№ 18134
гр. София, 08.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Частно
гражданско дело № 20221110158088 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „.....“ ООД с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу М. А. А..
С подаденото заявление се претендират вземания по договор за кредит „Бяла
карта“ от 21.07.2020г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, които са
прехвърлени от кредитора в полза на заявителя с договор за цесия, като сред
предявените вземания са и такива за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по кредита и за разходи за извънсъдебно събиране на
дължимите по договора суми.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посочените вземания следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка за съответствие на сезиращото го искане със закона и с добрите нрави и при
установяване на противоречие да отхвърли заявлението.
В случая се установява, че предявените със заявлението вземания произтичат от
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което отношенията между страните, породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно неустоечната клауза в процесния договор, на която се основава
претендираната от заявителя неустойка, същата се дължи в случай на неизпълнение на
поето от заемателя задължение в 3-дневен срок от падежа на просрочено текущо
задължение по кредита да предостави на заемодателя обезпечение чрез осигуряване
поръчителството на трето лице. Предвидено е, че неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението, върху усвоената и непогасена главница, като
се включва в общия размер на дълга за текущия месец.
Така уговорена неустойката санкционира неизпълнение не на главното
задължение на заемателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с
1
уговорената възнаградителна лихва, а на задължението да предостави обезпечение за
кредитора в случай на забава за плащане на главницата, от което пряко не произтичат
вреди. При съобразяване на основанието за дължимост на неустойката съдът намира,
че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага без насрещна престация от негова страна
и без да е извършил допълнителни разходи по заема или да е претърпял подлежащи на
репариране вреди. Това позволява на кредитора да се обогати неоснователно за сметка
на длъжника и нарушава принципа на справедливост. Такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на заемодателя за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му. Несъмнено целта на регламентираната по
този начин неустойка не съответства на присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този
смисъл са и задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това, съгласно императивните разпоредби на
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. С начисляването на неустойка на предвиденото в
процесния договор основание посочената законова забрана се нарушава, тъй като тази
неустойка реално се кумулира с дължимото обезщетение при забава в плащането на
главното задължение, което води до заплащане на обезщетение за забава в размер, по-
висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва.
Съгласно предвиденото в процесния договор при забава на заемателя за
погасяване на текущо задължение на падежа, освен да предостави на заемодателя
обезпечение чрез поръчителство същият следва и да заплати сума в размер от 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за
плащане на посочената сума заемателят дължи разходи за действия по събиране на
задължението в размер от 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на дължимите суми. При
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита заемателят дължи на заемодателя и
еднократна такса в размер от 120 лв., представляваща разходи за дейността на лице,
което осъществява и администрира извънсъдебното събиране на дълга. Посочените
клаузи, от които заявителят извежда вземанията си за разходи, съдът намира за
нищожни поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 3 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие, а в случая тези действия по своя характер са едни и същи,
независимо, че кредиторът ги извършва през определен период от време.
Същевременно, размерът на разходите е фиксиран независимо от конкретните
действия, които би предприел кредиторът във всеки случай на забава, т.е.
предварително определен, което ги характеризира не като такси за извършване на
определен вид допълнителна услуга, а като мораторна неустойка, дължима наред със
законната лихва за забава при неизпълнение, в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗКП.
По изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено в частта относно предявените вземания за неустойка и за
разходи.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „.....“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. А.
А. в частта по отношение на претендираните вземания за сумата от 59,34 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по договор за кредит „Бяла карта“ от 21.07.2020г., и за сумата от 210 лв.
разходи за извънсъдебно събиране на дължимите по договора суми.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3