№ 1269
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104910 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. Б. срещу „Топлофикация
Перник" АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 28.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 2466/2015 г.
по описа на Районен съд Перник, по силата на която той е осъден да заплати на
ответното дружество сума в размер на: 2313,93 лева за доставена топлинна енергия в
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. ведно със законна лихва от 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението; 515,97 лева - законна лихва за забава
върху месечните плащания за периода 30.06.2011 г. до 27.03.2015 г. и 156,60 лева
разноски.
Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 12.11.2015 г. е
образувано и.д. № 1718/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б. като по него са извършени две
действия водещи до прекъсване на погасителната давност – налагане на запор на
02.12.2015 г. и 07.02.2018 г. Други действия не са извършвани, поради което вземането
е погасено по давност позовавайки се на кратка тригодишна такава
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника срещу ищеца не съществува право на принудително изпълнение за сумите в
размер на 2313,93 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2014 г. ведно със законна лихва от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; 515,97 лева - законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. до 27.03.2015 г. и 156,60 лева разноски като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява и поддържа иска.
1
Ответникът поддържа признанието на иска с писмена молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на
длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено
нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя
или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото – вземането е погасено по давност, но
доколкото изрично не е поискано от ищеца съдът да се произнася с решение при
признание на иска, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
2
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
От приетите по делото доказателства се установи, че в полза на ответника срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Погасителната давност за вземането е била прекъсната с влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 27.05.2015 г. – денят преди издаване на изпълнителния лист. Следващото
и последно прекъсване е доказано на 07.02.2018 г. с признанието на ищеца и
представен от него документ, от която дата започва да тече нов петгодишния давностен
срок, който е изтекъл на 07.02.2023 г.
При тези обективни данни и правните съображения за прекъсване на давността,
предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че за оспорените с исковата молба суми е бил издаден изпълнителен лист и е било
образувано и.д. 1718/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Същото обаче е прекратено най –
късно на 07.02.2020г., след която дата липсват данни, а и твърдения ответникът да е
възлагал или да са предприемани действия по изпълнение. Съдът намира, че са налице
двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук посочената норма, поради
което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 200,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 и ал. 8
ГПК в него полза следва да се присъдят 100,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу М. И. Б., ЕГН
********** за сумите в размер на 2313,93 лева главница в периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2014 г. ведно със законна лихва от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; 515,97 лева - законна лихва за забава върху месечните плащания за
периода 30.06.2011 г. до 27.03.2015 г. и 156,60 лева разноски, за които е издаден
изпълнителен лист на 28.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 2466/2015 г. по описа на Районен съд
Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК М. И. Б. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4