РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. КАдминистративно наказателно дело №
20221110203918 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „чрез адв. Ш. срещу електронен фиш за налагане на
имуществена санкция серия Г № 0026110, издаден от СДВР, с който за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000.00 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
и се претендира за неговата отмяна. Посочено е, че дружеството е лизингополучател на
процесния автомобил и е недопустимо ангажирането на отговорността му за това
нарушение. Отделно са представени и доказателства, че за автомобила има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ още преди регистрацията му, поради което и е
полицата не е посочен регистрационния му номер, а единствено номера на рамата. Поради
това се претендира отмяната на електронния фиш.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от своя
упълномощен процесуален представител – адв. Ш., който поддържа жалбата и моли за
отмяна на електронния фиш на основанията, посочени в жалбата. Моли и за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител, като от
юрисконсулт към СДВР са депозирани писмени бележки.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
По делото не е приложена разписка за връчване на фиша на дружеството, но в справка
от ОПП СДВР е посочено, че фишът е връчен на жалбоподателя на 25.02.2022 г., като
жалбата е депозирана в СДВР на 07.03.2022 г., поради което съдът приема, че жалбата е
депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
1
Разглеждана по същество, същата е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От СДВР е издаден електронен фиш серия Г № 0026110 срещу за налагане на
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховане – КЗ. Във фишът е посочено, че на
16.01.2021 г. в 11:56 ч., в гр. в района на бул. срещу , с автоматизирано техническо средство
– АТСС MD 1192, било заснето движението на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел
„Кю 5” с рег. № с посока на движение от ул. към Във фиша нарушението е описано по
следния начин – на посочената дата и място, „като законен представител на ЮЛ, което е
собственик на МПС, регистрирано в България и не е спряно от движение, не е сключил ЗЗ
ГО“ /т.е. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ Във фиша дружеството е
посочено като собственик на автомобила, като отделно от това е посочен и законният
представител на дружеството.
След извършен преглед на заснетите изображения от автоматичната система на
неустановена дата преди 25.01.2021 г. от служител на ОПП СДВР, било установено, че за
МПС лек автомобил марка „Ауди”, модел „Кю 5” с рег. № към датата 16.01.2021 г. нямало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
Лекият автомобил „Ауди” със същия регистрационен номер всъщност бил регистриран
като собственост на , което го предоставило за ползване с договор за лизинг на наказаното
дружество - жалбоподател.
Освен това от представените с жалбата доказателства се установява, че за същия
автомобил преди неговата първоначална регистрация е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, което се установява от идентичния номер на рамата в СРМПС за
същия автомобил и вписания номер в полицата. Това се потвърждава и от приобщената по
делото справка от „Гаранционен фонд“.
От разпечатка от паметта на техническо средство с № , която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява времето и мястото
на заснемане на автомобил с посочената марка и регистрационен номер.
По делото са представени доказателства за вида на използваната автоматична система,
за нейната техническа годност, както и преминатата техническа проверка.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г №
от г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; справка от Гаранционен
фонд относно наличието на застраховка ГО за автомобила; застрахователна полица, справка
за собственик и ползвател на автомобила; копие на СРМПС II част; документи за техническа
проверка на АТСС.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който е видим и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15
ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което би могло да установи
извършеното нарушение. В случая на изображението са записани датата и часа, както и
2
конкретното местоположение на заснетия автомобил, поради което съдът приема за
доказано, че именно на посочената дата и час МПС е било управлявано. Но съдът намира, че
за автомобила към 16.01.2021 г. е имало сключена застраховка ГО, за което с представена
застрахователна полица и справка от Гаранционен фонд.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия и компетентност, съгласно КЗ, ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Но не всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, като са
посочени и индивидуализиращите белези на процесното МПС и неговия собственик.
Но така издадения електронен фиш изобщо не се съдържа разбираемо описание
на нарушението. Видно от съдържанието му, в електронния фиш не е посочено
изпълнително деяние, нито в какво се състои нарушението – не се посочва, че автомобилът е
бил управляван или се е движил по посочената пътна отсечка. Крайно недостатъчно е
изброяването на място, описание на МПС и посочване на цифровата квалификация на
вмененото нарушение, без словесно да е описано в какво се състои то. В случая се касае не
за отсъствие на отделни обстоятелства от значение за съставомерността на деянието, които
са съществени. А от посочените елементи на фактическия състав всъщност се създава
допълнително объркване, тъй като при описанието му като субект на нарушението е посочен
законният представител на дружеството – собственик на автомобила, но с електронния фиш
вместо глоба е наложена имуществена санкция, която е предвидена единствено за
юридически лица.
В чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изрично е предвидено, че
трябва да съдържа описание на нарушението, което несъмнено включва и посочване на
изпълнителното деяние – управление на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Липсата на такова описание на
нарушението грубо нарушава правото на защита на санкционираното лице, което не е
длъжно да е запознато с конкретните разпоредби на КЗ и да се ориентира, че посочената
правна квалификация сочи именно подобно нарушение. Именно и поради това
законодателят е въвел изискването в НП и в електронния фиш освен правната квалификация
на нарушението да се съдържа и словесното му описание, като двете трябва да съвпадат.
Освен това в електронния фиш неправилно е прието, че дружеството е собственик на
автомобила, както и че за него не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При подобен издаден електронен фиш за жалбоподателя е невъзможно да разбере
какво е вмененото му административно нарушение и съответно да организира защитата си,
което несъмнено представлява самостоятелно основание за отмяна на фиша, извън
достигнатия извод за липсата на осъществено нарушение на чл. 483, ал.1 от КЗ.
3
Съгласно чл.483, ал.1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение“. Но очевидно това задължение се отнася до собственика на автомобила, а не до
неговия ползвател. В чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ се предвижда, че на юридическо лице, което
притежава МПС и не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага наказание „имуществена санкция”
в размер на 2000 лв. Тази хипотеза е приложима единствено когато субектът на
отговорността е и собственик на МПС. Но в случая дружеството е само ползвател
/лизингополучател/ на процесното МПС и е недопустимо отговорността му да се ангажира
по този ред.
Съдът освен това прие, че е налице и допълнително процесуално нарушение, свързано
с непълна правна квалификация. В чл. 638, ал. 4 от КЗ е предвидено, че електронен фиш се
издава и когато „с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите“. Но в процесния електронен фиш не е налице позоваване на чл. 638, ал. 4
от КЗ, а единствено на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, което представлява допълнително основание
за отмяна на фиша.
С оглед изложеното, съдът прие, че са налице основания за отмяна на фиша, свързани
преди всичко с липсата на достатъчно пълно и ясно словесно описание на нарушението,
неправилно ангажиране на отговорността на дружеството, което не е собственик на МПС;
липсата на пълна правна квалификация и посочване на основанието за издаване на
електронния фиш; като в случая са налице и допълнителни основания за отмяна на фиша,
свързани преди всичко с неправилен извод, че за автомобила не е имало сключена
застраховка „ГО“.
Поради всички изложени съображения, съдът прие, че подадената жалба се явява
основателна и обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на
жалбоподателя, съдът намира следното :
С оглед изхода на делото и отмяна на електронния фиш, се явява допустима и
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноските за адвокатска защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, като
правилата за отмяна на НП следва да се прилагат по аналогия и за отмяна на електронен
фиш. По делото като представител на дружеството-жалбоподател в проведеното съдебно
заседание е участвал упълномощения адв. Ш., който обаче не е представил доказателства за
заплащане на възнаграждение от страна на жалбоподателя. Жалбоподателят фактически не е
сторил разноски за адвокат в административното производство, като липсват и
доказателства защитата да е осъществена безплатно на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. По делото е налично единствено пълномощно от дружеството-жалбоподател
за адв. Ш., но не и договор за правна защита, в който да е посочено дали е заплатено
възнаграждение или защитата се предоставя безплатно и съответно на какво основание.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на
адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. Но в случая липсват предпоставките за
приложение на чл. 38, ал.2 от ЗА, а следователно и тези по чл. 36, ал.1, вр. ал. 3 ЗА.
Доколкото в производството по ЗАНН съгласно чл. 63д, ал. 1 от закона са приложими
правилата на АПК досежно разноските, а чрез препращането на чл. 144 АПК – съответно и
на ГПК, съдът намира, че следва да остави без уважение искането за присъждане на
разноски. В случая липсват доказателства за реализирани разходи от дружеството-
жалбоподател за възнаграждение на адвокат, но липсват и предпоставките на чл. 38, ал. 2
4
ЗА. Недопустимо е с изявление на процесуалния представител в съдебното заседание да се
замества липсата на подписан и от жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, в
който да е отразено дали е уговорено възнаграждение или защитата се осъществява
безплатно. В случая не би могло да се приеме, че са били налице и предпоставките за
безплатна адвокатска защита /доколкото се касае за ЮЛ/, или че се прикрива договор с
уговорено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 63д
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0026110, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. Ш. за присъждане на разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5