Р
Е Ш Е Н И Е № 260199
гр.
Пловдив, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ -ри състав в открито заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 233 по описа
на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.288,
ал.11 вр. ал.1, т.2, б „а“ КЗ /отм./ вр. §22 ПЗР КЗ.
Ищците Ф.М.В., ЕГН **********, Ф.Й.В.,
ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН **********, тримата с адрес ***, и Г.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, молят съда да осъди Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев" № 2,
етаж 4, да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на С. Й.В., настъпила в резултат на
ПТП от *****г., ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, както следва: на Ф.Й.В.
сумата от 30 000 лв., на Р.Й.В. сумата от 30 000 лв., на Ф.М.В.
сумата от 26 000 лв. и на Г.С.М. сумата от 26 000 лв.
Исковата претенция се основава на
твърденията, че Ф. М. В. и Г.М. са баби, а ищците Ф. Й. В. и Р.В. са сестра и
брат на С.Й. В., загинал при ПТП, осъществило се на ****г., по път ****, *****,
в района на ******. Твърдят, че починалият техен родственик е пътувал на
предната дясна седалка на л.а. „*****“, с
рег. № *****, управляван от О.И.С., който загубил контрол над автомобила,
излязъл вдясно от платното за движение и се ударил в крайпътно дърво. Твърдят,
че виновният водач С. е бил неправоспособен водач и управлявал горепосоченото
МПС след употребата на алкохол, с което е осъществил съставът на престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК. Твърдят, че по случая е образувано НОХД № 2336/ 2016 г. по описа
на Окръжен съд - гр. *****, което е приключило с влязла в сила присъда и
подсъдимият О.С. е признат за виновен и осъден за това, че в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 0.74 пр. и без да има необходимата
правоспособност при управление на МПС е причинил смъртта на С. Й.В..
Ищците
твърдят, че търпят неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния
родственик, че изключително тежко преживяват неговата смърт. Твърдят, че
починалият е бил млад мъж на ** г., в разцвета на силите си, работещ, в
работоспособна възраст, деен и активен, изключително грижовен и отговорен,
подкрепял е както морално, така и финансово цялото си семейство.
Твърдят,
че починалият С. от най-ранна детска възраст до смъртта си е израснал, живял и
бил обгрижван от двете си баби Ф.М.В. и Г.С.М., като с Ф.В. са живели в едно
домакинство, а баба му Г.М. е живяла през три къщи от тях и всекидневно са били
заедно; че отношенията между тях са били изключително близки, между тях се е
била изградила особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа. Твърдят, че С. е работил и е помагал на своите баби
финансово в издръжката на домакинството, което е било общо.
Ищците
твърдят, че между починалия С. и неговите брат и сестра Р. и Ф. Й. В. освен чисто родствената връзка,
която имат, съществува и силна емоционална връзка - те са си били най-добри
приятели, били са много привързани един към друг; починалият С. се е грижил за
тях и е участвал в отглеждането и възпитанието им; Р. и Ф. са разчитали на
закрилата, съветите и помощта на по-големия си брат; смъртта му е довела до
прекъсване на съществуващата връзка по между им, което се преживява много
болезнено от тях.
Ищците твърдят, че към датата на настъпване на процесното ПТП
- за л.а. „****“, с рег. № ****, при
управлението на който е причинено ПТП, няма валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
Ищците твърдя, че са предявили
претенциите си пред Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение, но фондът с Решение № 21-3/ 12.10.2018 г.
е отказал да плати обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът „Гаранционен фонд – гр. София оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между починалия и ищците да се е породила особена близост, както и че ищците да са понесли морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното обезщетение.
Прави възражение за прекомерност на
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с
принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и
стандарт на живот.
Прави възражение, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди на
лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определя в размер до 5000 лв.
Оспорва изцяло претенцията за лихва, считано от 12.06.2015г., като твърди,
че не е изпаднал в забава, УС на ГФ се е произнесъл в нормативно определения
тримесечен срок по чл.288, ал.7 КЗ /отм./, като е отказал поради липса на
доказателства, установяващи основанието на претенцията, с оглед на което се
мотивира, че ответникът не дължи лихви за забава до датата на завеждане на
исковата молба в съда.
По делото е конституиран в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, О.И.С., ЕГН **********
***.
Третото лице –
помагач не взима становище по предявените искове.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими, поради което следва
да се разгледат по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че
е спазено изискването на разпоредбата на чл.288, ал.11 КЗ /отм./ увредените
лица да са предявили извънсъдебно претенцията си пред Гаранционния фонд, като
последният е постановил отказ. По делото е прието като писмено доказателство
писмо, изх. № 24-01-576/ 12.10.2018г., от ответника до ищците /л.28/, от което
се установява, че с Решение № 21-3/ 12.10.2018г. Управителния съвет на
Гаранционния фонд е отказал изплащане на обезщетение по щета рег. № ******г.,
образувана по молба на ищците. Така с оглед на постановения отказ от ответника
за ищците е възникнало правото да предявят претенцията по съдебен ред.
С молба от 05.05.2021г. ответникът е направил искане
да бъде отменено определението, с което е даден ход на делото по същество, и да
бъдат приети представените с молбата писмени доказателства – молба, вх. № вх. №
24-01-576/ 30.07.2018г., с аргументи, че исковете са процесуално недопустими,
тъй като е опорочена процедурата пред Гаранционния фонд. Твърди се, че ищците с
молбата, с която са отправили претенцията
си пред фонда – молба с вх. № 24-01-576/ 30.07.2018г., не са посочили конкретни
размери на обезщетенията за неимуществени вреди, а са поискали обезщетенията да
бъдат изплатени в справедлив размер.
Неоснователно е искането за отмяна на определението, с
което е даден ход по същество на делото, тъй като не е налице нито една от
хипотезите на чл.253 ГПК, като същевременно е преклудирана възможността на
ответника да ангажира доказателства, които са му били известни и е могъл да посочи и представи своевременно
преди приключване на съдебното дирене. В настоящия случай се касае за молба на
ищците от 30.07.2018г., която е адресирана до ответника и е безспорно получена
от него на същата дата.
Отделно от горното обстоятелството, че ищците не се
посочили конкретни размери на претендираното обезщетение е без значение в
настоящия случай по следните съображения: Налице е изричен отказ от страна на
Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение, като сред изложените съображения
за отказа не е посочено, че молбата е нередовна заради непосочени конкретни
размери на неимуществените вреди. На следващо място посочването на конкретни
размери не е необходимо, тъй като се касае за неимуществени вреди,
обезщетенията за които се определят по справедливост /чл.52 ЗЗД/.
По основателността
на иска.
По делото е приложено като доказателство НОХД № 2336/
2016г. по описа на Окръжен съд – ****,
от което се установява, че по НОХД № 2336/ 2016г. по описа на Окръжен съд – ***** е постановена Присъда №
5/19.01.2017г., вляза в сила на 04.02.2017г., и с която водачът на л.а. „****“, с рег. №
*****, О.И.С., е признат за виновен за
това, че на *****г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на път в землището на
с. ******, област ******, при управление на автомобила е нарушил правилата за
движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Й.В. с ЕГН **********.
От приетите по делото
писмени доказателства – удостоверения за родствени връзки с изх. №№ *****. и ***/
11.07.2018г. /л.24 – л.27/ се установяват родствените връзки на ищците с
починалия С. В., както следва: Р.Й.В. – брат, Ф.Й.В. – сестра, Ф.М.В.- баба по
бащина линия , Г.С.М. – баба по майчина
линия.
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/
2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдание, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетение. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение –
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че
особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците
и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като връзките по
между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е достатъчно, за да
обоснове основание да се направи изключение и да се присъди обезщетение, а е
необходимо да бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и лицата от разглеждания родствен кръг /братя и
сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
В настоящия случай съдът намира, че ищците, при носена
от тях доказателствена тежест, не доказаха наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение
от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/ 1961г. и
ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените вреди в правната им
сфера, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията баби/ дядовци и внуци и за отношенията
братя и сестри морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства
не се установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за
създаване на особена духовна и емоционална близост между починалия и неговите
баби, сестра и брат по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда
основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. В.. На следващо място не се
установява от събраните по делото доказателства в правната сфера на ищците да
са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпят бабите, братя и сестрата по
повод загубата на обичания от тях родственик – внук, съответно брат.
За установяване твърденията на ищците за
съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и понесените от
тях неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани
гласни доказателства – разпитани са свидетелите С. С., Н. С. и С. С.
От показанията на разпитаните свидетели не установяват
отношения, различаващи се по съдържания от традиционните за българското
общество отношения между братя и сестри и баби и внук.
Показанията на свидетелите С. С. и Н. С. са общи и
лишени от конкретика по отношение на релевантните за спора факти – не се
установява всеки един от ищците какви точно отношения е имал с починалия и
каква конкретна емоционална връзка е създал с починалия, как е преживял
неговата загуба. Най- общо свидетелите сочат, че починалият е помагал на своите
баби като им е осигурявал дърва, помагал е и на своите родители при
отглеждането на по- малките му брат и сестра. Посоченото е израз на типичните
за българските традиции отношения в семейството, на характерните за нашето
общество прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството
в широк кръг, включващо бабите и дядовците, братята и сестрите, но не разкрива
изключителност на съществувалата между починалия С. В. и неговите баби,
съответно между починалия и неговите брат и сестра родствена връзка. От показанията на свиетелите не може да се
установи, че за всеки от ищците са били налице конкретни житейски
обстоятелства, които са причина обичайно съществуваща между баби и внук и братя
и сестри привързаност да е станала толкова силна, че смъртта на починалия да е
причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Показанията
на св. С. също не обосноват извод за наличие на изключително близка и силна
емоционална връзка между починалия и ищците, поради което всеки от ищците да е
претърпял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Следва да се отбележи, че св.
С. няма непосредствени впечатления от отношенията приживе между починалия и
ищците, тъй като същият познава ищците от две години и не е познавал въобще
починалия, поради което и в показанията му липсват сведения относно съществувалите
приживе отношения между ищците и починалия. На следващо място показанията му не
дават конкретна информация относно това как всеки един от тях е преживял
смъртта на С. В..
Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като
основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди
от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по
смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищците като активно материалноправно
легитимирани лица да получат претендираните обезщетения, поради което
предявените от тях искове подлежат на отхвърляне като неоснователни. В този
смисъл е Решение № 17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/ 2020г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на гореизложеното предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
В частта за разноските.
С
оглед изхода от спора – неоснователност на предявените искове, своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за
това, в тежест на ищците следва да бъдат присъдени разноски, които в случая са
в размер на 320 лв., съгласно представен от ответника списък на разноските по
чл.80 ГПК /л.190/.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф.М.В., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица
„Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, за заплащане
на сумата от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на С. Й.В. с ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП от *****г., ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица
„Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, за заплащане
на сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на С. Й.В. с ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП от *****г., ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Й.В., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица
„Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, за заплащане
на сумата от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на С. Й.В. с ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП от ****г., ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.С.М., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф
Игнатиев" № 2, етаж 4, за заплащане
на сумата от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на С. Й.В. с ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП от ****г., ведно със законната лихва от 12.06.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.М.В., ЕГН **********, Ф.Й.В., ЕГН **********, Р.Й.В., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, и Г.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят общо на
Гаранционен
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, улица
„Граф Игнатиев" № 2, етаж 4, разноски
в размер на 320 лв. /триста и двадесет лева/ за производството по търг. дело
№ 233/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника О.И.С., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: