Определение по дело №347/2013 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260415
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20135500900347
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   260415                                      11.08.2022 година                  гр. Стара Загора

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 11.08.                                                                                             2022 година

В закрито заседание в следния състав

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                             

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

т.д. № 347 по описа за 2013 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба, от Д.Е., гражданин на Република Л. и А.А.М., гражданин на Руската федерация, срещу “П.Х.” АД с ЕИК *********.

Ищците в качеството си на акционери в „П.Х.“ АД предявяват главен иск с правно основание чл. 71 ТЗ – за отмяна, да се признаят за нищожни или при условията на евентуалност на основание чл. 29 ЗТР да бъдат обявени за несъществуващи решенията на Съвета на директорите на „П.Х.“ АД от 18.11.2013 г., а именно:

1.         Решение за избор на М.В.С. за Председател на Съвета на директорите на у,П.Х. ” АД;

2.         Решение за избор на С.М.К. за заместник- председател на СД;

3.         Решение за избор на О. Т.Т. за изпълнителен директор;

4.         Решение за овластяване на О. Т.Т. да представлява „П.Х. ” АД пред трети лица;

5.         Решение за овластяване на председателя на СД да подпише от името на дружеството договор за управление с изпълнителния директор.

Развиват се съображения, че съветът на директорите, провел заседание на 18.11.2013г., не е легитимно избран от общото събрание на акционерите на дружеството „П.Х.”.

Посоченият състав на Съвета на директорите е избран на общо събрание на акционерите на „П.Х.” АД от 15.11.2013г. С приетите решения по т.1 от дневния ред на събранието на акционерите от 15.11.2013г.,   се освобождават „всички членове” на СД на „П.Х.” АД и се избират за членове на Съвета на директорите на „П.Х.” АД лицата М.В.С., С.М.К., О. Т.Т., Г.И.Т.и Г.С.М..

Твърди се, че атакуваните решения са приети без Общото събрание на акционерите да е надлежно свикано, без наличие на кворум и необходимите мнозинства, в нарушение на закона и Устава, с оглед на което и посоченият състав на Съвета на директорите не е валидно избран.

Посочва се, че атакуваното Общо събрание на акционерите е проведено на база твърдения за спадащ кворум на основание чл. 227, ал. 3 от ТЗ. Общото събрание е свикано с писмени покани, отправени до лицата М.С.и „У.С.Л.” ООД и е насрочено за дата 23.10.2013г., на която дата соченият за акционер „У.С.Л.” ООД не се е явил, поради което общото събрание е проведено на втората обявена дата 15.11.2013г.

За проведеното общо събрание не са уведомени надлежно действителните акционери в „П.Х.” АД - Д.Е. и А.М.. Отрича се качеството на акционер в „П.Х.” АД на дружеството „У.С.Л.” ООД, до което е изпратена покана за свикване на общо събрание на акционерите. Поддържа се, че „притежаваните” от „У.С.Л.” ООД акции всъщност са собственост на Д.Е. и А.М..

Твърденията на новоизбраните членове на съвета на директорите, отразени в протокол от Общо събрание, проведено на 14.12.2012г. са, че Д.Е. и А.М. са прехвърлили всички притежавани от тях акции в полза на лицето С.Е.Б., който на свой ред е джиросал временните удостоверения на дружеството „У.С.Л.”, регистрирано в Х.К..

Поддържа се, че тези твърдения са неверни и никое от посочените лица не е акционер в ответното дружество.

Заявява се, че към момента на подаване на исковата молба ищецът Д.Е. притежава 237 500 броя поименни акции от капитала на „П.Х.” АД, а ищецът А.М. притежава съответно 25 000 броя поименни акции от капитала на ответника „П.Х.” АД, с ЕИК *********, представляващи респективно 47,5% и 5 % от капитала на същото дружество.

Ищците първоначално придобили с джира временни удостоверения за 29500 поименни акции (в полза на Д.Е.) и 3105 поименни акции (в полза на А.М.) от капитала на ответника „П.Х.” АД. Впоследствие след вписване увеличение на капитала с Решение №8192 от 06.12.2005г. по ф.д. №3320/1995г. по описа на ВОС, ищците придобили още 208000 броя поименни налични акции записани от ищеца Д.Е. и 21895 броя поименни налични акции записани от ищеца А.М..

Твърди се, че ответното дружество не е канило ищците да получат нови временни удостоверения за допълнително придобитите акции, не е издавало такива и не е връчвало такива на ищците. Ответникът твърдял също, че книгата на акционерите е изгубена и не се намира в дружеството „П.Х.” АД. С оглед на това, ищците предявили иск по чл.71 ТЗ пред Варненския окръжен съд за осъждане на ответното дружество да им предостави достъп до книгата на акционерите, да им издаде нови временни удостоверения за допълнително записаните акции и да отрази увеличението на капитала в книгата на акционерите. Този иск е образуван за разглеждане по т.д. №501/2011 г. по описа на Варненския Окръжен съд и приключил на първа инстанция с решение, което уважава иска по чл.71 за издаване на нови временни удостоверения.

С оглед на висящия съдебен спор, ищците предали оригиналите на временните си удостоверения на съхранение при нотариус, където се пазят там до днешна дата без върху същите да са положени джира за прехвърлянето им.

Относно истинността на документите по прехвърляне акциите на ищците е образувана пр.пр. 42594/2012 по описа на СРП срещу С.Е.Б. за съставяне и използване на неистински частни документи, а именно изявления на джирантите на джира от 15.06.2012г. По така образуваното досъдебно производство е прието експертно заключение на криминалисти N79-E от 14.02.2013г., според което подписите под всички джира за прехвърляне акциите на ищците са неистински и не са положени от Д.Е. и А.М..

За установяване неистинността на джирата и качеството си на акционер ищецът Д.Е. образувал и исково производство по ред на ГПК, заведено под т.д. № 924/2013г. по описа на Софийски градски съд. Същевременно на 13.11.2013г. в Търговския регистър по партидата на „П.Х.” АД е вписан нов състав на Съвета на директорите, а именно Д.Е., А.М., А.К., М.Б. и Ц.Д.. Легитимният състав на съвета на директорите на проведено заседание на дата 15.11.2013г. взел решение за обезсилване на всички съществуващи до момента книги на акционерите на „П.Х.” АД и за обезсилване на всички съществуващи временни удостоверения или акции на всички акционери. Този документ се твърди, че е с достоверна дата, тъй като подписите на присъствалите и гласували лица са нотариално заверени.

При проверка в Търговския регистър, ищците установили, че са подадени документи за вписване решенията на ОСА на „П.Х.” АД от 15.11.2013г., на което се твърди, че притежаваните от тях акции са собственост на дружеството „У.С.Л.”, до което е отправена покана за свикване на общо събрание и което не се е явило на посочената дата, поради което без него на 15.11.2013г. е проведено Общо събрание без участието на дружеството при спадащ кворум. Към заявлението за вписване решенията на ОСА са приложени книга на акционерите, която съобразно взето решение на Съвета на директорите от 15.11.2013г. е изцяло обезсилена.

Предходни твърдения на „новоизбрания съвет на директорите” били, че ответното дружество е унищожило старите временни удостоверения, издало нови временни удостоверения и ищците са ги прехвърлили чрез джира. Междувременно старите временни удостоверения не са унищожени и се намират на съхранение при нотариус, а в книгата на акционерите липсват подписи на ищците, че изобщо някога са получавали новоиздадените временни удостоверения.

Ищците оспорват тези документи и заявяват категорично, че никога не са получавали приложените към заявлението временни удостоверения и никога не са ги прехвърляли. Категорично се заявява, че подписите положени под джирата от 15.06.2012г. не са на ищците. Представените копия от джира са неистински и нищожни.

Твърди се, че старите временни удостоверения, с които разполагат ищците са били обезсилени, но разпоредбите на Търговския закон предвиждат обезсилване на временните удостоверения само когато срещу тях се издават акции. Следователно изобщо не е било налице основание да се издават нови временни удостоверения за същите акции, а и ищците никога не са получавали такива.

На последно място прехвърляне на акциите е било невъзможно и поради ограничението, предвидено в чл.17 от Устава на дружеството. В случай, че акционерът Д.Е. например би желал да прехвърли притежаваните от него акции, той би трябвало да е уведомил Съвета на директорите. Съветът на директорите на свой ред е длъжен да връчи писмено уведомление на всички други акционери (в това число и акционера А.М.), които имат право преимуществено да закупят съответния брой акции по действителната им пазарна цена. Тъй като тази процедура не е била изпълнена, прехвърляне на акциите на трето лице, което не е акционер в дружеството се заявява, че не е възможно. Според чл.17, ал.5 от Устава на дружеството прехвърляне на акции в нарушение на чл.17, няма действие по отношение на дружеството и лицето, на което са били прехвърлени акции не се счита за акционер и няма правата на такъв.

Прехвърляне не би могло да бъде извършено и поради това, че не е завършен фактическият състав по издаване на нови временни удостоверения на ищците и  валидното им прехвърляне.

Притежаваните от ищците временни удостоверения с номер 1,3 и 6 са ценни книги, които би следвало да имат легитимационна функция и да легитимират ищеца Д.Е. и ищеца А.М.като акционери. Планирало се е Съветът на директорите на „П.Х.” АД да вземе решение на 05.11.2005 г. (съгласно приложения Протокол № 27А/2005 г.) за унищожаване на старите временни удостоверения и за издаване на тяхно място на нови. В случай, че това е извършено и старото удостоверение на ищеца е било в действителност унищожено, с издаването на новите временни удостоверения старите следвало да загубят значението си на легитимационна ценна книга. В конкретния случай се поддържа, че новоиздадените временни удостоверения не са предадени на акционерите и те не са установили фактическата власт върху тях. Липсата на подписи в книгата на акционерите за получаването на тези временни удостоверения, означава, че не е завършен сложният фактически състав по издаването им. Изводът, че предаването на временното удостоверение е елемент от юридическия факт на издаването му, се налагал от същността на временното удостоверение като налична ценна книга - след като акционерът не може да упражнява правата по временното удостоверение, ако не упражнява върху него фактическа власт, той трябва да я установи. При това положение следвало да се приеме, че старите временни удостоверения не са загубили легитимационна си функция и ищците са акционери в ответното дружество „П.Х.” АД по силата на тази ценна книга.

Твърди се, че прехвърлянето на временното удостоверение от страна на първия джиратар Сергей Батурин в полза на дружеството „У.С.Л.” (Х.К.) също не е породило действие, защото никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава, защото не е завършен фактическия състав и предвидената форма за прехвърлянето на винкулирани акции и защото ответникът ”У.С.Л.” не е добросъвестен приобретател на ценна книга на приносител или на менителница. Посочва се, че добросъвестното възмездно придобиване е възможно само при ценните книги на приносител (чл.78 ЗС) или менителниците като вид ценна книга на заповед (чл.471 ТЗ). В случая се посочва, че нито Сергей Батурин, нито дружеството „У.С.Л.” са добросъвестни приобретатели, и същевременно не са придобили временното удостоверение възмездно. Освен това те придобили само една невалидна хартия, тъй като единствената легитимационна ценна книга за членствените права на акционера Е. е първоначално придобитото от него временно удостоверение №1 за 29500 поименни акции, а за акционера М. временни удостоверения №№3 и 6, предвид факта че същите не са унищожени и акционерите никога не са получавали друга ценна книга (нито временно удостоверение, нито самите акции).

Поради изложеното се поддържа, че не дружеството „ У.С.Л.”, а те са акционери в „П.Х.” АД с 52,5% от капитала на същото дружество и именно те е трябвало да бъдат поканени за участие в ОСА и да гласуват за предвидените решения.

Като последица от това ищците считат, че те все още са членове на Съвета на директорите и именно те е трябвало да бъдат поканени за заседанието на СД, проведено на 18.11.2013г. и да участват в него.

Предвид изложената фактическа обстановка, се счита, че решенията от проведеното заседание на Съвета на директорите следва да бъдат отменени по реда на чл. 71 ТЗ на няколко основания:

1. Общото събрание на акционерите, избрало този Съвет на директорите не е свикано в съответствие със закона и Устава.

На ищците като членове на Съвета на директорите никога не са изпращани покани или каквито и да е уведомления за заседание на Съвета на директорите от 26.09.2013г., на което е прието решение за свикване на общо събрание на акционерите.

Твърди се, че това заседание на съвета на директорите никога не се и провеждало и решение за свикване на общото събрание на акционерите на практика никога не е приемано. Ищците, като акционери в „П.Х.” АД, не са били канени за свиканото Общо събрание на акционерите. Те нито са прехвърляли притежаваните от тях акции, нито са уведомявали дружеството за извършено прехвърляне на акционерното им участие и би следвало да бъдат поканени съгласно изискванията на устава на дружеството с писмена покана връчена на поименните акционери поне 15 дни преди датата на общото събрание.

Освен това се посочва, че поканата за общото събрание не отговаря на изискванията на закона и Устава, не съдържа конкретни и изчерпателни проекти за решения.

2.         Нарушено е и правото на сведения на акционерите.

На ищците като акционери в „П.Х.” АД не са предоставени материали по предвидения дневен ред, в това число проект за предвидените изменения в Устава на дружеството, лични данни на предвидените нови членове на Съвета на директорите и др.

След като ищците не са били редовно уведомени за свиканото общо събрание на акционерите, същите не са имали възможност и да се снабдят и с копия от материалите за провеждането му.

3.         Събранието на акционерите е проведено при липса на кворум

Посочва се, че на редовното провеждане на общото събрание на акционерите е необходимо да присъстват акционери, представляващи най-малко 2/3 от акциите с право на глас (чл.32 от Устава на дружеството). Предвид факта, че двамата ищци притежават общо 52,5% от акциите с право на глас, акциите притежавани от другия акционер М.В.С. не са достатъчни за формиране на кворум.

4.         Решенията на Общото събрание на акционерите от 15.11.2013г. са приети и без необходимите по закон и според Устава мнозинства.

Съгласно чл.34 от Устава на дружеството, всички решения на Общото събрание на акционерите се приемат с 2/3 от всички акции с право на глас издадени от дружеството. Предвид факта, че двамата ищци притежават общо 52.5% от акциите с право на глас, акциите притежавани от другия акционер М.В.С. не формират необходимото мнозинство за приемане на решенията, предвидени в дневния ред на събранието.

5.         Допуснати са и други нарушения на закона и Устава при провеждането на общото събрание, а именно:

5.1. Съгласно чл.26, ал.З от Устава на дружеството когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице със съвещателен глас, което има правата по чл.224 от ТЗ.

Преди всичко се твърди, че в ответното дружество има повече от 50 наети лица, които нито са уведомени за свиканото общо събрание, нито са получили материали по дневния ред, нито са имали възможност да изпратят свой представител на общото събрание на акционерите.

5.2. Решението за освобождаване на членове на Съвета на директорите и избор на нови членове също е прието в нарушение на закона и Устава. Не са представени личните данни и информация за квалификацията на предвидените нови членове на СД. Не е посочено защо се освобождават членовете на съвета - дали е поради изтичане на техния мандат или поради други причини.

Най-вече не е посочено дори кои лица като членове на съвета на директорите се освобождават. Последното е изключително съществено предвид извършеното вписване на нов състав на Съвета на директорите от 13.11.2013г. и предвид това, че атакуваното общо събрание е свикано преди тази дата и дневния ред е определен доста преди датата на която е вписан нов състав на Съвета на директорите.

6.         На следващо място самото заседание на Съвета на директорите от 18.11.201 Зг. не е било надлежно свикано по реда, предвиден в Устава на дружеството. Липсват доказателства за редовното уведомяване на членовете на СД.

II. При условията на евентуалност, е направено искане решенията на Съвета на директорите на „П.Х.” АД от 18.11.2013г. да бъдат обявени за несъществуващи (липсващи) на основание чл.29 ЗТР, тъй като ищците, твърдят че въпросното заседание на Съвета на директорите изобщо не е провеждано на посочените в него дата и час и при посочения дневен ред с участието на посочените в протокола лица.

Отговор е постъпил от назначения особен представител на ответника „П.Х.“ АД, с който заявява, че предявените обективно евентуално съединени искове са допустими и следва да бъдат разгледани от съда. Не се оспорва активната процесуална легитимация на ищците. Заявява, че с оглед представените с исковата молба доказателства, искът се явява вероятно основателен, но заключението относно основателността на исковете е предмет на доказване по настоящото дело.

