№ 580
гр. Русе, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103123 по описа за 2024 година
Адв.С. Ц. – пълномощник на „******“ ЕООД, заявява, че представляваното от нея
дружество доставило на „********“ ЕООД стоки на обща стойност 6446.05 лева с ДДС,
обективирани във фактура №**********/28.02.2019г. Пояснява, че стоката е подробно
описана по вид, количество и цена, а фактурата е отразена в дневниците за продажби на
продавача. Последният доставил стоката на купувача. Ответното дружество не заплатило
цената, въпреки разговорите и отправените покани за доброволно изпълнение.
Предвид забавеното изпълнение молителят счита, че купувачът дължи обезщетение за
забава в размер 3460.34 лева за периода 28.02.2019г. – 28.02.2024г.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление и се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №****/2024г. Длъжникът подал
възражение, с оглед което заповедният съд указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
По изложените съображения адв.С. Ц. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че „********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ********, представлявано от управителя Л.М., дължи на „******“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, *********,
представлявано от управителя П.П.В. сумите: 6446.05 лева с ДДС – главница, съставляваща
неплатена цена на доставена стока по фактура №**********/28.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й изплащане и 3460.34 лева –
обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. – 28.02.2024г.
Претендира направените в заповедното и настоящо производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „*******“ ЕООД е депозирал отговор на
1
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на иска.
Твърди, че ищецът не е доставил стоката по процесната фактура, респективно не
дължи претендираната цена.
Релевира възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция, която
счита, че е в размер на 1350 лева за процесния период.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
отговарящо в пълнота на поставените задачи. След извършена проверка на относимата към
спора счетоводна документация, вещото лице е констатирало, че фактура
№**********/28.02.2019г. – представена от ищеца и фактура №**********/28.02.2019г. –
представена от ответника са напълно идентични по отношение: вид и количество на
изброените стоки; марка; единична цена; стойност; данъчна основа; стойност и начин на
плащане; дата на данъчния документ. Ответното дружество включило фактура
№**********/28.02.2019г. в дневника за покупки и упражнило правото на данъчен кредит,
но не заплатило на ищцовото дружество цената на стоките, визирани във фактурата.
Същевременно фактура №**********/28.02.2019г., въпреки, че е издадена от ищцовото
дружество, не е отразена в счетоводството му. Експертът предполага, че ищецът е анулирал
три фактури, с поредни номера, между които и тази, представена от ответника. Не е
установило плащане нито по фактура №**********/28.02.2019г., нито по фактура
№**********/28.02.2019г.
Въз основа на заявление, депозирано от „******“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД
№****/2024г. и издадена заповед №***/***г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу „********“ ЕООД, ЕИК ******* за сумите: 6446.05 лева с ДДС –
главница, съставляваща неплатена цена на доставена стока по фактура
№**********/28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до
окончателното й изплащане; 3460.34 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. –
28.02.2024г.; разноски по делото в размер на: 198.13 лева – заплатена държавна такса и 500
лева – адвокатски хонорар.
В срока по чл.414 ГПК, длъжникът е подал възражение, с оглед което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 6446.05
лева – неплатена цена на доставена стока по фактура №**********/28.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2024г. до окончателното й изплащане и 3460.34 лева –
обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. – 28.02.2024г., предмет на заповед за
2
изпълнение на парично задължение №***/***г., издадена по ЧГД №****/2024г. по описа на
РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №****/2024г. по описа
на РРС е видно, че при наличие на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.1 ГПК
заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за
допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес – запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
Съобразявайки предявената претенция и разпределянето на доказателствената тежест
в процеса, съдът счита, че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него
обстоятелства, и то най-вече досежно основния факт, въз основа който се претендира
исковата сума – съществуване на валидни облигационни отношения с ответника, както и
изпълнение на своите задължения породени от сключения договор за продажба. При
оспорване, ответникът следва да установи, че не дължи на ищеца претендираната на
основание договора за продажба сума.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане съгласие между продавача
и купувача, относно съществените елементи на сделката – стока и цена, без да е необходимо
обективиране на съгласието в писмена форма. С постигане на съгласие, за продавача
възниква задължението да заплати уговорената цена. В случаите, когато страните са
оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, същата съставлява доказателство за
сключването на договора и породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му. Фактурата не е основание за заплащане цената на дадена стока, нито се
явява елемент от фактическия състав на търговската продажба.
В случая бе установено, че за едни и същи стоки – по вид, количество, единична цена
са налични две напълно идентични фактури, чиито номера се различава по последната
цифра. Ответникът признава, че е осчетоводил фактура №**********/28.02.2019г., подал
информация в НАП и теглил данъчен кредит по нея. Относно факта на приемане стоките,
предмет на договора за покупко – продажба, трайната съдебна практика е възприела
еднозначно разрешение на въпроса за правното значение на осчетоводяване фактурата от
купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит. В
множество свои актове касационната инстанция последователно приема, че упражняване
правото на приспадане данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени
вещи има правно значение на признание за получаването на стоката.
Задължението за плащане цената произтича от получаване на стоката, който факт
съдът намира за установен предвид изложените по-горе съображения. Поради липсата на
доказателства за надлежно уведомяване е приложима презумпцията на чл.324 ТЗ и следва да
се приеме, че закупените вещи са одобрени от купувача, с оглед което той дължи на
продавача уговорената цена.
Установено бе, че три фактури с поредни номера, между които и тази, която
3
ответникът е осчетоводил, не фигурират в счетоводството на ищцовото дружество и според
вещото лице тези фактури са анулирани. Действително търговецът има задължение да води
счетоводство, в което да отрази движението на имуществото си, но неотразяването на
анулирани фактури, не е основание купувачът да не заплати стойността на доставените и
получени от него стоки.
Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки със съдържание,
отразено във фактура №**********/28.02.2019г., а липсата на ангажирани от ответника
доказателства за плащане на цената, обосновава основателността на иска за признаване
установено дължимостта на претендираната от ищеца сума.
По отношение акцесорната претенция:
Съдът намира за основателно, релевираното от ответника възражение за погасяване
по давност част от претендираните мораторни лихви. От заключението на приетата по
делото експертиза е видно, че мораторната лихва върху главницата 6446.05 лева за периода
01.03.2021г. – 28.02.2024г. е 2149.51 лева, до който размер претенцията се явява основателна.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „******“ ЕООД по
настоящото дело възлизат на 2017.13 лева – заплатени държавни такса; възнаграждение за
процесуално представителство; възнаграждение на вещо лице; разноски, свързани с
обезпечение, а съразмерно с уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1750.22 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. „*******“ ЕООД претендира разноски за
процесуално представителство в размер на 1300 лева, от които ищецът следва да поеме
172.02 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 698.13 лева
(държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които ответникът следва да поеме 605.75
лева.
Ответникът е заплатил възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство в размер на 100 лева, от които следва да му се присъдят 13.23
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че „********“ ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ********, представлявано от
4
управителя Л.М., дължи на „******“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, *********, представлявано от управителя П.П.В. сумите: 6446.05 лева
с ДДС – главница, съставляваща неплатена цена на доставена стока по фактура
№**********/28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2024г. до
окончателното й изплащане и 2149.51 лева – обезщетение за забава за периода 01.03.2021г. –
28.02.2024г., предмет на заповед №***/***г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№****/2024г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „******“ ЕООД, ЕИК *******
срещу „********“ ЕООД, ЕИК ******* иск по чл.422 ГПК, за признаване установено, че
ответникът дължи разликата над 2149.51 лева до предявените 3460.34 лева – обезщетение за
забава за периода 28.02.2019г. – 28.02.2024г., предмет на заповед №***/***г. за изпълнение
на парично задължение по ЧГД №****/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК
******* направените по ГД №3123/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 1750.22
лева.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК
******* направените по ЧГД №****/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 605.75
лева.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК
******* направените по ГД №3123/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 172.02 лева.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК
******* направените по ЧГД №****/2024г. по описа на РРС разноски в размер на 13.23
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5