РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Русе, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Десислава Радева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20244500100528 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата С. Н. Д. от гр. Русе твърди, че на 15.02.2024 г. около 16:20 ч в гр. Русе по
улица без име с посока на движение от ул. „Солун“ към ул. „Плиска“ се движил лек
автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** **, управляван от М. С. Г., като в района на
кръстовището, образувано между ул. „Св. Наум и ул. „Плиска“ между него и нея като
пешеходец възникнало ПТП. Заявява, че лекият автомобил не я пропуснал, докато
пресича на пешеходна пътека, тип „Зебра“ и я ударил. Местопроизшествието е
посетено от мл. автоконтрольор към ОДМВР Русе, който съставил Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 122/38 от 15.02.2024 г. По случая е образувано
ДП № 53/2024 г. по описа на ОДМВР Русе. Ищцата твърди, че вина за настъпилото
произшествие има водача на лекия автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** **, който
не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил конкретни
разпоредби на ЗДвП- чл. 5, чл. 116, чл. 119.
Непосредствено след инцидента ищцата е откарана и настанена в УМБАЛ
„Канев“ с оплаквания от силни болки в областта на лява коленна става и дясното
ходило. Поставена й е диагноза- фрактура на латералното плато на лявата тибия с
компресия на последната. Проведена е оперативна интервенция остесинтезис
металика, при която фрактурата на лявата тибия е репонирана и фиксирана с метална
плака и винтове. Поставена е гипсова имобилизация и е проведено медикаментозно
лечение по схема. На 22.02.2024 г. ищцата започнала реконвалесценция по повод
получената фрактура, като е обучена да ходи с помощно средство и е вертикализирана.
След отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение е освободена на
29.02.2024 г. за продължаващо домашно лечение с дадени съвети за спазване на режим
на покой, ХДР и прием на лекарствени средства.
Твърди, че получените от ПТП травми са й причинили болки и страдания, които
1
били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период, който
продължавал и понастоящем. Силната болезненост в областта на левия долен крайник
трудно се повлиявала от обезболяващите медикаменти, което довело до затруднение
при посрещане със собствени сили на обикновените битови потребности- пазаруване,
приготвяне на храна, тоалет и обличане, за задоволяването на които получавала изцяло
помощ от своите близки. Била принудена да бъде в легнало положение- на покой и да
разчита изцяло на тяхната грижа, което допълнително засилило чувството й за
безпомощност и уязвеност. Считала се за бреме за тях. Преди инцидента не е имала
двигателни проблеми, като водила активен за годините си начин на живот. Твърди, че
проведените оперативни интервенции ще й оставят белези, които мислено я връщат
към инцидента. След ПТП-то настъпили редица неблагоприятни промени в
ежедневието й- загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно
придвижване. Поради напредналата й възраст, възстановяването протича
изключително бавно, продължително и болезнено, като пълно възстановяване ще бъде
невъзможно. Ищцата твърди, че изпитва страх и уплаха от случилото се, като
споменът от инцидента ще бъде в съзнанието й завинаги.
Заявява, че във връзка с лечението си сторила значителни имуществени разходи на
обща стойност 1003,10 лв.
Твърди, че по отношение на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** ** е
налице сключена застраховка ГО при ответното дружество със срок на действие от
25.08.2023 г. до 24.08.2024 г. Сезирала застрахователя с писмена претенция № 94-
Я.119/02.04.2024 г., но в предвидения 3-месечен срок той не се произнесъл.
Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати 40 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, както и 1003,10 лв имуществени вреди от ПТП на 15.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.04.2024 г. – датата на
сезиране на застрахователя до окончателното им изплащане, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЗИ- Общи застраховане“ ЕАД чрез юрк. П.
Н. е депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите за процесния автомобил
„БМВ 318И“ с рег. № * **** **. Оспорва твърдението на ищцата, че водачът, чиято
ГО е била зстрахована към ответното дружество с действията си е причинил
твърдените в исковата молба увреждания. Заема позиция, че вината на водача не е
установена, съответно не е установено и наличието на причинно-следствена връзка
между извършените от него действия и настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба болки и страдания
вследствие на получените телесни увреждания. Оспорва, че към настоящия момент
възстановителният период не е приключил, както и че протича бавно и няма да
настъпи пълно възстановяване. Оспорва твърденията на ищцата за наличие на унило
състояние, неспокойство, безсъние и трудно придвижване и негативни психически
последици.
Алтернативно- в случай, че бъдат установени елементите от ФС на деликта,
въвежда възражение за съпричиняване. Твърди, че ищцата не е съобразила
поведението си с разпореденото в ЗДвП за пешеходците- преди да навлязат на
платното за движение да се съобразяват с приближаващите се пътни превозни
средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение, да не навлизат внезапно на платното за
2
движение, да не пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Отделно от това, твърди, че здравословното състояние на ищцата преди пътния
инцидент е било такова, че да повлияе негативно на оздравителния период и да
спомогне за настъпилия обем от вреди.
Искът за неимуществени вреди намира за прекомерен, несъответен на
действително претърпените вреди и критерия „по справедливост“. Относно сторените
разходи за лечение заема позиция, че част от представените бонове са неясни какви
артикули са закупени, кой е извършил плащането, за кого са относими, кой и писал
допълнителните обяснения по тях и дали вписаните суми са действително сторени
разходи. Оспорва основателността на акцесорната претенция за присъждане на лихва
по съображение за неоснователност на главните искове. Относно началната дата, от
която застрахователят дължи плащане на законна лихва за забава се позовава на чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ. Твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като ищцата не е представила
доказателства за наличието на елементите на фактическия състав на деликта.
Претендира предявените против него искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че съдът намери основание за
присъждане на застрахователни обезщетения, да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно установените
обстоятелства, съдебната практика по аналогични случаи и приноса на ищцата към
настъпването на вредите. Относно иска за имуществени вреди претендира също да
бъде приложен коефициент за съпричиняване. Въвежда възражение за прекомерност
на претендираното от ищцата адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От Констативен протокол за ПТП № 122/15.02.2024 г. /л.7/ се установява, че на
15.02.2024 г. в 14 ч ищцата като пешеходец е пострадала при ПТП с участието на л. а.
„БМВ 318И“ с рег. № * **** **, управляван от М. С. Г., за което е било образувано ДП
№ 52/2024 г. по описа на ОДМВР Русе.
Между страните няма спор, че лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** **,
при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 15.02.2024 г., е застрахован
със застраховка „Гражданска отговорност” към датата на настъпване на събитието при
ответното дружество.
Към доказателствения материал са приобщени материали от воденото относно
процесното ПТП досъдебно производство, както и медицински документи, които
съдът не обсъжда поотделно, доколкото същите са подробно анализирани от
притежаващите специални знания вещи лица по назначените и приети по делото СМЕ
И САТЕ.
От страна на ищцата са ангажирана гласни доказателства за установяване на
твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди- болки и страдания.
Св. Л. Н. Д.- брат на ищцата дава показания, че със сестра си живеят в един и
същи блок, в един и същ вход, но на различни етажи. Свидетелства, че в средата на м.
февруари, 2024 г. около 14 ч излизал от входа, в който живее и видял в близост на
пешеходната пътека на кръстовището, което се намира в близост на ул. "В." №**
спряла линейка. Извикал го един съсед, приближил и видял, че в линейката е качена
сестра му. Когато се приближил тя не могла да го познае. Плачела, викала от болка,
според свидетеля не била адекватна. На следващия ден му споделила, че изпаднала в
безсъзнание, когато паднала на пешеходната пътека, не помнела колко време лежала.
3
Спомняла си едва, когато линейката я отвела в болницата. Придружил я с линейката
до болницата. В Бърза помощ я прегледали, направили й снимка. Оказало се, че кракът
й е счупен и я приели в Отделението по ортопедия. Дава показания, че всеки ден
ходил да й носи храна в болницата. Свидетелства, че след като я изписали тя
постоянно лежала. Налагало се той да я обгрижва, да й пазарува, тъй като тя нямала
други близки. Само за около седмица ползвала социална услуга за това. Започнала да
става след около три месеца, но се нуждаела от проходилка, за да отиде до тоалетна,
но отново това се случвало с неговата помощ. Около четири месеца след операцията
ищцата се опитала да се придвижва с патерица, но само вкъщи. И понастоящем така се
придвижвала, не можела по друг начин.
Свидетелства още, че в края на на 2024 г. сестра му започнала да му се оплаква,
че я боли и другия крак, тъй като той понася тежестта.
Дава показания, че след катастрофата ищцата много я боляло, като през цялото
време приемала обезболяващи лекарства. Едва в началото на тази година започнала да
се опитва да излиза и навън при хубаво време, но отново с патерица. Винаги трябвало
да има придружител с нея, тъй като се страхува да е сама, особено при пресичане на
кръстовища.
Свидетелят изнася още данни, че преди инцидента сестра му живеела сама, сама
се обслужвала, не е имала нужда от чужда помощ. Нямала и никакви здравословни
проблеми. Това обаче се променило след ПТП. Понастоящем го викала да й помага,
когато излиза да пазарува. Пазарувала наведнъж за 4-5 дни с пазарска количка на две
колелца, тъй като заради болките в крака не може да излиза всеки ден. Помагал и за
по-основото почистване на жилището. Иначе сестра му вече можела да се обслужва
сама.
За установяване на механизма на ПТП от страна на ищцата са ангажирани гласни
доказателства- показанията на св. К. К. К. – очевидец на произшествието. Той дава
показания, че в средата на м. февруари миналата година, не помнел точната дата, но
било след обедната почивка, между 13 и 14 ч, управлявайки личния си автомобил по
ул. „Свети Наум“ на път за Русенския университет, видял черно „БМВ“ спряло
непосредствено върху пешеходната пътека, а до него лежала възрастна жена. Отбил
колата веднага в дясната лента след пешеходната пътека и слязъл. Едновременно с
него слязла и водачката на лекия автомобил „БМВ“. Момичето му обяснило, че леко
бутнало пешеходката, която е пресичала отдясно наляво по посока на движението.
Впоследствие научил, че пострадалата се казва С.. Свидетелства, че той подал сигнал
за ПТП направо в Дирекцията, бил служител на КАТ. От там изпратили линейка.
Жената била с изкривен ляв крак. Свидетелят й помогнал да я премести от мястото,
където била паднала към озеленените площи от страната на бензиностанцията. През
това време водачката на черното „БМВ“ тръгнала да се качва в колата си. Свидетелят я
помолил да изчака да дойде полицията, но в момента, в който стъпил на тротоара, чул
форсиране на двигател и видял, че момичето потеглило. Подал втори сигнал на
дежурния, диктувайки му номера, модела, марката и цвета на автомобила. Ищцата
била откарана със Спешна помощ в болницата. Изнася още данни, че единият й крак
бил под предницата на колата, а тя лежала на пешеходната пътека. Тялото й било пред
колата. Свидетелства, че на местопроизшествието платното е с две ленти. Дава
показания, че не е видял самия удар, а възприел само действията на водачката на лекия
автомобил „БМВ“, която се намирала в лявата лента и положението на пешеходката
след удара. Свидетелства, че пострадалата в началото била в шок, не била особено
адекватна. На по-късен етап, след като пристигнала линейка, се съвзела. Споделила, че
4
е пресичала на пешеходната пътека в посока към бензиностанцията. Според свидетеля
била изминала около 2,8 м до момента на удара. Метър и нещо й е оставало да пресече
до края платното. Доколкото си спомнял автомобилът бил спрял в средата на лявата
лента и вероятно искал да продължи напред към болницата. Свидетелства, че в деня на
произшествието пътят бил сух, нормален, денят приятен. Не му е направило
впечатление трафикът по ул. „Свети Наум“ в посока ул. „Плиска“ да е бил особено
интензивен, когато той преминавал там.
За изясняване на механизма на ПТП от страна на ответното застрахователно
дружество също са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. М. С. Г.,
водач на лекия автомобил „БМВ", модел ,,318И" c peг. № * **** **. Свидетелства, че
се движела в посока от Руското консулство към болницата, в лявата лента, която е
занапред, като на кръстовището преди ул. „Плиска“, тъй като излизала от път без
предимство, спряла, както винаги, да се огледа. В един момент видяла жената, която
била облегната на десния калник на колата. Слязла и й помогнала. Уточнява, че в
момента, в който възприела жената се движила с не повече от 10 км/ч. Не знаела как
тази жена се появила на десния й калник. Свидетелства, че единственото увреждане на
автомобила след инцидента било одраскване на капака по колата, нямало друго.
Когато се приближила към жената, за да й помогне, тя била адекватна. Помогнала й да
отиде до тротоара, попитала я дали има нужда от помощ. Тя казала, че е добре.
Можела да ходи сама. След това свидетелката си тръгнала. Имало някакви хора, които
викали нещо отзад, но тя тръгнала за вкъщи да уведоми родителите си за случилото
се. Инцидентът се случил по обяд, около 14:00 ч. Било сухо. В момента на удара
жената била преди пешеходната пътека. Свидетелства, че по принцип спира малко по-
назад, защото се страхува да не я ударят движещите се по ул. „Плиска“ автомобили.
Дава показания, че не е възприела къде се е намирала жената преди удара. Заявява, че
удар не усетила, тъй като почти не се движела. Дава показания, че жената нямала
видими изцапвания по дрехите, не била падала на земята, била се подпряла на
калника, имала пръстен и от него дошло увреждането по него. Била на собствен ход.
Дава още показания, че била спряла в лявата лента непосредствено преди удара. В
дясната пътна лента нямало коли, които да се движат в този момент. Сама придружила
жената до тротоара. Малко по-късно дошъл един човек, който да види какво става.
Свидетелства още, че пешеходката пресичала отдясно наляво спрямо автомобила
й, преди пешеходната пътека. Движението по ул. „Плиска“ било натоварено, затова
изчаквала. Жената била с пазарска количка, която не била паднала на земята. Пътната
настилка била суха.
За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушана и САТЕ, вещото
лице по която дава следното заключение:
На 15.02.2024 г., следобед, през светлата част от денонощието, по ул. „Солун“ в
посока към УМБАЛ „Канев“, се движил л. а. „БМВ 318 и“ с рег. № * **** **,
управляван от М. Г.. Когато автомобилът е приближил кръстовището на ул. „Солун“ с
ул. „Плиска“ и ул. „Св. Наум“, автомобилът е спрял преди началото на пешеходна
пътека (преди южния й край) и в лявата пътна лента, която е предназначена за
движение направо. Водачът е изчаквал трафика, движещ се по ул. „Св. Наум“ вляво от
нея. Когато автомобилът потеглил, в този момент, в района на пешеходната пътека се е
движила ищцата С. Д., която пресичала платното за движение отдясно наляво, гледано
по посоката на движение на автомобила. При описаните движения, между автомобила
и С. Д. е настъпило съприкосновение. Мястото на удара е в началото на пешеходната
пътека (южната й граница) и в лявата лента на улицата. Ударът е настъпил с предната
5
дясна част на автомобила и страничната лява част на пострадалата.
Анализирайки данните по делото, вещото лице разяснява, че непосредствено
преди произшествието, автомобилът е бил спрян пред пешеходната пътека, вероятно
на разстояние около 1,0ч1,5 m. Потеглил е с нормална интензивност, като ударът е
настъпил в началото на пешеходната пътека и е спрян. След като е бил спрян, един от
краката на пострадала се е намирал под автомобила, което означава, че след удара
вероятно автомобилът е изминал още около 1,0ч1,5 m. Експертът е изчислил, че за
това движение, автомобилът технически е могъл да достигне скорост от около
4,00ч5,26 km/h. Времето за извършване на това движение е 2,61ч3,12 s. За това време и
в зависимост от темпа си на движение, ищцата С. Д. следва да се е намирала на
разстояние от 1,75 до 3,56 m преди мястото на удара и вдясно от автомобила. В
свидетелските си показания М. Г. посочва, че вдясно от автомобила не е имало други
автомобили или обекти, които да са ограничавали видимостта, поради което вещото
лице заключава, че от посочените разстояния участниците в произшествието следва да
са могли да се възприемат. Водачът на автомобила – М. Г., според експерта, е могла да
предотврати произшествието в този момент, като е пропуснала пострадалата
пешеходка.
Описаните и анализирани данни, според вещото лице показват, че причините,
довели до произшествието и възможностите за неговото предотвратяване имат
субективен характер, свързан с участниците в произшествието – М. Г., като водач на
автомобила и С. Д., като пешеходец, движеща се в района на пешеходната пътека.
Анализирайки данните по делото, вещото лице заключава, че от навлизането си
по пешеходната пътека до мястото на удара, пострадалата С. Д. е изминала около 4,70
m до мястото на удара. Според експерта, времето за движение на С. Д., пресичайки
платното за движение и в зависимост от темпа й на движение е: при бавен ход - 7,02 s;
при спокоен ход - 5,28 s и при бърз ход - 4,12 s. Когато е започнала да пресича
платното за движение, най-вероятно автомобилът вече е бил спрял пред пешеходната
пътека и М. Г. се е оглеждала в посока към ул. „Св. Наум“ (наляво от нея), каквито са
и показанията й. Разстоянието, на което се е намирал автомобила преди мястото на
удара е било около 1,0ч1,5 m.
Вещото лице разяснява, че при определяне и анализиране скоростта на
автомобила и на механизма на ПТП е изпoлзвано време за реакция 0,8 s. Такова време
за реакция се приема когато водачът е имал техническата възможност да забележи
определени признаци за опасност, бил е внимателен, но не може точно да определи
мястото и времето на възникване на опасността, както и нейния характер.
От момента на потеглянето на автомобила, когато преди това е бил спрян на
разстояние от около 1,0ч1,5 m преди пешеходната пътека /преди мястото на удара/,
пострадалата се е намирала на разстояние от 1,75 до 3,56 m преди мястото на удара и
вдясно от автомобила, като се е движила по пешеходната пътека. От описаните
разстояние, участниците в произшествието, следва да са могли да се възприемат.
Когато пострадалата е започнала да пресича платното за движение, най-
вероятно автомобилът вече е бил спрял пред пешеходната пътека и се е намирал на
около 1,0ч1,5 m преди мястото на удара. В този момент участниците в произшествието
също следва да са имали техническа възможност да се възприемат.
Вещото лице дава още заключение, че тъй като има данни, че пострадалата е
пресичала отдясно наляво, гледано от посоката на движение на автомобила, то следва
автомобилът да е взаимодействал основно с левите й части.
6
Спирачният път на л.а. „БМВ 318 и“ с установената скорост 1,11ч1,46 m/s
(4,00ч5,26 km/h) е 1,21-1,64 м.
Вещото лице разяснява, че при един от огледите на произшествието е
установено хоризонтално разположено „простъргване“ на предния капак, над предния
десен фар на автомобила с дължина 20 см. В свидетелските си показания, М. Г.
посочва, че това „простъргване“ е настъпило от пръстен на пострадалата жената, която
се е била подпряла на капака. Вследствие от това, че съприкосновението с автомобила
е настъпило под центъра на тежестта на пострадалата, то вероятно е настъпило и
загуба на равновесие и падане на пострадалата на пътната настилка.
По делото е приета и СМЕ, вещото лице по която дава следното заключение:
Вследствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване на големия пищял
в горната му част, оток и хематом в областта на ляво коляно и палец на ляво ходило.
Полученото счупване предполага обездвижване на крайника повече от 30 дни. Според
експерта, травмата е получена след удар с висока интензивност, като болката бива
описвана като остра, режеща, пробиваща, пулсираща или с характер нa тежест, нo
винаги е добре локализирана и се повлиява от медикаменти. При изслушването му по
реда на чл. 200 ГПК вещото лице разяснява, че вероятно счупването на големия пищял
е индиректно. Настъпило е вследствие натиск на бедрената кост върху горната част на
големия пищял, тъй като пищялът е фиксиран, а бедрото е подвижно, т. е това
увреждане не е от директен удар върху пищяла, а от усукването на цялото тялото се е
получил натиск и смачкване, което е счупването. Отокът и хематомът са получени от
директен удар. След първичната обработка на ищцата в CMO и извършените образни
изследвания, същата е приета в KOT и подготвена за оперативно лечение. Ha 15.02.24
е направена безкръвна репозиция, а на 19.02.24 е направена открита репозиция с
метална остесинтеза. Тя е била наложена от обстоятелствено, че при първоначалната
закрита репозиция не се е получило задоволително наместване на този фрагмент,
който е бил разместен. Това, според експерта, може да е вследствие на самата травма,
на тежестта на самото счупване. При настъпването на травмата болките са били с
изключително висок интензитет до постъпване в болничното заведение и приемане на
аналгетици. След операцията е имало период на изпитване на болка, през кoйтo ca
вземани медикаменти. При започване на рехабилитация болката и дискомфорта ce
възобновяват. Според вещото лице, ищцата е била откарана и прегледана в УМБАЛ
„Канев“ непосредствено след процесното ПТП и е приета в KOT нa същата дата, което
предполага връзка на установените увреждания с инцидента. Конкретната фрактура,
получена пo време на произшествието е адекватно лекувана и с настъпване на пълна
консолидация /срастване/. Усложненията, които може да причини една такава травма,
според експерта, са с неясен изход и прогноза и дългосрочно отражение в лечението и
комфорта на пациента. Относно прогнозата за възстановяване на пострадалата при
изслушването му по реда на чл. 200 ГПК разяснява, че усложненията, които могат да
настъпят са износване на хрущялите, нарушаване на еластичността на меките тъкани,
които образуват ставата, което от своя страна ще доведе до дискомфорт в ежедневието,
затруднение в ходенето, при качване, слизане по стъпала, ограничения на ежедневните
движения. Тези усложнения са много по-често срещани при възрастните хора, тъй като
способността на организма им да се регенерира е много по-ограничена, отколкото при
млад човек. Според експерта, всички описани разходи, за които по делото са
представени документи, ca в непосредствена връзка с болничното лечение и
последващото долекуване на ищцата. Вещото лице дава заключение, че ищцата е била
лекувана пo повод артрозни промени на коленните стави, което може да е едно от
7
усложненията след такава травма. Прегледи на това заболяване са извършвани още
през 2016 г. Според експерта, ищцата при извършения от него преглед, съобщава за
задух и тахикардия, кoитo пречат на движенията и нормалният начин на живот, както
и че използва бастун по-скоро заради сърцето. Така установените й заболявания са с
давност преди процесното ПТП и възпрепятстват пълноценното възстановяване
статуса на пострадалата.
Съдът намира, че следва да кредитира заключенията на д-р С. Г. и инж. С. К.
като неоспорени, компетентни и обективни.
На 02.04.2024 г. ищцата предявила пред ответното дружество претенции за
заплащане на причинените й неимуществени и имуществени вреди, като между
страните няма спор, че обезщетение не е определяно, нито изплащано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл.
493, ал. 1, т. 1 т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр.
с чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е
изплатил обезщетение.
Липсва спор, че лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** **, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 27.05.2023 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено увреждане,
гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички юридически факти от
хипотезиса на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник
на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице,
представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1) деяние - действие
или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. Именно
ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на
пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно, освен
наличието на валидно застрахователно правоотношение, каквото не се оспорва, че
съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, от всички данни по делото се установи, че М. С. Г. като водач на
лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** ** е причинила ПТП като на 15.02.2024 г.
следобед в гр. Русе в района на кръстовището, образувано между ул. „Св. Наум" и ул.
„Плиска“ ударила движещата се по пешеходната пътека ищца С. Д., която пресичала
платното за движение отдясно наляво, гледано по посоката на движение на
автомобила.
На второ място е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
8
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл.
45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП от М. Г., която не е
възприела преминаващата отдясно наляво спрямо посоката й на движение пешеходка,
движеща се по пешеходната пътека и не я пропуснала да премине. Установи се от
заключението по САТЕ, че автомобилът, управляван от М. Г. е бил спрял преди
пешеходната пътека, когато ищцата е започнала да пресича. Видимостта й в посоката,
от която е идвала ищцата е била неограничена според собствените й показания.
На трето място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от
приетата КСМЕАТЕ се установи, че са причинени неимуществени и имуществени
вреди на ищцата С. Д..
На четвърто място, от съдебномедицинска експертиза безспорно се установява
пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача на автомобила - неспазване на правилата за движение по
пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и възникналите в резултат на
удара травматични увреждания у ищцата. Установи се, че от процесното ПТП ищцата
е получила счупване на големия пищял в горната му част, оток и хематом в областта
на ляво коляно и палец на ляво ходило. Доказа се с експертното заключение, че
претърпените увреждания на здравето, както и сторените от него разходи се намират в
причинна връзка със застрахователното събитие.
На пето място, налице е и вина на деликвента М. Г.. Законът урежда в чл. 45, ал.
2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във
всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че
по делото не са събрани никакви доказателства от ответника за оборването на
законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност"
с ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД относно лек автомобил „БМВ 318И“ с рег.
№ * **** **, води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла
на чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на С. Д.
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че предявените искове
срещу ответника са доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
9
Изхождайки от доказателствата по делото и постановките на ППВС № 4/1968 г.
относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени
вреди като резултат от травматични увреждания, съобразявайки установения
интензитет на болките и тяхната продължителност, продължителността на
възстановителния период, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 77 години,
предполагаща по-бавно и по-трудно възстановяване, свързаните с възстановяването
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, съдът намира че е справедливо
обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 40 000 лв. Тази
сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид
увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 15.02.2024 г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 933 лв. В посочения размер, според съда, то отговаря на
действително претърпените и доказани в настоящото производство от ищеца болки и
страдания, както и на тяхната продължителност.
Претенцията на ищцата за обезщетяване на имуществени вреди е в размер на
1003,10 лв., като за възстановяването им са представени и приети от съда писмени
доказателства, удостоверяващо плащането им. Според приетата по делото СМЕ тези
разходи са в пряка връзка с процесното ПТП. Предвид това, претенцията за
имуществени вреди се явява доказана в пълния предявен размер от 1003,10 лв.
По възражението за съпричиняване
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна
връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съдът намира, в конкретния случай възражението за съпричиняване за
неоснователно. Произшествието е настъпило върху обозначена с маркировка и пътен
знак пешеходна пътека. С. Д. е пресичала върху пешеходната пътека отдясно - наляво
спрямо посоката на движение на инцидентното МПС. Когато ищцата е предприела
пресичане на пешеходната пътека процесния автомобил е бил спрял преди
пешеходната пътека.Той не е представлявал опасност за пешеходката. Не е налице
поведение на пешеходката, което да е в разрез с изискванията на чл. 113 ЗДвП. Няма
доказателства по делото, които да обосновават нарушение от страна на С. Д. и на
задълженията, вменени на пешеходците по чл. 114 от ЗДвП.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищцата претендира законна лихва върху
10
обезщетенията, считано от датата на сезиране на застрахователя – 02.04.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице. В настоящия случай ищцата е заявила претенция пред ответника на
02.04.2024 г. като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от
застрахования. Поради това обезщетенията за неимуществени вреди следва да се
присъдят ведно със законната лихва, считано от 13.10.2023 г. до окончателното
плащане. Наведените в отговора на исковата молба от ответника възражения относно
началната дата, от която следва да се присъди законна лихва съдът намира за
неоснователни. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 46/04.04.2024 г. по т.
д. № 2274/22 на ВКС, Първо т. о., решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г.
на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение №
50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове,
последователно се застъпва становището, че по силата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят покрива на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на
обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а
след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на
обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
По разноските:
Претендираните от ищцата разноски, съгласно представения списък по чл. 80
ГПК възлизат общо на 6341 лв., представляващи 1641 лв. държ. такса, 400 лв. депозит
за СМЕ, 300 лв. депозит за САТЕ и адв. хонорар в размер на 4000 лв., плащането на
които е надлежно удостоверено с приложените по делото писмени доказателства. От
страна на ответника е своевременно въведено възражение за прекомерност на
претендираното адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно при съобразяване на размера на двата уважени иска и разпоредбите на
чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в приложимите към датата на
сключване на договора за правна помощ– 01.04.2025 г. редакции.
Разноски се претендират и от ответника, но с оглед изхода на спора такива не
следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89б ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Д., ЕГН
********** от гр. Р., ул. "В." №**, вх. *, ет. * СУМАТА от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от нея неимуществени
вреди, вследствие на ПТП от 15.02.2024 г. в гр. Русе, виновно причинено от М. С. Г.,
ЕГН ********** като водач на лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № * **** **, за който
дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“ и СУМАТА от
11
1003,10 лв. /хиляда и три лева и десет стотинки/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за
претърпените от нея имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 02.04.2024 г. до окончателното им изплащане, както и
6341 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12