Решение по дело №2440/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 324
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180702440
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 324

 

 

гр. Пловдив,  15.02.2021г.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря М.Г. разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 2440 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:        

               Производството е по реда на чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

           Образувано е по жалба на А.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ЖИ-16 от 16.09.2020 г. на Кмета на район „Източен” при Община Пловдив, с която на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл.42, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ и чл.80 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ е наредено изземването на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в ***, а именно: апартамент №19/110, състоящ се от две стаи, кухня, баня-wc и антре със застроена площ 65,42 кв.м. от А.А.М..

           Жалбоподателката сочи, че на 14.10.2005г. е сключила с ОП-„Жилфонд“, Община Пловдив договор за наем и от тогава тя и семейството й ползват това жилище. Изтъква, че в определени моменти поради социалното им положение и личното й тежко здравословно състояние са се събирали определени суми от наем, които са забавяли, но винаги са имали желанието и волята за погасяване на задълженията. Посочва, че на 31.08.2020г. и на 14.09.2020г. е направила вноски съответно от 500лв. и 150 лв. и има невнесен остатък от 500 лв., които има готовност да внесе. Твърди, че въпреки заповедта за прекратяване на договора за наем от 10.04.2017г. тя и семейството й са продължили да живеят в това жилище, и договорът за наем е продължен с мълчаливото съгласие на кмета на район „Източен“ и към настоящия момент е в сила. Претендира отмяна на обжалваната заповед.

           Във втора жалба, входирана в Община Пловдив, район „Източен“ на 29.09.2020г. (лист 39-41), до Пловдивски административен съд, А.М. излага доводи, че оспорената заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Посочва, че към този момент всички задължения са погасени, както и че ако имотът бъде иззет тя и семейството й ще останат на улицата. Твърди, че не притежава недвижим имот.

           Ответната страна – Кметът на район „Източен” при община Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Изрично заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото по делото няма данни за редовното връчване на оспорената заповед, като в нея само е посочено, че на 16.09.2020г. поради отсъствие на лицето, заповедта е залепена на входната врата на ап.19., то следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от лице, адресат на заповедта и е против административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Ето защо жалбата е допустима.

           След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На лист 26 по делото е приложен Акт № 592/05.09.2000г. за частна общинска собственост, с посочено местонахождение на имота –  гр. Пловдив, район „Източен“, ул. „Крайна” №8, бл.4006 А, вх.В, апартамент №19/110.

Няма спор между страните, че на 14.10.2005г. между А.А.М. ***, чрез ОП „Жилфонд“-Пловдив, е сключен договор за наем на общинско жилище № Ж-705 (лист 8), с който са уредени отношенията възникнали по силата на Заповед за настаняване № 193/02.09.1992г. (лист 8).

Видно от приложената на лист 9 по делото покана изх.№ 944/10.06.2015г. от ОП „Жилфонд“ – Пловдив, към тази дата (10.06.2015г.) А.М. е имала задължения в размер на 5 530,01 лв. за наем и за такса битови отпадъци. В тази връзка на лист 10 гръб е приложен списък на нередовните наематели на общински жилища, намиращи се на територията на район „Източен“ с вх.№ 9200-250/07.09.2016г., като под №31 фигурира А.М..

С писмо изх. №9200-250(207) от 16.09.2016г. (лист 13), жалбоподателката е уведомена, че на основание чл.41 ал.1 т.1 от НУРУЖННОЖП наемните правоотношения се прекратяват, поради неплащане на наемната цена и/или на консумативните разноски за повече от 3 месеца. Посочен е и размерът на дължимите и неплатени задължения, като на М. е указано, че в 14-дневен срок от получаване на писмото следва да погаси задълженията си. Указано й е още, че при неизпълнение следва да освободи заеманото общинско жилище и да предаде ключа.

Видно от представения по делото Констативен протокол от 2016г. (лист 14) на 18.05 и на 12.10 технически сътрудник ОЖИ е извършил посещение на общинско жилище находящо се на адрес: ***.

Със Заповед № ЗРИ-207 от 10.04.2017г. (лист 17) на кмета на район Източен, община Пловдив, поради неплащане на наем и консумативи е прекратен Договор за наем № И -705/14.10.2005г. и е определен срок за опразване на жилището – 7 календарни дни, считано от деня следващ датата на получаване на заповедта. В самата заповед е отразено, че е връчена на А.М. на 10.04.2017г., за което същата се е подписала.

По делото е приложено Допълнително споразумение от 11.04.2017г. (лист 22), сключено между А.М. и ОП „Жилфонд“ за разсрочено плащане на дължимите суми за наем и ТБО за ползване на общинското жилище.

С писмо изх.№ 1000-248/12.04.2017г. (лист 15) кмета на район „Източен“ е изпратил на ОП „Жилфонд“ – Пловдив Заповед № ЗРИ-207 от 10.04.2017г.

С Констативен акт №15 от 25.04.2018г. (лист 24) съставен от длъжностно лице „Жилищно настаняване“, район Източен, община Пловдив е установено, че общински имот находящ се в гр.Пловдив, *** се държи без правно основание от А.А.М..

На 22.05.2018г. А.М. отново е сключила споразумение за разсрочено плащане с ОП „Жилфонд“ – Пловдив (лист 21).

На лист 25 по делото е приложен Доклад от 27.06.2018г. от извършена проверка на лицето подало молба за картотекиране – А.А.М..

С Констативен акт №20 от 28.07.2020г. (лист 29), съставен от длъжностно лице „Жилищно настаняване“, район Източен, община Пловдив е установено, че общински имот находящ се в гр.Пловдив, *** се държи без правно основание от А.А.М.. Констативния акт е връчен на Милка Симеонова Тодорова – съсед на 28.07.2020г.

С Писмо изх.№ 9400-2235/04.08.2020г. (лист 30) на основание чл.26 от АПК А.М. е уведомена, че във връзка с издаден КА № 20 от 28.07.2020г. на кмета на район „Източен“ стартира процедура по издаване на заповед, на основание чл.65 от ЗОС, за изземване на общинско жилище на адрес: ***. Със същото писмо М. е приканена в 14-дневен срок от получаване на писмото доброволно да освободи общинския имот. В тази връзка ответникът не ангажира доказателства, за връчването на писмото на жалбоподателя. По делото е представено единствено извлечение от сайта на район Източен (лист 32), за публикувано на 27.08.2020г. съобщение до А.М.,***, без да е посочено, какво е съобщението или за какво се отнася, както и известие за доставяне с отбелязване „непотърсен“ с печат от 26.08.2016г.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № ЖИ-16/16.09.2020г., с която кмета на район „Източен“, при Община Пловдив, с която на основание чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, чл.42, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ и чл.80 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ е наредено изземването на недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в ***, а именно: апартамент №19/110, състоящ се от две стаи, кухня, баня-wc и антре със застроена площ 65,42 кв.м. от А.А.М.. В мотивите на заповедта, органът се е позовал на Заповед № ЗРИ-207/10.04.2017г. за прекратяване на договор за наем, както и на Констативен акт № 20 от 28.07.2020г., цитирал е писмо изх.№ 9400-2235/04.08.2020г., по отношение на което пък е посочено, че писмото се е върнало с клеймо непотърсено на 26.08.2020г. и на 27.09.2020г. е публикувано на интернет страницата на район Източен. Административният орган е приел, че посоченият общински имот се държи без основание, поради което е издал и процесната заповед.

На 25.09.2020г. А.М. е входирала жалба с вх.№ 9400-2733 (лист 45) до кмета на район „Източен“, при Община Пловдив, с която моли последния за съдействие да се прекрати Заповед № ЖИ-16/16.09.2020г.

По делото са представени: Заповед за настаняване № 193 от 02.09.1992г. (лист 7), епикриза (лист 5), служебни бонове (лист 6, 23, 44, 46).

            При така установеното от фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. А съгласно  чл.65, ал.2 от ЗОС в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Общински съвет Пловдив е уредил случаите и реда за изземване на общински имоти в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Според чл.80, ал.1 на тази наредба, изземването на общински имоти се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота, а съгласно ал.2 заповедта се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата по ал.1, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района. Следователно, кметът на район "Източен" има компетентност да издаде заповед за изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията на район "Източен".

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона (чл.59, ал.2 от АПК) писмена форма.

           Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност. Съдът констатира нарушение на изискването на чл.26 от АПК. Съгласно чл.2 на последно цитираната разпоредба, съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл.18а. Съдът констатира, че не са налице доказателства за наличие на условията за съобщаване по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, тъй като не се установи ответният орган да е търсил и да не е намерил лице, което е съгласно да получи съобщението, или да е залепил уведомление на вратата, на пощенската кутия, на входната врата или на видно място около нея. Отделно от това, представеното по делото извлечение от сайта на район Източен, се установява, че на 27.08.2020г. е публикувано съобщение до А.А.М. без да е посочено, какво е съобщението или за какво се отнася. Т.е. органът е пристъпил към съобщаване директно по чл.18а ал.10 от АПК без да изчерпи възможностите за връчване по предходните алинеи. Констатираното нарушение на чл.26 ал.1 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че не се явява съществено, тъй като не се отразява на крайния резултат, с който е приключило производството по издаване на оспорената заповед. Всички възражения и доказателства, които А.М. е могла да представи в хода на административното производство, са направени и ангажирани от нея в настоящото съдебното производство, поради което настоящият съдебен състав счита, че правото й на защита не е засегнато.

За да упражни правомощията си по чл.65, ал.1 от ЗОС, във връзка с чл.80, ал.1 от НРПУРОИ кметът на района следва да установи наличието на предпоставките, визирани в цитираната норма. Т. е., по силата на чл.65, ал.1 от ЗОС, преповторен в нормата на чл.80, ал.1 НРПУПОИ, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да е осъществена. Наличието на тези предпоставки в настоящия случай се доказа от представените по делото писмени доказателства.

По безспорен начин по делото се установява, че имот с местонахождение: ***е частна общинска собственост, съгласно Акт № 592/05.09.2000г.

Понастоящем фактическата власт върху имота, общинска собственост, се осъществява от жалбоподателката.

Що се касае до втората предпоставка, като такава в заповедта е посочено „държи без основание“, като в тази насока в мотивите си ответният орган се е позовал на Заповед № ЗРИ-207/10.04.2017г., с която поради неплащане на наем и консумативи е прекратен Договор за наем № Ж-705/14.10.2005г. Изрично е отбелязано, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. Видно от съдържанието на самата заповед Заповед № ЗРИ-207/10.04.2017г. (лист 17 гръб) в нея е отразено, че е връчена на А.А.М. на 10.04.2017г. По делото няма данни, а и не се твърди, че заповедта за прекратяване на договора за наем е оспорена. Ето защо следва да се приеме, че същата е влязла в сила, следователно е налице и втората предпоставка на чл.65, ал.1 от ЗОС.

Що се отнася до възражението на жалбоподателката, че договорът за наем е продължен с мълчаливото съгласие на кмета на район „Източен“ и към настоящия момент е в сила, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД за мълчаливо продължаване на договор за наем поради липсата на противопоставяне от страна на наемодателя след изтичане на наемния срок, е неприложим, доколкото настоящият случай се отнася за прекратен договор за наем с влязла в сила заповед. Без значение е обстоятелството, че М. и семейството й продължават да обитават жилището частна общинска собственост след прекратяване на договора за наем. Към датата на издаване на процесната заповед за изземване, между страните по делото вече не съществува създадената по силата на наемния договор облигационна връзка, нито такава, създадена по силата на закона, поради което липсва и основание жалбоподателката да владее и държи процесния недвижим имот – общинска собственост.

 Необходимо е да се отбележи, че плащането на дължимите суми за наем и ТБО е ирелевантен факт за производството по изземване. В условията на прекратено наемно правоотношение обстоятелството, че наемателят, при отпаднало основание, продължава да заплаща наемната цена, няма никакво значение, относно законосъобразността на заповедта за изземване на общинския недвижим имот.

Оспорваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, при издаването й не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед липсата на искане от ответната страна за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по същите.

     Мотивиран от гореизложеното Съдът, ХV състав

 

Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № ЖИ-16 от 16.09.2020 г. на Кмета на район „Източен” при Община Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/