Р
Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Луковит, 04.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря В.П.
като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 217 по описа на съда за 2017
година и за да се произнесе, съобрази следното:
С
наказателно постановление № ***/ **г. на Н.А.П.– М. на е.на основание чл. 53
във връзка с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, чл. 93, ал. 2, т. 1 от ЗПБ, чл. 95, ал. 3 от Закона за подземните
богатства /ЗПБ/, е наложена на „С.П.“ ***, вписано в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ***, район С., улица „Х. К." № *, ет.*, ап.*, представлявано от управителя
И.Л.М., административно наказание - имуществена санкция по чл. 93, ал. 2, т. 1
ЗПБ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 68, ал. 3,
във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗПБ.
Недоволен от наказателното постановление
останал жалбоподателят „С.П.“ ***, вписано в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
район С., ул. „Х.К." № *, ет. *, ап. *, представлявано от И.Л.М. –
управител, който го обжалва в срок, чрез адв. С.П. от САК, и излага, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, като при издаването му са нарушение
процесуалните правила. Излага, че АУАН е съставен от некомпетентен орган, като
липсвали данни за по следващо оправомощаване. Излага, че не са спазени
изискванията на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не бил съставен в три
месечен срок от откриване на нарушителят. Излага, че добивът е бил извършен при
условията на спряна концесия, като спирането е извършено с писмо с изх. №***/**г.
на м. на е., което означавало, че „С.П.“ *** е уведомил АНО и на него му е било
известно, че е извършван добив, при условията на спряна концесия, от
жалбоподателят още на 28.01.2016г. Излага, че следователно АНО е могъл да
започне административно производство най – късно до 28.04.2016 г., т.е. до три
месеца след откриване на административното нарушение и нарушителя. Излага, че в
случая е нарушено и второто предложение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН
бил съставен повече от една години след извършване на нарушението. Излага, че
изпълнителното деяние е извършване на добив на природни богатства при условията
на спряна концесия, и че видно от цитирания отчет, добивът на инертни
облицовачни материали е извършен от „С.П.“ *** през втората половина на 2015г.
Сочи, че всъщност добивът е реализиран през месец юли 2015г., и че една година
от извършване на нарушението се навършва през юли 2016г., а АУАН бил съставен
на 16.11.2016г. Излага, че извършеното нарушение е чисто формално, и че реално
дружеството не е извършвало добив на инертни материали, а е извършило
прочистване на производствените площадки на кариерите във връзка с бъдеща
експлоатация, която е следвало да се извърши след пускане на концесията. С оглед
на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание за жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. П. от САК, който излага, че поддържа
изцяло депозираната от тях жалба и изложените доводи за незаконосъобразност на
обжалваното от тях НП. Счита, че е нарушен чл.34 от ЗАНН и предвидените в него
преклузивни срокове за започване на административно наказателно производство и
съставяне на НП. Излага, че на АНО извършването на административно нарушение,
т.е. добива на полезни изкопаеми при условия на спряна концесия е станал
известен с подаване на годишен отчет от страна на жалбоподателя, което се било
случило на два пъти - за първото полугодие се било случило през месец юли
2015г., а за второто през месец.януари 2016г. Излага, че тези отчети са
входирани надлежно в деловодството на Министерството на енергетиката, който е и
АНО като е бил известен и извършителя, тъй като в отчетите било вписано кой е
извършил добива. Излага, че съответно АУАН е можело да бъде съставен през месец
април 2016г., а процесния АУАН бил съставен през месец ноември 2016г., т.е.
след изтичане на преклузивния срок. Излага, че в този смисъл издаденото НП е
изцяло незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.
Административно-наказващият
орган – М. на е., редовно призован, се представлява от П.Й. - д.и. в МЕ, с
юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, с пълномощно по
делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Е.Г. и С.Б., Ц. К.Ц. и Л. И.М., от становището на процесуалния представител на АНО,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2016 г. бил съставен Акт № ** за
установяване на административно нарушение от актосъставителя Е.Г. в
присъствието на св. С.Б., срещу „С.П.“ ***, на основание чл. 95, ал. 1 от
Закона за подземните богатства (ЗПБ), чл. 37, ал. 1, буква „б" от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Заповед № ***/ **г. на м.
на е.; чл. 93, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 68,
ал. 1 от ЗПБ; чл. 40, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАНН; чл. 43, ал. 1, във вр. с
ал. 4 от ЗАНН; чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и във връзка с: Констативен протокол от 21.09.2016г.,
за извършен текущ контрол по документи за изпълнение на задължения по Договор
за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - скалнооблицовъчни
материали - варовици от находище „К.", община Л., област Л., съставен от Е.Г.
– г. и. и С.Б. – г. и., и двамата служители в дирекция „Природни ресурси,
концесии и контрол", Министерство енергетиката /МЕ/; Писмо изх. № ****/ **г.
на м. на и. и е. за спиране по реда на чл. 68 от ЗПБ на действието на
концесионни договори за добив на скалнооблицовъчни материали от находища „Г.",
„Я.”, „Р., „Г.", „К.” и „Н.", област Л., с приложена обратна
разписка; Писмо вх. № ****/ ****г. на и. д. на „С. п. ***; Писмо вх. № ****/ **г.
на и. д. на „С. п." ***; Договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства - скалнооблицовъчни материали - варовици от находище „К.”
община Л., област Л. от 28.08.2007г.; Допълнително споразумение № */ **г. към
Договор; за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства – варовици
от находище „Р.", община Л., област Л. от 28.08.2007г.; Писмо - покана за
съставяне на акт с изх. № ****/ **г. на д. на д. „Природни ресурси, концесии и
контрол”. За това, че на 21.09.2016г. Е.Г. и С.Б. - и двамата на длъжност „г. и."
в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол"Министерство енергетиката
/МЕ/, на основание чл. 106, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за
концесиите и в изпълнение на утвърден от м. на е. график за провеждане на
заседанията за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на комисията за контрол
на изпълнението на договори за предоставяне на концесии за добив на подземни
богатства по ал. 2, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Закона за подземните богатства -
строителни материали от находища, намиращи се в области Плевен, Ловеч,
Пловдив/Кърджали, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Търговище и
скалнооблицовъчни материали от находища, разположени на територията на цялата
страна, назначена със Заповед № ****/ **г. е извършен текущ контрол по
документи за изпълнение на задълженията на концесионера - „С. П." *** по
сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства -
скалнооблицовъчни материали -варовици от находище „Р.", община Л., област
Л. от 28.08.2007г.,изменен и допълнен с Допълнително споразумение № */ **г.
Контролът обхваща изпълнението на
концесионния договор в периода от 29.09.2015г. до 21.09.2016г.
В т. 1 от констативния протокол от 21.09.2016г.
са отразени констатациите относно изпълнението от страна на концесионера на
задължението по чл. 24, ал. 3 от концесионния договор - за представяне на
отчети за действително добитите количества подземни богатства и определяне на
размера на дължимото концесионно възнаграждение /Образец - отчет за дължимото
концесионно възнаграждение -Приложение № 2 към концесионния договор/. От
установеното при проверката, извършена на 21.09.2016 г. и вписано в
констативния протокол от същата дата е видно, че за второто полугодие на 2015
г. отчетът е представен с писмо вх. № ****/** г., като се отчита добив от 998,75
куб.м.
В т. 11 от констативния протокол от 21.09.2016г.
относно отчитане на добитото количество подземно богатство е констатирано, че
за второ полугодие на 2015. г. е извършен добив на подземни богатства от
находището в размер на 998,75 куб.м.
При направена справка в досието на
концесията за добив на подземни богатства от находище „Р.", е установено
следното:
Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства -скалнооблицовъчни материали - варовици от находище
„Р. ", община Л., област Л. е сключен на 28.08.2007 г., за срок от 20
години. Концесионният договор, съгласно чл. 9, ал. 2 от същия, е влязъл в сила
от 23.04.1999г. - датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния
договор на купувача „С. П." **, гр. С..
С писмо изх. № ****/ **г. на м.на и. и е.
концесията за добив от находище „Р." е спряна при условията и по реда на
чл. 68 от ЗПБ, поради неизпълнение на основни договорни задължения. С писмото е
определен едномесечен срок, от получаването му, за изпълнение на задълженията,
чието неизпълнение е констатирано, като видно от обратната разписка писмото е
получено от дружеството на 19.09.2014 г. В същото писмо изрично е записано, че
за времето, през което действието на концесията е спряно, концесионерът няма
право да извършва никакви минно-експлоатационни работи.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗПБ спиране на
концесията се извършва от компетентния м. /в настоящия случай съгласно
реакцията на разпоредбата на чл. 68 от ЗПБ към 16.09.2014 г. - от м. на и. и Е./,
в случай, че концесионер извършва дейности, които нарушават клаузите на
сключения договор.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от ЗПБ концесионер,
чийто дейности са спрени по реда на ал. 1 на същия член, няма право да
упражнява правата си по съответния договор. Основно право на концесионера по
чл. 5 от горепосочения концесионен договор е да добива варовици от находище „Р.".
При извършена проверка по досието на
концесията за добив на подземни богатства от находище „Р." е установено,
че концесионерът - „С. П." *** е предоставил в Министерство на
енергетиката информация, че в периода 01.07.2015г. - 31.12.2015г. /второ
полугодие на 2015г./ е добил подземни богатства - пясъчници от находище „Р."
в размер на 998,75 куб.м.
Информацията за извършения добив в периода
01.07.2015г. - 31.12.2015г. /второ полугодие на 2015г./ е предоставена от
концесионера, със следните писма:
Писмо вх. № ****/ **г. на и. д. на „С. п."
***, с което е представен Годишен геоложки отчет за 2015 г. на находище „Р.",
в който е отразено количеството добито подземно богатство през 2015г. в размер
на 1,0 хил. куб.м.
Писмо вх. № ****/ **г. на и. д. на „С.п.“
***, с което е представен отчет за дължимото концесионно възнаграждение за
втори отчетен период на 2015г., в който е отразено добито подземно богатство в
размер на 998,75 куб.м., което е отчетено при формирането на концесионното
възнаграждение за този период.
Допълнително е направена справка и в
Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства, който се
съставя и води от м. на е., на основание чл. 20 от ЗПБ. Същият се изготвя
ежегодно по данни за състоянието и изменението на запасите и ресурсите,
предоставени от субектите, изброени в чл. 20, ал. 2 от ЗПБ, включително от
концесионерите, осъществяващи добив на подземни богатства.
Информацията за добитото количество през
2015г. /и по-конкретно второ полугодие на 2015г., тъй като в първо полугодие на
2015г. не е отчетен добив/ от находище „Р." е предоставена в МЕ с
геоложкия отчет за 2015г. за находището, даден с писмо вх. № ****/ **г., като
тази информация е отразена и официално се води в Националния баланс на запасите
и ресурсите на подземни богатства за 2015/ 2016 години.
Към момента на извършване на добив от
концесионера ,,С.п.“ *** от находище „Р." в периода 01.07.2015г. -
31.12.2015г. /второ полугодие на 2015г./ спряната по реда на чл. 68, ал. 1 от
ЗПБ концесия не е била подновена на основание чл. 68, ал. 4 от ЗПБ, тъй като не
са отстранени причините за спирането /не са изпълнени констатираните
неизпълнения на договорни задължения/.
Назначена е съдебно-счетоводна експертиза
от вещо лице Д. Н., която подържа заключението в съдебно заседание. Заключението
на експертизата е, че в счетоводните книги на дружеството не се отразяват
добиви на суровини и материали/подземни богатства/; не се водят инвентаризационни
книги във връзка със заприходяване на суровини и материали, добити от кариера „Р.”;
за 2014г. е видно добив на блокове от кариера „Р.” от 643 куб.м., а за 2015г.
нямат добив на суровини от същата кариера; за 2015г. в счетоводните записвания
няма отразени разходи за добив на суровини от находище „Р.”; в счетоводните
книги на дружеството не са заприходявани суровини и материали от находището
през 2014 и 2015 години. Заприходява се единствено готова продукция; общото
количество блокове добити от кариерата „Р.” за 2012г., 2013г. и 2014г. е в
размер на 2 622,20 куб.м. Това количество е отразено в Годишните геоложки
отчети на „С.П.“ *** към Министерство на енергетиката за 2013г. и 2014г. като
складовата наличност за 2012г.е в размер на 989,6 куб.м.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
На 21.09.2016г., при извършване от
Министерство на енергетиката, на основание чл. 106, ал. 2, т. 1 от Правилника
за прилагане на Закона за концесиите и утвърден от м. на е. график, на текущ
контрол по документи по изпълнението на Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства - скалнооблицовъчни материали - варовици от
находище „Р.", община Л., област Л. от 28.08.2007 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № */** г., е установено, че в периода от 01.07.2015г.
до 31.12.2015г. /второ полугодие на 2015г./ „С.п.“ ***, с ЕИК *********, е
извършило добив на подземни богатства - варовици от находище „Р." в размер
на 998,75 куб.м.
В периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г.
/второ полугодие на 2015г./ концесията за добив на подземни богатства от
находище „Р." е била спряна, на основание чл. 68 от ЗПБ, с писмо изх. № ****/****
г. на м. на и. и е. и концесионерът „С.п.“ *** не е имал право да упражнява
правата си по концесионния договор, включително правото да извършва добив от
находището, на основание чл. 68, ал. 3 от ЗПБ.
С действията си юридическото лице „С.п.“
***, с ЕИК *********, е нарушило разпоредбата на чл. 68, ал. 3 във връзка с чл.
68, ал. 1 от ЗПБ, което е административно нарушение по смисъла на чл. 93, ал.
2, предложение второ на ЗПБ.
Нарушението е извършено за първи път.
АУАН е връчен на представител на „С.П.“
*** на 14.12.2016г. В акта не е вписано възражение. В законоустановения срок е
депозирано писмено възражение, което е приложено по делото. Въз основа на АУАН
е издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани
и без противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, се преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентно лице, с оглед
представените по делото писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.2, т.1
от ЗПБ „Който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена
концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл.68 и на
сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или
с имуществена санкция: 1. от 50 000 до 100 000 лв. - при първо нарушение;”. В
случая няма спор между страните, че към момента на извършване на добив в
периода 01.07.2015 г. - 31.12.2015 г. /второ полугодие на 2015 г./ от
концесионера ,,С.п.“ *** от находище „Р." концесията е била спряна по реда
на чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, като същата не е била подновена на основание чл. 68,
ал. 4 от ЗПБ, тъй като не са били отстранени причините за спирането /не са
изпълнени констатираните неизпълнения на договорни задължения/. Разпоредбата на
чл.68, ал.1 от ЗПБ регламентира, че: „М. на е. има право да спре действието на
разрешението за търсене и проучване или за проучване или на концесията, когато
титулярят на разрешението или концесионерът извършва дейности, които са в
противоречие с действащото законодателство или нарушават клаузите на сключения
договор.”, а съгласно чл.68, ал.1 от ЗПБ „Титуляр на разрешение или
концесионер, чиито дейности са спрени по ал. 1, няма право да упражнява правата
си по съответния договор, както и да търси обезщетения за пропуснати ползи за
съответния период на спиране.”. Следователно, в настоящия случай, в периода от
01.07.2015г. до 31.12.2015г. /второ полугодие на 2015г./ концесията за добив на
подземни богатства от находище „Р." е била спряна, на основание чл. 68 от
ЗПБ, с писмо изх. № ****/ **г. на м. на и. и е. и концесионерът „С.п.“ *** не е
имал право да упражнява правата си по концесионния договор, включително правото
да извършва добив от находището, на основание чл. 68, ал. 3 от ЗПБ.
При това положение жалбоподателят
действително е допуснал неизпълнение на задължения произтичащи от нормите на
чл. 68, ал. 3 във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, с което е осъществил състава на
административното нарушение подробно описано в АУАН, и в обжалваното
наказателното постановление, като същото е правилно индивидуализирано от страна
на административно - наказващия орган. Разпитаните свидетели, които са
служители в дружеството, не представиха убедителни показания относно
твърденията им, че през изследвания период от страна на дружеството не са били
добивани природни богатства от кариерата находяща се в с.Р., а само инертни
материали. Съдът не кредитира показанията им, тъй като приема, че е налице
предубеденост и емоционална зависимост на тези свидетели към дружеството
работодател, при което не следва да им се дава вяра на показанията. От
представеното заключение по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, пък не може да се ангажира категорично становище относно
възражението на жалбоподателя, че през изследвания период от кариерата в с.Р.,
не са добивани природни богатства, поради неизрядно водене на счетоводните
книги на дружеството.
Ето защо съдът намира, че за нарушението,
изразяващо се в извършване добив на подземни богатства с концесия, чието
действие е спряно по реда на чл. 68 и на сключения договор, АНО правилно е
наложил административно наказание – имуществена санкция в размер на 50 000
лева.
Съдът обаче намира, че при съставянето на
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до
незаконосъобразност на издаденото НП. Незаконосъобразността произтича от
обстоятелството, че компетентният орган е разполагал с обективна възможност да
установи нарушението и нарушителя, тъй като информацията за добитото количество
през 2015г. /и по - конкретно второ полугодие на 2015г., тъй като в първо
полугодие на 2015г. не е бил отчетен добив/ от находище „Р." е
предоставена в МЕ с геоложкия отчет за 2015г. за находището, даден с писмо вх.
№ ****/ **г., като тази информация е отразена и официално се е водила в
Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства за 2015/ 2016
години. С оглед на което началният момент за констатиране на нарушението и за
изчисляване на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е 28.01.2016г., тъй като от
тази дата наказващият орган е могъл да констатира нарушението и неговия
нарушител. В случая тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл на
28.04.2016г., а процесния АУАН е съставен на 16.11.2016г., следователно АУАН се
явява издаден след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като
за това нарушение е била погасена правната възможност на наказващия орган да
ангажира отговорността на нарушителя. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика на касационните инстанции.
Съдът приема, че краткия тримесечен срок
от откриване на нарушителя по чл.34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл и възможността за
ангажиране на административно - наказателната отговорност на нарушителя е
погасена по давност.
Предвид на изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/ **г. на Н.А.П.– М. на е.на основание чл.
53, във вр. с чл. 27 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, чл. 93, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, чл. 95,
ал. 3 от ЗПБ, с което е наложена на „С.П.“ ***, вписано в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, район С., улица „Х. К." № *, ет. *, ап. *,
представлявано от И.Л.М. - управител, административно наказание - имуществена
санкция по чл. 93, ал. 2, т. 1 oт ЗПБ в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
за нарушение на чл. 68, ал.3, във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗПБ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: