Номер 148219.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502296 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна
дирекция на МВРВарна, срещу решение № 2400/16.06.2020 год постановено по гр.д.
16093/19 год по описа на ВРС, с което се
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, да заплати на В. Д. Г. , ЕГН
********** сумата 1668.42 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. , получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР, както и сумата 219.49 лв. , представляваща обезщетение за забава, начислена за
периода 01.01.2017 г. – 07.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, да заплати на В. Д. Г. , ЕГН
********** сумата 400 лв. , представляваща сторените в настоящото производство съдебно
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК. Начин на плащане на
дължимите суми: с пощенски запис на адрес с. Тополи, ул. „Медвен“ № 4 или по банкова
сметка на В. Д. Г. : IBAN: BG82STSA93000016461260, открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 266.74 лв. , представляваща
дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закот, по изложени подробни съображения във
въззивната жалба. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго,с което
1
предявените искове бъдат отхвърлени,а в условията на евентуалност,молят да се отхвърли
частично предявения иск. Претендират разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. Г. , ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1668.42 лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 219.49 лв. , представляваща
обезщетение за забава, начислена за периода 01.01.2017 г. – 07.10.2019 г.
Ищецът твърди, че за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. е полагал труд на
длъжностите “полицай” и “старши полицай” – мл. инспектор, сектор “СПС” при ОД на
МВР-Варна. За посочения период е положил общо 1668 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициента 1.143 възлиза на 1906.52 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 238.52 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника, като дължимата сума е в претендирания размер. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е
депозирала отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при
нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
2
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и
ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените
съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР,
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
ЗМВР регламентира и работното време на държавните служители ,което следва
да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Регламентирано е,че работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е отменена
от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната наредба
приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода от
3
11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила
от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се приложи нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на извънреден
труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание и по
размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанциа въззивникът следва
да заплати на въззиваемия направените по делото пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лв,съобразно представените доказателства за това
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2400/16.06.2020 год постановено по гр.д. 16093/19
год по описа на ВРС .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
4
Калоян“ № 2, да заплати на В. Д. Г. , ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Медвен“ №
4, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК.
Начин на плащане на дължимите суми: с пощенски запис на адрес с. Тополи,
ул. „Медвен“ № 4 или по банкова сметка на В. Д. Г. : IBAN: BG82STSA93000016461260,
открита в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5