Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 1414 24.06.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На единадесети юни през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 329 по описа за
2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова
молба Д.Н.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против ответния работодател ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Бургас
обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца /след изменение на размера на исковите претенции по
реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 974.56лв. - главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2017г.-20.01.2020 г., преизчислен като извънреден труд от 135.85 часа по време на действащото
между страните служебно правоотношение, както и сумата от 126.01лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата от настъпване на изискуемостта в деня, следващ падежа на изплащане
на съответното трудово възнаграждение, считано от 01.01.2017г. до подаване на
исковата молба -20.01.2020г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 20.01.2020 год. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е
съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността
„старши полицай“ в група „АПК“ в Сектор „ООРТП“
в ОД на МВР-Бургас, като за исковия период е работил на 12 часови
смени по график. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил допълнително
дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22 часа до 6
часа /8 часа на смяна/, преизчислен чрез начисляване на допълнителен коефициент
1.143, по силата на който положения нощен труд възлиза по 6 лв. на час. Ищецът
счита, че посочения коефициент за положения нощен труд следва да се начислява,
както по време на действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова празнота по този
въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която счита, че следва да се прилага субсидиарно, за което
излага подробни съображения.Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски
представител, поддържа исковите си претенции в намаления им размер и моли съда
да ги уважи, ведно с разноските.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- Бургас, редовно уведомен е
представил писмен отговор, в който е оспорил исковата претенция по основание и размер.
Оспорил е твърденията на ищеца за приложимост на горепосочения коефициент за
превръщане на положения ноще труд в извънреден. Посочил е, че
съгласно издадени от министъра на МВР заповеди положения от ищеца нощен труд следва да се начислява
допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв. за всеки отработен нощен час
или част от него, като съобразно този коефициент същият е изплатен на ищеца. Ангажира доказателства. В съдебно заседание,
ответникът чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт
поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от ЗМВР и чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че им е съществувало служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „„старши полицай“ в група „АПК“ в Сектор
„ООРТП“ в ОД на МВР-Бургас. По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника
писмени доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
Същата обаче не действа по време на исковия период, като след отмяната й,
са издадени Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на
ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779
/в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с
коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014
г.
Това означава, че за исковия период от 01.01.2017г.-20.01.2020г. е налице празнота в уредбата на реда
за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.
8 НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143
и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период ищецът е работил на 12 часови смени, като за
същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за
целия процесен период от общо 950 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се
получават общо 1085.85 часа. Вещото лице е изчислило, че разликата между
преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения от ответника по
протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25 лв. на час, която възлиза в размер на 135.85 часа и е на стойност 974.56лв., не е отчитана и не е заплатена от ответника.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения
коефициент в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице
размер, който съвпада с исковата претенция след изменението на размера й по
реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Що се касае до
претенцията мораторна лихва за
забавено плащане на главницата, претендирана за периода от 01.01.2017г.-20.01.2020г., съдът счита, че поради сумарното отчитане на работното време на
ищеца, забавата на дължимостта на възнаграждението за положения извънреден труд
е настъпила на 1-во число на месеца, следващ съответното тримесечие, т.е. в
случая за исковия период /01.01.2017г. ди 20.01.2020г./, начиная от 01.04.2017г. В случая обаче ищецът е заявил исковата си претенция
за мораторна лихва от по-ранен начален момент -01.01.2017г., поради което съдът
счита, че за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г. този иск се явява
неоснователен, поради липса на забавено плащане на ответника и следва да се
отхвърли в тази част за сумата от 1.41 лв. съгласно заключението на вещото
лице.
Предвид
гореизложеното претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху
присъдената главницата, дължима за всяко тримесечие от исковия период, се явява
основателна за периода от 01.04.2017г. до подаване на исковата молба на 20.01.2020г. в размер
от 124.60 лв. /съгласно изчисленията на вещото лице/, в който размер следва да
се уважи.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
245, ал. 2 от КТ върху присъдения размер на главницата следва да се уважи и
акцесорния иск за претендираното обезщетение за забавеното й плащане в размер
на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -20.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
Що се касае до разноските, досежно претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, ответникът е направил възражение за прекомерност
съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, позовавайки се на изменения в хода на делото
размер на минималните адвокатски възнаграждения по процесния вид дела в НМРАВ.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ /действала към
датата на плащане от ищцата на адвокатското възнаграждение -преди последното
изменение в сила от 15.05.2020г./ за защита по граждански дела с определен
интерес до 1000 лв., какъвто е процесния случай минималното адвокатско
възнаграждение е било в размер на 300 лв., като понастоящем след измението на
НМРАВ, по процесния вид дела, минималното адвокатско възнаграждение е в размер
на 100 лв. Платения от ищеца по делото и претендиран като разноски адвокатски
хонорар е в размер на 300 лв., като макар същият понастоящем да надхвърля три пъти
минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид производства, към
момента на уговарянето и плащането му същото е било в минималния нормативно определен
размер, с оглед на която е необосновано редуцирането му до сега действащия в
НМРАВ минимум от 100 лв. Отделно съдът счита, че с оглед обема на извършените
процесуални действия и фактическа и правна сложност по делото, не е налице
основание за намаляването му.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата
от 299.61лв. изчислена съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 0.19 лв., изчислено съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 100лв., дължима върху уважените размери на исковете,
както и направените разноски от 199.74 лв. за извършената
съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Н.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от сумата от 974.56лв. - главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.01.2017г.-20.01.2020 г., преизчислен като извънреден труд от 135.85 часа по време на действащото
между страните служебно правоотношение, както и сумата от 126.01лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на
главницата от настъпване на изискуемостта в деня, следващ падежа на изплащане
на съответното трудово възнаграждение, считано от 01.04.2017г. до подаване
на исковата молба -20.01.2020г., ведно със
законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 20.01.2020 год. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 299.61лв., изчислено
съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част иска за присъждане на мораторна лихва над уважения размер от 124.60лв. до претендирания от 126.01лв.,
начислена за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР- БУРГАС, с адрес: гр. Бургас, ул. „
Христо Ботев“ № 46 юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 0.19лв., изчислено съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на иска за главницата и мораторната лихва държавна такса в общ размер
от 100лв., както и направените
по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа
експертиза в размер на 199.74лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.