Определение по дело №1379/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по искова молба на П.Т.З. ***/28.12.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Същата е насочена срещу бездействие на Кмета на община Своге, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, да публикува на интернет страницата на община Своге, секция – Достъп до информация, годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направени откази и причините за това, за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Посочено е, че е подал молба на 22.12.2023 г. по реда на чл. 256, ал. 2 АПК, приложена към исковата молба, но отговор по нея нямало, а на сайта на общината годишните отчети не били публикувани. Сочи нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 12 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация и повторно използване на информация от обществения сектор съгласно ЗДОИ в община Своге. Моли съдът да осъди Кмета на община Своге да извърши дължимото действие. Претендира разноски по списък.

С молба от 09.01.2024 г. ищецът е приел, че ответникът е оттеглил оспореното бездействие, и, че исковата му претенция била удовлетворена, като съдът следвало да прецени налице ли е основание за прекратяване на производство. Моли за присъждане на разноски, тъй като ответникът виновно е дал повод за завеждане на иска.

От Кмета на община Своге е постъпил отговор по исковата молба с оглед предоставената му от съда възможност. Твърди се, че делото не е подсъдно на Административен съд – Хасково. Изложени са подробни съображения, че за ищеца не е налице правен интерес от търсената по чл. 256 АПК защита, тъй като същият е отпаднал, поради което и производството по делото, образувано по недопустима искова молба, следвало да се прекрати. Мотивира становище за неоснователност на иска. Неоснователно било искането за присъждане на разноски, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че с действията си ищецът злоупотребява с права. Претендира разноски по списък.

Въз основа на изложеното от страните и приложените по делото писмени доказателства настоящата съдебна инстанция установи от фактическа страна следното:

С молба от 28.12.2023 г. ищецът представя екранна разпечатка от същата дата, 11:17 часа, от интернет страницата на община Своге, секция – Достъп до информация, от която е видно, че са публикувани годишните отчети за достъп до обществена информация за годините – 2017 г., 2018 г., 2019 г., но не и за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Видно от констативен протокол и приложената към него екранна разпечатка, изготвен от системния администратор на Административен съд – Хасково на 29.12.2023 г., на същата дата в 2:25 pm на интернет страницата на община Своге, секция Услуги – Достъп до обществена информация, се съдържат годишните отчети за годините – 2017 г., 2018 г., 2019 г., но не и за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

С определение от 29.12.2023 г. е задължен Кметът на община Своге в 3-дневен срок от получаване на съобщението да изпрати: заверено копие от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация в община Своге /Вътрешните правила/, вкл. и техните изменения; доказателства за публикуването на интернет-страницата на община Своге на годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направени откази и причините за това за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

На 09.01.2024 г. са постъпили изпратените от Кмета на община Своге Вътрешни правила, заверени копия на годишните отчети за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., искането на П.Т.З. от 22.12.2023 г. с входящ номер от 28.12.2023 г., разпечатка от интернет страницата на община Своге, секция Услуги – Достъп до обществена информация, видно от която на 05.01.2024 г., в 3:00 pm се съдържат годишните отчети за достъп до обществена информация за годините – 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

На 09.01.2024 г. от ищеца е постъпила молба с приложения към нея, видно от които на 03.01.2024 г., 7:25 аm, и на 04.01.2024 г., 7:48 pm, не са публикувани на интернет страницата на община Своге, секция Услуги – Достъп до обществена информация, годишните отчети за достъп до обществена информация за годините 2020 г., 2021 г. и 2022 г., но същите са били публикувани към дата 08.01.2024 г., 7:35 аm.

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 256 АПК се съдържа в глава Петнадесета, раздел II „Защита срещу неоснователни бездействия“. Съгласно ал. 1 и ал. 2 на същата „бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове“, а „неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му“. В производството по чл. 256 АПК съдът с решението си осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това, или отхвърля искането.

„Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника - административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие - аргумент от чл. 256, ал. 3 от АПК“ /така вж. Определение № 12049/29.09.2020 г. по адм. дело № 9543/2020, V отд. на ВАС/.

В конкретния случай по делото се съдържат данни, че ищецът е подал искане до административния орган да извърши конкретно фактическо действие, което административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закон, по смисъла на чл. 256, ал. 2 АПК. В исковата си молба до съда обаче ищецът иска осъждане на ответника да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като се позовава на чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗДОИ и чл. 10, ал. 1 и чл. 12 от Вътрешните правила и анализира разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК с оглед възможността безсрочно да оспори пред съда бездействието на органа, без да е необходима предварителна покана до него.

Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК в това производство се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Съгласно общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК „право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения“. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 от АПК е наличие на правен интерес от търсената защита.

„Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. /…/ Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен - никой не може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е. се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда задължения“ /ТР № 3 от 16.04.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСК на ВАС/.

С цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация /чл. 15, ал. 1 ЗДОИ/. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗДОИ всеки ръководител по ал. 1 изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направените откази и причините за това и който отчет е част от ежегодните доклади по чл. 62, ал. 1 от Закона за администрацията. Съгласно чл. 15а, ал. 1 ЗДОИ „информацията по чл. 15 се публикува на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт и на субектите по чл. 3, ал. 2, т. 1.“ Съгласно чл. 15а, ал. 2 ЗДОИ „в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците по ал. 1 се обявяват данните по чл. 15, ал. 1, т. 4 и 11 и годишните отчети по ал. 2, съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация, нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2 и повторно използване на информация от обществения сектор по чл. 41ж, реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от административните структури в системата на изпълнителната власт“. Съгласно чл. 15а, ал. 4 ЗДОИ „информацията по чл. 15 се публикува, съответно се обновява, в срок до три работни дни от приемането на съответния акт или от създаването на съответната информация, а ако актът се обнародва - в срок до три работни дни от обнародването, освен ако в закон не е определен друг срок“.

В случая не е спорно, че към датата на постъпване на исковата молба в Административен съд – Хасково и към датата на извършената проверка от системния администратор на интернет страницата на община Своге, секция Услуги – Достъп до обществена информация, се съдържат годишните отчети за годините – 2017 г., 2018 г., 2019 г., но не и за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Към дата 05.12.2024 г. тези отчети вече се били публикувани, като е изпълнено задължението от страна на Кмета на община Своге, произтичащо пряко от цитираните по-горе законови разпоредби и възпроизведени във Вътрешните правила, приложени по делото. Преценката как е извършено действието не се дължи, тъй като чл. 256, ал. 1 АПК осигурява защита срещу неоснователно бездействие - пълно бездействие на административния орган да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт, а не лошо или неточно изпълнение на такова задължение.

Към настоящия момент правният интерес на П.Т.З. от исковата защита по чл. 256, ал. 1 АПК е отпаднал поради изпълнение от ответната страна на задължението по чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗДОИ. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес се приравнява по правни последици на началната липса на такъв. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по искането, за която съдът следи служебно. Той следва да е налице във всеки един момент на съдебното производство. Липсата на правен интерес, вкл. и при отпадането му, предпоставя прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК, а не – отхвърлянето на иска като неоснователен.

Предвид това исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а настоящото производство – прекратено.

Гореизложеното е изцяло съобразено с практиката по сходни казуси: Определение № 8803 от 11.10.2022 г. по адм. д. № 8489/2022 г., V отд. на ВАС, Определение № 8716 от 20.07.2021 г. по адм. д. № 3835/2021 г., V отд. на ВАС и др.

В допълнение: предвид горното съдът не анализира подробно налице ли е към датата на подаване на исковата молба правен интерес на П.Т.З. да иска осъждане на Кмета на община Своге за извършване на конкретно фактическо действие, като се съобрази и, че именно за да бъде обусловен извод за евентуалното наличие на правен интерес към тази дата, ищецът е подал искането си на 22.12.2023 г. на основание чл. 256, ал. 2 АПК. В този смисъл с извършването на действията и в производството по чл. 256, ал. 2 АПК за ищеца е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита

С оглед изхода на спора разноски в полза на ищеца не се дължат. При прекратяване на производството поради липса на правен интерес на основание чл. 159, т. 4 АПК не е налице хипотеза по АПК или ГПК, в която ответникът дължи разноски на оспорващия, вкл. и в производството по чл. 256, ал. 1 АПК. Прекратяване на бездействието по чл. 256 АПК не може да бъде приравнено и на оттеглянето на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 159, т. 3 АПК. В този смисъл и искането на ищеца за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Така вж. Определение № 2516 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 1893/2021 г., V отд. на ВАС. Отделно, съдът следва да отбележи, че се касае за злоупотреба с права от страна на ищеца, който завежда множество дела пред различни административни съдилища по сходни казуси, при които в основен спор всъщност се превръща отговорността относно разноските. Така вж. Определение № 8569 от 05.10.2022 г. по адм. д. № 8275/2022 г., V отд. на ВАС.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на ответника не се дължат. Разпоредбите на чл. 143, ал. 3 АПК, съответно – чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 2 ГПК, уреждат правото на разноски на ответника, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай се оспорва бездействието на Кмета на община Своге да изпълни вменено му със нормативен акт задължение, което бездействие е осъществено безспорно към датата на подаване на исковата молба и е преустановено след изпращането на препис от същата за отговор, т.е. ответникът с поведението си е дал повод както за завеждане на делото, така и за неговото прекратяване поради постигане на целения от ищеца резултат. В този смисъл претенцията на ответника за присъждане на направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Така вж. Определение № 8716 от 20.07.2021 г. по адм. д. № 3835/2021 г., V отд. на ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 АПК Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на П.Т.З. ***/28.12.2023 г. по описа на Административен съд – Хасково срещу бездействие на Кмета на община Своге, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл. 15а, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, да публикува на интернет страницата на община Своге, секция – Достъп до информация, годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, който включва и данни за направени откази и причините за това, за годините – 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1379/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд-Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

Съдия: