Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ...от 05.06.2014 година, постановена по НОХД № .../2014 година П. районен съд подсъдимата Е. Х. С., с ЕГН *, родена на 13.05.1982 година в град Р., с адрес на местоживеене, град П., област В. Т. пл. „С.” № 14, българска гражданка, без образование, омъжена, безработна, ЗА ВИНОВНА, в това, че на 13.05.2014 година в град П., извършила опит да отнеме от владението на Д.Х. Д. от село М., община П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - парична сума от 400 лева, собственост на Д. поради което и на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 36 и 54 от НК ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Е. Х. С. е осъдена да заплати по сметка на РС П. направените по делото разноски в размер на 8 лева. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Ц. Й. от АК В. Т. - служебен защитник на подсъдимата Е. Х. С.. Счита присъдата за незаконосъобразна, тъй като била постановена в разрез с õоказателствата, събрани по делото, а наложеното наказание било несправедливо. Твърди се, че подсъдимата не е извършила престъплението, за което е призната за виновна и същата следвало да бъде оправдана. В съдебно заседание подсъдимата Е. Х. С. се явява лично и с упълномощен от нея защитник адв. Д.Д. от АК-В. Търново. Заявява, че поддържа жалбата. Твърди, че не е извършила това, за което я обвиняват. моли съда да отмени присъдата и да бъде оправдана. Адвокат Д.Д. - упълномощен защитник на подсъдимата Е. Х. С. в съдебно заседание заявява, че поддържа подадената въззивна жалба. Пледира, че присъдата е незаконосъобразна, поради това, че била постановена при неизяснена фактическа обстановка. Не било доказано къде, в какво са били парите - портмоне или чантичка, дали тя било отворена и дали тези пари са се виждали, а също така не бил установен и точния размер на парите. От доказателствата, не може да бъде направен извод, че именно подсъдимата е извършила процесното деяние. Счита също така, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при предявяване материалите по делото. Пледира за явна несправедливост на наказанието, което с оглед обстоятелството, че се касае за престъпление във фазата на опит. Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който първоинстанционната присъда да бъде отменена като незаконосъобразна, подсъдимата Станченва да бъде призната за невинна и да бъде оправдана изцяло. Представителят на Окръжна прокуратура –В. Търново в съдебно заседание оспорва въззвината жалба като неоснователна. Счита присъдата на РС П. за законосъобразна, обоснована и правилна. Навежда доводи, че в хода на ДП и на съдебното следствие са събрани доказателства, от които по несъмнен начин се установявало, че именно подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна инкриминираното деяние - опит за джебчийска кражба. Не приема за основателни доводите за недоказаност на обвинението. Моли присъдата да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените във жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Делото е разгледано и присъда № ...от 05.06.2014 година, постановена по НОХД № .../2014 година по описа на РС - П. е постановена при условията на чл. 269, ал.3, т.1 от НПК. Въззивната жалба е подаден на 10.06.2014 година чрез РС В. Т. пред компетентния окръжен съд в предвидения за това срок от надлежна страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената от Великотърновският окръжен съд служебна проверка не се констатира наличието на допуснати съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата или нейния защитник, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Наведените доводи за допуснати съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила при предявяване на разследването на подсъдимата са неоснователни. Подсъдимата твърди, че е неграмотна, но по отношение на същата именно на това основание е бил осигурен защитник съгласно изискванията на чл. 94, ал.1, т. 4 от НПК и той е присъствал и на това процесуално действие. Следователно правото на защита на подсъдимата на досъдебното производство не е било нарушено. Липсата на основания за отмяна на присъдата и връщане на делото налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването й. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Обжалващата присъдата и подсъдим по НОХД № .../2014 година по описа на РС - П., Е. Х. С. е роден на 13.05.1982 година в град Р.. лично е посочила, че живее в град П. на адрес пл. „С.“ № 14, област В. Търново. Омъжена е. Не работи. На 13.05.2014 година Е. Х. С. се намирала в зоната на общинския пазар в град П.. На този ден - вторник, се провеждал ежеседмичния пазар. На същото място около 10.15 часа се намирал и свидетелите Д. Д. и Б. К., двамата от село М., община П.. Те били наредени един до друг на опашка на щанда за прясна риба, представляващ каравана и известен като „Свищовският фургон“. На същата опашка имало доста хора - 10-15 човека. Д. Д. бил пред свидетелката Бяла Калчева, в ляво. От дясно зад Д. била подсъдимата Е. С.. Д. носел мъжка чантичка с презрамка, имаща няколко прегради, затварящи се с цип. В една от тях се намирала сумата от 405 лева - една банкнота от 5 лева и 20 банкноти от по 20 лева. Като дошъл неговият ред, свидетелят Д. разкопчал ципа на чантичката, където се намирали парите, извадил банкнотата от 5 лева като оставил отворена преградата. Поръчал риба, вдигнал двете си ръце - с едната подавал парите, а с другата да поеме рибата, но в този момент продавачът започнал да обслужва друг клиент. Свидетелят Д., сваляйки ръцете си усетил, а впоследствие и видял женска ръка пъхната в отделението на чантичката, където се намирали парите му. Вдигнал поглед и видял самата жена. Извикал „крадла“, при което тя си дръпнала ръката, без да успее да извади парите и тръгнала с бърза походка към пазара. Към нея се присъединило 13-14 годишно момче и двамата се изгубили в тълпата. Свидетелите Д. и К. купили риба и тръгнали из пазара да търсят жената. Забелязали я при един от щандовете. Свидетелката К.