Присъда по дело №4292/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 10.01.2022г. по НОХД № 4292 / 2021г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против К. П. ИЛК. - ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК за това , че през
периода от месец май 2014г. до месец юни 2021г. включително, в с. Гроздьово, обл.
Варна, след като е осъден с решение по гр.д. № 6851/2013г. на ВРС, 14-ти състав,
влязло в законна сила на 10.08.2013г. и гр.д. № 11801/2017г. по описа на ВРС, 19-ти
състав, влязло в законна сила на 08.08.2018г., да издържа свой низходящ -син И.К.П.,
роден на 17.05.2009г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, както следва: 52 /петдесет и две/ месечни вноски по 100.00 лева в
размер на 5 200.00 лева и 34 /тридесет и четири/ месечни вноски по 150.00 лева в
размер на 5 100.00 лева, в размер на общо 10 300.00 /десет хиляди и триста/ лева, като
деянието е извършено повторно.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. И. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства.Прокурорът излага становище, че
единственото смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са
представените доказателства за изплатени суми за няколко месечни издръжки за
месеци, извън периода на предявеното обвинение.Като отегчаващи отговорността
обстоятелства представителят на ВРП квалифицира големия период на неизпълнение
на задължението за изплащане на издръжка, както и сравнително големия размер на
неизпълненото задължение.Поради това и пледира на подс.И. да бъде наложено
наказание „Пробация” с приложението на двете задължителни мерки към средния
размер, който да бъде намален на основание чл.58 „а“ ал.1 от НК, както и наказание
„Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез огласяване на присъдата в
Районната администрация на съответния район на Столична община.Прокурорът
предлага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и направените по делото
разноски.
Подс. К.И. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство се е възползвал от
правото си да не дава обяснения. В хода на съдебното следствие прави самопризнания
, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. В последната си дума заявява, че по принцип е имал желание да изплаща
издръжка за детето си, но не разполагал с банкова сметка, по която да превежда
парите, а изплатеното с пощенски записи не било зачетено при първото му
1

осъждане.Подс.И. сочи още, че не поддържа контакти с детето, но иска да му бъде
предоставена възможност да го вижда.
Процесуалният представител на подс. И. - адв.С.М., също не оспорва
обективната и субективна съставомерност на деянието.По отношение на наказанието
тя счита, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.55 и наказанието
„Пробация“ да бъде заменено с „глоба“, тъй като са налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно
частично изпълнение на задължението, желание в бъдеще добросъвестно да изплаща
дължимата издръжка, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че няма
имущество и е бил безработен през инкриминирания период. Поради това и адв.М.
пледира на подс.И. да бъде наложена „Глоба“ в минималния предвиден от закона
размер.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. К.И. и св. Р. Н. през 2007г. заживели на семейни начала, като живеели в
дома на родителите на свидетелката в с.Гроздьово.По време на съжителството им , на
17.05.2009г. се родил синът им И.К.П.. С течение на времето отношенията между
подс.И. и св.Н. се влошили и двамата се разделили през 2011 г. Детето останало да
живее с майка си в с. Гроздьово, като тя поела сама всички грижи по отглеждането и
възпитанието му. Подсъдимият не проявявал заинтересованост към сина си и неговите
нужди.
Поради това св.Н. депозирала искова молба с правно основание чл.143 и чл.149
от СК и пред ВРС и било образувано гр.дело № 6851/2013г.С решение № 3784 от
28.07.2013г. съдът осъдил подс. И. да заплаща в полза на детето си И. П., чрез
неговата майка и законен представител - св.Р. Н., издръжка в размер на 100 лева
месечно, считано от 16.05.2013 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Съдебното
решение влязло в законна сила на 10.08.2013 г.
Въпреки, че бил осъден със стабилен съдебен акт да издържа сина си, в
периода от месец август 2013 г. до м. април 2014 г. подс. И. не заплащал дължимата
издръжка в размер на 100 лв. месечно. За това неизпълнение против подсъдимия било
предявено обвинение и срещу него бил внесен обвинителен акт във ВРС. С присъда по
НОХД № 2140/2014г. на ВРС, изменена с Решение № 334/19.11.2014г. по в.н.о.х.д. №
1245/2014г. на ВОС, той бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.183 ал.1 от НК. Съдебният акт влязъл в сила на 19.11.2014г., като на подсъдимия
било наложено наказание „Пробация“ с приложението на двете задължителни мерки
за срок от 6 месеца. Наказанието било изтърпяно на 21.07.2015г.
Подс.И. обаче продължавал да не изпълнява задължението си за заплащане на
издръжка за сина си. Св.Н. от своя страна депозирала искова молба във ВРС за
увеличаване на размера на присъдената издръжка и било образувано гр.дело № 11 801
/2017г. по описа на ВРС, 19-ти състав. С решение № 2801 от 14.06.2018г. , влязло в
сила на 08.08.2018г., размерът на дължимата издръжка бил изменен от 100лв. на 150лв
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба -14.08.2017г., до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж 5-то число
на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.Издръжката следвало да се изплаща в Гроздьово, чрез св.Н. като майка на
2

детето.Въпреки , че подс.И. бил уведомен и за това решение, той не изпълнявал
задълженията си да плаща издръжка за сина си в периода от м.май 2014г. до
м.06.2021г.Поради това св.Н. депозирала жалба във ВРП и било образувано
настоящото досъдебно производство.В хода на разследването било установено, че
подс.И. след 18.06.2014г.е имал регистрирани в ТД на НАП три трудови договора,
последният от които бил прекратен на 01.11.2018г., че през 2017г. и 2018г. са му били
изплащани парични обещетения въз основа на представени болнични листове от ТД на
НОИ-София град, че не е притежавал недвижими имоти и превозни средства, както и
че е бил регистриран като безработен и търсещ работа през периода 2018г.-2019г.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като обективно , компетентно и пълно и неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че в периода от м.04.2014г. до
м.04.2021г. подсъдимият не е заплатил общо 85 вноски на стойност 10 138,71лв.
След като подс.И. бил привлечен като обвиняем, той изпратил с пощенски
записи на св.Н. следните суми- на 12.07.2021г. сумата от 150лв. с основание „
издръжка за И.К.П. за м.юни“, на 11.08.2021г. сумата от 150лв. с основание „ издръжка
за И.К.П.“, на 17.09.2021г. сумата от 150лв. със същото основание, на 10.11.2022г.
сумата от 300лв. със същото основание, на 31.12.2021г. сумата от 150лв. и на
05.01.2022г. отново сумата от 150лв. на същото основание.
Подс. К. П. ИЛК. е роден на 01.04.1976г. в гр. Добрич , живее в гр. София,
български гражданин, с основно образование, не женен, работи.Към момента на
извършване на деянието спрямо него е била постановена и влязла в сила описаната
присъда по НОХД № 2140/2014г. на ВРС.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. И. , както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
3125/2019г. по описа на ІV РУ при ОД-МВР- Варна – жалба, заверени копия от
съдебни актове, показанията на св. Н., характеристична справка, справки от
Агенция по заетостта , КАТ , НАП- Агенция социално подпомагане , Агенция по
вписвания , от справка за съдимост, и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК
, както и представените в хода на съдебното заседание копия от пощенски записи ,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните
правни изводи:
Подс. К. П. ИЛК. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като през периода
от месец май 2014г. до месец юни 2021г. включително, в с. Гроздьово, обл. Варна, след
като е осъден с решение по гр.д. № 6851/2013г. на ВРС, 14-ти състав, влязло в законна
сила на 10.08.2013г. и гр.д. № 11801/2017г. по описа на ВРС, 19-ти състав, влязло в
законна сила на 08.08.2018г., да издържа свой низходящ -син И.К.П., роден на
17.05.2009г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, както следва: 52 /петдесет и две/ месечни вноски по 100.00 лева в
размер на 5 200.00 лева и 34 /тридесет и четири/ месечни вноски по 150.00 лева в
размер на 5 100.00 лева, в размер на общо 10 300.00 /десет хиляди и триста/ лева, като
деянието е извършено повторно.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
3

месечна сума за издръжка на низходящият му.
От субективна страна подс.И. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре е
знаел, че е осъден с два стабилни съдебени акта да заплаща определени месечни суми
за издръжка на сина си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи.Действително, по делото са налице доказателства, че
подс.И. е бил регистриран като безработен и търсещ работа, но това е било само за
малка част от инкриминирания период, а именно през 2018г.-2019г.Това обстоятелства,
както и липсата на притежавани недвижими имоти и превозни средства не може да
доведе до извод, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да изпълнява
задължението си.Не на последно място, личните и финансови взаимоотношения между
родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за
изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка на малолетно
дете.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.183 ал.4 от НК съдът прие за
доказан с оглед данните за съдимостта на подс.И. , а именно влязлата в сила спрямо
него присъда по НОХД № 2140/2014г., с която му е било наложено наказание
«Пробация», изтърпяно на 21.07.2015г.Т.е. подсъдимият е извършил настоящото
деяние , след като е бил осъден и му е било наложено наказание за друго такова
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна К.И. за виновен за това, че е извършил престъпление по
чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства извън тези, обуславящи правната
квалификация на деянието като повторно, съдът приема дългия период на
неизпълнение на задължението за изплащане на издръжка и упоритостта на това
бездействие с оглед знанието на подсъдимия, че е бил осъждан и по граждански, и по
наказателно дело за това. В случая следва да се отбележи и обстоятелството, че по
делото не са налични данни за това, че на подс.И. е бил определен режим на лични
контакти с детето, който той да е бил възпрепятстван да осъществява.Напротив, от
показанията на св.Н. е видно, че подсъдимият напълно се е дезинтересирал от това да
поддържа контакти с детето и да участва в неговото възпитание и отглеждане.
Същевременно като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази
представените доказателства за изплатени издръжки, касаещи месеци след предявяване
на обвинението по настоящото дело. Самопризнанията му в хода на съдебното
следствие не биха могли да се приемат за такова обстоятелство, доколкото са
единствено основание за разглеждане на делото по предвидена в НПК диференцирана
процедура и за налагане на редуцирано наказание изразеното съжаление за стореното.
Заявеното желание за бъдещо добросъвестно изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка също не би могло да бъде прието за смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото такава издръжка е дължима на детето и към настоящият
момент по силата на влязлото в сила съдебно решение и с оглед на неговата възраст.
4

Поради това съдът намира, че смекчаващите отговорността на подс. И. обстоятелства
не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко, респективно счита че не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед на това, като
съобрази степента на обществена опасност на деянието, която не е висока, невисоката
степен на обществена опасност на подс.И., както и всички обстоятелства по
извършване на престъплението, съдът прецени, че следва да наложи наказание при
условията на чл.54 от НК. За деянието по чл.183 ал.4 от НК законодателят е предвидил
наказания „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“, както и обществено
порицание. При обсъждане на вида на наказанието, което да бъде наложено на подс.И.,
съдът прие, че наказанието „Пробация“ не се явява адекватно на извършеното от
подсъдимия деяние и съответно на неговата личност, доколкото такова наказание вече
му е било налагано и въпреки това той не е съобразил поведението си със законовите
изисквания.Т.е. това наказание не е изпълнило целите, визирани в чл.36 ал.1 от НК –
да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави и да се
въздейства предупредително върху него. Поради това съдът прие, че на подс.И. следва
да се наложи по-тежкото наказание. , а именно „Лишаване от свобода”.
Преценявайки какъв да бъде неговия размер съдът взе предвид всички
обстоятелства , имащи значение за определянето му , а именно балансът на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства , тежестта на конкретното
престъпление, изводима от дългия период на неизпълнение на задължението за
изплащане на издръжка- близо седем години, причините за неговото извършване и
личността на дееца. Поради това и съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година, в средния предвиден в закона размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото
с една трета и наложи на подс. И. да изтърпи наказание от 8 месеца „Лишаване от
свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наложеното най-тежко наказание ,
съдът съобрази, че не е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Поради това и като взе предвид, че за изпълнение на целите на наказанието не е
наложително определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, съдът отложи
неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години. Съдът наложи на подс.И.
и наказанието „Обществено порицание“, предвидено за престъплението по чл.183 ал.4
вр. ал.1 от НК, като постанови то да бъде изпълнено в кметството по местоживеене.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
установения в страната правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.И. да заплати направените
по делото разноски в размер на 97,50лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	5
Дата:	10 януари 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110204292
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4292/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите