№ 9164
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110143695 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
П. К. Х. установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание
чл. 59 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 64,88 лв., представляваща остатък
от незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55474/2023 г. по описа на СРС, 174 ти
състав.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми вследствие на неоснователно обогатяване, тъй
като между страните няма подписан договор за продажба на топлинна
енергия. Обосновава, че до процения имот е доставяна топлинна енергия в
претендирания размер през исковия период, която не е заплатена от ответника.
Сочи, че ответникът е извършил плащане в хода на делото, поради което
претендира остатък от незаплатената главница за ТЕ. Твърди, че е изпратил
покана за плащане П-4/30.01.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
1
Ответникът твърди, че исковата молба е базирана на несъществуващо правно
основание. Сочи, че не е потребител на ТЕ. Излага, че имотът му не е
присъединен към абонатната станция, че не притежава топлинна инсталация и
отоплителни тела. Поддържа, че по издадената заповед за изпълнение е бил
принуден от обстоятелствата да заплати определена сума и прави искане за
връщане на същата. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал.1, т.3 ЗЕ, в
приложимата за искова период редакция, регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите, извършващи стопанска дейност.
Ищецът основава претенцията си на неоснователно обогатяване. То се
предпоставя от обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това. Имуществените облаги имат материално естество и те са
оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на
някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
Страните не спорят и се установява от приетите като писмени
доказателства по делото, че ответникът заедно с И. Х.а са собственици на
процесния магазаин през исковия период.
Страните не спорят и не се установява по делото между тях да има
2
сключен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период.
Фактът, че ответникът и И. Х.а, бидейки собственици на имот за
небитови нужди, потребяват топлинна енергия без да сключат договор с
ищеца, ги освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София“ ЕАД, но
не и от задължението да заплатят реално доставената и консумирана топлинна
енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в случай, че се установи доставка
на такава. Лицето, което се обогатява неоснователно за сметка на
топлопреносното предприятие със стойността на доставената топлинна
енергия е това, което е присъединило обекта си към топлопреносната мрежа
без да сключи или без да поднови договора си за доставка на топлинна
енергия за небитови нужди, т.е. в случая, това са ответниците – собственици
на имота. Доколкото не се твърди и не се установява имотът да е бил
предоставен за ползване на трето лице, то следва да се приеме, че именно
собствениците са се обогатили със стойността на доставената в имота им
топлинна енергия.
За установяване доставката на топлинна енергия в имота и на размера на
потребеното в имота количество топлинна енергия е допуснато изслушването
на съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от
останалите събрани по делото доказателства, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата се измервало чрез монтиран в
абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни
актове. Съгласно заключението процесният недвижим имот се намира в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа,
като през процесния период не е начислявана топлинна енергия за общи части,
нито такава, отдадена за отопление на имота. Начислена е единствено
топлинна енергия отдадена за сградна инсталация, която е определяна
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект и в
съответствие с нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ общата
дължима сума за процесния период, при съобразяване на изготвеното от ФДР
изравнение е в размер на 212,51 лева.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната
3
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 38 ДР на ЗЕ „отопляем
обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Легално определение на „сградна
инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването –
„съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“.
Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните
разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1
ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части,
ограждащи стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в
резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо
всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост,
принципно следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната
разпоредба на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането
4
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установи, че на ответниците са били начислени суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Обстоятелството, че в процесния магазин
не се ползва топлинна енергия или топла вода, доставени от ищеца, е без
правно значение за дължимостта на топлинна енергия за сградна инсталация,
доколкото процесния имот е част от топлоснабдената сграда. Освен това
липсата на отоплителни тела в имота води единствено до извода, че
ответникът не е потребител на топлинна енергия за отопление, но не води до
освобождаване от отговорност за заплащането на отдадената от сградната
инсталация енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази
връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по прилагане и
тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. В
мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от заплащане на
цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за
разпределение на топлинната енергия в такива сгради са създадени да
балансират интересите на мнозинството. Посочено е, също така, че в сгради-
етажна собственост доставката на топлинна енергия се разглежда от
законодателя като услуга, която се предоставя на самата етажна собственост и
въпросите за доставката и разпределението се решават от мнозинството на
етажните собственици – 2/3 от тях. Ето защо се налага извод, че за да бъде
освободен отделният етажен собственик от задължение за заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация, е необходимо решение на 2/3 от
етажните собственици, което не се твърди или доказва по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът като собственик на
5
процесния имот, който не е сключил самостоятелен договор за доставка на
топлинна енергия за небитови нужди, се е обогатил за сметка на ищеца с
размера на дължимата за процесния период цена на топлинна енергия за
сградна инсталация, съобразно с дяловете му на собственост в размер на ½.
Поради изложеното съдът намира искът за изцяло основателен и следва
да го уважи в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 375 лв. за исковото производство и 37,50 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, чр,
чл. 59 ЗЗД, че П. К. Х., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 64,88 лв., представляваща остатък от
незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 55474/2023 г. по описа на СРС, 174 ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. К. Х., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 37,50 лв., представляваща разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. К. Х., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 375 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7