Решение по дело №86/2023 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е образувано по жалба на Г. П. Р. [населено място], [улица] вх.Б ет.8 ап.23 срещу Заповед № 18-150-04.01.2023г. на началника на СГКК-[област], с която е одобрено изменение в КККР на неурбанизирана територия на [населено място], представляващо отстраняване на явна фактическа грешка с нанасяне на липсваща сграда. В жалбата се твърди, че в заповедта липсва фактическо основание за издаването и, както и липсва разпоредителна част. Посочено е, че тя е издадена в противоречие на административно-производствените правила и норми, както и противоречи на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че е наследник на В. Г. С., б.ж. на [населено място], на когото с Решение № 13/28.09.2000г. на ПК-[област] е възстановен имот №025171 в нови реални граници с площ 48,700 дка., представляващ иглолистна гора в м. „К.“. С това обосновава правният си интерес на заинтересовано лице по см. на пар.1 т.13 ДР ЗКИР. Твърди, че Т. Т. е собственик чрез дарение от Ц. А. на част от описания имот, който е с идентификатор 67965.29.171 като срещу подадено от Т. заявление вх.№01-567042/30.09.2022г. жалбоподателят Р. е подал възражение. Сочи, че няма данни кога е построена сградата; че Т. няма учредено право на строеж от останалите съсобственици на имота; строителството е незаконно; същото е реализирано след одобряването на КККР и не е налице непълнота и грешка. Жалбоподателят сочи, че е подал възражение и срещу предходното заявление на Т. за нанасяне на сградата, което заявление е 29.01.2021г., като оплакванията му са две - че Т. не е собственик на имота и че сградата е незаконно построена. Твърди се в жалбата, че на 22.04.2022г. Т. е закупил 1/300 ид.част от имота, тоест сградата е построена в чужд имот, без право на строеж и строителни книжа. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Излага доводи, че заповедта е издадена при непълнота на доказателствата, същата е необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че не е ясно по делото кога е построен обекта, а административния орган е приел, че има ЯФГ във връзка с нанасяне на съществуваща сграда. В същото време, в преписката има проект за нанасяне на нова сграда. Според жалбоподателя е налице противоречие, доколкото ЯФГ касае само сгради в урбанизирана територия, а в случая става дума за извънурбанизирана територия и КВС за землище [населено място] е преобразувано в КК на извънурбанизирана територия. Твърди се, че Наредба № РД-02-20-05/15.12.2016г. е подзаконов нормативен акт и от нея не могат да се черпят основанията, посочени в заповедта, а приложим е ЗКИР. Посочено е, че в нотариалния акт на Тодоров липсва описание на сградата, чието нанасяне се иска и по делото липсват данни за годината на постояване, което се потвърждава и от вещото лице. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалба - началника на СГКК [област] в писмен отговор /л.160/ оспорва жалбата с твърдения, че е недопустима и неоснователна. Твърди, че сградата предмет на административното производство не попада в изключенията по чл. 38 ал.4 от Наредбата, налице е задължение за заснемане и отразяване, поради което жалбата е неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

По делото са конститиуирани следните заинтересовани страни: М. С. С., В. Т. Г., П. И. Г., Т. И. Г., А. В. Д., П. Г. Г., Г. Д. Г., Е. П. Д., М. П. К., К. Г. Р., С. Н. Ж., Г. Х. Ж., Н. Х. Ж., Р. П. Р., С. П. Р., Р. В. Р., А. В. Р., Й. В. Р., Н. В. Р., Ц. Т. А., Т. Ц. А., М. Р. Р., С. Р. М., В. В. С., К. В. С., Ц. Д. Й., В. Д. В., Г. В. С., В. С. К., Т. И. Т.. Същите са редовно призовани и не изразяват становища по жалбата.Според писмо вх.№ 2243/4.07.2023г. /л.210 и сл./, това са и страните, които са уведомени за административното производство, образувано по заявлението на г-н Т. от 30.09.2022г.

С атакуваната Заповед № 18-150 от 04.01.2023г. на началника на СГКК - [област] е одобрено изменение на КККР на [населено място] община [област], одобрена със Заповед №РД -18-933/13.04.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка с нанасяне на липсваща сграда. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени нормите на чл. 53б ал.5 т. 1 ЗКИР във връзка с чл. 81в ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Посочено е, че според чл. 38 ал.4 от Наредбата се заснемат всички сгради с изключение на сгради, които не са изградени в груб строеж, временни сгради във връзка с извършване на строителство, както и сградите и съоръженията по пар. 182 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ бр. 65 от 2003г./, паянтови стопански сгради без масивни основи, паянтови стопански сгради с масивни основи, които са с височина по – малка от 2м. или с площ по –малка от 3 кв.м. Посочено е в заповедта, че сградата, предмет на административното производство не попада в нито едно от изключенията на чл. 38 ал.4 от Наредбата и има задължение за нанасяне на съществуващи сгради, което произтича от нормативен акт, като същевременно е скрепено със санкция по чл. 96 ал.1 т. 3 ЗКИР вр.чл. 54а ал.2 ЗКИР. Заповедта е издадена по подадено заявление вх.№ 01-567042-30.09.2022г. от Т. Т.. Изготвено е становище от 03.01.2023г. /л.68/ относно постъпили в хода на административно производство възражения рег.№ 02-1284-07.11.2022г. и рег.№ 02-1335-17.11.2022г. Изготвен е проект за изменение на КККР /л.18 и сл./, като в обяснителната записка е посочено, че целта е нанасяне на сграда с идентификатор 67965.29.171.1 с площ 24 кв.м. с предназначение – друг вид сграда за обитаване, като няма данни за собственост.

По делото се установява, че В. Г. С. е починал на 24.12.1945г. /л.29/ и жалбоподателят Г. Р. е сред наследниците му /л.33/.

Видно от Нотариален акт 115 от 7.04.2022г. /л.216/ Т. И. Т., [ЕГН] е собственик на 1/300 ид.ч. от имот 67965.29.171 по КК на [населено място] община [област]. В нотариалния акт не е описана сграда.

На 29.01.2021г. от г-н Т. е подадено заявление за изменение на КККР, касаещо нанасяне на липсващата сграда в имот на наследници на В. Г. С., но е отказано да бъде разгледано по същество, тъй като заявителят не е заинтересовано лице по см. на чл. 51 ал.3 и чл. 53б вр.пар.1 т. 13 ДР на ЗКИР. След снабдяване с нотариалния акт от 07.04.2022г., лицето подава отново заявление - вх.№ 01-567042/30.09.2022г. /л.14/. Със заявлението се иска изменение на одобрената КККР на неурбанизирана територия на [населено място] с цел отстраняване на ЯФГ с нанасяне на липсваща сграда в ПИ №67965.29.171. Депозиран е проект за промяна на КККР /л.18 и сл./ с обяснителна записка, според която целта на проекта е нанасяне на двуетажна сграда в имота.

Административният орган е дал възможност за писмени възражени, като е съобщил на заинтересованите лица по реда на чл. 34 ал.1 и ал.3 АПК за започналото административно производство /л.38 и сл./. Според писмо вх.№ 2243/ 04.07.2023г. /л.209/ административният орган е съобщил за започване на производството по заявление №01-48167-29.01.2021г. и по заявление №01-567042/30.09.2022г. на всички заинтересовани лица, в т.ч. и на жалбоподателя.

От трима наследника на В. Г. С. – М. С., Е. Д. и М. К. /л.63/ е подадено писмено възражение на 7.11.2022г., в което сигнализират за незаконност на строителството, извършено от Т. в наследствения им имот. На 17.11.2022г. /л.64/ е подадено възражение и от Г. П. Р. [ЕГН], в което той сочи, че сградата е била построена от Т. преди да стане собственик на част от имота, същата е незаконна и подлежи на премахване. По двете възражения е изразено писменото становище /л.68/ на главен експерт от СГКК-[област], в което се сочи, че са налице основанията на чл.81в ал.1 Наредба РД-02-20-05/2016г. за издаване на заповед по чл. 53б ал.5 т.1 ЗКИР за отстраняване на ЯФГ, тъй като сградата не попада в изключенията на чл. 38 ал.4 от Наредбата; с изменението не се записват данни за собствеността и с това се счита, че е спазено изискването на чл. 74 ал.1 от наредбата; заявителят Т. е заинтересовано лице по чл. 51 ал.3, тъй като с НА от 07.04.2022г. придобива собственост върху 1/300 ид.ч. от поземления имот.

Атакуваната заповед е връчена на всички заинтересовани лица /л.75 и сл./, като на Г. Р. е връчена на 23.01.23г. /л.79/ и е обжалвана от него на 03.02.2023г., тоест в законоустановения срок.

Според СТЕ /л.213 и сл./ КВС в землище на [населено място] община [област] е одобрена на 30 март 1994г. и е преработена през 1999г. и е допълнена с горите и земите в горските територии. Според вещото лице тогава не е имало изискване в КВС да бъдат отразени сгради, попадащи в тези територии, процесната сграда не е нанесена в нея. Със заповед РД-18-933/ 13.04.2018Г. на изпълнителния директор на АГКК фактически КВС е преобразувана и е одобрена като кадастрална карта на извън урбанизирана територия на землище [населено място]. В КККР процесната сграда отново не фигурира. С обжалваната заповед сградата се нанася с идентификатор 67965.29.171.1. Вещото лице сочи, че не може да каже кога е построена сградата, както и дали е построена от Т., липсват данни за това. Според вещото лице, сградата е масивна, на два етажа, междуетажната подова конструкция представлява ж.б.плоча, двускатен покрив от дървена конструкция с обшивка, покрит с ондолин, с изпълнена външна мазилка. Според в.л., част от източната стена на първия етаж е под нивото на терена, на места вътрешната мазилка е паднала от овлажняване; долната част на сградата е иззидана с каменна зидария, а над нея продължава тухлен зид, които видимо са изпълнени „доста далеч във времето“ /л.214/, преди изработването на КВС на [населено място]. В техническата служба на общината не са установени строителни книжа на името на Т.. Според в.л. сградата не е нов строеж, изграден след одобряването на действащата КК през 2018г. Първият етаж е с предназначение гараж, втория етаж е стая, сервизно помещение. Според в.л., при липса на одобрен проект с указано предназначение, тя може да се определи като друг вид сграда за обитаване.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че КВС е преобразувана в КК на неурбанизирана територия през 2018г., без да се провеждат дейности по попълване на КК. Сочи, че няма изискване в КВС са се отразяват сгради, затова и като се преобразува в КК сградата не е отразена. Вещото лице сочи, че не става дума за кадастрална грешка, тъй като изискване за заснемане в КВС няма. Твърди, че не става дума за нов строеж, който да е построен след 2018г.

Съдът кредитира експертизата като компетентно и обективно изготвена.

Правни изводи.

При оспорване на актове за изменение на КККР, с право на жалба разполагат заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението, когато са вписани като такъва в кадастралния регистър към влязлата в сила КК. В случая, Радков е сред заинтересованите лица, тъй като е вписан в кадастъра /л.27 и л.210/, а кадастърът има действие само по отношение на вписалите лица - чл. 2, ал. 5 ЗКИР. На невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, тъй като не засяга техните права. Ето защо, жалбата е подадена от активно – легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговата материална компетентност, съгласно чл. 51, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗКИР и чл. 56, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съдът счита, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон.

По делото се установява, че с процесното изменение се цели нанасяне на сграда. Безспорно е по делото, че тя е без строителни книжа, но нанасянето в действащата КК няма отношение към узаконовяването, тъй като кадастърът е съвкупност от данни за местоположение, граници и размери на имотите, собствеността и другите вещни права, включително и за построеното в имотите и не се държи сметка за законността на строежа. Процесната сграда е била построена преди одобряването на КККР през 2018г. и не е била включена в КВС. По делото е безспорно установено, че сградата е извънурбанизирана територия. От заключението на вещото лице се установява, че КВС е одобрена през 1994г., а през 2018г. КВС фактически е преобразувана в КК, като и в двете, сградата не фигурира. Сградата не е отразена и в нотариалния акт от 2022г. на Т.. По делото няма никакви данни за сградата, за времето на построяването и, за собствеността.

При тези установени по делото факти и обстоятелства, съдът счита, че не е налице посоченото в Заповедта основание – ЯФГ. Какво е явна фактическа грешка е регламентирано в пар.1 т. 9 от ДР на ЗКИР. По делото не се установяват предпоставките на тази разпоредба. Такива не се сочат и в самата заповед. При това основание за изменение на КК и КР административният орган е следвало да посочи в коя от двете хипотези, очертани от § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е извършено процесното изменение - поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. В случая, в оспорената заповед липсват каквито и да са фактически основания, въз основа на които е извършено изменението на КК и КР. Фактическите основания съставляват фактическите констатации, направени от административният орган и доказателствата, въз основа на които ги е направил. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. Следва да се отбележи, че не само липсват мотиви в самата заповед, а и такива не могат да се извлекат и от писмените документи, съдържащи се в административната преписка. В заповедта е посочено като правно основание – ЯФГ, а в документите по преписката е посочено различно основание – такова по чл. 51 ал.1 т. 2 ЗКИР.

Отделно от това, не са налице материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Явна фактическа грешка в КК и КР по смисъла на по-горе коментираната разпоредба е единствено несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР.По делото се установи, че няма несъответствие в граници, а липса на нанесен нов обект.

Изложеното обосновава извод, че заповедта е валидна, но е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.

При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер общо на 610 лв., от които: 10 лв. за ДТ /л.111/, 300 лв. за адвокат /л.192/ и 300лв. за вещо лице /л.206/.

Водим от горното и на осн. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-150-04.01.2023г. на началника на СГКК-[област].

ОСЪЖДА СГКК-[област] да заплати на Г. П. Р. [населено място] разноски в общ размер на 610лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дн. срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.