Определение по дело №75/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е инициирано с жалба от защитника на подсъдимия срещу Присъда № 7535/05.11.2014г. по НОХД № 1419/2014г. по описа на Б., с която съдът е признал подсъдимия К. М. Т., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в адрес в [населено място], общ. С, ул. „П“ № 6, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 18.09.2014г. около 03.23ч. в Б., по бул. „Д. С“ е управлявал лек автомобил марка „Рено 19“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда, установено по надлежния ред, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 343б, ал.1 от НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда съдът на основание чл. 343г вр. с чл. 343б, ал.1 от НК е лишил подсъдимия К. М. Т. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от право за управление на МПС е приспаднал времето, през което бил лишен от това право по административен ред, считано от 18.09.2014г. В тежест на подсъдимия били присъдени разноските по делото.

В жалбата защитникът настоява, че е невинен и иска присъдата да се отмени, като неправилна и незаконна и вместо нея подсъдимият да бъде оправдан. Основните аргументи на защитника са в насока, че не били събрани доказателства относно обективния признак „установяването по надлежния ред”. Напротив твърди се, че концентрацията на алкохол в кръвта му не била установена по надлежния на Наредба № 30/27.06.2001г. ред, тъй като взетата кръвна проба не била съхранявана до извършване на тестовете законосъобразно.

Прокурорът при прениите пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт, като правилен, обоснован и законен.

Като взе предвид, че пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, въз основа на приетите от първостепенния съд, въззивният съд приема, че установената от районния фактология е съответна на действителното положение. Правилно било прието, че подсъдимият е млад мъж, неосъждан и ненаказван по административен ред за нарушения по ЗДвП. Последният живее в [населено място], общ. С., неженен.

В първите часове на 18.09.2014г. К. Т. употребил алкохол - бира, след което започнал да управлява МПС - марка и модел модел „Р“ с рег. [рег.номер на МПС] , като около 03.25ч. бил спрян за проверка от автопатрул от 02 РУП – Б., в състав В. Е. и Е. С. по бул. „Д“ в [населено място]. По време на проверката у полицейските служители възникнали съмнения за употреба на алкохол от водача, защото той лъхал на алкохол и имал забавени реакции. Затова Т. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0187. Тестът отчел резултат 1,35 /едно цяло и тридесет и пет стотни/ на хиляда - алкохол в кръвта на водача. На Т. бил съставен АУАН за извършени нарушения по ЗДвП, както и му бил издаден талон за медицинско изследване. Контролните органи съпроводили Т. до Ц. – Б., където в тяхно присъствието му е извършен медицински преглед и му е взета кръвна проба за химичен анализ. Медицинските преглед и манипулации били извършени от лекар от Ц. Б. - д-р Деничина, която е попълнила протокол и под контрола й била взета кръвната проба за химически анализ, чрез дезифекция на пациента преди пробата на съответното място чрез с разтвор, който не е съдържал летливи вещества. Пробата било поставена в стъклено шише, предварително подготвено в химическа лаборатория с поставена суха субстанция, която препятства съсирването на кръвта, след което било затворено, облепено с лейкопласт и парафинирано. Кръвната проба била съхранявана в хладилник до предаването им в НТЛ на ОД МВР Б.. Самата проба била предадена в лабораторията в 16.15 ч. на 18.09.2014г. Пробата е изследвана в НТЛ към ОД МВР Б. и е изготвена химическа експертиза № 739/19.09.2014г. по описа на НТЛ на ОД на МВР Б., от чието заключение се установява, че в кръвната проба, иззета от К. М. Т. е установен етилов алкохол в количество 1,42 промила.

По отношение на правото въззивният съд приема мотивите на първостепенния съд за правилни и основани на точното логическо и систематическо тълкуване на чл. 343б ал. 1 от НК, като е счел, че именно подсъдимият е извършителят на обективните и субективни елементи от състава на престъплението.

Деянието му се е изразило в действия по управление на МПС, след употреба на алкохол и със санкционируема концентрация на алкохол в кръвта – над 1,2 на хиляда. Налице е и другия от необходимите обективни данни -установяване на факта по надлежния ред регламентиран в Наредба № 30 , като съдът не съзира нарушения на процедурата. Концентрацията на алкохол в кръвта е установена с изследване на кръвта взето от компетентните медицински лица от кръга на посочените в Наредбата. Същевременно не се установява от доказателствата по делото противно на възприетото в мотивите на първостепенния съд, твърдение на защитата, че кръвната проба не се е съхранявала по съответния ред. Пробата била съхранявана и изследвана в съответствие с процедурата. В този смисъл приема за несъстоятелни твърденията в жалбата, че има съществени нарушения на предвиденото в Наредба № 30, които да опорочават установяването по надлежния ред. Напротив налице са доказателства свързани с незаконосъобразност на процедурата по вземане на кръвна проба, тъй като мястото е обвързано от длъжностните качества на медицинските лица извършващи вземането на кръвна проба. Тъй като последните безусловно и в рамките на компетенциите си са извършили манипулациите, по които не се констатират каквито и да е нарушения, съдът не намира основания да приеме, че надлежният ред е бил нарушен. В заключение въззивният съд намира, че законосъобразно първостепенният съд се е концентрирал върху доказателствата имащи значение за предмета на делото, което е управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта и е игнорирал всички останали, които били навеждани от страните.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички от обективните елементи на престъплението и пряката му цел е била посоченият престъпен резултат, още повече, същият не е бил и правоспособен водач на МПС.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен поради какви съображения, е счетено че най- лекото предвидено в закона наказание съответства на смекчаващи отговорността обстоятелства, които правилно са прецизирани. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание, като същото е в рамките на действащия към датата на извършване на деянието Закон.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 7535/05.11.2014г. по НОХД № 1419/2014г. по описа на Б..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: