Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на
двадесет и осми май през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 112 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 2200 от 30.10.2019г по гр. дело № 3916/2019 г по описа на РС –
Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Ч.Д.
***, съдебен адрес:***, офис №5, против „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град София, бул.“***“№***, Бизнес сграда „***“, ет.2, иск с правно
основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на вземането по давност сумата 3936.98лв., за събирането на които е
образувано изпълнително дело №
20198150400930 по описа на ЧСИ Т.К.с район на действие ОС-Плевен, като
неоснователен и недоказан.
Въззивна жалба срещу решението е
постъпила от Д.И.К. , в която се възразява, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се атакува изцяло като такова.
Възразява се, че РС неправилно е
приложил закона и изводите му не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Възразява се, че неправилно РС – Плевен е приел, че нова
петгодишна погасителна давност започва да тече от 27.08.2014 г, а е следвало да
се приеме, че същата започва да тече от последното валидно изпълнително
действие преди настъпването на перемпцията и това е датата 12.09.2012г и
давността е изтекла на 13.09.2017 г. В жалбата се цитират дадените разрешения
на въпроса от ТР 2/2013 г на ВКС на РБ. Претендира се отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна ,редовно
призована, оспорва жалбата като
неоснователна.Претендира се потвърждаване на решението на РС – Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно погасяване на процесното вземане по давност
РС е приел, че не е било спорно, че на 16.07.2012год. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4570/2011год. по описа на Плевенски районен
съд /ПлРС/, срещу ищцата е издаден изпълнителен лист за сумите, както
следва: 2339.20лв.-главница; 913.02лв. договорна лихва за периода 30.10.2008г.
- 28.05.2010г.; 684.76лв. - санкционираща лихва от 28.11.2008г. до
24.06.2011г.; законната лихва върху главницата считано от 12.07.2011г. до
изплащане на вземането. Основанието, от което
произтича вземането на заявителя договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01216391, сключен между ищцата и „***“ ЕАД. Не е спорно, че на
27.08.2012год. срещу ищцата е образувано изпълнително дело №20128150401741 по
описа на ЧСИ Т.К.за принудително събиране на посочените в листа суми. Изпратени
са две запорни съобщения, като видно от
разменената кореспонденция между ЧСИ и ЦКБанка и Райфайзенбанк е, че към
24.10.2017год. и 23.10.2017год. е бил наложен запор на съответна банкова сметка
***. Съдът е приел, че изпълнителното
производство е било прекратено по право на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК към
датата 27.08.2014год. От този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, която е прекъсната с наложения запор през м.май 2019год. на банкова
сметка ***-София. Предвид изложеното и наведените от ответната страна доводи, които
съдът е приел за относими, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск,
който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради
изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е приел, че по молба на "***" ЕАД от
27.08.2012 г. е образувано изп. дело № 1741/2012 г. по описа на ЧСИ Т.К., с
рег. № ***към КЧСИ и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В
молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ Т.К.правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като Съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, следва да се заключи, според
РС, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна
и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
След
образуване на горепосоченото изпълнително дело погасителна Давност не е текла,
който факт обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната
тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980 г., която е
била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № 1741/2012 г. по
описа на ЧСИ Т.К.. Подобно становище е възприето и в решенията на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се дава разрешение на въпроса
свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР
№2/26.06.2015 г. в хода на висящо изпълнително производство „...Такъв е именно
случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВНС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело до несъобразяване на действащ към онзи момент ППВС. Поради даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния
акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. Спрямо рамката,
поставена от горецитираното решение на ВКС, следва, според РС, че за
изпълнително дело № 1741/2012 г., образувано по описа на ЧСИ Т.К.на дата
27.08.2012 г. намира приложение текста на ППВС № 3/18.11.1980 г. „...Съгласно
чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва
да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира...". От
предходното следва извода, че за периода от образуване на на изпълнително дело
№1741/2012 г. по описа на ЧСИ Т.К., до дата на влизане в сила на Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е
спряла да тече. Давност започва да тече отново след влизане в сила на това
решението, arg. Решение на ВКС № 170/17.09.2018 г., IVIII ГО, "... като по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да
тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал.
1, б. „ж" от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.".
Предвид
гореизложеното, РС е приел, че от датата на образуване на изпълнително
дело № 1741/2012 г. по описа на ЧСИ Т.К.- 27.08.2012 г. до датата на
постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на
ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече 5-годишната
погасителна давност е датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно датата, на
която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.
Освен това по време на образуваното изпълнително
производство по изпълнително дело № 1741/2012 г. /перемирано/ и по
преобразуваното въз основа на същия изпълнителен лист изпълнително дело
№930/2019 г. - и двете по описа на ЧСИ Т.К., по желание на взискателя са били
предприети множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност, видно от преписката по горепосоченото изпълнително дело.
Например на дата 12.10.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и в „Централна кооперативна
банка" АД, на 17.05.2019 г. е наложен запор на банковите му сметки в
„Централна кооперативна банка" АД.
На дата 15.05.2015 г. между "***С.А., клон
България в качеството му на универсален правоприемник на „***" ЕАД
(предишно наименование „***" АД) в качеството му на Цедент и „***"
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за цесия, по
силата на който "***С.А.", клон България е прехвърлило вземанията си
по сключения с Д.И.К. договор за кредит от 16.06.2008 г. на „***" ЕАД.
С пълномощно № 10094 от 09.06.2015 г. ,
предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „***" ЕАД, ЕИК ***, да
уведоми от името на "***С.А.", клон България всички длъжници по
вземания на "***С.А.", клон България, които "***С.А.", клон
България е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "***С.А.",
клон България, чрез пълномощника си „***" ЕАД, е изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Д.И.К.. Изпратеното уведомление
се е върнало с бележка, че последната не живее на адреса.
Според РС
съгласно универсалните условия за предоставяне на пощенски услуги, когато
пратката не може да бъде доставена на адреса, поради отсъствие на получателя
(или пълнолетен член на домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено
служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Срокът за доставяне е 20 дни от датата на получаване на
пратката в пощенската служба. При неявяване на получателя в срок от 10
календарни дни от датата на получаване на пратката в пощенската станция за
доставяне се изпраща второ писмено служебно известие, което се доставя по реда
на препоръчаните пратки. По този начин представляваното от мен дружество е
положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на Д.И.К.. Съгласно чл. 8 от Общите условия по Договора за кредит
PLUS-01216391: „Всички съобщения с изявления но Кредитора, отправени към
Кредитополучателя, се считат за получени и узнати от Кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща,
или съобщени по телефон на лицето, посочено на този документ в съответните
полета."Фактът, че пратката не е получена от получателя, в никакъв случай
не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия кредитор, предвид уговореното
в самия договор за кредит. Ето защо, следва да се приеме, че уведомлението е
надлежно изпратено до длъжника, но неполучено от него по негова вина.
Следователно, длъжникът по договора е надлежно уведомен за прехвърляне на
задълженията му - в този смисъл и Решение от 22.05.2015 г. по гр. дело №
4510/2014 г. на Районен съд - гр. Стара Загора.
Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлява годно да прекъсване погасителната давност
основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС. В мотивите на
т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се
изтъква, че съгласно чл. 116, б. „е" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига
до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...".
Въз основа на горепосочената конструкция,
съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ ефект за давността. Това са: „ ... насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор;
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и
оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица."
Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата
разпоредба на чл.116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си
служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на ВС по гр. д.№ 884/69
г., I г.о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при
предприети действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане
от страна на взискателя законодателят не може да освободи длъжника от
изпълнение на задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина
да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме
обратното, то ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници
към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия
и към поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия случай, според РС, погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни
действия, с което предишния взискател "***" ЕАД, настоящия взискател
„***" ЕАД, ЧСИ Т.К.не са бездействали, а напротив са предприемали
необходимите действия, в хода на образуваното изпълнително дело № 1741/2012 и
новообразуваното изпълнително дело № 930/2019 г., което доказва отношение за
активно събиране на сумите по изпълнителния титул.
РЕШЕНИЕТО на ПлРС е правилно и законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви за изводите си, които изцяло се възприемат от въззивния съд и не следва да
се преповтарят във вида, в който са изложени. Неоснователни са възраженията във
въззивната жалба относно неправилно приложение на закона и липса на
аргументиране на изводите на първоинстанционния съд със събраните по делото
доказателства. Изводите на РС се основават на събраните по делото доказателства
и тълкувателната практика на ВКС на РБ, която е задължителна за прилагане от
съдилищата. Пред въззивната инстанция не се представят доказателства при
спазване на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен
от този на Пл РС.
Предвид
гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да
заплати разноски на другата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 2200 от 30.10.2019г по гр. дело № 3916/2019 г по описа на РС –
Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Д.И.К.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град София,
бул.“***“№21, Бизнес сграда „***“, ет.2 юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :