Р Е Ш Е Н И Е
260377/18.10.2021г.
18.10.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2915 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България твърди, че на 08.10.2018 г. сключил с ответника Е.Р.А.
договор за потребителски заем, по силата на който предоставил на последния сума
в размер на 868,30 лева. Страните по договора се договорили общата дължима сума
от А. да бъде разсрочена на 18 месечни вноски съобразно уговорен погасителен
план. Ответникът платил 8 вноски, като на 20.07.2019 г. преустановил
плащанията. Поради това, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно
изискуем. А. дължал и обезщетение за забава. Поради това, ищецът депозирал пред
ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било
уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2105/2020 г. по описа на
съда. Заповедта била връчена на А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда
да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде
признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество
срещу ответника, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2105/2020 г. по описа
на ШРС: в размер на 470,35 лв., представляващо задължение за връщане на
заета сума по договор за кредит от 08.10.2018 г. сключен между страните; в
размер на 26,45 лв., представляващо
задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за кредит от
08.01.2018 г. сключен между страните, за целия период на действие на договора;
в размер на 45,25 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за
неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 20.08.2019 г. –
16.09.2020 г. по договор за кредит от 08.10.2018 г. сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска
(депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 30.09.2020 г. до окончателното
плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по
заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. При
условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни
претенции, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
Е.А. да му заплати цитираните по-горе суми,
както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. На първо място, счита, че процесния договор не отговаря на изискванията на ЗПК – шрифтът му е по-малък от нормативно предвидения такъв; липсва методика относно ГПР, като единствено била посочена месечната вноска. Поради това, договорът е недействителен и ответникът дължал само чистата сума, представляваща главница. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като единствено бъде уважен иска за главница.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX-16450296 от 08.10.2018
г. е, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България предоставило на Е.Р.А.
сума в размер на 868,30 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 18 месеца,
като размера на месечната погасителна вноска възлиза на 55,18 лв., като е
посочен и размер на лихвения процент. Според чл. 3 от договора, при забава на една
или повече погасителни вноски, заемополучателят дължи лихва за забава. Съгласно
същият текст, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения
между страните договор за кредит, на 08.10.2018 г. ищцовото дружество платило
на „Технополис България“ ЕАД сума в размер на 868,30 лв., от която сума в
размер на 759,00 лв. – стойност на закупена стока – конзола за видеоигри, както
и 109,30 лв. – застраховка. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице
отразяване на задължения на Е.А. към ищеца, както следва: главница – 470,35 лв.
– главница; договорна лихва в размер на 26,45 лв. и мораторна лихва – 53,21
лева. Вещото лице сочи, че ответникът платил сума в общ размер на 496,44 лева.
Заключава, че размерът на уговорения в договора ГПР е в по-малка стойност от
петорния размер на законната лихва за просрочени задължения.
По делото е изготвена и
съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в процесния
договор, ведно с условия към него е определен като серифен (наборен)
„Гарамонд“, с големина 11,6 pt, за стандартния
европейски формуляр – 11,6 pt, а за декларация – 10,5 pt.
От приложеното ч.гр.д. № 2105/2020
г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България подало
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 30.09.2020 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260035/01.10.2020
г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 30.09.2020
г. до окончателното плащане и за разноски в общ
размер 75,00 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на А.
по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове:
Исковете
са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Е.Р.А. в качеството
му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260035/01.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 2105/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните
искове са допустими.
По основателността на установителните искове:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски
кредит от 08.10.2018 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2105/2020 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените
заключения по експертизи.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 08.10.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и ответника Е.Р.А. бил
сключен договор за потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване
на кредита – 18 месеца.
Възражението на особения
представител на ответника за противоречие на договора за кредит с нормата на
чл. 22 от ЗПК се явява основателно. Подписаният
от кредитополучателя договор съдържа ясна информация за конкретния размер на
всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено и
детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез
предоставяне на погасителен план. Чрез заключението на изготвената
съдебно-графична експертиза, обаче, се установи, че шрифтът, на който са
изписани всички елементи на договора, е по-малък от 12, по-конкретно – 11,6 pt, и 10,5 pt.
Тоест, процесният договор не съответства на изискването на разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК относно размера на шрифта на договора.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона, то договорът за кредит е
недействителен. Предвид изложеното, следва да се приеме, че сключеният на
08.10.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и Е.Р.А. договор за
потребителски кредит е нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че А. платил на ищцовото дружество сума в общ размер 496,44 лв. за погасяване
на задълженията му. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 868,30 лв.
Тоест, след приспадане на платените от ответника суми, същият дължи връщане на
главница в размер на 371,86 лева. Ето защо, следва да бъде признато за
установено между страните, че съществува вземане на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България от Е.Р.А. за парична сума в размер на 371,86
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по недействителен договор
за кредит от 08.10.2018 г. сключен между страните, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за установяване размер
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната
недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит,
неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни лихви и
обезщетение за забава. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от
ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София направените разноски по настоящото исково
производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 209,52 лв. и
по заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 19,77 лв.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в
размер на 147,40 лв., представляваща платено възнаграждение по изготвената по
делото СГЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с ЕИК ***, със седалище: гр.
София, адрес на управление: гр. София, жк. „Младост
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу Е.Р.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Е.Р.А. в размер на 26,45 лв. (двадесет и шест лева и 45 стотинки), представляващо задължение за плащане на
лихва върху заета сума по договор за
кредит от 08.01.2018 г. сключен между страните, за целия период на действие на
договора, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260035/01.10.2020 г. по ч.гр.д. №2105/2020 г. по описа на Районен съд
– Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу Е.Р.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ от Е.Р.А. в размер на 45,25
лв. (четиридесет и пет лева и 25 стотинки), представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в срок, за периода 20.08.2019 г. – 16.09.2020 г. по
договор за кредит от 08.10.2018 г. сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
260035/01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2105/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу Е.Р.А. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
за сумата 26,45 лв. (двадесет и шест лева и 45
стотинки),
представляващо задължение
за плащане на лихва върху заета сума по
договор за кредит от 08.01.2018 г. сключен между страните, за целия период на
действие на договора,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу Е.Р.А. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата 45,25 лв. (четиридесет и пет лева и 25
стотинки),
представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 20.08.2019
г. – 16.09.2020 г. по договор за кредит от 08.10.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца
„БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ, разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Е.Р.А. да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ направените в настоящото исково
производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 209,52 лв. (двеста и девет лева и 52 стотинки).
ОСЪЖДА
Е.Р.А. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2105/2020 г. на ШРС, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 19,77 лв. (деветнадесет лева и 77
стотинки).
ОСЪЖДА
БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 147,40 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: