РЕШЕНИЕ
№272 дата 22 февруари 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 01 февруари 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело № 1344 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225 а,
ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ.
Образувано е по жалба на ЕЛПРОМ ИЕП
АД, гр.София против Заповед № РД-01-657/26.11.2018г.
на кмета на Община Царево, с която, на основание чл.225а, ал.1, във вр. с
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж,
квалифициран като незаконен и описан като „Сграда-столова с пристройка към нея,
два трафопоста, сграда с предназначение за санитарен възел и душове“, находящи
се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.420 по КК на гр.Ахтопол, местност
„Корисиата“ и поземлен имот с идентификатор 00878.107.42 по КК на гр.Ахтопол,
представляващ път, общинска собственост.
Жалбоподателят оспорва издадената
заповед с доводи за нейната нищожност, като възразява, че административният
орган не е бил компетентен да я издаде, предвид обстоятелството, че строежът
следва да се квалифицира като такъв от трета категория, както и излага доводи
за нейната незаконосъобразност, като възразява, че процесният строеж е законен,
както и за него са били издадени актове за приемането му. Позовава се също така
и на хипотезата на търпимост на строежа. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на своите твърдения и
възражения, депозира подробни писмени бележки.
Ответникът – кмет на Община Царево,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа становището за
издаването й от компетентен орган, при правилно приложение на материалния
закон. Претендира разноските по делото и
също представя подробно писмено изложение по същество.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт, депозирана в предвидения от закона срок, а
разгледана по същество е неоснователна.
Настоящото разглеждане на делото е в
хипотезата на чл.226, във вр. с чл.222, ал.2, т.1 от АПК. При първоначалното
разглеждане на спора е постановено Решение № 1776/25.10.2019г. по адм.дело №
3427/2018г. на Административен съд Бургас, с което процесната Заповед № РД-01-657/26.11.2018г.
на кмета на Община Царево е била обявена за нищожна в частта относно
разпореденото премахване на строеж, представляващ два трафопоста, а в
останалата част е била отменена като незаконосъобразна. Административният орган
е подал жалба против този съдебен акт само в частта относно отмяната на
заповедта като незаконосъобразна. По реда на инстанционния съдебен контрол е
постановено Решение № 9010/07.07.2020г. по адм.дело № 187/2020г. на ВАС, видно
от мотивите на което, съдът е обсъдил съдебния акт само в оспорената му част,
но в диспозитива е посочил, че отменя съдебното решение без да конкретизира
частите му и е върнал делото за ново разглеждане. Независимо от така изписания
диспозитив, настоящият съд приема, че следва да разгледа делото само в частта
относно строежите сграда-столова с пристройка към нея и сграда с предназначение
за санитарен възел и душове, а в останалата част относно двата трафопоста
следва да се приеме, че Решение № 1776/25.10.2019г. по адм.дело № 3427/2018г.
на Административен съд Бургас е влязло в сила в тази част, тъй като е извън
обхвата на касационната жалба, респ. мотивите на касационната инстанция,
съответно – не е част от новото разглеждане.
Данните от административната преписка
сочат, че на 05.06.2018г. служители на Община царево са извършили оглед на
обект, представляващ База за социален отдих на ЕЛПРОМ ИЕП, находящ се в ПИ с
идентификатори 00878.107.420, 00878.107.469,
00878.107.44, 00878.107.42, 00878.107.399 по КК на гр.Ахтопол, местност
„Коросията“, като за целта е бил съставен констативен протокол, съдържащ
констатациите при огледа – посочване на поземлените имоти, в които попада
базата, изброяване на обектите разположени в тях – дървени бунгала, столова с
пристройка към нея и метален навес, два трафопоста, склад за инструменти,
санитарен възел и душове, кът с детска катерушка и спортни уреди. Описано е
фактическото изпълнение и състоянието на обектите, както и тяхното разположение
в отделните имоти съобразно извършеното служебно геодезическо заснемане, като
процесните са описани както следва: столовата с пристройка към нея и метален
навес представлява масивна сграда с тухлени стени върху масивен фундамент,
покривът е от метални ферми, покрити с ламарина и етернитови плоскости,
пристройката стъпва на колони от винкел. Санитарният възел и душовете
представляват едноетажна постройка с тухлени зидове и покрив от метални ферми
покрит с ламарина, налична ВиК инсталация. Посочено е, че попадат изцяло или
частично в ПИ 00878.107.420 и 00878.107.4
Протоколът е бил съставен за целите на производство по чл.195 от ЗУТ.
Впоследствие, на 20.09.2018г., от
служители на община Царево е извършена проверка на място в поземлен имот с
идентификатор 00878.107.420 и 00878.107.42 по КК на гр.Ахтопол, местността
„Коросиата“, първият с трайно предназначение – земеделска земя, а вторият –
път, за която е съставен констативен акт
№ 11/09.09.2018г., видно от който, констатирано е, че в имота е наличен строеж,
описан като сграда-столова с пристройка към нея, два трафопоста, сграда с
предназначение за санитарен възел и душове. Посочено е, че представляват
строежи от V категория, както и че са собственост и изпълнени от ЕЛПРОМ ИЕП АД.
Констатирано е, че за извършеното строителство няма издадени строителни книжа и
документи. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя, като няма данни за постъпили
възражения.
Въз основа на констатациите, съдържащи
се в съставения констативен акт, кметът на Община Царево издал процесната
Заповед № РД-01-657/26.11.2018г., в мотивите на която възпроизвел
фактическите констатации за изпълнения
строеж, приел е, че е изпълнен в земеделска земя, без да е променено нейното
предназначение, без влязъл в сила подробен устройствен план, без одобрени
строителни книжа, без разрешение за строеж, както и е приел, че строежът не
представлява търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, както и § 127 от ПЗР на
ЗУТ, поради което е квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. На основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил да бъде
премахнат незаконния строеж, представляващ сграда-столова с пристройка към нея,
(два трафопоста), сграда с предназначение за санитарен възел и душове“,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.420 по КК на гр.Ахтопол,
местност „Корисиата“ и поземлен имот с идентификатор 00878.107.42 по КК на
гр.Ахтопол, представляващ път, общинска собственост.
Заповедта
е законосъобразна.
Съгласно
разпоредба на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Не е спорно по
делото, както и това се установява от назначените съдебно-технически
експертизи, че строежът е изпълнен в територия, представляваща земеделска земя,
необработваема, предоставена със Заповед № РД-10-519/21.07.1987г. на
председателя на ИК на ОНС Бургас за изграждане на обект Ваканционно селище
Ахтопол-север. Предназначението на земята не е променено вкл. и към настоящия
момент, респ. за имота няма действащ подробен устройствен план.
За изпълнения
строеж не се представят и изготвен инвестиционен проект и/или разрешение за
строеж. Неоснователно жалбоподателят възразява, че тъй като строителството е
било изпълнено в периода 1969-1983г., то по отношение на него не е приложим
ЗУТ, респ. за него не може да се изисква разрешение за строеж, тъй като не е
било изискуемо към момента на изграждане, като се позовава на чл.14 и сл. от
Закона за опазване на работната земя (отм.). Законът за устройство на
територията е действащият закон, въз основа на която регламентация следва да се
преценява дали един строеж е законен или не, а фактите към момента на
извършване на строежа и действалата тогава нормативна уредба могат да се
преценяват и обсъждат само в контекста на анализа относно търпимостта на
строежа, но не и неговата законност, която е предмет на установяване към
настоящия момент, поради което спрямо нея се прилагат нормите действащи към
настоящия момент.
След като
административният орган е установил, че строежът не съответства на предвиждания
на ПУП, тъй като е изпълнен в земеделска земя и за него не се представят
строителни книжа, правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на това основание подлежащ на премахване..
Правната възможност, осуетяваща премахването на строежа,
респ. при наличието на която заповедта би била незаконосъобразна, е отнасянето
на процесния незаконен строеж в режим на търпимост. Предвид твърдението на
страната, че строителството е било реализирано в периода 1969-1983г., което се
установява и от експертните изследвания и по същество не се оспорва от органа,
то спрямо този период следва да се обсъди хипотезата на търпимост. В този
случай, възможно приложима би могла да бъде само алинея 1 на § 16 от ПР на ЗУТ,
съгласно която Строежи, изградени до 7
април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали
по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими. Видно от заложените тук нормативни предпоставки незаконният строеж
следва да съответства на действащия план към момента на изграждането му или на
този по ЗУТ. Безспорно е, че за имота, в който се намира процесния строеж, няма
изработен план нито назад във времето, когато е бил изпълнен, нито към настоящия
момент. Касае се за земеделска земя, чийто статут не е променян и като такава е
актувана в АЧОС № 1346/22.07.2010г. Другите възможни хипотези на търпимост - по
ал.2, ал.3 на §16 от ПР на ЗУТ и по чл.127, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ, са неприложими,
като отнасящи се за други времеви периоди на изграждане.
В подкрепа на доводите си за търпимост на строежа
жалбоподателят се позовава на наличието на данни за въвеждането му в
експлоатация, както и заприходяването му в сметка 203 Сгради, което не би било
възможно, ако сградите на са били приети, т.е. да се счита, че щом строежът е
бил въведен в експлоатация, то той е бил законно изграден, респ. впоследствие е
бил заведен в материалната сметка на дружеството. Доводът съдът счете за
неоснователен, тъй като по предложения начин законността на извършеното
строителство не може да се презюмира – тя
се доказва или с разрешение за строеж или с акт за узаконяване и както
се посочи, за търпимостта на строежа въведените от закона предпоставки са други
– да е бил допустим по действащите планове, правила и нормативи към момента на
изграждането или съгласно ЗУТ и в този смисъл доказването на въвеждането му в
експлоатация не е предпоставка за търпимост.
Неоснователен съдът счете и доводът за нищожност на заповедта
обоснован със становището, че строежът е такъв от трета категория, доколкото
общият капацитет на почивната станция е от 280 места за посетители, поради
което попада в хипотезата на чл.137, ал.1, б.“в“ от ЗУТ, поради което страната
счита, че кметът на общината се явява некомпетентен да разпореди премахването.
Административният орган е разпоредил премахването на сграда-столова с пристройка към нея и
сграда с предназначение за санитарен възел и душове, поради което не е налице твърдяния
строеж от цяла почивна станция включваща множество обекти. Също така, наличието
на други обекти от трета категория – напр. трафопостове, не влияят върху
квалифицирането на категорията на процесните строежи – пета категория, в
каквато насока са друга част от оплакванията на жалбоподателя, че след като
процесните строежи, които не могат да функционират без трафопостовете, които ги
захранват с електроенерегия, то всички следва да се считат за един строеж от
най-високата категория. В случая се касае за отделни самостоятелни строежи,
поради което не е налице твърдяната зависимост.
Не са налице и твърдяните нарушения на
административнопроизводствените правила, като страната счита, че заповедта не е
надлежно мотивирана, тъй като строежът не е бил индивидуализиран сграда по
сграда, както и не са били обсъдени доказателствата относно времето на
построяване на строежа, които били известни на органа във връзка с други водени
дела. Видно от мотивите на заповедта строежът е достатъчно ясно описан и
индивидуализиран като вид, изпълнение, местонахождение, поради което не се
констатира твърдяната липса на мотиви. Административният орган не е задължен да
се позовава на обстоятелства по други спорове с жалбоподателя, като за целите
на сега воденото административно производство се е позовал на относимите за
него факти.
На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна,
следва да се отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на
ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в общ размер от
1220лв. (900+200+50+70). В производството по първоначалното разглеждане на
делото (л.166), пълномощникът на административния орган е представил договор за
правна помощ, видно от който договорено е възнаграждение в размер на 1000лв., с
отбелязване, че се плаща по сметка по банков път, но няма доказателства за така
извършеното плащане. Аналогично е и при възнаграждението за производството пред
касационната инстанция, също в размер на 1000лв. (л.9) и без доказателства за
извършено плащане по банков път. На л.29 от касационното дело е представен
списък по чл.80 от ГПК, с отбелязване, че се представя и преводно нареждане, но
такова липса. При тези данни съдът не присъжда сумата от 2000лв. общо за
адвокатско възнаграждение поради липса на доказателства за заплащането му по
посочения начин – по банков път.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕЛПРОМ ИЕП АД, гр.София, бул.“Черни връх“ № 43
против Заповед № РД-01-657/26.11.2018г.
на кмета на Община Царево.
ОСЪЖДА ЕЛПРОМ ИЕП АД, гр.София, бул.“Черни връх“ №
43, с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на Община Царево, гр.Царево, ул.“Хан Аспарух“ №
36 сумата от 1220лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: