и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 238/28.09.2005 година, постановено по гр. д. № 245/2005 година, Момчилградският районен съд е осъдил ЕТ “Мели- стил” да заплати на Пакизе Нуритдин Хадживели /Шакир/ сумата в размер на 65.45 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски по делото и държавна такса. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ЕТ “Мели- стил”- гр. Джебел, който го обжалва като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Излага съображения за нередовност на исковата молба. Моли атакуваното решение да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва. В писмена защита излага съображения. Претендира разноски по делото. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. Предявен е иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 65.45 лв. и за лихви за забава в размер на 28.84 лв. Исцата твърди в исковата молба, че работела в ответната фирма по трудов договор за периода от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. Ответникът не й заплатил трудово възнаграждение за периода от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. в размер на исковата сума. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд исцата поддържа иска. Обяснява, че за м. ноември получила възнаграждение, но за м. декември 2004 година не получила такова. Сочи, че имала да получава около 57 лв. Обяснява, че няколко дни преди съдебното заседание / 15.09.2005 г. / получила пощенски запис, но не го потърсила, тъй като имала призовка за съда. Ответникът оспорва иска. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа, че с пощенски запис неплатеното трудово възнаграждение е било приведено на исцата. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори по делото, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответната фирма в периода от 03.11.2004 г. до 17.12.2004 г. Установява се от обясненията на страните и това, че на исцата е било изплатено полагащото се възнаграждение за м. ноември 2004 г. От приложеното извлечение от пълна ведомост заплати, се установява, че за м. декември 2004 година, след приспадане на удръжките, исцата има сума за получаване в размер на 57.15 лв. Установява се обаче, от приложената разписка за превод на суми и това, че на 19.07.2005 година- т. е. преди завеждане на иска в районен съд- Момчилград, на исцата е била преведа сумата в размер на 57.15 лв., което обстоятелство по същество не се оспорва от същата. Последната, както вече се посочи, не е получила приведената й сума, тъй като имала получена призовка за съдебно заседание. От приложената разписка за запис се установява, че на 24.08.2005 година същата сума в размер на 57.15 лв. отново е била приведена на исцата. При така приетата фактическа обстановка, тази инстанция приема предявения иск за неплатено трудово възнаграждение за неоснователен. Безспорно е, че дължимата сума за трудово възнаграждение не е била изплатена от ответника на исцата при прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Безспорно е обаче и това, че макар и със забава, за която ответникът дължи лихви, непосредствено преди завеждане на иска, същият е привел със запис на исцата дължимата сума за положен труд за м. декември 2004 г., който факт не се оспорва. Обстоятелството, че исцата по своя преценка не е получила сумата по записа, не може да доведе до ангажиране отговорността на ответника и до осъждане на същия. От това си поведение и поставяйки се сама в забава, ищцата не може да черпи права. Установява се също и това, че повторно с пощенски запис на 24.08.2005 година в хода на първоинстанционното дело, отново ответникът е привел на исцата дължимата сума за трудово възнаграждение. Като е стигнал до друг извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него се постанови друго решение, с което предявения иск за неплатено трудово възнаграждение следва да се отхвърли. Що се касае до претенцията за лихви за забава в размер на 28.84 лв., то следва да се посочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с атакуваното решение по този иск. Вместо това, съдът е присъдил законна лихва върху главницата, но не от датата на завеждане на иска, от дата, за която няма искане от исцата. И след като страната не е поискала допълване на решението по реда на чл. 193 от ГПК, то тази инстанция не може и не следва да се произнася за първи път. И не на последно място, тази инстанция намира за необходимо да посочи, че исцата е могла да ползва облекчения ред по чл. 237 от ГПК за получаване на неплатеното възнаграждение, вместо общия исков ред. При този изход на делото и тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на иска, следва ответницата по жалбата да заплати на жалбодателя разноските по делото в размер на 7.50 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 238/28.09.2005 г., постановено по гр. д. № 245/2005 г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Пакизе Нуретдин Хадживели от с. Мишевско, община Джебел, област Кърджали против ЕТ “Мели- стил- Мюмюн Али” – с. Люляково, община Кърджали, област Кърджали иск за сумата в размер на 65.45 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за отработени 12 дни през м. декември 2004 година. ОСЪЖДА Пакизе Нуретдин Хадживели от с. Мишевско, община Джебел, област Кърджали с ЕГН ********** да заплати на ЕТ “Мели- стил- Мюмюн Али” – с. Люляково, община Кърджали, област Кърджали, представлявано от Мюмюн Дурмуш Али от с. Люляково, община Кърджали с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 7.50 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1/ 2/ |