Разпореждане по дело №64/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.317 във вр. с чл.310,т.1 от ГПК.

С решение № 130/15.10.2009г. , постановено по Г.д.№ 148/2009г. Девинският районен съд е признална основание чл.357 във вр.с чл. 344, ал.1,т.1 от КТ прекратяването на трудовия договор на Л. К. Б. с ЕГН: * от Г. Д., извършено на основание чл. 328 ал.1, т.2, предл.второ от КТ за незаконно и е отменил Заповед № 94/23.04.2009г. на Директора на Н. У. “. В." Г.Д., като незаконосъобразна, възстановил е на основание чл. 344,ал.1, т. 2 от КТ Л. К. Б. на заемана от нея преди уволнението длъжност- "възпитател” в Н. У. “. В." Г.Д. и е осъдил Н. У. “. В." Г.Д., представлявано от Директора К. М. да заплати на Л. К. Б. на основание чл.344 ал.1 т.3 от вр.чл.225 ал.1 КТ сумата в размер на 2345 лв., представляваща обезщетение за времето от 23.04.2009г. до 23.10.2009г., през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, както и разноски по делото в размер на 400 лв.

Решението е обжалвано в срок от Н. У. “. В." Г.Д., представлявано от Директора К. М. Ч. пълномощника й А.С. М. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост и молба да бъде отменено и бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон неправилно е приел, че не е налице реално съкращаване в щата, тъй като от момента на възстановяване на ищцана на работа - 22.04.2009г. до момента на уволнението й на 23.04.2009г. не е настъпила промяна в щатното разписание и съкращаването на щата, извършено преди датата на възстановяване е ирелевантно за спора. Твърди се, че този извод противоречи на закона, тъй като отмяната на незаконното уволнение с влязло в сила решение действа с обратна сила и трудовото правоотношение се счита за непрекъсвано и се зачита за трудов стаж съгласно чл.354,ал.1 от КТ. Следователно след като трудовото правоотношение се счита за непрекъсвано, то следва да се имат предвид и настъпилите промени в щатното разписание през периода от датата на уволнението, признато от съда за незаконосъобразно до датата на новото уволнение с обжалваната в настоящето производство заповед и като е приел обратното районният съд е напарвил неправилен извод за липса на реално съкращаване на щата. Твърди се още, че решението противоречи на закона и по отношение направените изводи от съда има ли извършен подбор и дали той е извършен законосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че подборът е опорочен, тъй като в комисията участвали всички членове на педагогическия персонал, който формирали критерии за подбор в тяхна изгода. В протокола ясно е посочено, че проведеното събрание на Синдикалната организация е във връзка с процедура, свързана със съкращаване на нейн член съгласно колективния трудов договор, а не процедура по извършване на подбор от комисия, тъй като в самия протокол е отбелязано, че събраниетото на синдикалната организация ще бъде запознато с изготвена от директора таблица за подбор, с посочени в нея критерии по чл.329 от КТ, а именно образование и квалификация за всички подлежащи на подбор лица, които критерии са обективни и са подкрепени с писмени доказателства. Твърди се по-нататък, че тъй като районният съд не е изложил мотиви по отношение на критерия кой работи по-добре, то този критерий не следва да се обсъжда, както не следва да се обсъжда и въпросът за наличието на налице конфликт на интереси, по отношение на който е прието, че е ирелевантен. Поддържа се също, че решението в частта, му с която е присъдено обезщетение също е неправилно и следва да бъда отменено, тъй като в тежест на уволнения служител е да докаже, че е останал без работа за срок от шест месеца, което ищцата не е направила, тъй като не е представила доказателства за периода от 23.04.2009г. до 25.09.2009г., а представената служебна бележка от Бюрото по труда, издадена на 25.09.2009г. е била оспорена. Твърди се също, че липсата на отбелязвания в трудовата книжка не е безспорно даказателство, че ищцата не е работила, тъй като тя е могла да получава доходи по граждански договор, да е регистрирала фирма или да се е регистрирала като земеделски производител и т.н.

В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемата Л. К. Б..

В съдебно заседание жалбоподателят Н. У. “. В." Г.Д., представлявано от Директора К. М. Ч. пълномощника му А.С. М. поддържа жалбата си.

Въззиваемата Л. К. Б., редовно призована, Ч. пълномощника си А. М. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните в съдебно заседание счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че със заповед № 10/10.09.2007г. на Директора на НУ “. В." Г.Д. на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ на въззиваемата Л. К. Б. е прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата.Заповедта за уволнение е обжалвана и с влязло в сила на 02.04.2009г. решение № 425/10.07.2008г. по В.Г.д.№ 327/2008г. на СмОС е отменена като незаконна и Б. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и й е присъдено обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 2345,88лв. С разпореждане от 09.04.2008г., получено от Б. на 14.04.2009г. й е съобщено от съда, че в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл.345 от КТ може да се яви на работа и да заеме длъжността, на която е възстановена. В указания срок на 22.04.2009г. Б. се е явила на работа, подала е молба вх.№ 198/22.04.2009г., като е приложила съд.решения за възстановяването й. Съставен е Акт за явяване на работа изх.№ 199/22.04.2009г. и е подписано Допълнително споразумение към трудовия договор № 93/22.04.2009г. за неопределено време, с което е определено актуализирано трудово възнаграждение.

Със заповед № 94/23.04.2009г. на Директора на НУ “. В." Г.Д. на основание чл.328,ал.1,т.2, прел.второ от КТ на въззиваемата Л. К. Б. е прекратено трудовото правоотношение поради съкращаване на щата на основание утвърдено щатно разписание за учебната 2008/2009г., изготвено въз основа на решение № 62, взето с протокол № 10/23.06.2008г. на Общински съвет Г.Д. за определяне на числеността на персонала в училището и съгласувания с Началника на РИ на МОН Г.С. Списък обр.№ 1, както и въз основа на извършен подбор на основание чл.329 от КТ, съобразяване с разпоредбата на чл.333 от КТ, на КТД и получено съгласие от Синдикалната организация с писмо изх.№ 210/23.04.2009г. и протокол № 45/22.04.2009г. С предизвестие от същата дата на основание чл.326,ал.2 от КТ на въззиваемата е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Предизвестието и заповедта за уволнение са връчени на въззиваемата на 23.04.2009г., като тя е отказала да ги подпише и отказът й е оформен с подписите и имената на седем свидетели, поради което въззивният съд приема, че е налице надлежното им връчване.

Не се оспорва, че с решение № 61, взето на заседание на Общински съвет Г.Д. с протокол № 10/23.06.2009 г. по т.3 за НУ “. В." Г.Д. са определени 4 паралелки, а с решение № 62 от същата дата в частта му по т.3 Общинският съвет е определил максималният брой на персонала в училището от 11,5 щата, от които педагогически персонал -9 щата и непедагогически персонал-2,5 щата. От представения списък образец №1, утвърден от директора К. М. на 18.09.2008 г. и съгласуван от началника на РИО на МОН Г.С., в Раздел 3 е посочено, че педагогическият персонал е 9 щата: 1 директор, 5 учители и 3 възпитатели, а непедагогическия персонал е 2,5 щата: 0,5 домакин, 1 хигиенист и 1 общ работник поддържане на сгради. От представеното поименно разписание на длъжностите и работните заплати в НУ “. В." Г.Д., изготвено от директора К. М., считано от 01.09.2008г. се установява, че общо щатните бройки са 11,5 от които 9 педагогически и 2,5 непедагогически, като въззиваемата Б. не фигурира в същото.

При предишното уволнение на въззиваемата със заповед № 10/10.09.2007г., която е отменена от съда като незаконосъобразна е представено по приложеното Г.д.№ 289/2007г. на ДРС поименно щатно разписание, в сила от 01.01.2007г. от което е видно, че педагогическият персонал е бил 11 щата, от които 1 директор ,7 учители и 3 възпитатели, като въззиваемата фигурира в списъка под № 11 като възпитател. В представеното по същото дело поименно щатно разписание в сила от 11.09.2007г.е видно, че педагогическия персонал е 9 щата, от които 1 директор, 5 учители и 3 възпитатели, т.е педагогическия персонал е намален с 2 щатни бройки на основание решение № 160/20.08.2007г. на Общински съвет Д. за определяне броя на паралелките и заповед № А-223/22.08.2007г. на Кмета на община Д. за определяне общата численост на персонала в училището на 13 щата, в това число 2 щата по ПМС 66. От мотивите на решението по В.Г.д.№ 327/2008г. на СмОС е видно, че съдът е приел, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като щатното разписание не е утвърдено от компетентен орган.

От представения по настоящето дело списък образец № 1 е видно, че същият е изготвен от директора М. на 18.09.2009г. и утвърден от Началника на Регионалния инспекторат по образование към МОН Г.С. в съответствие с изискванията на чл.147,т.14 и 14 от ППЗНП. Съгласно посочените норми в правомощията на директора е да изготвя длъжностно разписание на персонала и да утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати, както и да изготвя и утвърждава длъжностното разписание, а съгласно чл.10 от Наредба № 3/18.02.2008г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на персонала в системата на Народната просвета, преподавателската работа на педагогическите кадри в училищата се планира през м.юни в списък образец № 1 и се утвърждава от директора не по-късно от 30.09., след съгласуване с началника на Инспектората по образование. В случая това е направено в предвидения в наредбата срок за учебната 2008/2009г. като е утвърдено и поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати, съгласно което педагогическият персонал в училището е 9 щатни бройки, както бе посочено по-горе и в него не фигурира въззиваемата Б.. Следователно налице е реално съкращаване на щата, което е извършено в периода от време от незаконното уволнение със заповед № 10/10.09.2007г., до момента на възстановяване на въззиваемата на работа на 22.04.2009г. с акт за явяване на работа и подписване на допълнително споразумение към трудовия договор. В тази връзка въззивният съд счита, че неправилно районният съд е приел в обжалваното решение, че не е налице реално съкращаване на щата, което да е извършено след възстановяване на въззиваемата на работа и преди уволнението й със заповед № 94/23.04.2009г. Съкращаването на щата е извършено преди възстановяването на въззиваемата на работа, но това не означава, че след като щатът е съкратен тя не би могла да бъде възстановена. Когато междувременно е съкратена длъжността възстановяването на работа може да има други благоприятна последици за уволнения служител. Ако работодателят реши отново да го уволни, какъвто е настоящият случай, то той трябва да приложи евентуално налагащата се предварителна закрила по чл.333 от КТ, да извърши подбор по чл.329 от КТ и др., при което може да се окаже невъзможно или недопустимо от гледна точка на закона уволнението на същия сужител.С оглед изложеното основателно е оплакването във въззивната жалба относно приетото от районния съд, че не е налице реално съкращаване на щата.

По отношение на второто оплакване, че неправилно съдът е приел, че не е извършен подбор въззивният съд счита, че изводите на районният съд са правилни, а посоченото оплакване неоснователно. Правото на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение и то става част от правото на уволнение, когато съкращаването засяга една или повече от множество еднородни трудови функции, какъвто е настоящият случай. Законът установява два критерия, въз основа на които се извършва подборът, а именно квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа, като под квалификация следва да се има предвид не само образователния ценз, а и деловите и професионални качества и умения за изпълняването на дадена длъжност, а нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи. Посоченото в закона изискване "да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре" включва кумулативно наличие както на професионална квалификация, така и на резултатност при прилагането и използването на професионалните знания, умения и опит в изпълнението на възложената работа. В случая за доказване извършването на подбор работодателят е представил искане с изх.№ 326/22.04.2009г. до Председателя на синдикалната организация, с което е поискал в писмено становище мнението на членовете на синдикалната организация, като към него е приложил таблица за подбор, изготвена от директора К. М.. В същата е извършен подбор между 9 лица / всички учители и възпитатели- 8 бр. без директора и ищцата/ като е посочен образователния им ценз, трудовия стаж, професионално-квалификационна степен и специализации въз основа на представени копия от дипломи и свидетелства/ стр.99-179/ От тях се установява, че всички притежават образователно-квалификационна степен магистър, но различна професионално-квалификационна степен, като в таблицата е посочено, че С. Ф.П.притежава ІІ ПКС, а от представеното свидетелство от СУ "Кл.О." Г.София от 2008г.е видно, че има ІІІ ПКС, Е.С.Х. също е посочено в таблицата, че има ІІ ПКС, а от приложеното свидетелство, издадено от СУ "Кл.О." Г.С.от 2008г.е видно, че има ІІІ ПКС, както и в таблицата е отразено, че Б.Н.Х. има ІІІПКС, а от представеното свидетелство, издадено от от СУ "Кл.О." Г.С. от 2007г.е видно, че има ІV ПКС. Следователно, не само въззиваемата Л. Б. има ІV ПКС, а и Б. Н. Х. В представената таблица не са отразени деловите и професионалните качества и умения за изпълнение на дадена длъжност. Не е отразено също и кумулативното изискване по чл.329 от КТ за нивото на изпълнение на възложената работа,т.е вторият критерий за оценка при извършването на подбора. По делото е представен и отговор с вх.№ 210/23.04.2009г. от синдикалната организация на искането на директора с изх.№ 326/22.04.2009г. , от който е видно, че въззиваемата Л. К.Б. не е член на СО след възстановяването й, както и че е с най-ниска квалификация -магистър ІVПКС и едногодишна специализация. Представен е протокол № 45/22.04.2009г. от събрание на синдикалната организация, която е разгледала искането и е направила извода от представената таблица, че с най-ниска квалификационна степен е въззиваемата Б., като протоколът е подписан от членовете на синдикалната организация, които са лицата между които е извършен подборът. В разпоредбата на чл.329 от КТ не е предписан начин и форма за извършване на подбора и това е въпрос на преценка на работодателя.Друг е въпросът, че извършването на подбор следва да се докаже пред съда, а от представените от работодателя и посочени по-горе доказателства не се установява по категоричен начин, че е извършен подбор съобразно критериите заложени в чл.329 от КТ и подробно посочени по-горе. От представената таблица не е видно, че подборът е извършен и по двата кумулативно дадени критерии, а само е посочена образователната и професионалноквалификационната степен. След като от доказателствата по делото е видно, че и Б. Н.Х. има същата ІV ПКС, както и въззиваемата Б. не е ясно въз основа на какви критерии е извършен подборът и е определана за съкращение Л. Б.. След като уволнението е извършено и в нарушение на чл. 329 от КТ, който предвижда в случаите на съкращение в щата работодателят да извърши подбор между всички работници или служители, заемащи еднакви или сходни длъжности и след като подборът представлява сравнение, преценка на деловите качества на учителите, за да останат тези, които са с по-висока квалификация и работят по-добре при неговото извършване работодателят трябва да посочва конкретни съображения, които в случая липсват. Поради това незаконосъобразно извършеният подбор означава липса на такъв. След като уволнението е извършено в нарушение на критериите за подбор, то на общо основание е незаконно и правилно първоинстанционният съд го е признал за такова и е отменил заповед № 94/23.04.2009г. на директора на НУ “. В." Г.Д. като незаконосъобразна и е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "възпитател".

Неоснователно е и третото възражение във въззивната жалба, че обжалваното решение в частта му по иска за обезщетение е неправилно, тъй като ищцата не е установила по безспорен начин, че е останала без работа поради уволнението за срок от шест месеца. От представената служебна бележка изх.№ 786/25.09.2009г., издадена от Дирекция "Бюроо по труда" е видно, че Л. Б. се е регистрирала като безработна за времето от 08.10.2007г. до 25.09.2009г., а от представеното копие на трудовата книжка и направената в съдебно заседание констатация от оргинала се установява, че след уволнението й на 23.04.2009г. няма други вписвания. Следавателно правилно районният съд е приел, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение и е уважил предявения иск по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, като й е присъдил обезщетение в предявения размер от 2345 лв., което обезщетение представлява брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца в размер на 390,91лв. месечно съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 146/30.08.2007г. , който размер на брутно трудово възнаграждение следва да бъде взет предвид съгласно чл.228,ал.1 от КТ, предвиждащ като база за определяне на обезщетения брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Затова неправилно районният съд е приел, че дължимото обезщетение е в размер на 2808 лв. и за определянето му следва да се вземе като база брутното трудово възнаграждение по подписаното на 22.04.2009г. допълнително споразумение, съгласно което същото е в размер на 468 лв., но тъй като е поискано по-малко, то следва да се уважи предявения размер. Това възнаграждение не е получено през месеца, предхождащ уволнението, затова то не може да бъде взето за база при определяне на обезщетението.

Неправилно районният съд е приел, че работодателят е освободен от заплащане на ДТ на основание чл.84,т.4 от ГПК, тъй като такава точка не съществува. В случая училището с оглед изхода на делото дължи заплащането на ДТ на общо основание и следва да бъда осъдено да заплати такива по трите уважени иска за първа и въззивна инстнация, които по исковете по чл.344,ал.1,т.1 и 2 са в размер общо на 90 лв., а по иска по т.3 е в размер на 75 лв. или общо на 165 лв.

С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв., съгласно представения списък, а в полза на СмОС ДТ в размер на 165 лв.

Водим от гореизложеното Смолянският оркъжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/15.10.2009г. , постановено по Г.д.№ 148/2009г. по описа на Девинския районен съд като ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Н. У. “. В." Г.Д., представлявано от Директора К. М. да заплати на Л. К. Б. направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв., съгласно представения списък.

ОСЪЖДА Н. У. “. В." Г.Д., представлявано от Директора К. М. да заплати в полза на Смолянски окръжен съд ДТ в размер на 165 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявената по реда на чл.315,ал.2 от ГПК в съдебно заседание дата 30.12.2009г.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: