РЕШЕНИЕ№
1255
гр.Пловдив, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VII въззивен граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова
въззивно гр.дело № 1764 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №
290 от 26.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 573 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Асеновград е признато за установено по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр.
1 от КТ, спрямо „БРА-ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д. Г.,
от една страна, и Р.Р.Г., ЕГН ********** *** от друга, че уволнението по
Заповед № 7/09.01.2018г. е незаконно; отменено е, по реда на чл. 344, ал. 1, т.
1, пр. 2 от КТ, уволнението със Заповед № 7/09.01.2018 г. на „БРА- ГАЛ“ ООД, с
което е прекратено трудовото правоотношение с Р.Р.Г.; „БРА- ГАЛ“ ООД е осъдено да заплати на Р.Р.Г. обезщетение по реда на чл.225 КТ в размер на 1 343.57 лева за оставането без работа,
поради незаконно уволнение за периода 09.01.2018 г. - 18.02.18 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното
изплащане; дружеството е осъдено да
заплати на Р.Р.Г. обезщетение по реда на чл.226 КТ за задържане на трудовата й
книжка в размер на 416.97 лева за периода 09.01.2018 г. - 21.01.2018 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното
изплащане; „БРА- ГАЛ“ ООД е осъдено да
заплати на Р.Р.Г. разноски по производството в размер на 500 лева, както и сумата
183.75 лева - дължима ДТ и разноски по производството в размер на 100 лева.
С първоинстанционното решение е прекратено
производството по гр.д.№ 573/2018 г. по описа на АРС, в частта му по отношение на
предявения иск от Р.Р.Г. против „БРА- ГАЛ“ ООД,
с правно основание чл. 344 ал.1 т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка. В законоустановения едноседмичен срок не е депозирана жалба
срещу тази част на решението, поради
което решението в своята прекратителна част е влязло в законна сила.
Ответникът в първоинстанционното производство „БРА-ГАЛ“
ООД е депозирал въззивна жалба, с която се обжалва решението като неправилно и
необосновано, излагат се подробни възражения срещу признатото незаконно уволнение.
Инвокира довода, че първоинстанционният съд единствено е кредитирал
свидетелските показания на свидетелите на ищцовата страна като необосновано е
отхвърлил показанията на свидетелите на ответника с мотива, че работят в
ответното дружество. Посочва, че при така предявените искове единствено
свидетелските показания могат да установят действителните причини за желанието
за напускане от страна на ищцата и че подадената от нея молба не е станала по
принуда на работодателя, какъвто погрешен извод е направил районният съд, а е
по желание на ищцата, единствено ищцата Г. и нейната свидетелка А.С. са изявили
желание да напуснат. Излагат съображения, че при създалата се ситуация от
протестиращите работници за работодателя е имало две възможности – да предложи,
който не желае да работи при тези условия да подаде молба за напускане, поради
което е предоставен бял лист хартия на всеки, или да влезе в помещението и да
продължи трудовия процес. Натиск кое решение да вземе не е оказван на никого в
ситуацията – факт, установен от свидетелските показания на К., тъй като всички
работници са влезли на работа и са подновили работния си процес, а само ищцата Г.
и свидетелката С. са подали молби за напускане. Навежда се довода, че ако е
имало някакъв натиск от страна на работодателя или други длъжностни лица,
работещи при него, то защо останалите от групата са продължили работа, след
като и на тях им е бил предоставен лист ако не са желаели да работят повече във
фирмата да изразят писмено своето желание съгласно законовия ред.
Предоставеният от работодателя лист за оформяне на молба от всеки, който желае
да продължи да работи е възможност, а не задължение. Поради това сочи, че при
така представената писмена молба за напускане от ищцата по делото, единственият
начин да се установи дали е по нейно желание или под натиск чрез свидетелски
показания. Позовава се на показанията на св.К., която е посочила, че на Г. и С.
е предоставена възможност да се върнат на работа няколко дни след тяхното
напускане, поради изключителната необходимост за дружеството от работник като Г.,
както и че преди е имало спорове между работодателя и ищцата, която е подавала
по-рано във времето молби за напускане и работодателят не е приема тези молби,
тъй като е държал на нея като работник. Възразява се, че при тези свидетелски
показания, доказващи желанието на работодателя да запази на работа своите
работници, но в невъзможност да задържи никого при нежелание да работи при тези
условия, неправилно е да се отхвърлят показанията на работниците в цеха на
дружеството. Позовава се и на обстоятелството, че ищцата веднага си е намерила
нова работа, от което се прави извода, че ищцата не желаела да работи повече за
„БРА- ГАЛ“ ООД. Относно иска за задържане на трудовата книжка се сочи, че
районният съд е направил погрешен извод като не е взел предвид, че Г. е подала
молба за напускане без да е посочила, че желае това да стане с предизвестие от
нейна страна – никъде по делото това не се установявало, поради което работодателят
правилно бил приел, че същата желае това да стане незабавно, но оформянето на
всички документи изисквало време, като трудовата книжка следва да се оформи от
счетоводството, управителите на дружеството като италиански граждани не можели
да извършат тази процедура, и било съвсем закономерно това да стане в
следващите няколко дни. Позовава се на свидетелите на ищцовата страна, които
потвърдили, че с цел избягване на забавяне за предоставяне на трудовата книжка,
от счетоводната фирма, обслужваща „БРА- ГАЛ“ ООД са я върнали в неделя –
веднага след нейното обаждане до счетоводната кантора.Искането към съда е
отмени решението като неправилно и необосновано. Моли за присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Р.Р.Г., чрез
процесуалния й представител адв.К.Т., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Инвокира доводи относно показанията на св.К. и св.Р., като
счита, че районният съд правилно не е кредитирал техните показания, тъй като същите
работят при ответника, не са преки очевидци, както и че показанията на св.К.са
в противоречие с другите доказателства и са вътрешно противоречиви. Позовава се
на показанията на св.А. С. като правдиви, безпротиворечиви и базирани на лични
впечатления относно обстоятелството, че ищцата и свидетелката са били принудени
да подадат молби за напускане. Посочва, че АРС е извършил обстоен и задълбочен
анализ на събраните гласни и писмени доказателства, достигнал е до правилни
изводи напълно кореспондиращи с действителните факти по делото. Възразява, че
не е имало протест от ищцата и от останалите работнички, а логичен опит да се
изпълняват трудовите задължения, при наличието на счупена машина.Ищцата и
останалите работнички не са протестирали, а са търсели съдействие и помощ от
работодателя да изпълняват задълженията си, а в замяна им се предоставил бял
лист и бивали принуждавани, навиквани и обиждани и др. Позовава се на молбата
на Р.Г., че молбата е същата да бъде освободена от длъжност и от работа, никъде
в молбата нямало изявление и воля от Р.Г. да отправи предизвестие. Сочи, че
текстът в молбата „с предизвестие до 08.02.2011 г.” не е написан от ищцата, а
от служител на ответника. Същевременно в процесната заповед ответното дружество
било написало като основание за прекратяване на трудовото правоотношение –
чл.326, ал.1 от КТ и в същото време се твърдяло, че ищцата не е спазила
предизвестие и дължи на дружеството една месечна заплата за неспазено
предизвестие. Прави извод, че липсата на отправено предизвестие от страна на
работника за прекратяване на трудовия договор прави невъзможно законно
прекратяване на трудовия договор при условията на чл.326 от КТ. В тази връзка
излага подробни съображения относно фактическия състав на чл.326 от КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение на това законово основание,
недължимостта от ищцата на обезщетение за неспазено предизвестие и установените
за това обстоятелства по делото. Относно уважения иск за задържане на трудовата
книжка на ищцата се позовава на разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ и
задължението на работодателя веднага да върне трудовата книжка. Посочва, че
ответникът първоначално е отказал да върне трудовата книжка на ищцата, а е
върнал същата едва на 21.01.2018 г., съгласно показанията на св.С. и св.П..
Излага подробни съображения за основателността на претендираното обезщетение на
осн.чл.226, ал.2 от КТ. Искането към въззивния съд е да постанови решение, с
което да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно, правилно и обосновано и напълно
съобразено с всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждането на
разноските.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна
проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При въззивната проверка
за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при
проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивският
окръжен съд намира следното:
Районен
съд Асеновград е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно
основание чл.344,
ал.1, т.1, т.3 и т.4 от КТ, и чл.226, ал.2 от КТ от Р.Р.Г. против „БРА- ГАЛ“ ООД, с които е поискала от
съда да признае за незаконно уволнението й и на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да се отмени Заповед № 7/09.01.2018г., издадена от „БРА- ГАЛ“ ООД на
основание чл.326, ал.1 от КТ и поради неспазено предизвестие от страна на
работника; да бъде осъдено „БРА- ГАЛ“ ООД да заплати на ищцата, на основание
чл. чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 1 099, 10 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 09.01.2018 г. до
18.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да бъде осъдено „БРА-
ГАЛ“ ООД да заплати на ищцата, на осн.чл.226, ал.2 от КТ, сумата от 341, 10 лв.
– представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на
ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода от
09.01.2018 г. до 21.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;
на осн.чл.344, ал.1, т.4 от КТ да се допусне поправка на основанието за
прекратяване на трудовия договор от 25.01.2017г., вписано в трудовата книжка на
ищцата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцата разноските по делото.
В исковата молба ищцата е навела твърдения, че е постъпила на работа при
ответника на 13.02.2017 г., за което е бил сключен трудов договор №
54/13.02.2017 г. Посочила е, че първоначално е работила на длъжност „***“, а
впоследствие на длъжност „***“ с ОМВ в размер на 834 лв. При постъпването на
работа е предала за съхранение трудовата си книжна на ответното дружество.
Излага обстоятелства, че на 09.01.2018 г. е отишла на работа, след започване на
работния процес е видяла и установила редица нарушения, направени от втората
смяна, провела е разговор с друг отговорник и се опитала да намери
разрешение на възникналите
проблеми, но не е успяла. Поради факта,
че офисът на собственика се намира в
друга сграда, ищцата заедно с други колежки тръгнали пеша натам, за да
разговарят със собственика, около 8.30 ч., по пътя към офиса ги
видял единият от собствениците. Ищцата и колежките й се върнали обратно
за да разговарят с него, той бил много ядосан, и казал че всички са уволнени,
крещял, обиждал ги и не им е дал възможност
за разговор. Връчил на всички по един бял лист и накарал ищцата да
напише молба за напускане и да си тръгне. В
молбата ищцата написала, което й било наредено, а именно - че желае да бъде освободена от работа.
Твърди, че е била принудена на напише и подпише молбата, след което да си
тръгне, в молбата не е посочвала, че отправя предизвестие за прекратяване на
трудовия договор не е посочила срок и дати за предизвестието, не е имала идея
да напуска работа и е счела, че това е моментно състояние на собственика, тъй
като и друг път се е случвало да ги
гони. На 13.01.2018 г. след като не е била потърсена от никого от дружеството
се е обадила на единия от собствениците и на проведената среща и разговор, той
е настоял ищцата и друга нейна колежка да се върнат на работа, за да изработят твърдението от него предизвестия и ищцата се
съгласила. На 15.01.2018 г. ищцата и нейната колежка се явили на работа, а един
час по късно били извикани от двамата собственици Брамбила и Гали и им било
заявено, че договорите им са прекратени от 09.01.2018 г. и ако желаят да
останат на работа, трябва да подадат молби за постъпване, ищцата отказала и й
било казано да си тръгва. На 16.01.2018 г. ищцата поискала заедно с нейна
колежка да прочете заповедите за прекратяване
и установили, че е вписано че са напуснали по собствено желание, като са
отказали да изработят предизвестията. В заповедите не бил положен подпис за
управител, освен това от „Консулт Попов“, обслужващо счетоводно
ответника са им поискали да подишат, че са получили трудовите си книжки, както
и касов ордер, че са платили на ответника една заплата обезщетение по заповедта, на този ден - 21.01.2018 г. й е била върната трудовата
книжка. Счита уволнението незаконно, поради това че не е имала воля да напуска
работа, била е принудена да подпише такава молба от Д. Б., освен това не е
отправяно предизвестие, същият ден е дошла навреме на работа, няма и определен
срок за напускане. Ангажирала е писмени и гласни доказателства, претендирала е
за разноски в производството.
Ответното дружество „Бра-Гал“
ООД е подало в срок отговор на исковата
молба. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и
заеманата длъжност от ищцата „***“.
Излага твърдения, че на 09.01.2018 г. около 8.20 ч. пълномощникът на управителя на дружеството Д.
Б. отишъл на работа, с лекия си автомобил и отправяйки се към административната
част, където е офисът на управителя на
дружеството е видял на около 300 метра
от цеха около пет жени, напуснали работните си места, като видели че идва,
тръгнали към административната сграда. Б. спрял пред цеха, влязъл вътре и
попитал отговорничката защо тези работници са отвън, а тя му отговорила, че
сутринта не са започнали работа и стояли отвън, защото искали да говорят с
него. Б. взел бели листове, излязъл отвън и казал или да се върнат на работните
си место, или да подадат молба за напускане с предизвестие, част от работниците
се върнали на работните си места и продължили дейността си, а други като ищцата
подали молби за напускане. Ищцата попълнила молба за напускане, подала я до
управителя и си тръгнала. Оспорва твърдението да е оказван натиск да взима
каквото и да е решение, дадено е възможност
да се върнат на работните си места, но ищцата не е дошла повече нито един ден
на работа. С тези съображения обосновава издаването на Заповед № 7/09.01.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение, в която е посочил датата
посочена от ищеца. Ответникът също така оспорва и иска за задържане на
трудовата книжка като релевира възражението, че
ищцата е дошла отново след около шест дни в цеха, обяснено й е, че
документите й се намират в счетоводна кантора обслужваща ответника – „Консулт
Попов“ ООД, на ищцата е дадена възможност, в тридневен срок да си получи
трудовата книжка. Прави искане да бъдат отхвърлени исковете.Ангажирал е
доказателства, претендирал е за разноски в производството.
Първоинстанционният
съд е допуснал по реда на чл.214 от ГПК изменение
на размера на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за
оставяне без работа поради незаконно уволнение от 1 099, 10 лв. на 1 343,
57 лв, както и на претендираното обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка по чл.226, ал.2 от КТ от 341, 10 лв. на 416, 97 лева.
Пловдивският
окръжен съд, за да се произнесе взе в
предвид следното:
По делото от фактическа
страна безспорно се установява, че по силата на сключен между страните трудов
договор № 54/13.02.2018 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г., ищцата
е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „***”,
с месечно възнаграждение в размер на 834 лв., към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. Тези обстоятелства се доказват от представените по
делото, неоспорени от страните и приети от съда трудов договор № 54/13.02.2018
г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г.
Не се спори, че със Заповед
№ 7/09.01.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено,
считано от 09.01.2018 г. на основание чл. 326, ал.1 КТ. Също така е безспорно,
че на 21.01.2018 г. ищцата е получила трудовата си книжка от работодателя.
Повдигнатият пред съда спор
е за законосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата със Заповед № 7/09.01.2018 г., и
изпълнението от работодателя на задължението му по чл.350 от КТ за незабавно връщане на трудовата книжка на
ищцата.
За разрешаване на правния
спор в първоинстанционното производство са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Ответното дружество – работодател е представило издадената
Заповед № 7/09.01.2018 г. и молба от ищцата за освобождаването й от длъжност и
работа от фирма „Бра-Гал“ ООД с дата 9.1.2018 г. Представени са и трудов
договор № 54/13.02.2018 г., допълнително споразумение от 31.07.2017 г. и първа
страница от длъжностна характеристика на монтажник, електронни документи.
Ищцата е представила копие
от трудовата си книжка, видно от която е започнала работа в „Суийт Меджик
Европа“ ООД гр. Асеновград на 19.02.2018 г.
В производството пред
районния съд са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите на
ищцата – св.А. Д.С. и св.А. Ж. П., и показанията на свидетелите на ответника –
св.М. К. и св.Х. Р..
От показанията на свидетелката
А.С. се удостоверява, че е работила заедно с ищцата при ответника от м.януари
2017 г. до 09.01.2018 г. Свидетелката е изложила подробни показания относно
обстоятелствата на 09.01.2018 г., посочила е, че на тази дата е имало проблем с
една от машините –счупена стойката на машината, на която тя е работила, и за
това заедно с ищцата са отишли да търсят управителя, чийто офис бил в друг
цех.Управителят е казал, че всички са уволнени, преди да говорят с него.
Посочва, че свидетелката, ищцата Р. и техните колежки – Н., Ц. и Г.са търсили
управителя. Управителят им дал на всички по един бял лист, поканил ги е в
помещението, в което няма офис, където са машините, дал им е по един бял лист и
им е казал да напишат молбата си за напускане, казал е, че не иска да вижда
повече Р.. Р. е написала молбата и е излезнала. Свидетелката е видяла молбата,
която Р. е написала, в молбата пишело, считано от 09.01.2018г. да й се прекрати
договора. Свидетелката е посочила, че не мисли Р. да е имала основание да
поиска предизвестие. В показанията си свидетелката е удостоверила информация,
която е получила от ищцата, че е ходила на 13.01.2018 г. в дружеството –
работодател. Посочва, че на 15.01.2018 г. с ищцата са отишли в
дружеството, но не е имало изготвена
заповед, на 16.01.2018 г. не са подписали представените им заповеди от
управителя, ищцата е поискала трудовата си книжка, но управителят на ответникът
й е казал да търси същата от фирма „Консулт Попов“. На 21.01.2018 г. са
получили трудовите си книжки.
Свидетеля А. П.е изложил
обстоятелства, които е разбрал от св.А.С. и преповтаря нейните показания, свидетелства, че на 21.01.2018 г. св.П. и
ищцата са получили трудовите си книжки.
Свидетелката М. К.е
посочила, че е началник на производството в ответното дружество, познава ищцата
и е присъствала, когато същата е напуснала.Посочва, че ищцата е излезнала от
работното си място, заедно с нейната бригада – Л., Н., Ц., А., Р. и Г., за да
говорят с Д. Б.. По – късно е разбрала, че ищцата си е дала предизвестието,
преди това два пъти си е давала отново предизвестието, предишното предизвестие
не било прието от Д. Б., тъй като не е искал тя да напуска. Посочила е, че Р. и
А. не се върнаха на работа, а останалите жени се върнаха, седнаха на машините и
продължиха да работят.
Свидетелката Х. Р., която работи при ответника, е заявила,
че една сутрин през м.януари е видяла,
че всички хора на Р.: Л., Г., Ц., Н.и А. се били събрали в цеха. Посочила е, че
след това излезли от цеха, нямало ги около половин/един час, след което се
върнали заедно с управителя Б.. Управителя е говорил с тях, станало ясно че
тези жени искат да напускат. Същият ден си тръгнали Р. и А., а другите останали
да работят. След тази датата свидетелката не е виждала ищцата и А. да идват в
цеха.
В производството пред първа
инстанция е изслушано и заключението на
вещото лице А. Д. по съдебно счетоводната експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че размерът на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ, за периода от 09.01.2018 г. до 18.02.2018 г. е 1343.57 лева; размерът на
обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 09.01.2018 г. до 21.01.2018 г.
е 416.97 лева, изчислен за 9 работни дни по методология, описана във въпрос
2-ри от констативната част на заключението.
Въз основа на установените факти по делото, съдът достигна
до следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.3 от КТ:
Със Заповед № 7/09.01.2018
г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено, считано от
09.01.2018 г. на основание чл. 326 ал.1 КТ. Като причина за прекратяване на трудовият договор е посочено: неспазено предизвестие от страна на
работника. По делото не се спори, че на
същата дата ищцата е подписала молба до работодателя за освобождаването й от
длъжност и работа от фирма „Бра-Гал“ ООД
Ищцата оспорва законосъобразността на
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение по съображения, че е
била принудена да напише и подпише молбата от 09.01.2018 г., не е имала воля да
напуска работа по собствено желание и не е отправяла предизвестие.
По релевираното възражение
за оказването на принуда от страна на работодателя за написването и
подписването на молбата за напускане, съдът намира следното: Осъществяването на състава на чл. 30 ЗЗД ще бъде
налице,
когато едната страна е била принудена да направи волеизявление за прекратяване
на трудовия договор под въздействието на основателен страх, възбуден от
противоречащи на закона или морала действия, извършени от другата страна.
Заплашването води до недействителност на волеизявлението, ако е в резултат на
непозволени и противоречащи на закона или морала действия, довели до психическо или физическо
въздействие върху лицето. От събраните по делото гласни доказателства не се
установява на 09.01.2018 г. върху ищцата да е оказано психическо или физическо
въздействие за подписването на молбата за напускане на работа. От свидетелските
показания по делото, разгледани в тяхната взаимна връзка и съвкупно, се
установява, че на въпросния ден ищцата Р.Г., св.А. С., както и останалите им
колежки от тяхната бригада – Н., Ц. и Г. за тръгнали да търсят управителя във
връзка с възникнал проблем на една от машините, като са напуснали цеха, в който
са работили. Св.С. посочва, че управителят ги е срещнал на пътя, казал им е че всички
са уволнени, не е искал да ги изслуша. Поканил ги е в помещението, където са
машините, дал им е по един бял лист и им е казал да си напишат молбата за
напускане. Св.С. посочва, че тя и ищцата са написали молбите си и са му ги дали
лично. От св.показания на св.К.се установява, че Р. и А. не са върнали на
работа, а останалите жени /Н., Ц., Г./ са се върнали, седнали са на машините и
са продължили да работят.Св.Р. заявява, че жените, които са се събрали /Л., Г.,
Ц., Н., А. и Р./ са излезнали от цеха и след половин, един час са се върнали с
Д. Б.. Последният е говорил с тях, тъй като са имали намерение да напуснат,
казал им е да си работят, на този ден само Р. и А. са си тръгнали, а другите са
останали. Съдът намира, че тези показания на свидетелките следва да се ценят
като годно доказателство за удостоверяваните с тях обстоятелства, тъй като
същите са следствие на техните лични и непосредствени наблюдения, същите са
били на работа на 09.01.2018г., работили са заедно с горепосочените работнички,
като св.Р. е присъствали и при разговора им с представителя на работодателя. От
така събраните гласни доказателства се установява, че от посочената група
работнички, единствено ищцата и св.С. са написали молби за напускане, а
останалите са се върнали и са продължили да работят. Свидетелките не
удостовериха действия от страна на управителя, респективно от страна на лицето
Д. Б., които биха могли да бъдат определени като противоречащи на закона и на
морала, и с които да е оказано психическо и физическо въздействие върху
работничките. Поради това, дори и управителят да им казал, че са уволнени, то
същият не е извършил действия, с които да ги е принудил да подпишат молбите за
напускане. Свидетелстващ за това е
фактът, че от всички работнички само ищцата и св.С. са
написали молби за напускане, а останалите са се върнали да работят. При тези
данни, съдът намира, че ищцата и св.С. сами са решили да подадът молбите си за
напускане, а за разлика от тях останалите работнички са решили да продължат да
работят в ответното дружество.
Предмет на настоящето производство е и твърдението, че трудовият договор е незаконосъобразно прекратен
на основание чл. 326 от КТ. Съгласно чл.
326, ал.1 от КТ, работникът може да прекрати трудовия договор с предизвестие,
като отправи писмено волеизявление в този смисъл до работодателя. В чл. 220, ал.1 от КТ е предвидено правото на
страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие,
да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В Заповед №
7/09.01.2018 г.,
с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 09.01.2018г., е посочено основанието за прекратяването му чл.326,
ал.1 от КТ, а като причини – „неспазено предизвестие от страна на работника“.
Работодателят е представил по делото молба
от ищцата за освобождаването й от длъжност и работа от фирма „Бра-Гал“ ООД, с
дата на молбата от 9.1.2018 г. Твърденията на ищцата са, че с тази молба не е
отправяла предизвестие до работодателя и не е посочила срок на предизвестието,
поради което оспорва издаването на заповедта на осн.чл.326, ал.1 от КТ.
По делото няма спор, че
молбата от 09.01.2018г. лично е написана и подписана от ищцата, от нея се
удостоверява волята на ищцата за прекратяване на договора. Така и работодателят
е възприел молбата, тъй като с резолюцията върху същата е посочил с
предизвестие до 09.02.2018г., което е и в съответствие с чл.7 от трудовия
договор. Фактите по делото свидетелстват за волята на ищцата да прекрати
трудовото си правоотношение в деня на подаване на молбата. От показанията на свидетелка С. се установява, че
ищцата е написала молбата си и е излязла. Свидетелката сочи, че е видяла
молбата на ищцата и в тази молба е пишело считано от 09.01.2018 г. да й се
прекрати договора. Според свидетелката, Р. не е имало основание да поиска
предизвестие. Тези показания свидетелстват за волята на ищцата да прекрати
трудовото си правоотношение в деня на подаване на молбата, без спазването на
срок на предизвестието. Поради това и същата не е написала срок на
предизвестие. В подкрепа на това е и последващото поведение на ищцата. След
въпросната дата 09.01.2018 г., ищцата сочи, че се е обадила на управителите на
13.01.2018г., т.е. в събота, три дни след като е напуснала работа. Съдът
намира, че ако волята на ищцата не е била за незабавното напускане на работа,
то тя би следвало да се яви на работа на следващия работен ден – 10.01.2018г. и
така до края на работната седмица. Също така, ищцата прави изявление, че на
13.01.2018 г. се е съгласила да отработи предизвестието. При тези данни, съдът
намира, че работодателят законосъобразно е издал процесната заповед на
09.01.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на осн.чл.326, ал.1 от КТ, поради отправено от
работника до работодателя предизвестие, което не е спазено.
Ето защо, настоящата
инстанция приема, че искът за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.
1, т. 1 КТ е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Изходът на спора
по него предпоставя и отхвърлянето на иска по чл.344, ал.1,
т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за обезщетение, поради
оставането без работа в резултат на уволнението, за исковия период.
Като е достигнал до друг
решаващ извод по спора, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество,
с което исковете се отхвърлят.
По предявения иск с правно основание чл. 226 от КТ:
В
разпоредбата на чл. 350 ал. 1 КТ е
регламентирано задължението на работодателя да предаде незабавно трудовата
книжка на ищцата. От показанията на св.А. С. се установява,
че на 16.01.2018 г. ищцата и свидетелката са отишли да търсят трудовите си
книжки от работодателят като същите са им върнати на 21.01.2018 г. Ето защо,
съдът намира, че претенцията на ищцата с правно основание чл.226 от КТ е
основателна за периода 16.01.2018 г. – 21.01.2018 г. В т.3 от констативно съобразителната част на
заключението на ССЕ е определено, че среднодневният размер на обезщетението по
чл.226 от КТ е 46, 31 лв. Това обезщетение за периода 16.01.2018 г. –
21.01.2018 г., изчислено за 4 работни дни, е в размер на 185, 24 лв. Същото се
дължи от работодателя ведно със законна лихва за забава от датата на предяване
на иска – 08.03.2018г., до окочателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски за процесуално
представителство във въззивното производство, същият не е представил
доказателства, че е направил такива, поради което и не следва да му бъдат
присъждани. С оглед размера на уважената претенция на въззиваемата страна, по
съразмерност следва да й бъдат присъдени разноските в размер на 77, 16 лв.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 290 от 26.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 573 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Асеновград, в следните части:
- в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 1
от КТ, спрямо „БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д. Г., от една страна, и Р.Р.Г., ЕГН ********** ***
от друга, че уволнението по Заповед № 7/09.01.2018 г. е незаконно;
- в
частта, с която е отменена по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 2
от КТ, Заповед № 7/09.01.2018 г. на
„БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д. Г., с която е прекратено трудовото й правоотношение;
- в частта, с която „БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д. Г., е осъдено да
заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** *** обезщетение по реда на чл.225 КТ в размер на 1343.57 лева (хиляда триста четиридесет и три лева и петдесет и седем
стотинки) за оставането без работа,
поради незаконно уволнение за периода 09.01.2018 г. - 18.02.18 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното
изплащане;
- в частта, с която „БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д. Г., е осъдено да заплати
на Р.Р.Г., ЕГН ********** *** обезщетение
по реда на чл.226 КТ за разликата
над 185, 24 лв. ( сто осемдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки) до пълния предявен размер 416.97
лева (четиристотин и шестнадесет
лева и деветдесет и седем стотинки) за периода 09.01.2018 г. - 15.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до
окончателното изплащане
- в частта, с която „БРА- ГАЛ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д. Г., е осъдено да заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, разноски по производството за разликата над 77, 16 лева (седемдесет
и седем лева и шестнадесет стотинки) до
пълния предявен размер 500 лева (петстотин лева).
-в частта, с която „БРА- ГАЛ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д. Г., е осъдено да заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, по
сметка на Районен съд – Асеновград дължимата ДТ за разликата над 50, 00 лв. (петдесет лева) до
пълния предявен размер от 183.75 лева (сто осемдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки), КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 1
от КТ от Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, против „БРА- ГАЛ“ ООД за признаване, че уволнението със Заповед №
7/09.01.2018 г. е незаконно.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 2
от КТ от Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, против „БРА- ГАЛ“ ООД за отмяна
Заповед № 7/09.01.2018 г. на
„БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Джулио Гали, с която е прекратено трудовото й
правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Р.Г., ЕГН **********
***, против БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127 за присъждането на обезщетение по
реда на чл.225 КТ в размер на 1 343.57
лева (хиляда триста четиридесет и три лева и петдесет и седем
стотинки) за оставането без работа,
поради незаконно уволнение за периода 09.01.2018 г. - 18.02.18 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р.Р.Г., ЕГН **********
***, против БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127 за присъждането на обезщетение по
реда на чл.226 КТ, за задържане на трудовата й книжка за разликата над 185, 24 лв. ( сто осемдесет
и пет лева и двадесет и четири стотинки) до пълния предявен размер 416.97 лева (четиристотин и шестнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки) за периода 09.01.2018 г. - 15.01.2018 г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „БРА-
ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от
Д. Г., да заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, разноските във
въззивната инстанция в размер от 77, 16 лв.
(седемдесет и седем лева и шестнадесет стотинки).
ОСЪЖДА „БРА-
ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.
„Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от
Д. Г., да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата 25
лв – ДТ за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 290 от 26.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 573 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Асеновград, в останалата му част.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС в частта
относно предявените искове по реда на чл.
344, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КТ и по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КТ, в
останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.