№ 1002
гр. Варна, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201050 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от В. П. В. от гр. Балчик срещу Наказателно
постановление № 21-0460-000979/20.01.2022г. на началник група към
ОДМВР-Варна, Пето РУ-Златни пясъци, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. Оспорва приетата
от наказващия орган фактическа обстановка. Не отрича, че е управлявал лек
автомобил на посочените в акта място и време, но твърди, че е бил
възпрепятстван да спре поради наличието на други движещи се в района
автомобили. Отрича да е бил последван от патрулния автомобил и да му е бил
подаден сигнал за спиране посредством светлинен и звуков сигнал, като
заявява, че е спрял на първото позволено от закона място, на което е нямало
да създаде опасност за останалите участници в движението. Намира и че в
акта и в наказателното постановление не са посочени доказателства за
твърденията на АНО, че му е бил подаден ясен сигнал за спиране по
надлежния за това ред и че не е изпълнил задължението си да спре. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
1
постановление. Претендира присъждане на разноски
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв.С.С. от АК-Добрич, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 18.12.2021г. жалбоподателят управлявал
лек автомобил марка “Нисан Патфайндър” с ДК№ ТХ 4041 АР по главен път
I-9 от КК „Златни пясъци“ в посока гр.Варна. Около 15,15 часа същият се
движел в района на т.нар. „Дървен мост“. В същото време на посоченото
място свидетелите ИВ. П. СЛ. и ПЛ. П. Ц.- служители в Пето РУ- Златни
пясъци при ОД на МВР-Варна следели за спазване на ЗДвП от страна на
водачите. Св.С. решил да извърши проверка на жалбоподателя и му подал
сигнал със стоп-палка. В. възприел сигнала и направил жест с ръка по посока
на свидетеля, но след това продължил движението си в същото направление.
Свидетелите последвали управлявания от жалбоподателя автомобил с
включен звуков и светлинен сигнал за спиране и успели да го застигнат в
района на кръгово кръстовище на спирка „Миньор“, където той преустановил
движението си. Проверяващите запитали водача защо не е спрял при
подадения му сигнал, при което В. заявил, че е преценил, че е било опасно да
спре на указаното му място. Във връзка с тези констатации на същата дата
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че не е спрял при подаден сигнал за спиране със стоп-
палка по образец от униформен служител на МВР на посоченото място и е
продължил движението си в посока гр.Варна. Актът бил съставен в
присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения.
Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след
извършена проверка на обстоятелствата около съставянето на акта били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 20.01.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на
2
чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите ИВ. П.
СЛ. и ПЛ. П. Ц., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не
извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при
което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
техните показания. Двамата са възприели лично и от близко разстояние
действията на В. и заявяват, че той е разбрал правилно ясно подадения му
сигнал да спре, но въпреки това е продължил движението си. Посочените
свидетели са категорични, че вдясно от управлявания от жалбоподателя
автомобил не е имало други превозни средства и не е имало пречка да се
подчини на дадения му сигнал за спиране.
По делото като свидетели са разпитани и лицата Д. С. И. и П. Д. И.,
които заявяват, че в близост до управлявания от жалбоподателя автомобил са
се движели други такива и той не е имал възможност да спре, без да
предизвика ПТП. Не са налице обаче основания твърденията им да бъдат
кредитирани. На първо място, свидетелките са в приятелски отношения със
санкционираното лице, при което по начало е налице съмнение в
достоверността на техните показания. На следващо място, предвид
противоречието с останалите достоверни доказателства по делото, се налага
извода за липса на обективност и недостатъчна достоверност на изявленията
им. Проверяващите заявяват, че не е имало никаква обективна пречка
жалбоподателят да спре, като изтъкват, че ако е имало автомобил в дясната
лента за движение, той е щял да блъсне св.С., който е излязъл в тази лента, за
да подаде сигнал за спиране. Двамата сочат и че същия ден са спрели и други
автомобили за проверка на това място, като никой от водачите не е имал
затруднения да изпълни разпореждането да спре. Предвид липсата на
основания за съмнение в обективността на свидетелите Ц. и С. и с оглед
обстоятелството, че двамата са изложили аналогични твърдения в
изготвените от тях докладни записки (а последователността и
безпротиворечивостта на изявленията на свидетелите е индиция за тяхната
достоверност), съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно
показанията на двамата полицейски служители, които позволяват изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Оспорването в жалбата на обстоятелството, че превозното средство на
жалбоподателя е било последвано от полицейския патрулен автомобил и му е
бил подаден сигнал за спиране посредством светлинен и звуков сигнал, е
неоснователно. Това обстоятелство се установява не само от показанията на
свидетелите Ц. и С., но и от тези на св.Д. И., разпитана по искане на
жалбоподателя, а и от приложената справка за движението на служебен
автомобил „Киа Сийд“ с рег.№ СВ 7675 КВ за времето от 15,15ч. до 15,30 ч.
3
на процесната дата, изготвена чрез АИС „Smart Tracer“. Както е отразено и в
приложеното становище по повод подаденото възражение, от извършения
преглед на движението на автомобила е видно, че той е бил приведен в
движение от главен път I-9 пред к.к. „Слънчев ден“ в посока гр.Варна,
отишъл е до спирката преди кръговото движение на главния път, след което
се е върнал в първоначалното си местоположение и следователно
действително се е наложило полицейските служители да последват
автомобила на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. По изложените по-горе съображения съдът приема за установено по
несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек
4
автомобил по главен път I-9 от КК „Златни пясъци“ в посока гр.Варна, като в
района на т. нар. „Дървен мост“ му е бил подаден сигнал за спиране, но
същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да спре на това място.
Безспорно е също така, че свидетелите Ц. и С., в качеството им на служители
на Пето РУ-Златни пясъци при ОДМВР-Варна, са били надлежно овластени
да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото
жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните
органи за спиране, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на
чл.103 от ЗДП. Доводите на санкционираното лице, че е било невъзможно да
спре безопасно на указаното му място, са неоснователни. Както беше
посочено, от показанията на свидетелите Ц. и С. се установява, че не е имало
обективна пречка за изпълнение на процесното задължение. Следва да се
отбележи също, че водачът не е спрял не само веднага след подаването на
сигнала, но и след отминаването на пътния участък, за който е твърдял, че е
опасен, въпреки наличието на няколко места, на които е можел да спре без
опасност за движението. Същият е преустановил движението си едва след
като е бил застигнат от полицейските служители, които са му подали звуков и
светлинен сигнал за спиране. При това положение за съда няма съмнение, че
жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал за спиране по свои
подбуди, а не поради обективни причини. Следва да се отбележи, че
изпълнението на задължението по чл.103 от ЗДвП не е предоставено на волята
на водачите на ППС, нито на тяхната преценка дали и къде да спрат, а същите
следва незабавно да преустановят движението си. Да се сподели становището
на жалбоподателя би означавало да се предостави изпълнението на
процесното задължение на добрата воля на водачите, а това би осуетило
възможността за извършване на проверки от контролните органи и би
породило съществена опасност за движението.
За извършеното нарушение на В. законосъобразно е наложено
наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ санкции за
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, какъвто е и разглежданият случай. Наказанията са
наложени в минималните допустими размери и няма възможност за по-
нататъшна индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
5
тежест от обичайните такива от този вид. Напротив, както беше изтъкнато,
жалбоподателят не е спрял не само на посоченото му място, но и след
отминаването му, като се е наложило да бъде преследван с патрулния
автомобил, а това налага извода за сравнително високата тежест на
нарушението. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването му, които да обусловят извод за маловажност на случая.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно и жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
юрисконсултът не е участвал лично в проведените съдебни заседания, като
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на
предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0460-
000979/20.01.2022г. на началник група към ОДМВР-Варна, Пето РУ-Златни
пясъци, с което на В. П. В. от гр.Балчик, ЕГН:**********, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един
месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. П. В. от гр.Балчик, ЕГН:**********, да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
6
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7