С допълнителната искова молба ищците допълват първоначалната и доразвиват основанията, поради което считат, че оспорените решения на Съвета на директорите на „П.Х.” АД от 18.11.2013г. следва да бъдат отменени, евентуално обявени за несъществуващи (липсващи) на основание чл. 29 ЗТР.

По искане на ищците с определение № 728/28.05.2014 г. съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т.д. № 348/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по което са атакувани именно решенията на общото събрание на акционерите на „П.Х.“ АД от 15.11.2013 г., едно от които е решението за избор на нов състав на СД.

При служебна справка относно хода на т.д. №348/2013 г., съдът e констатирал, че с определение от 02.02.2021, постановено по т.д. №348/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, съдът е върнал искова молба вх. № 4643/14.04.2014г., предявена от Д.Е., гражданин на Република Л. и А.А.М., гражданин на Руската федерация, и двамата акционери в „П.Х.“ АД против “П.Х.” АД с ЕИК ********* по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ и евентуален иск по чл. 29 ЗТР и е прекратил производството по  делото. Определението на съда е влязло в законна сила, поради което съдът с определение № 260931/30.09.2021 г. е възобновил производството по настоящото дело.

На съда е служебно известно, че ищецът по делото Д.Е. е починал на 18.11.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ГПК, когато предмет на производството са наследими права, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участие на правоприемника.

Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от общото събрание (ОС) органи на дружеството. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството.

Съгласно чл.181 ТЗ акцията материализира основните права, които акционерът има като член в АД, изразяващи се в правото му на глас в общото събрание, правото на дивидент и ликвидационен дял. Тези права на общо основание са наследими и при смърт на наследодателя – акционер притежаваните от него акции преминават върху наследниците му. При наследяването като универсално правоприемство към наследника преминава цялата съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, притежавани от наследодателя към момента на смъртта му.

В случая предявения иск по чл. 71 ЗТР защитава правото на акционера да бъде избран като член на управителен орган на търговско дружество, водещо до право на участие и формиране на решенията на този орган. Същите касаят права, които се упражняват при преценка от страна на акционера, поради което съдът намира, че същите са ненаследими. С оглед констатираната смърт на ищеца Д.Е., съдът намира, че следва да прекрати производството по отношение на предявените от страната обективно съединени искове.

На съда е служебно известно, че с решение № 260309/01.10.2021 г., постановено по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора по реда на чл. 710-711 ТЗ, съдът по несъстоятелността е обявил "П.Х." АД в несъстоятелност, постановил е прекратяване на  дейността на предприятието лишил е длъжника "П.Х." АД от право да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество на длъжника.

Съгласно нормата на чл. 711, ал.1, т.5 от ТЗ с прекратяване на дейността на предприятието вече е налице не предприятие, а имущество, включено в масата на несъстоятелността, което подлежи на осребряване и на разпределение именно от синдика съгласно чл. 716, ал.2 от ТЗ. След обявяването на търговско дружество в несъстоятелност то запазва своята правосубектност, която обаче е ограничена до обема, необходим за осъществяване на правото на защита в производството по несъстоятелността, и неговите органи на управление запазват представителната си власт с оглед осъществяване на представителството му в производството по несъстоятелност. Тези органи нямат правомощия, които да засягат имущество от масата на несъстоятелността, включително да упражняват права, които това имущество дава. В случая правата, които акциите от капитала на "П.Х." АД (в несъстоятелност) по начало дават на ищеца А. М. като акционер, са имуществени и неимуществени (каквито са правото на участие в ОСА и правото на глас в него), но неимуществените права винаги играят спомагателна роля, обслужвайки придобиването и упражняването на имуществените права, поради което и те следва да се упражняват от синдика.

Поради изложеното, съдът намира, че постановеното решение № 260309/01.10.2021 г. по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора по реда на чл. 710-711 ТЗ лишава от правен интерес предявените от ищеца А. М. обективно евентуално съединени искова.

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по  т.д. № 348/2013г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора.

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на А. М. и „П.Х.” АД (в несъстоятелност), пред  Пловдивски апелативен съд.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: