РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 2545
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.Руменов С. против ЗД „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховане.
Ищецът твърди, че на 03.05.2019 г.
около 1.30 часа в гр. София, по бул. Ломско шосе, с посока от ул. „Обелски път“
към ул. „Бели Дунав“ управлявания от В.Д.Д. лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № ******се
отклонил наляво и излязъл извън пътното платно и катастрофирал в бетонен
фундамент на обособено надземно трасе на метрото. Твърди, че Н.С. пътувал в
лекия автомобил на лява задна седалка. В резултат на ПТП ищецът получил
травматично увреждане, което наложило болнично лечение и била извършена
оперативна интервенция. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
лекия автомобил. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди, че в резултат на ПТП са
му причинени имуществени и неимуществени вреди. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 8408 лева – имуществени вреди – разходи
за лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва
предявения иск. Потвърждава валидността на застрахователна полица № BG/22/118002725647 за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, сключена по отношение на процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който пътувал на задната
лява седалка без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на
чл. 137а от Закона за движение по пътищата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
В.Д.Д. и заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 03.05.2019
г. около 1,30 часа в гр. София, лек автомобил Деу Ланос, с рег. № ******се
движел по бул. „Ломско шосе“ в посока ул. Обелски път към бул. „Бели Дунав“ със
скорост от 70 км.ч. Преди навлизане в кръговото движение, поради субективни
действия на водача, автомобилът загубил напречна устойчивост и се насочил с
лявата си страна към бетонна колона на метрото, последвал удар на страничната
лява част в десния ръб на колоната. Произшествието станало в тъмната част на
денонощието при добра видимост и сухо пътно платно. Вещото лице от приетата
съдебно-техническа експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка
причина за настъпване на ПТП е загуба на напречна устойчивост и последвал удар
в бетонна колона, дължащо се на субективните действия на водача на лекия
автомобил.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 03.05.2019
г. Н.Р.С. е получил следните травматични увреждания – дифузна фрактура на
лявата бедрена кост, фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата зигоматична
(скулна) кост на лицевия череп, фрактура на носните кости с изкривяване на
носната преграда, рана на носа и охлузвания в областта на главата. Посочва, че
описаните травматични увреждания често се срещат при пътници в автомобил,
претърпели ПТП, като се дължат на внезапно нанесени удари от твърди, тъпи и
ръбести предмети, от които е изградено купето. Установява, че установените при
ищеца травматични увреждания са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и
представлява множествена травма – сложна по вид и трудна за лечение. Установява
се, че спешна медицинска помощ пострадалият е получил в УМБАЛ „Света Йоанна“
София като бил приет в противошокова зала в увредено общо състояние, без спомен
за случилото се, контактен, неадекватен и психомоторно възбуден на моменти при
прегледа. Направени били изследвания и започнало лечение. На 08.05.2019 г. Н.С.
бил преведен за специализирани операции и продължаване на лечението в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където след проведени изследвания било установено закрито счупване
на лявата ключица. На 10.05.2019 г. била извършена операция, при която било
извършено открито наместване на счупената лява бедрена кост и стабилизиране с
интрамедуларен заключващ пирон. В стабилизирано общо състояние на 21.05.2019 г.
пострадалият е преведен за ново оперативно лечение на фрактурите на носните
кости и лявата зигоматична кост в Клиника по лицево-челюстна хирургия на
УМБАЛСМ „Пирогов“, където били потвърдени лицево-челюстните травми – фрактура
на лявата зигоматична кост с деформация на лявата част на лицевия череп,
фрактура на носните кости и деформация на носната пирамида. На 27.05.2019 г. била
направена операция, при която било извършено открито наместване на счупената
лява скулна кост с помощта на кука на Ламберг, фиксация с титаниева мини плакаи винтове, мануално
наместване на счупените носни кости и стабилизиране на носната преграда с носна
тампонада. Изписан бил от болницата на 30.05.2019 г., като продължил лечението
си амбулаторно. Вещото лице дава заключение, че общо оздравителния процес на
всички увреждания приключил за срок от 6 месеца. Установява, че през този
период ищецът е търпял болки и страдания в зоната на получените фрактури като
най-интензивни те били през първите 30 дни непосредствено след злополуката и
проведените костни операции, както и около 30 дни по време на проведената
рехабилитация на левия крак и лявата ръка. Освен претърпените болки през първите два месеца ищецът се хранел
принудително с течна храна, поради невъзможност да използва твърда храна. В
продължение на първите три месеца пострадалият не можел да стъпва на левия си
крак, поради операцията на лявата бедрена кост, а и заради това, че лявата
раменна става не е можела да даде опора за движение чрез патерици. В този
период ищецът имал затруднение в ежедневното си обслужване и бил на постелен
режим. Вещото лице установява, че към настоящия момент състоянието на пострадалия
е стабилизирано като няма клинични данни да са настъпили трайни увреждания.
Посочва, че предстои изваждане на металната остеосинтеза. На лицето имало
козметичен белег от операция, който не може да бъде премахнат.
Вещото лице дава
заключение въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че във
връзка с лечението си ищецът е направил разходи в размер на 7416 лева като те
са свързани с лечение и възстановяване на получените от ПТП травматични
увреждания.
Във връзка с
направеното възражение за съпричиняване и при преценка на получените
травматични увреждания вещото лице посочва, че ищецът е пътувал с поставен
обезопасителен колан. Посочва, че травмите са получени от страничния удар и
навлизане на части от купето във вътрешността му. При разпита си в съдебно
заседание вещото лице заявява, че при страничния удар коланът не ограничава
движението на тялото настрани.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Р.В.В.– баба на ищеца. В показанията си
свидетелката установява, че през 2019 г. внукът й пострадал при катастрофа. На
сутринта й се обадили родителите на другите деца, с които бил като й казали, че
той е в кома. Около 6.30 часа отишла в
ИСУЛ, но не могла да го види. Бил в реанимация. На следващия ден успяла да
влезе и той бил в ужасно състояние. Не могла да го познае. Лицето му било
обезобразено, подуто, надраскано, окървавено. В онзи момент бил в кома,
неадекватен. В кома бил 5-6 дни. На шестия или седмия ден, след като дошъл в
съзнание, го вдигнали на етажа за операция на крака в ИСУЛ. На 3-4 ден си
отварял очите, но не говорел. Докторът казал, че е контактен – не говори, но
разбира командите. После бил преместен в Пирогов, където били направени всички
операции. След като се прибрал в къщи, шест месеца бил неподвижен. Свидетелката
и приятелите му се грижели за него. През този период не можел да става. Всичко
се вършело в леглото. След този случай и до днес, той не можел да се върне в
Германия, за да завърши висшето си образование. Не можел да си намери работа.
Все още куцал, предстояла му операция. Бил отчаян. Лицето му било обезобразено.
Не искал да се вижда в огледалото. Още му излизали стъкла. При преглед им
казали, че трябва да се изчака още малко за вадене на импланта. След ПТП бил на
успокоителни и на инжекции, тъй като болките били нетърпими. Навсякъде го
боляло. Викането му било нетърпимо. Сега бил изнервен, неспокоен. Сега много го
боляло здравото коляно, защото го пренатоварвал.
Не се спори по делото, че между ЗК
„Л.И.“ АД и собственика на лек автомобил Деу Ланос с рег. № ******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/118002725647, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 28.06.2019
г. ищецът Н.Р.С. е направил искане до ЗК „Л.И.“ АД да му бъде заплатено
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие за причинени
неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Н.Р.С.
е получил увреждания – диафизарна фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на
лявата ключица, фрактура на лявата зигоматична (скулна) кост на лицевия череп,
фрактура на носните кости с изкривяване на носната преграда, рана на носа и
охлузвания в областта на главата. Установява се, че отговорност за настъпилото
ПТП носи водачът на лек автомобил „Деу Ланос“, рег. № ******– В.Д.Д.. От
приетите по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, а и не е спорно между страните, че
в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 6 месеца след ПТП, като в периода на възстановяване ищецът е
имал необходимост от помощ, не е можел да се движи самостоятелно. От значение е
и обстоятелството, че лечението на пострадалата е включвало и оперативно
лечение, при което е поставена метална остеосинтеза. Освен това, има остатъчен
белег на лицето, който се отразява на самочувствието му. С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер
на 60 000 лева. Предвид на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до
този размер и да бъде отхвърлен за разликата до 100000 лева.
В резултат
на ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди в претендирания размер от 8408
лева и за които са представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие,
но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – че ищецът е бил без поставен предпазен колан. От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Д. се
установява, че пострадалият Н.С. е бил без поставен предпазен колан. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, обаче, че при
страничен удар, какъвто е бил процесния предпазния колан не може да спре
движението на тялото на страни. Установява се, че травматичните увреждания са
получени от съприкосновение на тялото с деформираните части на автомобилното
купе. В този случай, не е налице причинна връзка между нарушението, извършено
от ищеца – непоставяне на предпазен колан и настъпилото увреждане. Следователно,
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя,
но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната
уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава
от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса
срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 6222,08 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 159,10
лева, представляващи направени по делото разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.К. „Л.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Р.С., ЕГН-**********,*** сумата
от 60000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди – диафизарна
фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата
зигоматична (скулна) кост на лицевия череп, фрактура на носните кости с
изкривяване на носната преграда, рана на носа и охлузвания в областта на главата,
както и сумата от 8408 лева, представляващи
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 03.05.2019 г. от В.Д.Д., водач на лек автомобил „Деу Ланос“, рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № BG/22/118002725647, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 27.02.2020 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 60000 лева до предявения
размер от 100000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З.К. „Л.И.“ АД,
ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Н.Р.С., ЕГН-**********,*** сумата от 6222,08 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Р.С., ЕГН-**********,*** да З.К. „Л.И.“ АД,
ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** заплати на сумата от 159,10
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: