О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1232 11.06.2021
година град Бургас
Административен съд-Бургас XXII-ри административен
състав
На единадесети юни 2021 година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЯНА КОЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Колева
административно дело номер 1159 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед №802/15.04.2015г. на Кмета на Община Бургас, с която, на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е наредено да се изземе от И. Т. Т. и Т. П. Т.недвижим имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас, заключен между съществуваща на терена телена ограда и трасираната на 27.01.2015 г. улична регулационна линия, заснета с геодезични координати: т.1 - X- 4654259.492, У - 9586633.447; т.2 - X - 4654267.845 , У - 9586651.161; т.З - X - 4654281.344, У - 9586679.786; т.4 - X - 4654287.591, У - 9586693.046; т.5 - X -4654295.217, У - 9586709.234.
Жалбоподателят иска издадената заповед да бъде прогласена за нищожна.
Съдът, след извършена служебна проверка, намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:
В настоящото производство се претендира обявяване нищожност на Заповед №802/15.04.2015г. на Кмета на Община Бургас, издадена на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС, от лице, което не е адресат на административния акт. Правният си интерес от оспорване на заповедта жалбоподателят обосновава с качеството си на наследник на С. И. Д. /З./, която е собственик на имот от 4,5дка с титул за собственост нотариален акт № 113, т.ІV, рег. № 860, н.д. 343/1942г. Сочи, че имота предмет на заповедта не е общински, тъй като Решения за право на обезщетяване № 16 от 29.02.2000г. и Решение за стойност на обезщетението са обявени за нищожни със съдебни решения по адм.д.№8/2019г. на БРС, потвърдено с Решение по КАД № 3198/2019г. по описа на Административен съд-Бургас.
Съгласно чл.147, ал.1 АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт.
Правният интерес е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита. Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Извлича се от чл.15, ал.1 във вр. с ал.2 от АПК и чл.21, ал.1 от АПК, и възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания административен акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т.е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице, а личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси. За да претендира нищожност на цитирания административен акт, жалбоподателят следва да аргументира и да докаже правния си интерес, който трябва да бъде личен, пряк и непосредствен и който съдът следва да прецени към момента на подаване на жалбата. Правен интерес от оспорване би бил налице, ако без това оспорване жалбоподателят не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Правото на оспорване на административния акт е обусловено от настъпване на неблагоприятни правните последици от него, а такива биха налице, ако той държи имота и общинската администрация насочи действия по отстраняване към жалбоподателя. Твърдения за държане на имота от страна на жалбоподателя не са въведени, а спорове относно собствеността на имота не биха могли да бъдат предмет на разглеждане по настоящото дело, което е образувано по оспорване на Заповед по чл.65 от Закона за общинската собственост.
Отделно от изложеното Заповед №802/15.04.2015г. на Кмета на Община Бургас- предмет на разглеждане по настоящото дело е била предмет на проверка по адм. д. 642/2017г., по което е постановено съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на И. Т. Т.и Т. П. Т.-адресати на оспорената заповед и решението е оставено в сила с решение по КАД № 3421/2018г. по описа на ВАС. В потвърдителното решение е прието, че: „ 1. Имотът с площ от 450 кв.м., закупен от И. Т. по Нотариален акт № 60 от 06.03.1996 г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед;/това е имота, който претендира настоящия жалбоподател/ 2. С одобрената през 1989 г. промяна на улична регулация на с. Черно море, целият изземван имот е бил предвиден за улица и спрямо него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. С оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, обосновано съдът е заключил, че при така установените факти, правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона, като съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС, не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Установено е, че жалбоподателите владеят без правно основание имот, представляващ публична общинска собственост, поради което са налице и двете условия за приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което заповедта се явява материално законосъобразна.“
При тези установявания Съдът счита, че имотът предмет на заповедта е публична общинска собственост и не засяга правото на собственост на жалбоподателя, който не го владее, не е адресат на заповедта, поради което няма правен интерес от оспорване на настоящата заповед с искане за прогласяване на нейната нищожност.
Отделно от изложеното налице е влязло в сила решение по оспорване на същата заповед, а правата на неучаствали по предходно разглеждане на Заповед №802/15.04.2015г. на Кмета на Община Бургас лица, ако са легитимирани да участват в съответното производство, биха могли да се защитят по друг процесуален ред.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не обосновава правен интерес, който да е наличен, към момента на подаване на жалбата /в този см. ТР №3/16.04.2013г. на ВАС/. Процесуалният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Административен съд - Бургас, ХХII-ри състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Х.Д. , ЕГН **********, с адрес *** с искане за обявяване на нищожност на Заповед №802/15.04.2015г. на Кмета на Община Бургас
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1159 по описа на Административен съд - Бургас за 2021година.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: