№ 41
гр. Попово, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Д.Г.Л.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20233520200069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.С.“ ЕООД с ЕИК:***, представлявано от В. Т. Я. -
управител, със седалище и адрес на управление с.К.**** ПРОТИВ Наказателно
постановление №25-2300010 издадено на 28.02.2023год. от директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Т., с което за нарушение на чл. 63, ал.2, вр. ал. 1 от Кодекса на
труда на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1600.00 лв.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.Ц.,
който пледира за цялостна отмяна на атакуваното НП. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Х., която оспорва жалбата с доводи и съображения в подкрепа на издаденото НП. Моли се
същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
На 18.01.2023г. около 10:15 часа е била извършена проверка от инспекцията по труда
по работни места на работодателя „Е.С.“ ЕООД с.К. с ЕИК: ***, с обект на контрол -
строително-монтажни работи (ремонт) на храм „Св. Цар Борис Покръстител" с. С.***, на
главен път П.-Т.
Констатирано било, че на обекта полага труд като „общ работник строителство“ лицето
С.А.Т. с ЕГН: **********, като същият е декларирал, че полага труд като „общ работник
строителство“, с работно време за деня от 10:00 ч. до 15:00 ч., уговорено трудово
възнаграждение на ден - 30.00 лв., с обедна почивка от 12:00ч. до 13:00ч.
Били са изискани пълните трудови досиета на всички работници, които полагат труд за
работодателя. При извършена проверка на представените документи от работодателя,
свързани с възникването и съществуването на трудовите правоотношения е установено, че
С.А.Т. осъществява трудова дейност в проверявания обект като работник строителство по
1
силата на трудов договор №1/18.01.2023г. Представена е била справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ с изх. №25388233001056 от дата 18.01.2023г.
и час 12:27 часа. Видно от същата, уведомлението за сключения с посоченото лице трудов
договор е заверено в НАП след постъпване на работника на работа и след извършената
проверка по работни места от контролните органи на инспекцията по труда.
Търговецът в качеството си на работодател не бил сключил трудов договор в писмена
форма с лицето, полагащо труд преди постъпването му на работа. Възприетите
обстоятелства актосъставителят Н. С. К. описала в съставения акт и дала правна
квалификация на соченото нарушение – по чл. 63, ал. 2 вр. чл. 1 от КТ. Така съставения акт
бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средстава, събрани чрез
разпит на свидетелите Н. С. К., П. П. Т. и Д. И. Ю..
Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства са единни и
непротиворечиви, като в хронологична последователност свидетелите дават сведения
относно фактите, свързани с извършената проверка, респ. съставянето на акта. В изложеното
от тях се съдържа сведение за направената констатация към момента на проверката, че
лицето С.А.Т. е полагало труд в обекта и е посочил работодателя, за когото престира труда
си. Нещо повече, по делото е налична декларация, попълнена от завареното да полага труд
лице, в която същото е отразило че престира труд като „общ работник строителство“ с
конкретно работно време, работно място, уговорено възнаграждение и почивка. Съдът
обсъди и показанията на свидетелите З.Я. и К.Й. – водени от жалбоподателя, които в своята
съдържателна част не установяват релевантни факти и обстоятелства, противостоящи с
нужната степен на стабилност и достоверност на единната доказателствена съвкупност,
събрана в производството.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
Настоящият състав намира, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
При служебната проверка съдът не констатира наличие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административно наказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление на формално
основание.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че лицето С.А.Т. не е полагало труд на
процесния обект. В тази насока са всички събрани в производството писмени доказателства
и гласни доказателствени средства.
Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. В случая уведомлението за сключения със С.А.Т. трудов договор е
заверено в НАП след постъпване на работника на работа /18.01.2023г.,12:27:02/ и след
извършената проверка по работни места от контролните органи на инспекцията по труда
/18.01.2023г. около 10:15/.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които определят характера
на конкретното правоотношение – работно място, работно време и почивка, уговорено
възнаграждение на работника или служителя за положения труд, срок на договора и т. н.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че лицето С.Т. е заварено на място
да престира труда. Същият е отразил, че има уговорено работно време, работно място,
почивка, възнаграждение. Всичко това сочи, че в процесния случай, Т. е реализирал
съдържанието на задължението си по трудовото правоотношение с работодателя
Съгласно чл 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
2
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като същевременно, по
силата на ал. 2, няма право да допуска до работа работника , преди да му предостави
посочените документи.
За „Е.С.“ ЕООД в качеството на работодател е възникнало задължение да уреди
трудовите отношения с работника в писмена форма със сключване на трудов договор, преди
допускането му до работното място. В процесната хипотеза, към момента на проверката
работодателят не е сторил това, като допускайки Т. да престира труд е осъществил и
състава на административното нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на юридическо лице,
субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани.
Настоящият състав напълно споделя преценката на АНО, че процесното нарушение
не може да се квалифицира като „малважно“, респ. не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид. Освен това, приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН е изключена от чл.415в, ал.2 от КТ.
Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ и
индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и при преценка за
пропорционалност на административното наказание с естеството и съдържанието на
извършеното нарушение и неговите последици съдът прие, че адекватно се явява
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв., тъй като съгласно
протокол №****/26.01.2023г. за извършена проверка, работодателят е извършил още две
нарушения, касаещи режима на законосъобразно наемане на лица на работа, от което
следва, че настоящото нарушение не е изолиран случай.
Размерът на посоченото административно наказание ще способства за постигане
целите на наказанието, без да съставлява необосновано негативно въздействие върху
субекта на отговорността.
В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответната по жалбата страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-2300010, издадено на
28.02.2023год. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Т. , с което за
нарушение на чл. 63, ал.2, вр. ал. 1 от Кодекса на труда на „Е.С.“ ЕООД с ЕИК:***,
представлявано от В. Т. Я. - управител, със седалище и адрес на управление с.К.***** е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1600.00 лв.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД с ЕИК:***, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Т., СУМАТА от 80.00 лв. /осемдесет лева/ - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3