Решение по дело №429/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 27а ЗЗДет.

Образувано е на основание постъпила жалба от Л.К.Ч. ЕГН ********** ***, в качеството й на родител на непълнолетната С. С.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-002/13.02.2024г., издадена от Директора на ДСП-гр. Стамболийски, с която е наредено спешно настаняване на непълнолетното дете С. С.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с майка Л. К. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и баща С.Д.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в Кризисен център за деца към КСУ "Олга Скобелева" - град Пловдив, бул. "Марица" № 142, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Жалбоподателят с жалбата си, както и в съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв. К., заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на оспорваната заповед. Сочи се, че заповедта е немотивирана, и че настаняване на детето извън семейството ще има негативен ефект върху него. Излага се твърдение, че детето ще е по-спокойно и щастливо при родителите си и при баба си и дядо си.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стамболийски в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.С. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството не е изпратила представител.

По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи се в изпратеното заверено копие на административната преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е депозирана в предвидения за това законов срок и изхожда от лице, за което е предвидена възможност да оспорва процесната заповед, като родител на детето, спрямо което тя се отнася, съгласно чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, поради което и същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

Производството пред ДСП – Пловдив. е образувано на основание постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-РВ-СТ/11/13.02.2024 г. от РУ – Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което са уведомени, че за непълнолетната С. С.В., ЕГН ********** е постъпил сигнал на 08.02.2024 г., от майка ѝ Л.Ч., в който заявила, че от около два дни дъщеря ѝ С. не се е прибирала в дома им. На 09.02.2024г. непълнолетната е върната с разписка на дядото по майчина линия К.А.Ч., ЕГН **********. За лицето има данни, че е с лека форма на умствена изостаналост и е ученик със специални образователни потребности и с ресурсен учител в СУ „Отец Паисий“ Стамболийски.

Изготвен е доклад за предприемане на спешна мярка за закрила спрямо детето от социален работник при ДСП – Стамболийски № СГ/Д-РВ-СТ/11-002/13.02.2024 г. Видно от доклада, на 13.03.2024г., в ОЗД към ДСП Стамболийски, е постъпил сигнал от РУ – Стамболийски, с Per. №333 000-1166 за непълнолетната С. ***. От сигнала става ясно, че на 08.02.2024г. майката на детето - Л.К.Ч. е заявила в полицията, че от около два дни дъщеря й не се е прибирала в дома им. По информация от майката тя се е чувала по телефона със С., но тя не искала да се прибира и спряла да отговаря на обажданията й. След входирано в РУ Стамболийски заявление от майката детето е обявено за общодържавно издирване. На 09.02.2024г., в хода на обявените общи издирвателни мероприятия, С. е установена на изхода на гр. Стамболийски в посока гр. Пловдив на кръгово кръстовище „Орта хан“, С. *** и предадена на дядото по майчина линия К. Ч. срещу разписка. По информация от полицията детето често изпада в състояние на безпризорност. С. се води на отчет в ДПС към РУ - Стамболийски. Тя има и друга, предходна регистрирана противообществена проява - кражба на пари от каса. От проведен телефонен разговор с ръководството на СУ "Отец Паисий" гр. Стамболийски, в което С. е ученичка в 8-ми клас, се установява, че детето често отсъства от училище. Също така има данни, че детето е с лека умствена изостаналост и специални образователни потребности. С детето в училище работи ресурсен учител.

С оглед на гореизложеното в доклада на социалния работник е прието, че за непълнолетната е констатиран риск за нормалното ѝ физическо, душевно и морално развитие. До Директора на ДСП - Стамболийски било отправено предложение от 13.02.20224 г. от юрисконсулт и социален работник ЗД за спешно настаняване на детето С. В. в Кризисен център за деца гр. Пловдив с цел гарантиране на безопасна среда и адекватно посрещане на потребностите, предвид възрастта й. На същата дата била издадена и оспорената по настоящото дело заповед на Директор ДСП Стамболийски, в която се нарежда детето С. С.В. да бъде настанена в Кризисен център за деца – Пловдив, бул. "Марица" 142 до произнасянето на съда по чл. 28 от ЗЗД. Като правно основание на заповедта били посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 33 от ППЗЗД. Като мотиви от страна на издателя на оспорената заповед били възприети изцяло направените в доклада констатации.

По данни от предоставен социален доклад № СЛ/Д-РВ-СТ/783-001/20.02.2024 г., С. е единствено дете на родителите. Родителските права над нея са предоставени на майката съгласно Решение № 848/12.03.2018 г. по гр.д. № 13179/2017 г. по описа на PC Пловдив. Когато детето било на 5 години, два пъти в месеца майка ѝ я водила на логопед, защото изобщо не можела да говори. След приложена терапия, детето започнало да говори. След като била записана като ученичка в 1-ви клас, детето е преглеждано в психиатрична клиника в гр. Пловдив и издадено решение на ЛКК. В началото на учебната 2023/2024г. детето отново е преглеждано в Клиника по психиатрия и издадено ново решение на ЛКК, въз основа на което С. продължава да ползва ресурсно подпомагане в училище. По информация от майката бащата, живеел в друго населено място, виждал детето, без да даде точна информация за последната им среща. Непълнолетната живее при баба си и дядо си по майчина линия. Обитават апартамент от четири стаи - две спални, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераса. Едната стая се ползва от С.. В стаята са разположени легло тип „приста“, малка секция, малка масичка, шкафчета и телевизор. В жилището живее и вуйчото на С., който не е семеен. Той ползва другата стая, а баба ѝ и дядо ѝ спят в хола. В момента в апартамента се извършва козметичен ремонт. Майка ѝ често я посещавала. По информация от майката същата се издържа от трудовата дейност на нейния съжител. Не може да определи с какви доходи разполагат. По нейни думи родителите й разполагат с финансови средства от трудовата си дейност и могат да задоволяват потребностите на С..

По повод започналата работа по сигнала с на 14.02.2024 г. са проведени разговори по телефона със зам.-директора на училището на детето, както и от личния лекар на детето. По информация от личния лекар С. е със забавено умствено развитие, но не е освидетелствана. Физически е здрава и рядко боледува. Детето има говорни проблеми. Същият здравословен проблем имали и останалите членове на семейството, но никой от тях не е освидетелстван. Зам.-директора на училището споделя, че до момента С. има равен брой извинени и неизвинени отсъствия – по 18. В училище със С. работи ресурсен учител. За всяко нейно отсъствие в училище са известени майката и дядото, за да представят навреме извинителни бележки от личния лекар. В началото на учебната година е поискан и им е представен медицински документ от Психо диспансера в гр. Пловдив за нейното психично състояние. Учителят споделя, че поведението на С. в училище е неадекватно. Обижда ученици, провокира ги с поведението си, сяда в скута им или е самичка в междучасията и разговаря непрекъснато по телефона. Използва груб, нецензурен език със съучениците си. Понякога не влиза в часовете, като през това време стои в тоалетната и говори по телефона. Посочва, че С. има вулгарен, нецензурен език В училище е споделила пред целия екип за нейните връзки с възрастни мъже. В училище й се упражнява изключителен контрол от класния ръководител и всички преподаватели, но нейните други прояви са след учебно време.

Социалния работник прави заключение, че детето С. В. се отглежда в семейна среда от майката и нейните родители. Същите не могат да оказват нужния родителски контрол върху нейното поведение и прояви. С. няма приятелска кръг. Има неподходяща компания от възрастни мъже. В разговор използва подвеждаща и недостоверна информация. С. е със забавено умствено развитие, но не е освидетелствана. Тя има говорни проблеми и неадекватно поведение в и извън училище. В училище детето има проблемно поведение. Използва груб, вулгарен и нецензурен език, провокира с поведението си съученици. Извън училище е без контрол, което й позволява да влиза в различни контакти. Отсъства от вкъщи и не се прибира, като не дава информация къде отива и с кого се събира. Обявена е за общо държавно издирване. Това поставя в риск нейния живот и здраве. В тази връзка, поради констатирана опасност за живота и здравето на детето, е предприета спешна мярка за закрила спрямо него-настаняване в специализирана институция - Кризисен център.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани К.А.Ч. – по искане на жалбоподателката, както и П.С.М. и К. В. И. - по искане на ответника. Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В разглеждания казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на административния орган не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, съобразно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., вр. чл. 33, ал. 2 ППЗЗДет. Властническото волеизявление е облечено и в изискваната от закона форма, като формално заповедта съдържа както фактически, така и правни основания и в заповедта ответникът се е позовал изрично на изготвен социален доклад, в който е отразено установеното от социалните работници. Социалният доклад съдържа подробни фактически констатации, които съставляват мотиви на издадения административен акт. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка -ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон, както и допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на административната процедура. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред, което става със заповед на директора (чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.). Основанията пък за настаняване на детето извън семейството са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, тази мярка за закрила се прилага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. И най-сетне, според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.

В конкретния случай, заповедта е издадена на основание чл. 33 от ППЗЗДет., а именно спешно настаняване извън семейството, макар в самата заповед да не е обоснована изрично спешността на случая, като в тази връзка не са били изложени изобщо конкретни мотиви, обуславящи такъв извод. Съдът приема, че конкретни съображения относно наличието на приета от специализираната администрация спешност на случая не могат да се извлекат и от описанието по заповедта за характера на инцидента, станал причина за вземане на това решение от административния орган. Това е така, защото, видно от подадения от РУ – Стамболийски сигнал, в същия е отразено, че с лицата, имащи отношение по случая са проведени беседи, снети са им обяснения, предупредени са да оказват ефективен надзор над непълнолетната и да не я оставят без надзор и достатъчно грижи, като им е обяснено му е, че при констатирана нова такава проява, ще им бъдат наложени съответните административни, възпитателни или наказателни мерки. Непълнолетната е върната с разписка на дядото по майчина линия К.А.Ч.. Сиреч, ако от посочените в заповедта мотиви за извеждане на детето (именно че то често изпада в състояние на безпризорност и съществува опасност за нормалното му физическо, душевно и морално състояние) са причината да обуславят спешността на случая, то тогава напълно неясен остава подходът на специализираната администрация за закрила на детето по отношение оставането на детето в семейството за още няколко дни и липса на предприемане на мерки за незабавното му извеждане от дома му. При това положение и съдът намира, че в заповедта, а и в придружаващата я документация, липсва съответна обосновка по посоченото правно основание по чл. 33 от ППЗЗД.

Действително, при спешно извеждане на детето от семейството не е приложимо изискването настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството /чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет./. Липсата на законово изискване за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството обаче, не означава, че при спешно извеждане на детето административният орган е освободен от задължението да прецени при временното настаняване по реда на чл. 27 от ЗЗДет. каква да е мярката за закрила извън семейството и в тази насока да прецени обстоятелствата, имащи отношение към спазване на най-добрия интерес на детето, като се има предвид, че законът предвижда различни по характер и значение възможности за настаняване - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и най-накрая в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, част от които са такива, осигуряващи семейна среда на детето по смисъла на определянето на това понятие в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДет.

Съгласно нормата и на чл. 35 от ЗЗДет. предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. Изключение от този основополагащ общ принцип е въведено не със закона, а според последната редакция на чл. 28, ал. 1 от ППЗЗДет. от 2021 г., която сочи, че настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване. Фактът, че ППЗЗДет. не предвижда при спешно настаняване задължително изчерпване на предвидените възможности, не означава, че при спешни случаи обаче е приложима само и единствено тази крайна мярка и не освобождава органа от задължение да мотивира избора си на мярката за закрила с оглед на конкретните обстоятелства по случая и при съобразяване на най-добрия интерес на детето. При спешното настаняване, каквото е посочено да е осъществено в случая, макар, както се каза, без за това да са посочени мотиви, съгласно чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет., настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, а според чл. 33, ал. 3 от ППЗЗДет. проучването започва незабавно и се извършва в срок от 10 дни от издаване на заповедта. Видно от приложение по делото доклади за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, следващи датата на настаняването на С. в Кризисен център за деца, в същите, както впрочем и в документите, изготвени и преди настаняването й, не се съдържа каквото и да било допълнително проучване по отношение на роднинския кръг и кръгът от близки на детето и отново се разглежда като единствена алтернатива отглеждането на детето в кризисен център, без за този избор да се сочат конкретни основания.

В тази насока и според съда в заповедта за временно настаняване на С. В. изобщо липсват мотиви относно определянето на мястото на настаняване, като се има предвид посоченото по-горе във връзка с недостоверността на отразената констатация, че нямало близки или роднини, които да изразяват желание да се ангажират с отглеждането и възпитанието на непълнолетната, доколкото такива данни изобщо не са събрани и проучени. Необходимо е да се посочи, че съдебната практика последователно и трайно приема, че мотивите на един административен акт могат и да не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта. Така също в Решение № 8099/2009 г. по адм. дело № 10140/2008 г. е прието, че мотивите на административния акт могат да не съвпадат по време с издаването му, като е възможно да го предхождат и да се съдържат в друг документ, който е съставен с оглед предстоящото издаване на акта, ако в акта е налице позоваване на този прехождащ документ. Конкретни мотиви относно извеждане на С. именно в кризисен център обаче не могат да се извлекат от предхождащата издаването на процесната заповед документация по преписката. В тази насока в социалния доклад за постъпилия сигнал не са изложени конкретни мотиви. От страна на социалния работник е изразено мнение, че детето следва да се настани там, за да се променят отношенията в семейството, а представителят на училището също не е изразил конкретни мотиви по тази мярка. В плана за действие е посочена дългосрочна цел - гарантиране на физическото и психическото здраве на детето, постигане на неговия най- добър интерес, обаче липсва обосновка как настаняването именно в кризисния център, ще способства за постигане на така отразената дългосрочна цел. Дори и в доклада за оценка на постъпилия сигнал не се съдържа по-подробна обосновка. Единствено е посочено, че С. В. е поставена в риск, като съществува опасност за нормалното ѝ физическо, душевно и морално развитие, като според така изложеното с цел опазване живота и здравето на детето, следвва да се предприеме мярка за закрила настаняване в Кризисен център за деца. Според съда така изложените обстоятелства за нужда от сигурна среда за развитие, задоволяване на базовите потребности и гарантиране сигурността и безопасността на детето са мотиви, които на фона на изложеното в заповедта относно безпризорността на детето, се съотнасят общо към решението за настаняване на детето извън семейството. Те обаче, както се каза, не обосновават изобщо избора на конкретното място по настаняване на детето и по какви причини е прието да се ползва именно такъв тип социална услуга за резидентна грижа, а не са предпочетени други възможности, които предоставя законът за настаняване по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет., като се има предвид, че същите са изброени в закона и в специална поредност /арг. от чл. 28, ал. 4, пр. 2 от ЗЗДет/, което пък е съответно на основните принципи за закрила по чл. 3, т. 2 от ЗЗДет, вр. с чл. 35 от ЗЗДет. В тази връзка липсата на изискване за спазване на поредността при т. нар. спешно настаняване, не отменя необходимостта от преценката за адекватността на мярката, която следва да се предприеме. В крайна сметка, нормата на чл. 28 от ППЗЗДет. не може да се тълкува в насока на това, че винаги при спешни случаи следва да се приложи само и единствено мярката по настаняване в социална услуга от резидентен тип, доколкото такова тълкуване противоречи на идеята за съблюдаване най-добрия интерес на детето и изобщо на духа на Закона за закрила на детето, поставящ като основни ценности, които да се съблюдават, отглеждането на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Следва тук да се има предвид и посоченото в Общ коментар на Комитета по правата на детето № 14/2013 във връзка с прякото прилагане на чл. 3, § 1 от КПД на ООН, че ако разпоредба от законодателството позволява повече от едно тълкуване, то следва да се избере това, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Законът в тази насока не въвежда изискване винаги при наличие на основания по чл. 25 от ЗЗДет. и при установена спешност детето да бъде настанявано в социална услуга от резидентен тип.

В случая, предвид недостатъчното като обхват и източници проучване, за провеждането на каквото не е имало пречки, изложените от страна на органа, издател на заповедта мотиви са недостатъчни, за да се прецени какво е счетено от органа за обслужващо най-добрите интереси на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Както се каза, спешността на случая не изключва преценката на най-адекватното от гледна точка най-добрия интерес на детето разрешение на конкретния случай. Понятието „най-добър интерес на детето“ е дефинирано в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и то включва преценка на различни по вид обстоятелства, като например желанията и чувствата на детето, емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и т. н. Така наречените висши интереси на детето, съгласно чл. 3, § 1 от КПД следва да са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до деца, като в тази връзка с оглед дадените разяснения на понятието по Част I, § 6 от Общ коментар № 14/2013 на Комитета по правата на детето, винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, процесът на вземане на това решение следва да включва предварителна оценка на възможното въздействие /положително или отрицателно/ на решението върху детето и мотивите на решението трябва да показват, че правото да се съобрази най-добрия интерес на детето е било изрично взето под внимание, като бъде разяснен начина, по който това право е спазено, т. е. какво е счетено за обслужващо най-добрия интерес на детето, на какви критерии се основава то и как интересите на детето са претеглени с други съображения. Все в посочения Коментар № 14 по приложението на чл. 3 от КПД е посочено и че предвид развитието способностите на детето, винаги следва при вземане на конкретно решение да се съобразят емоционалните, физически, образователни и пр. нужди на детето към момента на вземане на решение, но и да се имат предвид възможните сценарии за развитие на детето и те да се анализират в краткосрочен и дългосрочен план, което пък ще е от значение за адаптиране на конкретната мярка за конкретното дете. В случая според настоящия съд решението на Директора на ДСП – гр.Стамболийски за временно настаняване на детето С. в Кризисен център до произнасяне на районния съд страда от липса на тази изискуема задълбочена преценка относно адекватността на взетата спрямо детето мярка. В тази насока следва да се има предвид, че основен принцип на закрила по чл. 3, т. 2 от ЗЗДет. е отглеждане на детето в семейна среда. Понятието семейна среда, дефинирано в ЗЗДет. обаче, включва не само биологичното семейство или това на осиновители, но и това на бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по чл. 26 от ЗЗД. В тази връзка и според съда, предвид наличието на различни хипотези за настаняване на детето извън семейството, включващи и такива, осигуряващи т. нар. семейна среда, то решението, както се каза, страда от липса на мотиви за причините за определяне на друга по характер мярка, която е и по-назад в поредността от мерки по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет. и какви съображения именно са натежали над съблюдаването на посочения основен принцип. Тук следва да се има предвид, че независимо от определянето на случая от специализираната администрация като спешен и липсата на изрична забрана в такива случаи за приложение на крайната по характер мярка, едва след изчерпване на всички други възможности, наличието на данни за близки родственици на детето и отработването на случая във времето в рамките на седмица от подаване на сигнала до издаване на заповедта, не изключват необходимостта от съблюдаването на общите принципи на ЗЗДет., който закон, а и правилникът по приложението му, боравят с понятията „конкретен случай“ и „конкретни мерки“, сиреч винаги се работи с оглед характеристиките на конкретната ситуация. Не може да се установи поради липсата на мотиви за причините за определяне на конкретната мярка за закрила, какви са били конкретните съображения на органа, постановил обжалваната заповед, дали и какво същият е преценил, за да установи най-добрия интерес на детето, как е претеглено мнението на детето. Действително, налице е установено право на органа на преценка относно това коя е адекватната мярка за закрила, която следва да се приложи, но тази негова преценка не може да е произволна. При всеки индивидуален административен акт следва преценката на органа винаги да е основана на конкретни съображения, които съдът да може да прецени що се отнася до тяхната основателност, а за случаи на разрешаване на въпроси, засягащи деца, това изискване важи в още по-голяма степен. В конкретния случай според съда правото на свободна преценка на Директора на ДСП да определи конкретна временна мярка за закрила е било упражнено в нарушение на принципите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, като не са изложени съображения за съответствие на избрания от органа вариант с целта, за която се издава актът /в този смисъл е Решение по адм. дело № 3716/2021 г. на ВАС, постановено във връзка с друг закон, но определящо принципното положение/. Гарантирането на безопасна среда и адекватното посрещане потребностите на детето, които общи мотиви са посочени в решението, не обуславят категоричен извод за това, че постигането на тези цели е единствено възможно по начина, определен от органа, при липса на други обстоятелства, от които да се изведе извод, че действително не е налице друга алтернатива, както е посочил в становището си ответникът.

При това положение и съдът намира, че в случая законът е приложен формално, като, както се каза, издателят на оспорената заповед не е обосновал същата с преценката относно най-добрия интерес на детето, не е отчел и мнението на същото, което пред социалния работник е заявило такова, като не е изложил мотиви какво значение придава на възгледите на детето, съгласно изискването на чл. 12 от КПД, а съгласно Част V, § 54 от Общ коментар № 14/2013 относно най-добрия интерес на детето, всяко решение, което не отчита възгледите на детето, или не им придава надлежното значение съобразно с възрастта и зрелостта му, нарушава изискването детето да има възможност да влияе върху определянето на неговите най-добри интереси. Пак в същия Общ коментар на Конвенцията за правата на детето, даден от Комитета по правата на детето, е изрично посочено, че в контекста на потенциалното отделяне на дете от родителите му е винаги належащо да се извърши оценка и определяне на неговите най-добри интереси съобразно чл. 9, § 1 от КПД. Такава оценка на конкретната ситуация, възможностите за изход от същата и адекватността на тези възможности при съотнасянето им към конкретиката на случая, личността, потребностите, желанията и капацитетите на детето, според съда не е била сторена в конкретния случай, при който е предприет формален подход. Конкретният случай, освен това, по своите характеристики е отличим от други подобни, най-малкото, защото извеждането от семейството на детето, при условие, че родителите не живеят заедно, предполага по-различен подход.

При това положение и при липса на обосновка относно това как най-добрия интерес на детето се съблюдава от органа с решението, което същият е взел по отношение на непълнолетната С., съдът счита, че оспорената заповед се явява немотивирана, както и издадена в противоречие с духа и целта на закона, поради което и незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-РВ-СТ-002/13.02.2024г., издадена от Директора на ДСП – гр. Стамболийски, с която е наредено спешно настаняване на непълнолетното дете С. С.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с майка Л. К. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и баща С.Д.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в Кризисен център за деца към КСУ „Олга Скобелева“ - град Пловдив, бул. „Марица“ № 142, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: