О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
09.09.2022 г., гр. Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на девети септември, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
като разгледа АД № 791/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на община Стамболово, подадено чрез
Кмета А. Й., за изменение на Определение № 612/11.08.2022 г. по адм. дело № 791/2022
г. на Административен съд - Хасково, в частта с разноските.
Твърди се, че е налице прекомерност на адвокатското
възнаграждение, несъобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Размерът на разноските следвало да е справедлив и обоснован. Акцентира се върху
следните обстоятелства – жалбата срещу предварително изпълнение се разглежда в
закрито заседание, не се провежда съдебно заседание, в което да участва
пълномощникът на жалбоподателя, не се правят доказателствени искания, нито се
сочат други доказателства, община Стамболово е на бюджетна издръжка, при което
разходването на средства е строго контролирано. Моли определението да бъде
изменено в частта с разноските, като същите бъдат намалени до определения в чл.
11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредба № 1 от 9 юли 2004 г./ размер за изготвяне на частна
жалба.
На основание чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор
от насрещната страна - „Й.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.И.Ю., чрез
адв. Р.. Моли искането за изменение на посоченото по-горе определение в частта
с разноските да бъде отхвърлено като неоснователно. Не била налице прекомерност
на присъденото възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. минималното възнаграждение е 500 лева.
Административен съд - Хасково, въз основа на твърденията
на страните и фактите по делото, формира следните изводи:
Искането на община Стамболово е допустимо, подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна.
Разгледано по същество,
искането е неоснователно.
„Отговорността за разноски в съдебното производство е
обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда,
е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен
спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен
акт в полза на страната, която претендира разноските“ /Определение № 5424 от
28.04.2021 г. по адм. д. № 8330/2020 г., ІІ отд. на ВАС/.
„Нормата на чл. 143 АПК определя правилата за дължимост
на разноските, направени в производството пред съда, като във всички предвидени
хипотези тежестта за понасянето им е обусловена от резултата при оспорването на
административния акт. Правната логика, залегнала в текстовете на чл. 143, ал. 1
- ал. 4 АПК изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно“ /Определение № 327 от 12.01.2021 г. по адм. д. № 8372/2020 г.,
VІІ отд. на ВАС/.
Нормата на чл. 143, ал. 1 АПК е безспорна – „когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. В
конкретния случай съдебното производство срещу разпореждане, с което е
допуснато предварително изпълнение на Заповед № 224/05.08.2022 г. на Кмета на
община Стамболово, обл. Хасково, е образувано по жалба на „Й.“ ЕООД, уважена
като основателна с определението, чието изменение в частта с разноските се
иска. При този изход от спора в полза на жалбоподателя са присъдени разноски –
държавна такса и адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от
бюджета на община Стамболово, доколкото органът, който е издал отмененото
разпореждане, е Кметът на същата тази община.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно приложение намира ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК „ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“.
За да бъде присъден по-нисък размер на адвокатското възнаграждение,
представляващо разноски по делото, съдът следва да е сезиран своевременно с
искане на насрещната страна. Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение обаче не обвързва съда да редуцира разноските до
минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. „Когато съдът
е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси
определя сложност в по-ниска степен“ /ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
Когато от насрещната страна не е обективирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът не дължи преценка относно обосноваността и
справедливостта на неговия размер съобразно фактическата и правната сложност на
делото. Така вж. Определение № 7376 от 22.07.2022 г. по адм. д. № 6861/2021 г.,
VІІ отд. на ВАС. В този случай съдът присъжда претендираните от страната
разноски в размера, в който те са реално направени и доказани. Ирелевантно е
дали този размер е необосновано завишен или несъответен на минимално
определения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., както и дали тези разноски се
съдържат в списък по чл. 80 ГПК /последното от значение единствено за страната,
която е поискала присъждането на разноски – мотивите към т. 9 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
„Наред с изложеното следва да се отбележи, че в производството по чл. 248
от ГПК могат да бъдат отстранени пропуски и грешки на съда при присъждането на
разноските, но не и да се правят за първи път процесуални искания от страните
за присъждане на разноски или за намаляването им“ /Определение № 3510 от
13.04.2022 г. по адм. д. № 2832/2022 г., І отд. на ВАС/. Предявяване на
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо до приключване на устните
състезания в съответната инстанция, а при закрити производства, каквото е
настоящето, до постановяване на съдебния акт. Така вж. Определение № 755 от
28.01.2022 г. по адм. д. № 10435/2020 г., ІІІ отд. на ВАС; Определение № 12454
от 08.10.2020 г. по адм. д. № 10591/2020 г., ІІ отд. на ВАС.
Производството по настоящото дело е образувано с постъпила директно в
Административен съд – Хасково жалба, при неспазване на разписания в чл. 60, ал.
5 АПК ред – чрез органа, издал акта. Със съдебно разпореждане от 11.08.2022 г.
е задължен Кметът на община Стамболово да представи заверено копие на
административната преписка на акта, чието предварително изпълнение се допуска,
вкл. и доказателства за съобщаването му на оспорващия. Съгласно чл. 60, ал. 6,
изр. Първо АПК жалбата е разгледана незабавно в закрито заседание, като въпреки
разписаното в цитираната разпоредба препис от жалбата е връчен на Кмета на
община Стамболово. На 11.08.2022 г. са представени заверени копия на акта,
чието предварително изпълнение се допуска, и протокол на комисия за провеждане
на търг с тайно наддаване от 03.08.2022 г., като възражение относно размера на
претендираните от жалбоподателя разноски не е обективирано. В случая настоящата
съдебна инстанция не дължи произнасяне по възражението за прекомерност, тъй
като то е направено от насрещната страна след постановяване на определението по
оспорването. Отделно, от постановяването на съдебен акт в закрито заседание не
се обосновава извод за основателност на искането за изменението на този акт в
частта за разноските /така вж. Определение № 409 от 29.10.2019 г. по адм. д. №
422/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с Определение
№ 43 от 06.01.2020 г. по адм. д. № 14587/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/.
В действителност жалбата не е разгледана в открито заседание, а незабавно –
в закрито, но доколкото административният орган, който следва да е наясно с
последиците от допускане на предварително изпълнение на акта и оспорването на
това негово разпореждане по чл. 60, ал. 5 АПК, се е запознал със същата чрез
връчването на препис, то у него се е породило оправдано правно очакване за
евентуална отмяна на оспореното разпореждане, поради което при изпращане на
административната преписка по издаването на акта, чието предварително
изпълнение се допуска, по чл. 152, ал. 4 АПК, а в случаите, когато е спазена
разпоредбата на чл. 60, ал. 5 АПК – обжалване пред съд чрез административния
орган, последният е следвало да изчерпи всичките си възражения, включително и
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
насрещната страна.
Предвид горното и въпреки обективираните от страните твърдения не подлежи
на подробно изследване коя е приложимата разпоредба от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. при определяне минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение
– чл. 11 /изготвяне на частна жалба/ или чл. 8, ал. 3 /с оглед характера на
производството по чл. 60, ал. 5 АПК - Определение № 12489 от 08.10.2020 г. по
адм. д. № 10046/2020 г., ІІ отд. на ВАС./
По тези съображения искането на община Стамболово за
изменение на определението в частта с разноските, присъдени на жалбоподателя,
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Така мотивиран, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл.
248, ал. 3 ГПК Административен съд -
Хасково,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на община Стамболово за изменение на Определение № 612/11.08.2022
г. по адм. дело № 791/2022 г. на Административен съд - Хасково, в частта с
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му
на страните чрез Административен съд - Хасково пред Върховния административен
съд на Република България.
ПРЕПИС от определението
да бъде връчен на страните.
Съдия: