№ 7248
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110167540 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: град София С, представлявано от Адвокатско дружество
„Б“, peгистрирано по ф.д. № ......... г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: .........., със
седалище и адрес на управление: град С, чрез адв. А. Д. Съдебен адрес: гр. С против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ЕИК ..........., представлявано от ............. изпълнителни директори.
Ищецът твърди, че на 01.01.2021 година, в град Бургас, на кръстовището на ул. „........“
и ул. „А“ е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на автомобил „Д“ с
peг. № ........, управляван от Г, и лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........, управляван от М, в
резултат на което са нанесени вреди на лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № .........
Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 01.01.2021 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас.
Сочи се, че лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........ е застрахован при „Д” ЕАД по
автомобилна застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440120241007678 от
03.12.2020 година, със срок на действие от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г.
Твърди се, че с оглед на настъпилото събитие, на 05.01.2021 г. до дружеството е
подадено Уведомление за щета и е образувана щета № 44010212100027. Сочи се, че
автомобилът не можел да се движи на собствен ход и се наложило извозването му до
автосервиз с пътна помощ на СБА. Описва се, че е бил извършен оглед на автомобила, опис
1
и оценка на щетите. Твърди се, че е била установена тотална щета на автомобила.
Твърди се, че ищецът е заплатил на застрахованото лице А с преводно нареждане от
15.3.2021 година застрахователно обезщетение в размер на 2870,00 лева, като са били
приспаднати 30 % от запазените части от общата стойност от 4100,00 лева.
Твърди се, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на застрахования при
ответника автомобил.
Твърди се, че при отправена покана до ответника за заплащане на сумата от общо
3081,84 лева, ответникът е заплатил на ищеца частично сумата от 2426,16 лева и е останало
да дължи сумата от 670,68 лева.
Твърди се, че от датата на поканата ответникът е изпаднал в забава за пълния размер на
неплатеното – за периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021 година.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С, ЕИК ..........., представлявано от .............
изпълнителни директори да заплати на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: град София С, представлявано от Адвокатско дружество „Б“, peгистрирано по
ф.д. № ......... г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: .........., със седалище и адрес на
управление: град С следните суми:
- сумата от 670,68 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 44010212100027, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2021 година до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 36,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021 година.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че е заплатил на ищеца 2199.32 лева,
сума равна на действителната стойност на вредите по горецитирания автомобил -
действителната стойност на автомобила при определена тотал щета и изчислен коефициент
на тотал — 75%. Твърди се, че сумата, която ищецът претендира в настоящото производство
и която надхвърля възстановеното от ответното дружество обезщетение, е недължима.
С отговора на исковата молба е заявено възражение за надзастраховане на процесното
МПС - лек автомобил марка „Ауди”, с per. № ........, като се твърди, че сумата в размер на
2199.32 лева, която ответникът е изплатил е съобразена с реалната стойност на автомобила
2
към датата на ПТП-то.
Твърди се от ответника, че експертите на ЗК „Л” АД са определили застрахователно
обезщетение в размер на 2199.32 лева с включени в цитираната сума и ликвидационни
разходи в размер на 15.00 лева /петнадесет/ лева и с платежно нареждане сумата е заплатена
на ищцовото дружество. Твърди се, че тази именно сума съответства на действителната
стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване механизма на
произшествие от 06.10.2019 г. по лек автомобил марка „Ауди”, с peг. № ........ и покрива в
цялост разноските по възстановяването им. Ответникът моли съда да приеме плащането на
сумата в размер на 2199.32 лева като факт ненуждаеш се от доказване.
С отговора на исковата молба се оспорва и претенцията за лихва за забава, като се
твърди, че доколкото главният иск е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният
такъв.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа заявения иск, сочи доказателства,
претендира разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът редовно призовани, се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, който поддържа заявените възражения, сочи доказателства и претендира
разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдебно автотехническа
експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
На 01.01.2021 година, около 16:42 ч., в град Бургас, М управлявала лек автомобил
„Ауди АЗ“ с peг. № ........, като се движела по улица „........“. В същото време идващият от ул.
„А“ автомобил „Д“ с peг. № ........, управляван от Г, й отнема предимството, вследствие на
което е настъпило ПТП. Водачът Г не е съобразил поведението си с пътен знак Б1 (пропусни
движещите се по пътя с предимство), като не пропуска лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. №
........, в резултат на което са нанесени вреди на това МПС.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
01.01.2021 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас.
Лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........ е застрахован при „Д” ЕАД по автомобилна
застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440120241007678 от 03.12.2020 година,
със срок на действие от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г.
3
На 05.01.2021 г. до ищцовото дружество е подадено Уведомление за щета и е
образувана щета № 44010212100027, тъй като автомобилът не можел да се движи на
собствен ход и се наложило извозването му до автосервиз с пътна помощ на СБА. След
извършен оглед на автомобила, опис и оценка на щетите е установена тотална щета на
автомобила.
Ищецът е заплатил на застрахованото лице А с преводно нареждане от 15.03.2021
година застрахователно обезщетение в размер на 2870,00 лева, като са били приспаднати 30
% от запазените части от общата стойност от 4100,00 лева.
По делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят механизма на
ПТП, поради което съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило по описания в
протокола начин и виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на застрахования при
ответника автомобил.
Отправена е покана до ответника на 14.04.2021 г., за заплащане на сумата от общо
3081,84 лева, като ответникът е заплатил на ищеца частично сумата от 2426,16 лева и е
останало да дължи сумата от 670,68 лева, а от датата на поканата ответникът е изпаднал в
забава за пълния размер на неплатеното – за периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021
година - видно от приложения отговор от ЗД „Л“ до ЗАД „ ..........“ -.....“ ЕАД, ведно с
справка за задължения на ЗК“ Л“ АД към ЗАД „..........“ /л. 43 от делото, № на щета 6/
Ответникът е заплатил на ищеца лева, сума равна на действителната стойност на
вредите по горецитирания автомобил - действителната стойност на автомобила при
определена тотал щета и изчислен коефициент на тотал — 75%.
Експертите на ЗК „Л” АД са определили застрахователно обезщетение в размер на
2199,32 лева с включени в и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева /петнадесет/
лева и с платежно нареждане сумата е заплатена на ищцовото дружество.
По делото се установи, видно от приложените по делото доказателства - в справка за
задължения на ЗК“ Л“ АД към ЗАД „..........“ /л. 43 от делото, № на щета 6/, че ЗД „Л“ от
15.06.2021 г. е платило на ЗАД „ ..........“ -.....“ ЕАД, сума в размер на 2426,16 лева, а не както
се твърди в отговора на исковата молба сума в размер на 2199,32 лева.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ........
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8894,29 лева, действителната
(средна пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП е 4690
лева, стойността на обезщетението за уврежданията на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. №
........ , определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е
3283 лева, а действителната стойност на процесното МПС към датата на сключване на
застрахователния договор е 4730 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които приема за безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
4
Въз основа на сторените от съда фактически констатации се налагат следните правни
изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени осъдителни искови
претенции, както следва:
- искова претенция с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 2 от Кодекса за
застраховането и иск за обезщетение за забава с правна квалификация е чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените искови претенции са допустими, като предявени пред местно и родово
компетентния съд, от лице, което твърди и доказва правен интерес и следва да бъдат
разгледани по същество.
По същество
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявеният осъдителен суброгационен иск е основателен, при следните аргументи:
В настоящето производство е предявен осъдителен суброгационен иск с правна
квалификация чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите – за заплащане на сумата от общо 707.01 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 29.11.2021 година до окончателното
изплащане на вземането, която сума представлява изплатено от ищеца застраховател на
трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от застрахован при ответника
водач на моторно превозно средство, ведно със сторените ликвидационни разноски.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като
Рим II2.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна и третото лице, което е
делинквентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде
5
и договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е третото лице – застрахователят ответник в настоящето производство. Преди суброгацията
и удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования
и неговото задължение не може да се модифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, двустранен протокол за ПТП,
уведомление за щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното , с
което в полза на ответното дружество преводно нареждане, с което е наредена сума след
извършено прихващане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание. Не е спорно, че ответното дружество по повод
предявената по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна
преписка, по която извършил плащане.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Спорните въпроси по делото
касаят размера на вредите, причинени на застрахованото при „.......... – .....“ ЕАД имущество,
респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8894,29 лева, действителната
6
(средна пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП е 4690
лева, стойността на обезщетението за уврежданията на на лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. №
........ , определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е
3283 лева, а действителната стойност на процесното МПС към датата на сключване на
застрахователния договор е 4730 лева. Налице е възникнало регресно вземане за заплатено
обезщетение за настъпилите вреди от процесното ПТП. Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, дължи обезщетение
съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Предвид изложеното адекватно и реално
овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата,
необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без
овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение №
4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV- А въззивен
състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение
№6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Според заключението на САТЕ стойността на обезщетението за уврежданията на лек
автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........ , определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части е 3283 лева. Претендираната от ищеца сума за заплатеното
застрахователно обезщетение на процесния автомобил е в по-нисък размер от установените
за дължими съгласно заключението на САТЕ, поради което възражението на ответника за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
На ищеца следва да се присъди сума в размер на 670,68 лева, представляваща
разликата между заплатената стойност за щета на лекия автомобил и изплатената от
ответника сума 2426,16 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
670,86 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
7
15.04.2021 г. / л. 42 от делото/ Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 36.33 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.05.2021г. до 25.11.2022 г.
По разноските
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъдят такива съгласно списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 960,00 лева, за
извършването на които са представени доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл.411, ал. 1, изр. 2 от Кодекса за
застраховането, чл.86 от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ЕИК ........... да заплати на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: град София С , по банкова сметка – при „....... АД, BIC: UBBSBGSF, IBAN:
BG94UBBS88881000290544 сумата от 670,68 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, по застраховка
„Каско +“, застрахователна полица № 4401202410007678 от 03.12.2020 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 29.11.2021 година до окончателното изплащане, дължимо във връзка с щета №
44010212100027 по повод на настъпило на 01.01.2021 година пътно-транспортно
произшествие, при което в град Бургас, на кръстовището на ул. „:........“ и ул. „А“, е
реализирано ПТП с участието на МПС Д, с peг. № А, собственост на Г, управлявано от него
и МПС „Ауди А3” с peг. № .......... собственост на лице А, управлявано от М, като лек
автомобил „Д“ с рег№ А, не пропуска движещият се по път с предимство „Ауди А3“ с рег.№
.......... и реализира ПТП, като се удря в него, , и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 36,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2021 г. до
25.11.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ЕИК ........... да заплати на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: град София С , по банкова сметка – при „....... АД, BIC: UBBSBGSF, IBAN:
8
BG94UBBS88881000290544 сумата от 960,00 лева, представляваща сторените по гр.дело
№ 67540/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9