а потвърдила пред Д., че това е именно жената от опашката за риба, стояла зад него. Димитров я доближил и въпреки, че тя протестирала и твърдяла, че не го познава, я хванал за ръката и я обвинил, че се опитва да го обере. Започнал скандал, при който жената отричала, обиждала и крещяла цинични думи по отношение на Д., като му отправяла и цинични предложения. На мястото се отзовал първо един, а в последствие и още един от патрулиращите в района на общинския пазар полицаи от РУП - П. - свидетелите Т. К.и И. И.. Двамата разпознали, че това е Е. Х. С., която била известна на полицията с джебчийските си прояви. В близост бил и сина й Г., който наблюдавал, но не се включил в скандала. Свидетелите Д.и К. още тогава посочили и потвърдили пред св. К. и св. Иванов, че именно тази жена се е опитала да извърши кражба от чантата на св. Д.. За изясняване на случая всички лица - двамата полицаи, свидетелите Д. и К. и Е. Х. С. тръгнали към сградата на РУП П., като в близост до тях се движил синът на С. и родственицата й С. С., които в последствие изчакали навън пред управлението. Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е същата, която и първоинстанционият съд е установил, след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност. В мотивите си районният съд подробно посочва обстоятелства и въз основа на кои доказателства е стигнал до съответните изводи относно механизма на извършеното и съответно относно причините за недовършеност на деянието. Неоснователни се явяват възраженията на защитата относно недоказаност на деянието и необоснованост на присъдата в частта и относно авторството на деянието. Налице са преки доказателства - показанията на свидетели очевидци - свидетелят Д. - пострадалият и св. К., която се е намирала в непосредствена близост до подсъдимата. Действително никой от тях не е видял точните движения, но пък св. Д.сочи, че е усетил нечии пръсти, а после видял женска ръка, пъхната в отделението с парите в чантата си, както и самата жена, която малко по-късно открива на пазара и хваща в присъствието на свидетелката Калчева. Свидетелката К. също има преки впечатления от външния вид на жената, която е стояла непосредствено зад св. Д. на опашката пред фургона за риба. Освен това чула и как св. Д. повишил тон спрямо жената, която отговорила „Нищо не искам“ и веднага след това същата се обърнала и напуснала опашката забързана, но без да тича. В близост до нея видяла момче, което вървяло на няколко крачки зад жената. Действително има известно противоречие при посочване възрастта на жената, като св. Д. сочи, че било около 25годишна, а св. Калчева сочи , че е около 30 годишна, но останалото описание съвпада. Освен това определянето възрастта на едно лице е не само обективен факт, но и до известна степен субективен от гледна точка на възможностите на възприемащия да прецени годините. Същото лице малко по-късно било открито на пазара от св. Д.и св. Калчева, хванато и посочено пред св. К. и св. Т., които пък категорично разпознават, че това е Е. Х. С.. С оглед на изложеното неоснователни се явяват възраженията на защитата за липса на доказателства относно авторството. Неоснователно е и възражението относно недоказаност на това колко са били парите, по отношение на които е било осъществено посегателството, останало недовършено. Безспорен е факта, че в чантичката на св. Димитров е имало не малка парична сума. Доказан е и факта, че по отношение на нея подсъдимата е извършила посегателство. В случая е без значение колко и в какви банкноти е бил предмета на престъплението. Без съмнение е установено, че целта на извършеното от подсъдимата Х. е било именно да отнеме от фактическата власт на другиго, намиращата се чантичката парична сума. От справките за съдимост на подсъдимата се установява, че С. към момента на извършване на процесното деяние е неосъждана. Със споразумение по НОХД № .../2008 г. от 27.03.2008 година по описа на Районен съд - С. е била осъдена за извършено от нея на 15.02.2008 година престъпление по чл. 279, ал.1 от НК, като й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от 27.03.2008 година. По отношение на това осъждане е настъпила реабилитация на основание чл. 86, ал.1,т.1 от НК. Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че именно подсъдимата Е. Х. С. е извършила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 194, ал.1 от НК във фазата на опит по смисъла на чл. 18, ал.1 от НК. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК следва да изложи своите с оглед наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната осъдителна присъда. От обективна страна жалбоподателката и подсъдима по делото Е. Х. С. е осъществила деяние насочено към отнемане на чужда вещ. С. е заела подходяща позиция на опашката, наблюдавала лицето пред нея и в удобен момент, когато чантичката с парите е била оставена отворена и без особен внимание спрямо нея от страна на притежателя й, подсъдимата е предприела действия, насочени към отнемане на намиращите се в нея пари - протегнала е ръката си, бръкнала е в отвореното отделение на чантичката и почти докоснала парите, но в този момент св. Д., усеща допира, обръща се и вижда подсъдимата и местоположението на ръката й. забелязана от него подсъдимата дръпва ръката си и така деянието остава недовършено. Изпълнителното деяние на престъплението кражба се изразява в отнемане на чужда движима вещ - прекъсване фактическата власт върху вещта на лицето у което тя се намира на законно основание и установяване от страна на извършителя на своя такава.. В случая обаче подсъдимата не успява да осъществи своя фактическа власт върху предмета на посегателство и така да настъпи целената промяна, за да е довършено деянието. Всички останали действия обаче са били такива, че осъществяват елементите на започнато изпълнително деяние на престъплението кражба. То обаче по независещи от подсъдимата причини е останало недовършено. Неоснователни са възраженията на защитата за липса на опит и наличието на други намерения по охраняване на чуждата вещ. От субективна страна подсъдимата е извършила деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата при предприемане действия за осъществяване на изпълнителното действията е съзнавала свойството и значението на извършваното от нея,у съзнавала е общественоопасния характер на деянието, както и последиците от него. Предвиждала е настъпването им и е целяла именно този резултат. След като и въззивниата съдебна инстанция приема за безспорно доказано, че деянието е виновно извършено от подсъдимата - жалбоподател в настоящото производство, и то съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, се пристъпи към определяне на наказанието, което следва да бъде наложено, за да бъде реализирана наказателната отговорност на С.. Ръководейки се от чл. 54 НК и с оглед целите на наказанието п¯ чл. 36 от НК съдът обсъди както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, отчете обществената опасност на деянието и дееца, приема следното: Обществената опасност на деянието е висока, доколкото чрез него се засягат обществените отношения свързани с неприкосновеността на правото на собственост. От друга страна и конкретното деяние, макар и във фазата на опит, се явява с висока степен на обществена опасност. Много често този вид деяния, наречени джебчийски кражби остават, неразкрити и извършителите им не понасят необходимата и предвидена в закона санкция, а пострадалите не биват обезщетени за причинените им вреди. Отегчаващите вината обстоятелства съдът - опит да прикрие извършеното чрез предизвикване на скандал, отправяне на цинични неприлични предложения към пострадалия. Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват - социалното положение, обстоятелството, че е майка на три деца, до известна степен липсата на образование. Тук следва да бъдат отчетени и причините, поради които е извършено деянието - ниска правна култура и правно съзнание, липса на образование, незачитане правото на собственост на другите и стремеж към бързо облагодетелстване по начин не позволен от закона. Имайки предвид изложеното, свързано с определяне на наказанието въззивната инстанция достига до аналогичен на извода на районния съд относно размерът на наказанието, което следва да бъде наложено, а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. Законът предвижда за престъплението по чл. 194, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода до 8 години. Определеното и наложено от съда наказание, за извършеното от подсъдимата Е. С. надвишава предвидения общ законов минимум, но е далеч под средния според специалната норма. Имайки предвид изложеното по-горе относно конкретната обществената опасност на деянието и дееца, настоящият съдебен състав намира, че именно този размер на индивидуализираното наказание ще осъществи предвидените в чл. 36 от НК цели - да поправи и превъзпита подсъдимата и да я мотивира да се въздържа от извършването на противоправни деяния и да спазва законите и добрите нрави, както и да въздейства възпитателно и предупредително към другите членове на обществото. Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приложил по отношение наложеното наказание на подсъдимата С. разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и е приел, че с оглед основната цел за оказване на предупредително и превъзпитателно въздействие, както и за поправянето й не е наложително тя да изтърпи наложеното наказание, като то бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Разноските по делото са присъдени съобразно правилата на чл. 189 от НПК. С оглед на изложените мотиви настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба против първоинстанционната присъда е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда потвърдена изцяло. Освен това не са налице и основания за отмяна или изменение на обжалвания акт. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ...от 05.06.2014 година постановена по НОХД № .../2014 година по описа на РАЙОНЕН СЪД - П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ` ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |