на влекач марка „МАН“ с рег. № *** с прикачено полуремарке „Кьогел СН-24“
с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/23/122001843020 от 22.06.2022 г., със срок на действие от
24.06.2023 г. до 23.06.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба – 07.09.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 20.06.2023 г. около 10,05 часа в гр. Варна,
на паркинг в близост до метан станцията, находяща се на бул. „Цар Освободител“
автобусът с марка „Ванхол Т 916 Ацрон“, с рег. № ***, собственост на ищеца, бил
ударен от влекач марка „МАН“, с рег. № *** с прикачено полуремарке „Кьогел СН-
24“, с рег. № ***, управляван от Н.Я., при маневра на заден ход. Посочва се, че за
настъпилото ПТП бил попълнен Двустранен констативен протокол, като виновен за
настъпилото произшествие бил посочен водача на влекача. Излага се, че товарният
автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
от застрахователна компания ЗАД „ОЗК- З.“ АД, със срок на действие от 24.06.2022 г.
до 23.06.2023 г., която полица е действаща към датата на ПТП. Във връзка със
случилото се на 21.06.2023 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП. Застрахователят извършил оглед на автобуса, изготвил снимков
материал и съставил Опис техническа експертиза по щета № 04101800150/2023 г., в
който описал увредените детайли: челно стъкло, челен панел маска, рамо лява
чистачка и вал, чистачка лява. Като обезщетение за претърпените вреди получил
сумата в размер на 1878,68 лв., което според ищеца не покривало щетите. Извършил
проучване в няколко сервиза за това каква ще е необходимата сума за ремонт на
увреденото МПС, като било констатирано, че за това ще са необходими 6 500 лв. При
1
тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждането на сторените
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК- З.“ АД, в който се
изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието
на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесния автомобил, обективирана в застрахователна полица
BG/23/122001843020 от 22.06.2022 г. за влекач марка „МАН“, с рег. № ***, със срок на
застраховката от 24.06.2022 г. до 23.06.2023 г., както и фактът на осъществилото се на
20.06.2023 г. пътнотранспортно произшествие с водач на застрахования автомобил
Н.Д.Я.. Излага се, че управителят на ищцовото дружество Петър Ч. подал уведомление
за регистриране на щета на МПС на 21.06.2023 г. до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, в
което сочи, че на 20.06.2023г., докато бил паркиран на паркинг в гр. Варна, на бул.
„Цар Освободител“, автобусът му бил ударен отпред от застрахованото при ответника
МПС, което извършвало маневра на заден ход. Ответникът извършил проверка, която
установила, че към датата на ПТП превозното средство - собственост на ищеца няма
валиден периодичен технически преглед, считано от 03.12.2022 г. Извършени били
оглед и опис техническа експертиза по щета № 0410-180-0150/2023 на 21.06.2023 г. и
на 29.06.2023 г. след разоборудване, както и бил изготвен снимков материал.
Констатирани били повреди по процесното МПС, а именно по детайлите челно стъкло,
челен панел (маска), основа рамо лява чистачка и вал, чистачка лява. В резултат на
извършена експертна оценка на 18.07.2023 г. застрахователят изплатил на ищеца сума
в размер от 1878,68 лв. С молба с вх. № 179/23.08.2023г. ищецът поискал допълване на
изготвения опис като посочил, че рамо лява чистачка е за подмяна. Искането било
уважено, извършена била допълнителна калкулация и изплатено допълнително
застрахователно обезщетение в размер на 118 лв. на 20.09.2023 г. Поради тази причина
счита, че със заплащане на сума на обща стойност 1996,68 лв. застрахователят е
изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване по образуваната щета. Оспорва
твърдението на ищеца, че общата сума за ремонтни дейности по процесното МПС
възлиза на 6500 лв., която сума счита за необосновано силно завишена. Посочва се, че
от страна на ищеца не били представени разходно-оправдателни книжа, от които да
бъде установено, че увреденото МПС е ремонтирано и на каква стойност възлиза
ремонта. Излага, че производството на процесното МПС е от 2005 г. и поради тази
причина е необосновано да се счита, че автомобил на 18 години подлежи на ремонт в
сервиз, притежаващ европейски сертификат за качество при неколкократно по-високи
цени на труд. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски в процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключенията по назначената първоначална и повторна съдебна
автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От представения Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 20.06.2023 г., се установява, че на посочената дата около 10,05 часа на
паркинг за автомобили до метан станция в гр. Варна на бул. „Цар Освободител“ е
настъпило ПТП, при което водачът на влекач марка „МАН“, с рег. № *** с прикачено
полуремарке „Кьогел СН-24“, с рег. № ***, при извършване на маневра на заден ход
удря паркирания автобусът с марка „Ванхол Т 916 Ацрон“, с рег. № ***, като изрично
водачът на влекача е признал, че е виновен за настъпване на ПТП.
Водно от представеното Свидетелство за регистрация Част I (л. 4 от делото),
собственик на автобуса с марка „Ванхол Т 916 Ацрон“, с рег. № *** е ищцовото
дружество – „Ч.“ ЕООД.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 972/24.01.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
2
05.04.2024 г., че между между собственика на влекач марка „МАН“, с рег. № *** и
ответника към датата на процесното ПТП от 20.06.2023 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/23/122001843020 от 22.06.2022 г., както и че е била
заведена щета № 0410-180-0150/2023 г.
Установява се от представените Уведомление за щета на МПС от 21.06.2023
г., Опис техническа експертиза по щета № 04101800150/21.06.2023 г., Опис техническа
експертиза по щета № 04101800150/29.06.2023 г., експертна оценка по щета №
04101800150 и преводно нареждане от 18.07.2023 г., че ищецът е уведомил ответното
дружество за настъпването на процесното застрахователно събитие, като на
посочените дати са извършени огледи на автомобила от представител на
застрахователя, при който са констатирани следните повреди: челно стъкло, челен
панел (маска), основа рамо лява чистачка и вал чистачка лява, остойностени от
застрахователя по експертна оценка на 1708,68 лв., която сума е преведена на ищца на
18.07.2023 г.
Видно от приложените молба с вх. № 179/23.08.2023 г., Опис техническа
експертиза по щета № 04101800150/30.08.2023 г., експертна оценка по щета №
04101800150 и преводно нареждане от 20.09.2023 г., ищецът е поискал да се допълни
изготвения опис по щетата като се посочи, че рамо чистачка лява е за подмяна, за което
е изготвен допълнителен опис и е определен разход за отстраняване на тази повреда в
размер на 114 лв., заплатени на ищеца на 20.09.2023 г.
От допусната първоначална САТЕ, извършила изследване въз основа на
представените по делото доказателства, вкл. и обективираните обстоятелства в опис-
заключението и представения от ответника снимков материал, се установява, че
описаните в исковата молба щети съответстват да са вследствие на посочения в
протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП между двете превозни превозни
средства, а именно при пряк контакт между собствения на ищеца автобус докато е в
паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него. Според заключението на
първоначалната САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт на увредения
автобус, възлиза общо в размер на сумата от 6292,66 лв. с ДДС по средни пазарни цени
за труд и части към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
20.06.2023 г. В тази част заключението е оспорено от ответника и по негово искане е
назначена повторна САТЕ досежно стойността на ремонта за отстраняване на щетите
по процесното МПС.
Изяснява се от приетото по делото заключение по назначената повторна
САТЕ, че сумата необходима за възстановяване на автобус „Ванхол Т 916 Ацрон“, с
рег. № ***, с нанесените при процесното застрахователно събитие от 20.06.2023 г.
щети, е 7068,80 лв. с вкл. ДДС. Заключението на в.л. инж. М. К. е основано на
подробно пазарно проучване след обобщаване на събраната информация от различни
доставчици и сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно
да притежават европейски сертификат за качество, както и такива, които не притежават
посочения сертификат. При изслушването си в о.с.з., проведено на 26.04.2024 г.,
вещото лице пояснява, че сервизите, занимаващи се с ремонт на камиони и автобуси,
притежават специализиран вид техника. Така за поставянето на процесното челно
стъкло се използват специални вакуумни кранове, които с вакуум захващат стъклото,
поставя се на място, напасва се и тогава се извършва залепването. Ако по рамката има
огъната ламарина, се изчуква и се изправя, тъй като когато се постави стъклото на
такива големи разстояния и най-малките отклонения дават големи разлики. Всички
тези обстоятелства обуславят крайната цена за труд от 75,94 лв. на час, тъй като са
необходими различни техника и специалисти от тези, които ремонтират автомобили.
Обосновава цената за доставка на челното стъкло с неговата големина и
необходимостта от застраховка. В детайли обяснява процеса на извършване на
ремонта и необходимите допълнителни материали за това, тъй като експертът
3
притежава и практически опит като главен механик на предприятия с такава дейност.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и
причинените вреди.
Както бе изяснено по-горе, безспорно е по делото, че през релевантния
период е било налице застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на влекач марка „МАН“, с
рег. № ***, и ответника – застраховател. От събраните писмени доказателства, както и
от заключението на вещото лице по първоначалната и неоспорена от страните в тези
части САТЕ, категорично се установява настъпването на процесното застрахователно
събитие, механизмът на увреждането и причинените вреди на автобуса. По несъмнен
начин се доказа и че процесният вредносен резултат е необходима, закономерна,
естествена последица от настъпването на релевантното ПТП. Деянието на водача на
влекач марка „МАН“, с рег. № *** с прикачено полуремарке „Кьогел СН-24“, с рег. №
***, е противоправно, защото е извършено в противоречие с изискванията на
правилата, уредени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като при движение назад
е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като с
поведението си е причинил имуществени вреди на паркирания автобус на ищеца.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът, обезпечена от
ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, са
осъществени в обективната действителност. При претенция за заплащане на
имуществени вреди релевантна за действителната стойност на автомобила е средната
пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015
г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело
№ 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за
застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на
4
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице М. К. доказателствени
(фактически) изводи досежно разходите за ремонт на увредения автобус, тъй като
повторната експертиза е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, извършило е
подробно пазарно проучване и убедително е отговорило на поставената задача,
предмет на допуснатата повторна САТЕ, предвид специалните знания, които този
експерт притежава в областта на ремонтните дейности на такъв вид моторни превозни
средства.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи според средната пазарна стойност
на разходите за възстановяване на автобуса към датата на процесното застрахователно
събитие, която според заключението на вещото лице по назначената по делото
повторна съдебна автотехническа експертиза е в размер на 7068,80 лв., но тъй като
ответникът е заплатил на ищеца общо сумата от 1 996,68 лв., остатъкът от дължимото
застрахователно обезщетение се равнява на 5071,12 лв. Съдът намира за преклудирано
релевираното от ответника във второто и последно открито съдебно заседание по
делото възражение за неоснователно обогатяване на ищеца при евентуално ползване на
данъчен кредит, доколкото същото не е наведено с отговора на исковата молба и
изслушаното в първото по делото открито съдебно заседание заключение по
назначената САТЕ също е включвало цени с ДДС.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 1612,88 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса,
депозит за САТЕ и за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-З““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
Звездица, общ. Варна, сумата от 5072,12 лв. (пет хиляди седемдесет и два лева и
дванадесет стотинки), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
на автобус марка „Ванхол Т 916 Ацрон“ с рег. № *** при ПТП на 20.06.2023 г. в гр.
Варна на паркинг в близост до метан станцията, находяща се на бул. „Цар
Освободител“, причинено по вина на водача на влекач марка „МАН“ с рег. № *** с
прикачено полуремарке „Кьогел СН-24“ с рег. № ***, застрахован при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/23/122001843020 от
22.06.2022 г., със срок на действие от 24.06.2023 г. до 23.06.2023 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 07.09.2023 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК-З““ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
Звездица, общ. Варна, сумата от 1612,88 лв. (хиляда шестстотин и дванадесет лева и
5
осемдесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6