№ 9447
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110142441 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 21113/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140
състав.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще
се произнесе в първото заседание по делото с оглед процесуалното поведение на
ответника.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 21113/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.01.2022 г., 10:55 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
1
чл. 99 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – Фирма, твърди, че по силата на рамков договор за цесия от
01.12.2016г. и приложение №1 към него от 01.07.2020г., сключен с **********, е
придобил вземане на цедента срещу ответника Г. В. П. за следните суми: 500 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
5546232/23.08.2019 г., ведно със законната лихва от 14.04.2021г. до изплащане на
вземането; 76,90 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2019 г. до
01.05.2020 г.; 36,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.09.2019 г. до
26.03.2021 г.; Сочи, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричната
сума, предмет на договора, като срокът за връщане на сумата е бил до 01.05.2020 г. и
задължението не е изпълнено. За посочените суми в полза на ищеца срещу ответника в
производството по ч.гр.д. № 21113/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.04.2021 г., като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ето
защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК.
Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното
производство.
Ответникът – Г. В. П., не подава отговор на исковата молба.
Предвид липсата на отговор на исковата молба към настоящия момент не могат
да бъдат отделени безспорни обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на:
облигационно отношение между ********** и ответника по договор за паричен заем,
по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните
суми за главница и възнаградителна лихва, а именно – предаване от ********** на
ответника на паричната сума, предмет на договора за заем; писмена уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва; настъпване на изискуемостта на вземането за
заплащане на главница и възнаградителна лихва – изтичане на срока за изпълнение на
задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с договорената
възнаградителна лихва; какъв е размерът на вземането; договор за цесия, по силата на
който Фирма е придобило процесните вземания на ********** срещу ответника;
съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, има
акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на срока за
изпълнение на задължението по договора за заем, сключен между страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2